Решение по дело №879/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХIХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П. Х. Т. против РА № Р-16001623003939-091-001/25.01.2024 г. и РА № П – 16001624038604-003-001/22.02.2024 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от началник сектор – възложител на ревизията и главен инспектор – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 147/08.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

В жалбата се развиват оплаквания за неспазване на установената форма, тъй като липсват мотиви, доколкото не са посочени фактическите и правните основания. Поддържа за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е изяснил фактите, свързани с направените възражения. Развива доводи, че органът не е обсъдил становището и възраженията на жалбоподателя. Бланкетно поддържа за нарушение на материалния закон. Счита, че актът не съответства на целите, заложени в КСО и ЗЗО.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство спрямо П. Х. Т. е образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623003939-091-001/05.07.2023 г. от началник сектор към ТД на НАП – Пловдив, която е с обхват: здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.

Със ЗВР № Р-16001623003939-091-001/05.07.2023 г. са посочени ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията, както и е определен срокът за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последното е сторено на 10.07.2023 г. по електронен път (л. 132 по делото).

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623003939-091-002/10.10.2023 г., издадена от същия орган по приходите, е удължен срокът на ревизията до 10.11.2023 г. (същата е връчена на 16.10.2023 г. по електронен път).

С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии по делото е приложена Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложения № 1 и № 2 към нея.

С искане № Р-16001623003939-040-001/28.07.2023 г. е дадена възможност на ревизираното лице да представи документи и писмени обяснения. В тази връзка са депозирани писмени обяснения рег. № 94-00-6288-1/16.08.2023 г. от П. Т., в които поддържа, че не дължи здравни осигуровки. Пояснява, че е заплатила недължими здравни осигуровки, за което е издаден Акт за прихващане или възстановяване № ПО-16001621002740-004-001.

Органът е констатирал, че П. Х. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „БГ ****“ ЕООД. Дружеството е подало декларации образец 1 с осигурено лице П. Х. Т. и вид на осигуряване – 12 (самоосигуряващо се лице), отнасящи се за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Във всяка декларация е декларирано, че не са внасяни осигурителни вноски за фонд ЗО. В декларациите са посочени осигурителните доходи както следва: 1966 лева – м. януари 2020 г.; 2075 лева – м. февруари 2020 г.; 2053 лева – м. март 2020 г.; 1942 лева – м. април 2020 г.; 1928 лева – м. май 2020 г.; 2083 лева – м. юни 2020 г.; 2067 лева – м. юли 2020 г.; 2028 лева – м. август 2020 г.; 2110 лева – м. септември 2020 г.; 2031 лева – м. октомври 2020 г.; 1431 лева – м. ноември 2020 г.; 1982 лева – м. декември 2020 г.;1824 лева – м. януари 2021 г.; 1895 лева – м. февруари 2021 г.; 1975 лева – м. март 2021 г.; 2957 лева – м. април 2021 г.; 2366 лева – м. май 2021 г.; 2035 лева – м. юни 2021 г.; 1846 лева – м. юли 2021 г.; 1852 лева – м. август 2021 г.; 1908 лева – м. септември 2021 г.; 1842 лева – м. октомври 2021 г.; 1255 лева – м. ноември 2021 г.; 1553 лева – м. декември 2021г.

Извършена е насрещна проверка на „БГ ****“ ЕООД, за което е изпратено искане № Р-16001623187561-040-001/10.10.2023 г. за представяне на документи и обяснение, свързани с начислено и изплатено възнаграждение на П. Т. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Последвало е подаване на обяснение от „БГ *****“ ЕООД, в което е отразено, че няма изплатено и начислено на П. Т., като същата е упражнила правото си на избор на самоосигуряващо се лице. .

