Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 4378 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 01.07.2019г., постановено по гр.д. № 24766/2016г. по описа
на СРС, ГО, 65 състав, e допусната на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС съдебна
делба между Б.К.Б. и М.К.Б. на следния недвижим имот: апартамент № 14, находящ
се в гр. София, жк „*******при граници: стълбище, двор, М.А.и двор, ведно със
зимнично помещение с площ от 6 кв.м., заедно с 3, 20 % ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти: за Б.К.Б. –
½ ид. част и за М.К.Б. – ½ ид. част от имота. Със същото решение
е отхвърлен иска за допускане на делба на описания апартамент между В.Л.С. и М.К.Б..
Срещу решението, в частта, в която е допусната съдебна делба на процесния
недвижим имот, е подадена въззивна жалба от Б.К.Б.. В жалбата са релевирани
оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради допуснато нарушение на
материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото са събрани
доказателства, че съделителката Б. се е разпоредила с наследствена част от друг
наследствен недвижим имот, срещу която разпоредителна сделка ответникът М.Б. не
е възразил, но е прехвърлил на нея неговата наследствена част от имота, предмет
на разпореждането. Ето защо счита, че той няма право да възразява срещу
разпореждането, с което тя е подарила собствената си половина от имота на техния
братовчед В.Л.С.. По изложените съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което делбата да се
допусне между първоначалните страни в производството.
Насрещната страна М.К.Б. оспорва въззивната жалба. Излага доводи, че Б.Б.
не е легитимирана да участва в производството и прави искане за обезсилване на
първоинстанционното решение в посочената част като процесуално недопустимо. В
условията на евентуалност навежда твърдения, че решението на СРС, в частта, в
която е допусната делба с участието на Б.Б., е неправилно.
По делото е подадена въззивна жалба и от ответника М.К.Б. срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на процесния
имот с участието на Б.Б.. Конкретно се твърди, че решението в тази част е
недопустимо, а първоначално предявеният иск следва да се отхвърли. Поддържа се релевираните
в първоинстанционното производство възражения за нищожност на сключения между
първоначалния ищец и Б.Б. договор за дарение.
Насрещната страна – първоначалният ищец и ответник по възражението по чл.
76 от ЗН - В.Л.С. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част за правилно и
обосновано, поради което е направено искане за отхвърляне на жалбата.
Съделителката Б.К.Б. и ответник по възражението по чл. 76 от ЗН оспорва
въззивната жалба на М.Б..
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Съдебното производство е делбено в първа фаза по допускане на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба от В.Л.С. срещу М. К.С. с искане за допускане на съдебна
делба между страните при равни квоти по отношение на следния недвижими имот: апартамент № 14, находящ се в гр. София, жк
„*******при граници: стълбище, двор, М.А.и двор, ведно със зимнично помещение с
площ от 6 кв.м., заедно с 3, 20 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Ищецът основава титулярството си върху 1/2 ид.
част от имота с договор за дарение от 09.06.2011г., обективиран в нотариален
акт № 59, том I,
рег. № 3895/2011г., по силата на който Б.К.Б. е дарила на В.Л.С. собствената си
1/2 ид. част от делбения имот.
В производството пред СРС ответникът М.Б. е заявил възражение за относителна недействителност на договора за дарение на основание чл. 76 от ЗН. С оглед така наведеното възражение първоинстанционният съд е конституирал по искане на първоначалния ищец В.С. неговият праводател – Б.К.Б., в качеството й на съделител и ответник по възражението за недействителност.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че оспореният договор за дарение не е нищожен на заявените от ответника възражение. Изложени са подробни съображения, че възражението по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на атакуваната сделка със сънаследствен дял от един имот е основателно. Посочено е изрично, че доколкото същото не е въведено в процеса под формата на инцидентен установителен иск, съдът не следва да постановява диспозитив по възражението за прогласяване на относителна недействителност на договора за дарение, сключен между Б.К.Б. и ищеца В.С. спрямо съделителя и ответник в производството М.К.Б.. При това положение е направен извод, че делбата следва да се допусне между сънаследниците - праводателя на ищеца Б.Б. и ответникът М.Б.. В мотивите на решението е посочено още, че оспорената сделка ще породи ефект, ако процесният имот във втората фаза на делбата се падне в дял на Б.Б., в противен случай – актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права, а прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобритателя по реда на чл. 189 и сл. от ЗЗД. Поради това е допусната съдебна делба при равни квоти между Б.Б. и М.Б., а първоначалния иск за допускане на делба между В.С. и М.Б. е отхвърлен.
