РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІII „Б” въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл.
съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кристиян Трендафилов ч. гр. дело № 10293 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на ЗК
„У.“ АД срещу Постановление от 18.07.2018
г., по изп. д. № 20187820400067 по описа за 2018 г.
на ЧСИ Д.А., рег. № 782 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано
искането на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело, както и
начислените такси в производството.
Жалбоподателят поддържа, че
е неправилен изводът на частния съдебен изпълнител относно обстоятелството, че
претендираното адвокатско възнаграждение включва такова за образуване на
изпълнителното дело, както и сума за извършване на конкретни действия по защита
на взискателя. Твърди, че извършените от процесуалния представител на
взискателя изпълнителни действия се изчерпвали с изготвяне и депозиране на
молба за образуване на изпълнително дело, имаща изцяло бланкетен характер.
Счита, че дължи заплащане единствено на възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) в
размер на 200 лева, но не и такова по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба, тъй
като освен образуването на изпълнителното дело други действия не са извършвани
от процесуалния представител на взискателя. На следващо място, навежда доводи,
че определеното възнаграждение в размер на 1080 лева не е съобразено с
фактическата и правна сложност на извършените от процесуалния представител
действия в рамките на изпълнителното производство. Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да намали определеното адвокатско възнаграждение до
установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя
Р.Ф.П.-Х., в което са наведени доводи, че обжалваното постановление е правилно
и законосъобразно. Сочи се, че адвокатската защита по горепосоченото
изпълнително дело е уговорена и платена за водене, а не само за образуване на
изпълнително дело, което се доказвало от факта, че на процесуалния представител
на взискателя били връчени за отговор възражение от ЗК „У.“ АД и последвалата
жалба от длъжника. Твърди се, че размерът на адвокатското възнаграждение е
формиран върху материален интерес и брой на взискателите, като отговаря на
минималното адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Моли съда да остави без
уважение жалбата на ЗК „У.“ АД като неоснователна.
В мотивите си ЧСИ Д.А.
излага съображения, че отказът му, обективиран в
обжалваното постановление, е правилен и законосъобразен. Твърди, че
едновременно с подаване на молбата за образуване, адв.
Б.е определил и начинът на изпълнението, като на основание чл. 507, ал. 1 ГПК,
е поискал едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да се
наложи и запор на банкова сметка ***, което обосновавало извода, че адвокатът
не само е образувал делото, но е осъществявал и процесуално представителство,
защита и съдействие, което обуславяло приложението на чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Сочи, че уговореното адвокатско възнаграждение от 1080 лв. е с 60.76
лв. по – малко от минималното, поради което не може да бъде намалено
допълнително, тъй като в този случай постановеният акт ще бъде в противоречие с
материалния закон.
Софийският градски съд, след
като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно
чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. № 20187820400067 по описа за 2018 г. на ЧСИ Д.А.,
рег. № 782 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на подадена
на 25.06.2018 г. молба от Р.Ф.П.-Х., чрез мл. адв. Б.Б.. Взискателят е поискал от ЧСИ
да образува изпълнително дело и да наложи запор върху служебно известната на
ЧСИ банкова сметка ***. Претендирани са разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 1080 лева.
Представен е изпълнителен лист от 26.03.2018 г., с който ЗК „У.“ АД е осъдено
да заплати на Р.Ф.П.-Х. следните суми: 50 000 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 19.04.2013 г. до окончателното й
изплащане; законната лихва върху сумата от 140 000 лева, изтекла за периода
19.04.2013 г. до 05.11.2015 г. и сумата 288 лв. – разноски пред СГС на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Посочено е, че ответникът е платил доброволно
всички суми с изключение на главница от 30 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата от 19.04.2013 г. до окончателното й изплащане. Представен е
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя
и адв. Е.Е., който е преупълномощил мл. адв. Б.Б.. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение
е дължимо по фактура при образуване на делото. Представена е и фактура №
**********/13.06.2018 г., както и платежно нареждане за сумата от 1080 лв., в
което като основание за плащане е посочено фактура 7381/13.06.2018 г.
На 03.07.2018 г. е
изпратено запорно съобщение от ЧСИ Д.А. до „Р.“ ЕАД,
с което е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в посочената банка.
На 04.07.2018 г. на
длъжника ЗК „У.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно която същият
следва да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху нея от 19.04.2013
г. до окончателното й изплащане, 1080 лева – адвокатско възнаграждение, 72 лв.
такси по изпълнението и пропорционална такса за частно съдебно изпълнение в
размер на 3642 лв.
На 13.07.2018 г. длъжникът
ЗК „У.“ АД е превел по сметка на ЧСИ Д.А. сума в размер на 50754.61 лева.
На 16.07.2018 г. от ЧСИ Д.А.
е съставен протокол за постъпило плащане, в който е обективирано,
че на същата дата по разплащателната сметка е постъпила сумата от длъжника в
размер на 50754.61 лв.
На 17.07.2018 г. длъжникът
ЗК „У.“ АД е подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение и
определените такси по изпълнителното дело, като е помолил същите да бъдат
отменени, евентуално намалени.
