РЕШЕНИЕ
№169
гр. В. Търново,05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в съдебно
заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
административно дело №10168 по описа на Административен съд – Велико Търново
за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. В.,
в качеството ѝ на пълномощник на П.М.П. от гр. В. Търново, срещу Решение
№167/15.04.2022 г. по АНД №1364/2021 г. по описа на Великотърновския районен
съд, с което решение е отхвърлена жалбата на П.П. срещу Заповед за задържане на
лице рег. №1739зз-170/06.10.2021 г., издадена от Я.А. – старши полицай в РУ –
Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново. В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на оспореното решение поради допуснати нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за
отмяна на решението и постановяване на ново решение, по същество, с което да се
отмени като незаконосъобразно задържането на касатора и да му се присъдят сторените
в производството разноски, за което представя списък. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа оспорването.
Ответникът в производството пред касационната
инстанция – полицай в РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново се
представлява от инспектор Б. – служител с юридическо образование в РУ – Велико
Търново. Оспорва заявените от касатора възражения и моли решението да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 100 лева и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново счита оспорването за неоснователно и предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №167/15.04.2022 г. по АНД №1364/2021 г.
състав на Великотърновския районен съд е отхвърлил жалбата на П.П. от гр. В.
Търново срещу Заповед за задържане на лице рег. №1739зз-170/06.10.2021 г.,
издадена от Я.А. – старши полицай в РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико
Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на
съдържанието по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Формиран е извод за процесуална и
материална законосъобразност, както и за съответствие с целта на закона. Изложени
са мотиви, че за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани
безспорни доказателства, категорично установяващи осъществяване на престъплението
от субективна и обективна страна, а е достатъчно при издаване на заповедта
данните за извършено престъпление да обуславят обосновано предположение за
вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Първоинстанционният
съд е извършил преценка, че в конкретния случай прилагането на ПАМ е било
необходимо предвид наличието на данни за съпричастност на задържаното лице към
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, като освен това се е позовал и на
Постановление от 16.12.2021 г. по ДП №ЗМ-588/2021 г. на РУ – Велико Търново, с
което за процесното деяние П. е привлечен в качеството на обвиняем. Решаващият
състав е мотивирал извод за спазване на принципа за съразмерност и
пропорционалност, а не за прилагане на ПАМ като самоцел, както и за спазване на
правата на задържаното лице.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна е прието за установено, че на
06.10.2021г. около 3:45 часа П.П. държи в себе си високорисково наркотично
вещество – суха листна маса с мирис на канабис, без надлежно разрешително. За
наличието на данни за съпричастност към престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК
полицейски служител при РУ – Велико Търново е съставил процесната заповед, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР П. е задържан за срок до 24
часа. Заповедта е надлежно връчена, а на лицето са разяснени правата му, като
последният не се е възползвал от адвокатска защита. П. е престоял в сградата на
РУ – Велико Търново от 03:45 ч. до 10:20 ч. на 06.10.2021г., когато е бил
освободен. За констатираното деяние срещу него е образувано Бързо производство
№ЗМ-807/2021 г. по описа на РУ – Велико Търново, пр. пр. №6631/2021 г. на ВТРП,
присъединено към ДП №ЗМ-588/2021 г. на РУ – Велико Търново, като с
Постановление от 16.12.2021г. П. е привлечен в качеството си на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
ВТРС е събрал всички относими за спора доказателства,
обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях вярно е
установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Настоящият
съдебен състав споделя всички, изложени от решаващия състав мотиви, към които
препраща на основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК.
По конкретните съображения, поддържани в касационната
жалба настоящият състав намира следното. Неоснователно е твърдението на
касатора, че е налице несъответствие на заповедта за задържане с изискванията
на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Прегледът на същата показва, че съдържа всички
изброени реквизити по т. 1 – т. 6 на цитираната норма, включително посочване на
фактическите и правни основания за задържането, изискуеми съгласно т. 2, които
са в пълна кореспонденция помежду си. В случая са били налице фактическите
обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т.
1 ЗМВР, а именно – наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е
извършило престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, за което е било образувано бързо
производство по описа на РУ – Велико Търново. Според трайната съдебна практика е допустимо мотивите да
се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ
и/или съпътстващ издаването на акта – в този смисъл ТР №16/31.03.1975 г. на
ОСГК. Дори да се приеме, че в заповедта не е изложен подробно фактическият
състав на извършеното престъпление /което не е така/, с посочване на законовия
текст, предвид дадените от П. обяснения /л. 61 от делото на ВТРС/ се установява
не само, че на последния е била ясна причината за задържане, но и че признава,
че действително е държал марихуана. Това от своя страна опровергава твърденията
в жалбата, че към момента на съставяне на заповедта не е доказано държането на
наркотични вещества. П. е уведомен за основанията /правни и фактически/ за
задържането и са му разяснени правата, с което е гарантиран принципът за защита
от произвол съгласно чл. 5, §2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ и последният не е лишен от възможността ефективно да упражни
правото си на защита. Правилно съдът е приел, че в случая е достатъчно само
наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Ето защо доводите на касатора за липса на материалноправни и
фактически основания за задържането са неоснователни.
При установените факти правилно първоинстанционният
съд е приел, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени.
Целта на задържането като принудителна административна мярка е да се
предотврати престъплението и да се осигури разкриването и разследването на
същото. Към посочените цели следва да се добави и необходимостта да се
предотврати препятстването на разследването и обезпечаване на извършването на
необходимите процесуалноследствени действия по установяване на престъплението и
неговия извършител. От фактическите обстоятелства по административната преписка
е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които
сочат на инкриминирано поведение на касатора. Напълно се споделят мотивите на
решаващия състав, че ПАМ е приложена спрямо П. в съответствие с нормативните
изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с
оглед постигане на предвидени в закона цели. Към момента на ограничаване
правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за
извършено правонарушение и предприетите процесуалноследствени действия са били
необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Поради
това съдът правилно е приел, че не е налице непропорционалност на приложената
принудителна административна мярка. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1, б.
с от КЗПЧОС, защото задържането е законосъобразно, спазен е редът, предписан от
националния закон. Не е нарушен и принципът за съразмерност при упражняването
на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.
2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на
ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. В случая „задържането за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като
полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на важен
обществен интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната
свобода.
Необосновано от гледище на закона и на доказателствата
по делото остава твърдението, че не са спазени правата на задържаното лице и
това се установява от простия преглед на доказателствата в състава на
административната преписка. Лично П. е подписал декларация, че е запознат с
правата си. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други негови права,
освен на правото му на свободно му придвижване, което е допуснато в срок много по-малък
от 24 часа съгласно чл. 73 от ЗМВР. Лицето е освободено незабавно след отпадане
на основанието за неговото задържане /чл. 72, ал. 7 от ЗМВР/, като в срока по
чл. 72, ал. 4 от ЗМВР е упражнило правото си на ефективна защита, като е
депозирало жалба срещу акта на задържането.
Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу Заповед за
задържане на лице рег. №1739зз-170/06.10.2021 г., издадена от полицейски орган
при РУ – Велико Търново, предвид което и доколкото не са налице касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. При това положение касаторът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на МВР – Велико Търново сума в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
първо, пр. първо от АПК, Административният съд – В. Търново,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №167/15.04.2022 г. по АНД
№1364/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН ********** от гр. В. Търново да
заплати на ОД на МВР – Велико Търново сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.