Р Е Ш Е Н И Е
№1766 25.10.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор: Андрей
Червеняков
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно дело
№ 2002 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.83, ал.6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на Д.В.Н., ЕГН-**********, с адрес: ***, срещу отказ № УРИ-4635з-61/26.06.2019г.
за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издаден от началника на Районно
управление (РУ) - Приморско на Министерство на вътрешните работи (МВР) при
Областна дирекция на МВР-Бургас. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт като постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противоречащ на материалния
закон. Прави се искане за отмяна на оспорения отказ. В съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител адвокат М.Н. ***, жалбоподателят поддържа жалбата
на основанията изложени в нея и претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – началник на РУ-Приморско, представя пълната преписка,
по която е издаден оспореният отказ. В съдебно заседание, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Прокурорът
дава заключение, че постановения индивидуален административен акт е правилен и
законосъобразен, защото от материалите по преписката не се установяват
конкретни хипотези на заканителни действия спрямо Н..
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема следната фактическа обстановка:
Д.В.Н. е
сезирал началника на РУ-Приморско със заявление рег.№ 463500-249/13.03.2019г.
(л.17) с искане да му бъде издадено разрешение за подновяване на ловно и късо
бойно оръжие за самоохрана.
По делото
са представени следните документи:
ü Свидетелство за зрелост и квалификация
№003981/30.04.1979г. (л.21).
ü Съдебно-психиатрично освидетелствуване
№**********/31.01.2019г. (л.24).
ü
Удостоверение
рег.№918/01.02.2019г. (л.23), издадено от Окръжна прокуратура - Бургас за липса на обвинения по неприключени наказателни производства.
ü Удостоверение за техническа годност № 2359/28.02.2019г. (л.22).
ü Декларация по чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ (л.18) от
12.03.2019г. за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.5 - т.8 от ЗОБВВПИ.
ü Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ (л.19) от
12.03.2019г. за съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при
условията на чл.98от ЗОБВВПИ.
ü „Мотив“ от Д.Н.
от 12.03.2019г. (л.20).
ü Платежно нареждане за заплатена такса за съхранение на
оръжие от 12.03.2019г. (л.25).
Представена
е докладна записка от 31.05.2019г. (л.15) от И. К. П. полицейски инспектор при
РУ-Приморско за извършена справка по местоживеене на Д.Н.. Проверката е
извършена на адреса на лицето – гр.Приморско, ж.к.ММЦ №1, ет.5, ап.30, на който
той живее със семейството си. Установено е, че лицето се ползва с добро име и
авторитет сред хората, като липсват данни за нарушения на обществения ред и за
противообществени прояви; няма данни за употреба на наркотични/психотропни
вещества. Срещу Н. не са образувани административни преписки по Указа за борба
с дребното хулиганство. Спрямо лицето не са налагани мерки за защита от домашно
насилие
С докладна
записка рег. №4635р-2683/31.05.2019г. (л.16) В.Т. П. – инспектор група
„Криминална полиция“ при РУ-Приморско е докладвал, че при извършена поименна
справка за Н. е установено, че същият не е регистриран в информационните масиви
на МВР като извършител на престъпление и срещу него няма образувани наказателни
производства. Извършена е проверка и на приложените писмени мотиви, поради
които Н. е поискал да му бъде издадено разрешение, но в същите не се съдържат
данни за заплахи за живота и здравето на лицето и/или неговото семейство, както
и поради каква причина същият желае да се самоохранява.
По делото
е представена докладна записка рег.№4635р-2684/31.05.2019г. (л.13) на младши
полицейски инспектор И. А. И., в която са посочени резултатите от проверките,
обективирани в докладни записки от 31.05.2019г. (л.15) и рег.
№4635р-2683/31.05.2019г. (л.16). Предвид установените обстоятелства Илчев
счита, че за Н. не е налице необходимост от притежаване на разрешение за
носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие и следва да бъде постановен
отказ.
При
съобразяване на резултатите от извършените проверки, началникът на РУ-Приморско
е постановил отказ УРИ 4635р-61/26.06.2019г. (л.12), с който на основание
чл.83, ал.5, вр. чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ отказал издаването на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси за него на жалбоподателя
Н.. Като мотив за постановяване на административния акт се сочи, че не са
събрани доказателства срещу Н. да е имало противоправни посегателства –
заплахи, закани, опити за убийство и други, както и посегателства върху
имуществото му, които да обосноват необходимостта от огнестрелно оръжие за
самоотбрана. Отказът е връчен на Н., лично на 12.08.2019г., което ес установява
от направеното отбелязване върху административния акт (л.12).
По искане
на жалбоподателя до разпит беше допуснат свидетелят К. И. М., който заявява, че
са били колеги с Н., а към настоящия момент са и съседи – живеят в един и същи
блок, на различни етажи. Свидетелят е пенсиониран служител от системата на МВР.
