№ 480
гр. Ш., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630100398 по описа за 2023 година
Производството е образувано по отрицателен, установителен иск, с
правно основание чл. 439 ГПК, предявен от В. К. З., срещу „ВиК Ш.“ ООД, с
който ищецът иска да реализира защита срещу издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист
№ 2265/20.11.2019 г., като бъде признато за установено по отношение на
ответника, че не дължи парична сума в общ размер на 878.71 лв., поради
погасяване на вземането по давност.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че срещу него е
издадена Заповед № 1438/19.10.2018 г. и Изпълнителен лист №
2265/20.11.2019 г., като с влязло в сила на 20.11.2019 г. съдебно решение по
ГД № 3513/2018 г., по описа на РС Ш., бил осъден да плати сумата 878.71 лв..
Твърди, че от тогава са минали повече от три години и четири месеца, а
срещу него няма действия, които да прекъсват погасителната давност, поради
което прави изявление за погасяване на вземането по издадената Заповед №
1438/19.10.2018 г.. Претендира разноски.
Ответникът, уведомен чрез юрисконсулт Зекериев, въпреки
предоставения срок по чл. 131 ГПК, не е подал писмен отговор на исковата
молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на
1
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложил
възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото,
че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът подава писмени
бележки, в които поддържа исковата молба. Ответното дружество не взема
становище.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По искова молба рег. № 19178/04.12.2018 г., по описа на РС Ш., от „ВиК
Ш.“ ООД, срещу В. К. З., е образувано ГД № 3513/2018 г., по което е
постановено Решение № 408/3.5.2019 г., обжалвано от ответника и с Решение
№ 244/15.11.2019 г., постановено по ВГД № 268/2019 г., състав на ШОС, е
признал за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът
дължи на ищеца, сумата от 878.71 лв. - сбор от неплатени ВиК услуги, през
периода от 16.12.2016 г. до 20.08.2018 г., за имот в гр. Ш., ***, партида №
635157, по издадени фактури, както и мораторна лихва върху сумата в размер
на 71.59 лева за периода от 01.03.2017 г. до 17.10.2018 г. - сбор от
обезщетения за забава на всяка неплатена сума, считано от датата, следваща
изтичането на 30 дни от издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., ведно
със законната лихва считано от 18.10.2018 г., до окончателно плащане на
вземането, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. №
16205/18.10.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2974/2018 г.,
по описа на РС – Ш. и срещу ответника и е издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Решението, предвид, че е необжалваемо, е влязло в сила от момента на
постановяването - 15.11.2019 г.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
2
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Правният интерес от предявяване на настоящият иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност, след постановяване на
съдебното решение, с оглед на което следва да се приемат за процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
Възможността едно изискуемо вземане да се събере по принудителен
ред се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или
тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно
установено, по арг. от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е всякога
пет години. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение относно вземането или на
искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението
или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната, а в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД се
предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В конкретния случай давността е започнала да тече от влизане в сила на
посочения съдебен акт - Решение № 244/15.11.2019 г., постановено по ВГД №
268/2019 г., по описа на ШОС, което е от момента на постановяването -
15.11.2019 г.. Следователно от 15.11.2019 г., е започнала да тече и
предвидената в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишна погасителна
давност, която изтича на 15.11.2024 г.. Исковата молба въз основа на която е
образувано настоящото ГД № 398/2023 г., по описа на съда, е подадена на
21.02.2023 г.. Следователно правото на принудително изпълнение за
кредитора не е погасено по давност, поради което искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на делото на ответника се дължат разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но той не претендира такива, поради което не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
3
РЕШИ:
Отхвърля предявеният от В. К. З. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. Ш., *** срещу „ВиК Ш.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. „Воин” № 1, отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 439 ГПК, за признаване като установено между страните, че
поради погасяване по давност, ищецът не дължи на ответника, сумата 878.71
лв. - сбор от неплатени ВиК услуги, през периода от 16.12.2016 г. до
20.08.2018 г., за имот в гр. Ш., ***, партида № 635157, по издадени фактури,
както и мораторна лихва върху сумата в размер на 71.59 лева за периода от
01.03.2017 г. до 17.10.2018 г. - сбор от обезщетения за забава на всяка
неплатена сума, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от
издаването на всяка фактура до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва
считано от 18.10.2018 г., до окончателно плащане на вземането, установена с
влязло в сила Решение № 244/15.11.2019 г., постановено по ВГД № 268/2019
г., по описа на ШОС, за което парично вземане въз основа на Заявление рег.
№ 16205/18.10.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД №
2974/2018 г., по описа на РС – Ш. и срещу ответника и е издадена Заповед №
1438/19.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
4