№ 3968
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510067 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 11239 от 29.06.2023 г. по гр.д.№ 19748 по описа за 2023 г.
на СРС, 46 състав се: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. И. Ц. и П. И.
Ц., че дължат на "Топлофикация София " ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК разделно сумата
от 1424. 76 лева- главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр.София,
ж.к.“******* ап.*******, аб. № *******, за периода от м. 10. 2019 г. до м. 04.
2021 г., ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 233. 93 лева мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г, до 16.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 48, 35
лева - главница за периода от м. 10. 2019 г. до м. 04. 2021 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 64985/2022 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ
над уважения размер от 1424, 76 лева до пълния предявен размер от 1526, 08
1
лева и за периода от м. 05 до м. 09. 2019 г., иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ над уважения размер от 233. 93 лева до пълния предявен
размер от 261. 19 лева, иска за мораторна лихва върху сумите за дялово
разпределение в размер на 10, 53 лева за периода от 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата.
Подадена е въззивна жалба от Д. И. Ц. и П. И. Ц., ответници пред
СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, са били уважени срещу
ответниците/въззивници.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че страните са обвързани от
облигационно отношение. Счита, че възникването на такова е необходим
писмен договор като формата била за действителност. Освен това липсвали
данни сградата да е била топлофицирана към датата на влизане в сила на ЗЕ,
обн.ДВ, бр.107 от 09.12.2003 г.; позовава се на съдебна практика на СРС от
2015 г. Освен това, противно на приетото от СРС, не бил представен договор
между ФДР и ЕС. Неправилно СРС бил приел, че давността се прекъсва с
подаването на заявлението по чл.410 ГПК на 28.11.2022 г. Твърди, че всички
вземания за периода от м.05.2019 г. до 12.04.2020 г. били погасени по давност
по арг. от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В това решение било прието, че
действие, в което не участва длъжника, не може да прекъсне давността. В
случая длъжникът не бил участвал при подаването на заявлението.
Заповедното производство било едностранно. Това важало и в случаите, в
които не било подадено възражение. Този извод следвал и от чл.115 и чл.116
от ЗЗД. Погасени по давност били и задълженията за дялово разпределение.
Освен това по отношение на дяловото разпределение от страна на ищеца не
били ангажирани доказателства за правното основание за възникване на
задължението, както и за неговия размер. С отговора по исковата молба било
направено възражение за нищожност на протокола от ОС на ЕС от 29.09.2008
г., тъй като неговото съдържание било неясно и не съдържало необходимите
реквизити. Освен това списъка на собствениците, които били подписали
протокола не съдържал имената на всички собственици. СРС не бил обсъдил
2
това възражение за нищожност. Счита, че заключенията на съдебните
експертизи не следва да бъдат кредитирани, тъй като били изготвени въз
основа на документи, които съдът не бил виждал. По делото не били
представени и относимите ОУ-2016 г., нито доказателства за тяхното
публикуване. Не ставало ясно и кога настъпва падежът на задълженията.
Твърди, че за това е необходимо фактурите да бъдат публикувани на интернет
страницата на дружеството. По делото от страна на ищеца не били
ангажирани доказателства и, че фактурите са изпратени; следвало за това да
бъдат съставени констативни протоколи, каквито ищцовото дружество
твърдяло да е съставило в присъствието на Нотариус. Тъй като въпросът за
падежа бил правен, то същият следвало да бъде разгледан от съда, а не от
вещи лица. В случая било мистерия кога настъпва падежа. Това накърнявало
правото на защита на ответниците.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това да се постанови друго с което претенциите на ищеца да
бъдат отхвърлени изцяло.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС-
„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС, решение, в частта в която претенциите му са били уважени.
Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“
ЕООД не излага становище.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са уведомени на 11.07. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 14.07.2023 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение в частта в която претенциите на ищеца срещу ответниците
/въззивници са били уважени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
3
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
09.12. 2022 г. , издадено по ч.гр.д.№ 64985 по описа за 2022 г. на СРС, 46
състав е съобщена на всеки длъжник, съответно: на 31.01.2023 г.- П. Ц. и на
03.01.2022 г. – Д. Ц..
Възражение по чл.414 ГПК е подадено на 23.01.2023 г. от двамата
длъжници на 23.01.2023 г.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя
17.03.2023 г.
Исковата молба е предявена на 13.04.2023 г., т.е. в срок.
Видно от петитума на исковата молба предявени са за установяване
вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.
