Решение по дело №1594/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 653

 

гр.Бургас, 27.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                               

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 1594 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Р.Т.Б., ЕГН:**********, депозирана чрез адв.* – ВАК, срещу Наказателно постановление № * от 16.07.2018 г., издадено от Началник група ПП към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че описаното в него не отговаря на действителната фактическа обстановка, а едновременно с това и не са описани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено нарушението по ЗДвП. Не се сочат доказателства.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от пълномощник.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. Прави се доказателствено искане за събиране на гласни доказателства посредством разпит на актосъставителя. Други доказателствени искания не се правят.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 27.09.2017г. в 16:42 часа в гр.Бургас, по ПП I-6, км. 491, до бензиностанция „РомПетрол” в посока към КПП-1, стационарно техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „MultaRadar SD 580” с № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 142 км/ч. автомобил - „Фолксваген Голф” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка S0000479F031”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. С.Ч., който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № * е собственост на *с ЕГН: **********.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.22) и Протокол за проверка (л. 23).

Било поискано съдействие от ОДМВР-Варна с писмо (л.12) собственикът да бъде поканен и да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП. В изпълнение на горното на 30.03.2018г. собственикът Асен Асенов бил призван в РУ-Варна и собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л.15), в която посочил, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя – Р.Т.Б., ЕГН:**********. Същият ден, посоченият за водач – Р.Б., също попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л.15), в която собственоръчно заявил, че именно той е шофирал автомобила. Информацията за водача била изпратена обратно в Сектор „ПП”-Бургас, като на база декларираните по чл.188 ЗДвП обстоятелства, на 23.04.2018г. св. С.Ч. съставил АУАН с бл. № 171322, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му същият бил изпратен за връчване на жалбоподателя, което било извършено на 18.06.2018 г. Б. не изложил в АУАН възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 16.07.2018 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за констатиране на административно нарушение, който, като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – *– Началник група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 16.07.2018 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, доколкото деянието е извършено на 27.09.2017г., самоличността на нарушителя е установен най-рано на 30.03.2018г., с попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП, а АУАН е съставен на 23.04.2018г. – т.е. в рамките на една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяване на нарушителя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН.

По отношение на нарушението, съдът следва да посочи следното.

Както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението – пътя (ПП I-6), точния километър (км.491) и ориентир (бензиностанция „РомПетрол”), както и посоката на движение (към КПП-1). Посочена е и ясно и конкретно датата на извършване на административното нарушение – 27.09.2017 г. В тази връзка неоснователно се явява възражението за липса на описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, собственикът е поддал декларация, посочвайки, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, което от своя страна е било потвърдено от последния отново с нарочна декларация, то правилно именно на него е издаден АУАН и НП.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП, която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч.  глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е със 49 км/ч., поради което правилно е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Поради всичко казано по-горе съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно издадено, поради което и следва да се потвърди.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * от 16.07.2018 г., издадено от Началник група ПП към ОД на МВР Бургас, с което на Р.Т.Б., ЕГН:********** за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Вярно с оригинала: Д.Б.