На 18.07.2018 г. ЧСИ е
постановил обжалваното постановление, с което е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като е
намалил единствено простите такси по т. 9 ТТРЗЧСИ от 72.00 лв. на 54.00 лв., на
основание чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е уведомен за постановлението
на 19.07.2018 г.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия
ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм.
и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012
г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Според § 2а от ДР на
горепосочената наредба, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнаграждението по наредбата е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно в предвидения от
Наредба № 1/2004 г. размер на минималните адвокатски възнаграждения не е включен
данък добавена стойност, който се начислява съобразно данъчните закони, за
случаите, когато клиентът дължи този данък. В този смисъл при възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК доводите за прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат не се отнасят и за размера на дължимия данък -
данъкът се начислява отделно, тъй като не е част от цената на услугата. Ето
защо преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение предполага
съпоставяне на нормативно установения минимален размер и уговорената сума
/адвокатски хонорар/ без данък добавена стойност, заплатена от страната, която
има право на разноски, като в сумата дължима от насрещната страна следва бъде
включен и заплатеният данък добавена стойност.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т.
2 от Наредбата взискателят има право на разноски за
процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат Б.Б., за
чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Представен е
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя
и адв. Е.Е., който е преупълномощил мл. адв. Б.Б.. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение
е дължимо по фактура при образуване на делото. Представена е и фактура №
**********/13.06.2018 г., както и платежно нареждане за сумата от 1080 лв. с
включен ДДС, в което като основание за плащане е посочено фактура
7381/13.06.2018 г.
Доколкото в горепосочената
молба е посочен изпълнителен способ, който в случая макар и да не е бил
приложен, следва да се приеме, че същинската роля на адвоката по процесуално
представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане несъмнено е осъществена. Следва да се отбележи, че съдебният изпълнител
е съобразил разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК и е намалил простите такси
по ТТРЗЧСИ от 72.00 лв. на 54.00 лв., тъй като вследствие на извършеното
плащане е отпаднала необходимостта от налагането на запора.
В разглеждания случай е
несъмнено, че процесното изпълняемо
право не е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство, поради което той следва да понесе отговорността за направените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Фактът на извършеното на 13.07.2018 г. плащане от длъжника не променя този
извод, тъй като е осъществено едва след образуване на изпълнителното
производство.
Материалният интерес е само
присъденото вземане по изпълнителния лист, като в настоящия случай възлиза в
размер на 36722,38 лв. /30 000 лв. главница, ведно с 6722,38 лв. - законна
лихва върху сумата от 19.04.2013 г. до 13.07.2018 г. – датата на извършеното
плащане/, а не 45709,64 лв., както счита частният съдебен изпълнител. Предвид
изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, определен по реда на чл.
10, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата,
възлиза на 815,83 лв., към които следва да бъде добавен и ДДС от 163,16 лв.,
т.е. общо 978,99 лв. Настоящият съдебен състав приема, че адвокатското
възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на процесното изпълнително дело, е именно в размер на 978,99
лв., до който и разноските на взискателя е следвало
да бъдат намалени.
Ето защо обжалваното
постановление от 18.07.2018 г. следва да бъде отменено в частта му, в която в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 978,99 лв. /с ДДС/ до
размера от 1080 лв. /с ДДС/.
По отношение на таксите по
т. 26 от ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав приема следното:
Такси
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия,
като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането
на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка,
която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз
основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната
такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените
такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата
/чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Подадената
жалба е частично основателна и в частта, в която се прави искане за намаляване
на определената от ЧСИ Д.А., рег. № 782 в КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. д. № 20187820400067 пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Както се посочи, материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Ето
защо и съобразно т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в
размер на 2423,34 лв. без ДДС или 2908 лв. с включен ДДС при материален интерес
от 36722,38 лв. /30 000 лв. главница, ведно с 6722,38 лв. - законна лихва върху
сумата от 19.04.2013 г. до 13.07.2018 г. – датата на извършеното плащане/. Няма
основание длъжникът, платил в срока за доброволно изпълнение, да бъде освободен
от заплащането на тази такса на ЧСИ. Само държавният съдебен изпълнител, на
основание чл. 53, ал. 2 ТДТССГПК, не събира такса върху сумата, която длъжникът
е погасил в срока за доброволно изпълнение. В този смисъл е и Решение № 640 от
04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о.
По
изложените съображения обжалваното постановление от 18.07.2018 г., с което е отказано
да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се отмени в частта относно начислено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
до размер на 978.99 лв., както и по отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "г" от ТТРЗЧСИ до размер на 2908 лв. с вкл. ДДС.
Така мотивиран и на
основание чл. 437 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника ЗК „У.“
АД постановлението от 18.07.2018 г. по изпълнително дело № 20187820400067 по
описа на частен съдебен изпълнител Д.А., с рег. № 782 на КЧСИ, с което е
отказано намаляване на разноските по изпълнението, съответно в частта над 978,99
лв. – адвокатско възнаграждение и в частта над 2908 лв. – такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗК „У.“ АД срещу постановлението
от 18.07.2018 г. в останалата й част.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.