По дължимостта на предявените за установяване вземания:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение, тъй като съгласно
чл.153 ЗЕ, редакция към 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата са „потребители на топлинна енергия“. За
да отговори положително на въпроса, че ответниците имат качеството на
потребители на ТЕ, СРС се е позовал и на приетото в т.1 от ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. От представения по
делото нот.акт за продажба на недвижим имот № 189/2004 г. било видно, че
М.К. Ц.а и И.Н. Ц. са придобили по силата на покупко-продажба недвижимия
имот – ап. ******* с адм.адрес: гр.София, ж.к. „******* От удостоверението
за наследници, издадено на 20.09.2017 г. се установявало, че И.Н. Ц. е
починал на 27.10.2008 г. и е оставил за наследници по закон М.К. Ц.а –
съпруга и ответниците П. И. Ц. и Д. И. Ц.- синове. М.К. Ц.а била починала на
14.12.2014 г. и нейни наследници по закон били ответниците. От това
следвало извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот и като
такива имат качеството на потребители на ТЕ. Отношенията между страните
се уреждали въз основа на ОУ, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. В
случая приложими били ОУ-2016 г., които били публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г. и били в сила от 11.08.2016 г. Тези ОУ били
4
представени по делото. В тези ОУ за разлика от предходните, нямало
изискване фактурите да се публикуват. За възникване на договорно
отношение не било необходимо изрично волеизявление на потребителя.
Такива били и разясненията, дадени в задължителната практика на ВКС по
чл.290 ГПК. СРС е приел, че е извършено индивидуално изчисление на
потребеното количество ТЕ. Затова по арг. от чл.156 ЗЕ за потребителите
възниквало задължение да заплатят така потребеното количество ТЕ. Тази
реално потребена ТЕ била установена и от заключението на събраната по
делото като доказателство по искане на ищеца, съдебно-техническа
експертиза. Стойността на така потребената ТЕ възлизала на 1526 лв.
Възражението за погасяване на вземанията по давност е прието за
основателно за периода от м.05.2019 г. до м.092019 г. за сумата в размер на
101,30 лв. Непогасени били вземанията на стойност 1424,76 лв. Прието е, че
вземанията се погасяват с 3-годишна погасителна давност по арг. от
разясненията дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок
започвал да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ-2016 г., клиентите били длъжни да
заплащат месечните си задължения в 45-дневен срок след изтичането на
срока, за който се отнасят. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се считал
предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.11.2022 г.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че ищеца има
вземане срещу ответника за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г. в размер
на 233,93 лв., което задължение съдът е определил по размер на основание
чл.162 ГПК. Относно дяловото разпределение е прието, че същото е дължимо
на основание чл.22 от ОУ , където било прието, че услугата за дялово
разпределение е възмездна. В случая се установило, че дялово
разпределение е извършено от третото лице помагач по делото. Ищецът се
легитимирал като лице, което има право да получи стойността на така
извършената услуга. В случая се дължала стойността на тази услуга за
периода от м.10.2020 г. до м.04.2021 г., която била в размер на 48,35 лв.
Същата не била погасена по давност. Лихва за забава върху тази главница не е
призната за установена, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за
изпадане в забава на потребителя.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
5
следното:
Относно наличието на договорна връзка между страните:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия.
Именно защото се касае до доставка и потребление на топлинна
енергия за битови нужди не се изисква писмена форма на договора; такава е
необходима само за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В
случая липсва законово изискване за писмена форма за действителност на
договора за доставка и продажба на топлинна енергия; този довод на
въззивниците не почива на закона.
Ответниците са наследници по закон на И.Н. Ц. и М.К. Ц.а, техни баща
и майка, което се установява от представените в исковото производство
удостоверение за наследници, виж л.16 и 17 от исковото производство.
Наследодателите на ответниците са придобили собствеността върху
процесния имот, аб.№ *******, по силата на покупко-продажба, изповядана с
нот.акт № 9 от 20.10.2004 г. /л.18 от делото пред СРС/. Видно от описаните в
този нот.акт, приложения, праводателите на купувачите са се легитимирали с
договор от 07.01.1991 г. за продажба на недвижим имот по реда на НДИ, т.е.
касае се до „заварен имот“ по смисъла на ЗЕ.
Противно на соченото от въззивниците, още с исковата молба са били
представени ОУ-2016 г., вкл. и с данни за тяхното публикуване, виж л.50 от
делото пред СРС.
Това потвърждава извода, че страните по спора са обвързани от
облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия
/ТЕ/.
Относно реалното потребление на ТЕ:
От третото лице помагач са представени индивидуални справки, както и
6
главен отчет, подписан от потребител, виж л.82-85 от исковото производство.
От горните писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесния имот е
топлофициран, виж таблицата на л.91 от исковото производство. В имота на
ответниците има три броя радиатори с монтирани ИРРО, както и е монтиран
един брой водомер за отчитане на потребеното количество топла вода.
Реално потребеното количество ТЕ е установено от събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключенията на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертизи. Последните не са били
оспорени в срока по чл.200, ал.3, предл.2 ГПК поради което оспорването
направено едва с въззивната жалба е несвоевременно и затова не подлежи на
разглеждане. Това се потвърждава и от обстоятелството, че в публичното
съдебно заседание, на което са били изслушани и съответно приети двете
експертизи, не са присъствали нито ответниците, нито процесуалните им
представители. Видно от молбата на последната, л.78 от исковото
производство, процесуалният им представител адв.Н. изрично е заявила, че
няма въпроси по двете експертизи и не възразява същите да бъдат
приети.