Съставен е протокол за извършена проверка, в който е посочено, че не са установени действащи трудови договори между П. Т. и „БГ ****“ ЕООД. Констатирано е подаването на горепосочените декларации образец 1 с осигурено лице П. Т. и вид на осигуряване 12 (самоосигуряващо се лице), в които са отразени посочените по - горе осигурителни доходи и това, че не са внасяни осигурителни вноски за фонд ЗО. В допълнение е извършена справка за осигуряването, която съдържа информация, описана в подадените декларации образец 1.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № 16001623003939-092-001/23.11.2023 г., връчен на жалбоподателя. С РД е прието, че П. Х. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „БГ *****“ ЕООД. Прието е, че са подадени гореописаните декларации образец 1. Допълнително е прието за наличието на сключен трудов договор между П. Т. и „МБАЛ – Първомай“ ЕООД, за което е получавал трудово възнаграждение. Направен е извод, че П. Т. упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО в качеството си на собственик на „БГ *****“ ЕООД. В тази връзка е посочено, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО жалбоподателката подлежи на задължително здравно осигуряване и е длъжна да внася авансово здравноосигурителни вноски върху месечния доход, определен между минималния и максималния осигурителен доход. Прието е, че за 2020 г. е следвало да внася авансово осигурителни вноски за здравно осигуряване в размер на 8% върху минималния осигурителен доход от 610 лева, при което жалбоподателката дължи 563,02 лева (след приспадане на надвнесени 22,58 лева) за здравноосигурителни вноски и 148,15 лева – лихва за периода от 01.07.2023 г. до 23.11.2023 г. Прието е, че за 2021 г. е следвало да внася авансово осигурителни вноски за здравно осигуряване в размер на 8% върху минималния осигурителен доход от 650 лева, т. е. дължимите задължения са следните: 624 лева - здравноосигурителни вноски и 100,92 лева – лихва от 01.07.2023 г. до 23.11.2023 г.

В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу доклада е подадено възражение вх. № 94-00-461/16.01.2024 г. Счита, че е неприложима нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, за което се позовава на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Допълнително поддържа, че работи по трудово правоотношение, при което е здравно осигурена и няма задължение да внася суми за здравни осигуровки.

Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-16001623003939-091-001/25.01.2024 г. от органа възложил ревизията (началник Сектор) и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. С оспорения ревизионен акт са установени следните задължения на П. Х. Т.:

- За здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за 2020 г. в размер на 563,02 лева и 216 лева – лихва.

- За здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за 2021 г. в размер на 624 лева и 171,70 лева – лихва.

Подадена е молба, с която на основание чл. 133, ал. 3 ДОПК и чл. 62 АПК се иска поправка на очевидна фактическа грешка в РА № Р-16001623003939-091-001/25.01.2024 г. тъй като отразената в него надвнесена сума от 22,58 лева е за ДОО, а не за ЗО.

Издаден е РА № П – 16001624038604-003-001/22.02.2024 г. за поправка на ревизионен акт, дължаща се на допусната очевидна фактическа грешка в РА № Р-16001623003939-091-001/25.01.2024 г. В същия е прието, че в таблица № 1 неправилно са попълнени данните за внесени здравноосигурителни вноски в размер 22,58 лева, тъй като тази сума е внесена за ДОО. След извършената поправка задълженията на П. Х. Т. са следните:

- За здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за 2020 г. в размер на 585,60 лева и 220,55 лева – лихва.

- За здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за 2021 г. в размер на 624 лева и 171,70 лева – лихва.

Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл. 152 ДОПК с жалба с вх. № 20-28-46/23.02.2024 г., в която се позовава на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ. С допълнения към нея се позова, че РА е издаден незаконосъобразно от две лица и е недопустимо да се извършва последваща проверка.

С Решение № 147/08.04.2024 г. директора на Дирекция ОДОП е потвърден РА № Р-16001623003939-091-001/25.01.2024 г. и РА № П – 16001624038604-003-001/22.02.2024 г. за поправка на ревизионен акт. Споделени ли са изцяло изводите, изложени в РА и РД. Прието е, че П. Т. е собственик на търговско дружество, при което е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 4, ал 3, т. 2 КСО. В тази връзка е прието, че здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 КСО. Изложени са мотиви за отхвърляне на възраженията на жалбоподателката, за което е посочено, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава 7 – дневен срок декларация по смисъла на чл. 1, ал. и ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ. С тази декларация самоосигуряващото се лице избора и вида на осигуряването се за ДОО, а не за здравно осигуряване. Посочено е още, че в ЗЗО не е предвидена възможност за освобождаване на самоосигуряващите се лица от внасяне на здравноосигурителни вноски.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, доколкото това е направено от органът, възложил ревизията - началник Сектор (оправомощен за това със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. , издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив) и главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за ревизиращ орган по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискванията към чл. 120, ал. 2 ДОПК към ревизионният акт е приложен ревизионен доклад, който е неразделна част от него, т. е. мотивите на РД са и мотиви на РА. Наред с това в решението на директора на дирекция „ОДОП“ са изложени мотиви, с които се отхвърлят възраженията на жалбоподателката.