По въпроса за допустимостта на въззивно решение с оглед извършено произнасяне по искове по чл. 76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и при липса на произнасяне спрямо праводателя и приобретателя по приетите за относително недействителни сделки, е постановено решение № 32 от 20.04.2021г. по гр.д. № 2217/2020г. по описа на ВКС, II ГО, чието разрешение се споделя от настоящия съдебен състав. В същото решение е прието, че тълкуване по приложението на нормата на чл. 76 ЗН е направено с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В същото тълкувателно решение е посочено, че правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане, като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск/възражение по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. По изложените в цитираното Тълкувателно решение задължителни разяснения се налага извод за неоснователност на релевираните от ответника М.Б. възражения за недопустимост на първоинстанционното решение поради конституирането и участието в делбата на праводателя по атакуваната сделка и сънаследник – Б.Б..
В същото решение на ВКС по гр.д. № 2217/2020г. е посочено още, че се споделя съдебната практика на ВКС, според която съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД – така решение № 160 от 30.03.2011г. по гр.д. № 333/2010г., ВКС, I ГО, решение № 21 от 15.05.2013г. по гр.д. № 741/2012г., ВКС, II ГО. Прието е, че при липса на произнасяне с отделен диспозитив на първоинстанционното решение по възражението за относителна недействителност по чл. 76 от ЗН, въззивният съд не може да се произнесе за първи път по основателността на същото и съответно да зачете или да не зачете вещно-транслативния ефект на сделката, което произнасяне е обуславящо по отношение на предявения иск за делба. В такъв случай ако не се касае до хипотеза на допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, и при липса на инициирано производство от страните по допълване на първоинстанционното решение по чл. 250 от ГПК с произнасяне в диспозитива на решението по основателността на възражението по чл. 76 от ЗН, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане.
В конкретния случай първоинстанционният съд е формирал мотиви, че е заявено възражение по чл. 76 ЗН от М.Б. по отношение на сключения от ищеца и сънаследника Б.Б. договор за дарение на 1/2 ид. част от процесния имот, както и че същото е основателно, но в диспозитива на решението си не се е произнесъл по отношение искането по чл. 76 ЗН. В случая въззивният съд не може да инициира служебно производство по поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като не се касае до несъответствие между формирана воля в мотивите на първоинстанционното решение и изразената такава в диспозитива му. И това е така, тъй като изрично в мотивите на решението си СРС е посочил, че не дължи произнасяне с отделен диспозитив в съдебното решение за прогласяване относителната недействителност на договора за дарение от 2011г. Не е налице и надлежно заявено от някоя от страните искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на първоинстанционното решение в частта относно възражението по чл. 76 от ЗН. При това положение въззивният съд не е компетентен да се произнесе по същото възражение за относителна недействителност на договора за дарение, тъй като в този случай произнасянето на въззивния съд би било недопустимо. И това е така, тъй като в случая искът за делба, включващ произнасяне по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, е обусловен от произнасянето по надлежно релевираното в процеса възражение за относителна недействителност по чл. 76 от ЗН с очертаване на неговия предмет и страни по правоотношението. Непроизнасянето в диспозитива на първоинстанционното решение по обуславящото /преюдициално/ спрямо иска за делба възражение по чл. 76 от ЗН е нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК, съгласно която разпоредба предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да се произнесе с изричен диспозитив по основателността на релевираното възражение по чл. 76 от ЗН от ответника М.Б. срещу съделителката Б.Б. и приобритателя по атакуваната сделка – В.С..
По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 155272 от 01.07.2019г., постановено по гр.д. № 24766/2016г., по описа
на СРС, ГО, 57 състав.
ВРЪЩА делото
на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд съобразно
дадените указания.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.