Относно лихвата за забавено издължаване на главницата за
стойност на ТЕ:
Изложените от въззивниците доводи са неотносими в хипотезата на
приложение на ОУ-2016 г.
За процесния период са приложими правилата на ОУ-2016 г.
/приложени от ищеца с исковата молба / съгласно които - чл.33, ал.4 от ОУ
продавачът начислявал обезщетението за забава в размер на законната лихва
за задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, които са неплатени в 45-дневния срок
след изтичането на периода, за който се отнасят.
В случая падежът на задължението за заплащане стойността на
топлинна енергия е изрично определен - с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът
7
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД).
С оглед на изложеното, доводите на въззивниците за липса на
изискуемите по ОУ предпоставки за изпадането им в забава по отношение на
главницата за потребена топлинна енергия са неоснователни. Според
приложимите ОУ, не се изисква публикуване на дължимите суми на интернет
страницата на топлопреносното предприятие.
При тази правна уредба задължението се явява срочно и е приложимо
правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД.
Претендират се за установяване вземания за периода от м.05.2019 г.-
м.04.2021 г. поради което цитираните от въззивниците ОУ-2014 г. са
неприложими.
При това положение съдът не намира да е налице „мистерия“ относно
изпадането в забава на потребителите за заплащане на месечните им
задължения за потребена ТЕ.
Следва да отбележим, че договора за доставка и продажба на ТЕ е
възмезден.
Относно дяловото разпределение:
Видно от представения с исковата молба протокол от 29.09.2009 г. , л.30
и следв от исковото производство, ЕС е избрала за ФДР /трето лице помагач
по делото/.
Решенията на ОС на ЕС подлежат на обжалване по реда и срока в чл.40
ЗУЕС, който срок е преклузивен и отдавна е изтекъл. Затова и не подлежат на
обсъждане в настоящето производство, вкл. и въпроса кои са били
собственици към онзи момент в сградата, където се намира процесния имот.
Представен е и договора между ищцовото дружество и ФДР във връзка
с уреждане на отношенията по извършването на услугата дялово
разпределение, виж л.42 и следв. от исковото производство.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с доставката на
топлинна енергия са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия.
8
Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените
отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и
топлинна енергия, на вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика.
От друга страна, съгласно чл. 186 ЗЗД разноските по договор за
продажба са за сметка на купувача.
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата
дялово разпределение.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от
търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно
счетоводство.
В случая услугата дялово разпределение и предоставена поради което
от страна на потребителите на ТЕ/ответниците се дължи заплащането на
нейната стойност.
Относно погасителната давност:
Цитираното от въззивниците ТР касае изпълнителния процес, какъвто в
настоящия случай не е предмет на обсъждане. В случая не сме и в хипотеза на
неподадено възражение по чл.414 ГПК, защото такова е подадено и затова
след заповедното производство се провежда исково по реда на чл.422, ал.1
ГПК. Ако не беше подадено възражение по чл.414 ГПК, заповедта за
изпълнение щеше да влезе в сила и съответно да се издаде изпълнителен лист
и от там да се образува изп. производство.
Освен това законодателят изрично е посочил в разпоредбата на чл.422,
ал.1 ГПК, че иска за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
когато е спазен срока по чл.415, ал.1 ГПК.
В чл.114 ЗЗД е изрично посочено, че давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането стане изискуемо; на същата правна норма се е
позовал и СРС.
При това положение няма как вземанията за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г., които са срочни, да са се погасили с приложимата 3-годишна
погасителна давност, при положение, че заявлението за издаване на заповед
9
за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 28.11.2022 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и допуснатите, изслушани и
приети заключения на съдебните експерти. Въззивната инстанция не
констатира да са допуснати, сочените от въззивниците нарушения на
материалния и процесуален закон.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решение е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв. или по 50 лв. в тежест на всеки един от въззивниците.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11239 от 29.06.2023 г. по гр.д.№ 19748 по
описа за 2023 г. на СРС, 46 състав, в частта, в която се: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо Д. И. Ц. и П. И. Ц., че дължат на "Топлофикация
София " ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК разделно сумата от 1424. 76 лева- главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“******* ап.*******, аб. №
*******, за периода от м. 10. 2019 г. до м. 04. 2021 г., ведно със законната
лихва от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 233. 93
лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г, до 16.11.2022 г., както и суми
за дялово разпределение: 48, 35 лева - главница за периода от м. 10. 2019 г. до
10
м. 04. 2021 г., ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64985/2022 г. на СРС, 46 състав, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******
ап.*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* адв.Н., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 50 лв. – разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. И. Ц., ЕГН **********, гр.Варна, ул.“*******, *******,
съдебен адрес: гр.София, ул.“******* адв.Н., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 50 лв. – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11