Процесуалните правила, свързани с издаване на ревизионният акт, са регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“ ДОПК. При извършена проверка касателно съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав констатира, че не са налице допуснати процесуални нарушения.

В настоящият случай ревизията е започната със ЗВР № Р-16001623003939-091-001/05.07.2023 г., в която е определено, че срокът за извършване на ревизията е три месеца от датата на връчване на заповедта. Видно от приложената разписка се установява, че ЗВР е връчена на ревизираното лице на10.07.2023 г. Тази заповед е изменена с последваща заповед - ЗИЗВР №№ Р-16001623003939-091-002/10.10.2023 г., като крайният срок за приключване на ревизията е определен да бъде 10.11.2023 г. В тази връзка действията на ревизиращите лица са извършени в срок.

В чл. 117, ал. 1 ДОПК е предвидено, че в срок не по - късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията ревизиращият орган по приходите следва да състави ревизионен доклад. В случая срокът е започнал да тече на 10.11.2023 г., което означава, че същият е изтекъл на 24.11.2023 г., а ревизионният доклад е от 23.11.2022 г., т. е. спазен е инструктивният срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК.

РД е връчен на жалбоподателката и в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу доклада е подадено възражение. Спазен е срокът по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на ревизионен акт. Като допълнение следва да се посочи, че сроковете за издаване на ревизионен акт са инструктивни и тяхното нарушаване не води до засягане правото на защита на ревизираното лице. След като е осъществена процедура по надлежното им връчване и съответно, адресатът им е упражнил в срок правото си на защита чрез подаване на жалба срещу ревизионния акт по административен ред, то следва, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

Органът е установил всички релевантни факти по случая и е дал възможност на жалбоподателката да участва в ревизионното производство, чрез изразяване на становища и представяне на доказателства. В тази връзка при издаване на ревизионния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основания за отмяната му.

Не са допуснати нарушения на материалния закон.

Кръгът на задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса е определен в разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1-6 ЗЗО, като в т. 1 е предвидено, че здравноосигурени лица са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Задължените лица дължат здравноосигурителни вноски в размер, определен със Закона за бюджета на НЗОК, съгласно чл. 29, ал. 3 ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. В случая размерът на здравноосигурителната вноска следва да бъде определен съгласно приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО. Тези вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

В случая жалбоподателката е сред лицата по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, тъй като е собственик и управител на „БГ ****“ ЕООД. В тази връзка същата има задължение към фондовете на здравното осигуряване. Неоснователни са и възраженията за приложение за чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), тъй като тези разпоредби са относими за държавното обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, но не и за здравно осигуряване.

В чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г. и 2021 г. (отм.) е регламентирано, че размерът на задължителната здравноосигурителна вноска е 8 %. ЗЗО предвижда за различни групи осигурени лица диференциран осигурителен доход, чиито максимум и минимум са определени със закон, но не по-малък от минималния осигурителен доход. В настоящия случай органът е взел предвид минималният осигурителен доход, което е най- благоприятният вариант за жалбоподателката. В Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2020 г. и 2021 г. (отм.) е регламентирано, че размерът на минималния месечен размер на осигурителния доход е 610 лева за 2020 г. и 650 лева за 2021 г. В тази връзка органът правилно е изчислил месечните размери на здравноосигурителните вноски за съответния период, чийто общ размер е 585,60 лева за 2020 г. и 624 лева за 2021 г.

С разпоредбата на чл. 107 ЗЗО налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода. Според съда задължението за лихви е акцесорно публично вземане и като такова, следва главното задължение, включително относно реда, по който се установява, а последното се установява именно с ревизионен акт. В конкретната хипотеза правилно са установени и лихвите, дължими на основание чл. 107 ЗЗО.

Неоснователни са възраженията за несъответствие с целта на закона, тъй като в чл. 160, ал. 2 ДОПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а обсъжданият не е сред тях.

Горното налага извод за липсата на основания за отмяна на оспорения акт, поради което жалбата следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед материалния интерес на делото, възлизат на 460,19 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Х. Т. против Ревизионен акт № Р-16001623003939-091-001/25.01.2024 г. и Ревизионен акт№ П – 16001624038604-003-001/22.02.2024 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от началник сектор – възложител на ревизията и главен инспектор – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 147/08.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

ОСЪЖДА П. Х. Т. да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 460,19 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.