Твърди, че при разговори, Н. му споделял неща, които не може да сподели с други
съседи – например опасенията му, че при изпълнение на служебните си задължения
в служба „КОС“ в РУ-Приморско „…ако е
направил акт на някой ми е споделял, че се притеснява и че ще има някакъв
афект. Ако направи акт на някого и някой да не е психически добре, да направи
беля на него и на семейството му.“ Посочва още, че
за конкретни заплахи спрямо Н. не може да даде сведения, тъй като служителите (има се
предвид служителите в системата на Полицията) не подават оплаквания
за такива заплахи, защото разчитат да се защитават сами и не искат „да натоварват системата“ когато
има опасност срещу тях. На въпроси на прокурора свидетелят отговаря: „Полицаите си имаме едно изградено
правило, като не се оплакваме когато има заплахи срещу нас освен ако има
заплаха към семейството. Когато няма писмена жалба за закана срещу мен или Н.,
за семействата ни най-вероятно няма такава заплаха.“
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на
оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, с
оглед на което съдът приема същата за процесуално допустима.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията
на чл.168, ал.1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, намери оспорения
административен акт за незаконосъобразен, поради което и на основание
чл.173, ал.2 от АПК жалбата следва да бъде уважена.
По
отношение компетентността на издателя на решението, констатациите са
за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на
началника на РУ-Приморско, по постоянния адрес на жалбоподателя
(арг. чл.83, ал.4, вр. чл.79, ал.1 от ЗОБВВПИ).
Оспореният
отказ обаче е издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което е отменително основание по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Съгласно
чл.35, хипотеза първа от АПК индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът намира,
че в настоящия спор административният орган не е изяснил изцяло фактическата
обстановка във връзка с направеното искане от страна на Н..
Д.Н. е
сезирал компетентният орган – началникът на РУ- Приморско със заявление рег.
№463500-249/13.03.2019г. (л.17). Заявлението представлява бланка, в която с
печатен текст е изписано „Моля да ми бъде
издадено/съгласувано“ и празното поле е
допълнено с ръкописен текст (вероятно написан от Н.) „разрешение за
подновяване на ловно и късо бойно оръжие за самоохрана“. В бланката изрично е записан текста „конкретно да се посочи искания документ на видовете дейности във ВВООБ“. От така подаденото заявление не може да се установи
какво точно е искането на заявителя – дали да се издаде разрешение или да се
съгласува такова. Видно от ръкописния текст, вероятно Н. има предвид, че се
налага подновяване на разрешение, което вероятно притежава, но не е посочил
каквато и да е информация за същото – при съобразяване на писмените
доказателства, представени на л.27 и л.28 от делото, разрешението, за което се
иска подновяване (и за което вече беше посочено, че е неясно дали тепърва ще се
издава или само ще се съгласува) не е посочен номер; дата на издаване;
структура на МВР, която е издало същото; срок на валидност и вида оръжие, за
което е издадено. Следователно, при липса на уточняване на тези параметри още
при приемането на заявлението, административният орган не е изпълнил
задължението си, предвидено в чл.36, ал.2 от АПК, съгласно което ако заявлението
не удовлетворява изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани
недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
Отделно
от това следва да се посочи, че в хода на административното производство не е
изследван въпросът за кои точно оръжия се иска разрешение за носене, употреба и
съхранение, тъй като идентификация на същите не е извършена в заявлението. При
условие, че в заявлението е посочено „подновяване“,
то административният орган е следвало да изясни и този въпрос. Представеното по
делото удостоверение за техническа годност № 2359/ 28.02.2019г. (л.22) не
изяснява въпросът дали се иска разрешение за описаните в него оръжия, тъй като
в заявлението не са описани документите, които са приложени от Н. във връзка с
разрешението, което иска.
При посочените
нарушения съдът достига до извода, че поради неустановяване на точния предмет
на производството с който е сезиран, което е довело до неправилно изясняване на
фактическата обстановка, административният орган е нарушен принципа на
служебното начало, заложен в чл.9, ал.2 от АПК, съгласно който той има
задължение да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица. Според т.4 на ал.2 на чл.59 от АПК, административният
акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Освен
това съдът намира, че поради особеното положение на Н. – бивш служител на МВР с
прекратено служебно правоотношение, административният орган не е изследвал и не
е изложил мотиви дали спрямо същия са налице условията по смисъла на чл.78,
ал.2 от ЗОБВВПИ, което би могло да доведе до резултат, различен от
постановения.
Посочените
нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, непосредствено
влияят върху изхода на спора и са неотстраними в настоящото съдебно
производство.
По
изложените мотиви съдът намира, че следва да отмени оспорения административен
отказ и да върне преписката на началника на РУ-Приморско за постановяване на
нов акт съобразно дадените указания. Административният орган първо следва да
установи каква е действителната воля на заявителя, като на основание чл.30,
ал.2 от АПК му укаже в 3-дн. срок да посочи типа разрешение което иска да
получи, причината която
налага това – самоотбрана, ловни цели или друго, както и при произнасянето си
да извърши преценка дали са налице условията по смисъла на чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Мотивиран от това
и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ №
УРИ-4635з-61/26.06.2019г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издаден от
началника на РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас.
ВРЪЩА преписката
на началника на РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас за произнасяне по заявлението при спазване на дадените от съда указания.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: