№ 5290
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. М.-МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.-МАРКОВА Административно
наказателно дело № 20231110217590 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-025838 от 26.10.2023г., издадено
от Г.Вл.Б., на длъжност „началник група”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на Р. Р. Т., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице Р. Р. Т., което
го обжалва в срок. Оспорва го като неправилно и незаконосъобразно, като издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Позовава се на твърдение, че е напускало пределите на страната през посочения период,
поради което счита, че тримесечният срок не е бил изтекъл. Иска отмяна на обжалваното
НП.
В съдебното заседание жалбоподателят Р. Р. Т., редовно призован, се явява лично и се явява
негов процесуален представител – адв. Б..
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмени бележки, чрез юрк. М., в които моли да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно наказателното постановление, претендира
възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди данните по делото, констатира следното:
На 02.09.2023г., около 01:14ч., жалбоподателят Р. Р. Т. е управлявал лек автомобил марка
1
„Ауди“, модел „ТТ“, с рег. № *******, движейки се по ул. „Околовръстен път“, с посока на
движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“. Водачът бил спрян от
полицейски служители, сред които свидетелят Ф. Д.. Жалбоподателят представил СУМПС с
номер TAMAK812014R99CG 02, като при проверката в „Граничен контрол“ свидетелят Д.
направил извод, че жалбоподателят управлява автомобила с чуждестранно СУМПС,
издадено от Великобритания, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз
или от Конфедерация Швейцария, в срок от три месеца от влизането и в страната. Приел на
база на извършената справка, че Р. Р. Т. е влязъл на територията на страната на 28.05.2023 г.
и съставил на жалбоподателя АУАН.
От представените по делото доказателства – резервация за място за настаняване в Гърция за
периода 14.07.2023 г. – 17.07.2023 г. на името на Л.Г. се установява извършването на такава.
Посоченото кореспондира с показанията на свидетелката Л.Г., че в периода 13.07.2023 г. до
16.07.2023 г. заедно с нейния приятел Р. Р. Т. са били на почивка Солун, Гърция, но не им е
била извършена проверка при напусканетоо и влизането обратно на територията Република
България.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Д., кореспондиращи с приложената справка за влизания в
страната, въз основа на показанията на свидетелката Л.Г., кореспондиращи с данните от
представеното потвърждение на резервация, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетел, които са последователни, пълни, не съдържат
вътрешни противоречия, като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи и са логични и ясни, както и липсват доказателства, които да ги оборват.
Показанията на свидетелите не се изключват взаимно, с оглед показанията на свидетелката
Георгиева, че не им е била извършена проверка при преминаване на границата.
Следователно то не би могло да бъде отразено в направената от актосъставителя справка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се
явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП
е също връчено редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това
орган.
2
Доколкото от фактическа страна се установява, че при проверката жалбоподателката е
представила СУМПС, издадено във Великобритания - държава, която не е членка на
Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, актосъставителят и административнонаказващият орган са направили
правилен извод, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, според
която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията
на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния
срок, визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното
свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително
това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по
смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в
хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния
срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление.
От доказателствата по делото се разколебава констатацията в наказателното постановление
за извършване на твърдяното нарушение. По делото са налице данни, че санкционираният
субект е напускал страната в посочения период, което опровергава изводът, че тримесечният
срок е изтекъл. По аднминистративнонаказателни дела доказателствената тежест е за
наказващия орган, поради което, когато обвинението за извършено административно
нарушение е разколебано и не е доказано по несъмнен начин, наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобрано.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в размер на сумата от 400 (четиристотин) лева, за заплатен
адвокатски хонорар, видно от договора за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 23-4332-025838 от 26.10.2023г.,
издадено от Г.Вл.Б., на длъжност „началник група”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на Р. Р. Т., с ЕГН
3
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Р. Р. Т., с ЕГН **********, на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, сумата от 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4