Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Д.П.Й. ***, действащ чрез пълномощника адв. С.И. ***, против решение № 99/13.03.2023 г., постановено по АНД № 35/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0291-000484/09.12.2020 г. на началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно и да бъде отменено НП. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 28.10.2020 г. около 10:49 ч. в община Грамада, на път първи клас № I-1 (Е79), било установено, че касаторът управлявал лек автомобил Ауди А6, рег.№ В****ВС, лична собственост, без да е изпълнил задължението си да заплати в законоустановения по чл.190, ал.3 от ЗДвП срок наложената му глоба по фиш серия К, № 2315119 и серия К, № 2322707.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № АA279054/28.10.2020 г., по който уличеният за нарушител не направил възражения.

Въз основа на установеното с акта началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, но направения правен извод за законосъобразност на процесното постановление е неправилен.

Това е така поради следното: съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Посочената правна норма не предвижда конкретно задължение за водача на МПС, чието неизпълнение да представлява административно нарушение.

Разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП предвижда в какъв срок задължените лица могат доброволно да заплатят наложените им наказания глоби, тоест описаното представлява срок за изпълнение на задължението, уговорен в полза на длъжника. Преди изтичане на този срок не може да се търси принудително изпълнение на задължението му. С изтичане на едномесечния срок, без да е заплатено наложеното административно наказание, не се извършва ново административно нарушение, а се дава възможност на кредитора да събере вземането си по принудителен ред.

Следва да се има предвид, че нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП не предвижда като елемент на състава си управление на МПС. Ако се възприеме тезата на административнонаказващия орган, че неплащането на наложените по ЗДвП глоби представлява административно нарушение, то всяко едно лице, което не е заплатило глобите си би подлежало на нова санкция, което не може да е смисълът на закона.

От описаното се налага извода, че неплащането на наложените глоби за нарушения по ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Законодателят не е обявил неизпълнение на задължението за наказуемо, а го е скрепил с друг вид санкции: възможност за принудително изпълнение, начисляване на лихва за забава.

В този смисъл са и мотивите, изложени в решение № 3/23.03.2021 г., постановено по к. дело № 11 по описа за 2020 г. на Конституционния съд на Република България.

Към тези мотиви следва да се допълни и че постановеното решение е неправилно и поради още едно съществено нарушение, което не е отчетено от първоинстанционния съдебен състав: при описание на деянието в АУАН и в НП изобщо липсва място на извършването му. В акта е посочен само „път I-1 (Е79) посока на движение гр. Димово-гр. Видин”, а в постановлението „в община Грамада на път път Първи клас I-1”, както и „по път I-1 (Е79) посока на движение гр. Димово-гр. Видин”, което е крайно недостатъчно описание на действителното място на извършване на процесното деяние. Освен нарушение на съществени процесуални разпоредби (чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН), описаното препятства извършването на контрол от съда за наличието на компетентност у авторите на акта и НП, респ. за преценка дали въззивният съд е местно компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата против НП, предвид разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН и обстоятелството, че път I-1 (Е79) между гр. Димово и гр. Видин преминава през района на компетентност както на Районен съд Кула, така и на Районен съд Видин.

Описаните нарушения обуславят отмяната на НП като незаконосъобразно. Като го е потвърдил съставът на ВРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и потвърденото от него наказателно постановление.

При този изход на производството в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, съобразно представените писмени доказателства за заплащането им. В тази връзка следва да бъде отчетено като основателно направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар, тъй като същият е значително по-висок от минималния нормативно установен размер по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 800,00 лева на 400,00 лева за всяка от двете съдебни инстанции, като отчита сравнително невисоката степен на фактическа и правна сложност на делата и липсата на разноски за физическо представителство по делата.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 99/13.03.2023 г., постановено по АНД № 35/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0291-000484/09.12.2020 г. на началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0291-000484/09.12.2020 г. на началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА ОДМВР-Видин да заплати в полза на Д.П.Й. ***, направените разноски за процесуално представителство в размер общо на 800,00 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.