СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 17.03.16г. /с
участието на секретаря А. Т./ гражданско дело № 6523/15г. и констатира следното:
Предявени са искове от В. Б. ***“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 90 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/; 1 607 лева /обезщетение за
имуществени вреди, следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законна
лихва върху първата сума, считано от 28.09.13г.
За същите суми са заявени и евентуални искове по чл.
288 от КЗ против Г. Ф..
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 28.09.13г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са
били причинени физически увреждания /травми/ на ищеца. Произшествието е
причинено от И. С.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на И. С./ са
удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен
материал. В тази връзка конкретно:
Събраните по делото доказателства /в това число
основно – констатациите на приетата техническа експертиза, като такива изводи
са направени и в рамките на процесното наказателно производство/ сочат, че:
инцидента е настъпил в момент, когато пострадалият е бутал мотопеда си по
платното за движение. Посочената експертиза установява, че в този случай – инцидентът
е бил предотвратим за водача С. /и при движение с допустимата за пътния участък
скорост и при движение с недопустима скорост/. С оглед това /предвид тази
констатация на вещото лице/ в случая следва да се приеме, че вината на
делинквента е удостоверена надлежно по делото /от друга страна - липсват
конкретни доказателства, които да опровергаят презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, което е в тежест на ответниците/.
Към датата на ПТП-е – И. С. е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност” при първия /главния/ ответник.
Възражението на застрахователя по чл. 260 от КЗ във връзка с чл. 202 от КЗ е
неоснователно:
Действително – приетата по делото счетоводна
експертиза установява, че по процесната застрахователна полица /визирана в
справката на Г.Ф./ е била платена само първата вноска по договора /т.е. –
застраховката е породила действие в момента на сключването й/. По делото обаче
не е представена самата застрахователна полица /което е в тежест на
застрахователя/, поради което – в случая не може да се прецени дали в полза на
дружеството /съобразно конкретните клаузи от застрахователния договор, полица/
е възникнало правото по чл. 260 от КЗ във връзка с чл. 202 от КЗ /съответно –
дали това право е било упражнено по реда, визиран в посочените законови
текстове и по уговорения в полицата, договора начин/. В случай, че процесната
полица бе представена по делото /като приетата по делото счетоводна експертиза
установява, че такава е налична при застрахователя/ - след конкретна проверка
на съдържанието й, евентуално биха могли да бъдат направени изводи, различни от
горните. Липсата на полицата по делото обаче е пречка това да бъде сторено.
Освен това – в случая липсват доказателства застрахованият да е бил уведомяван
в хипотезата на чл. 202 от КЗ.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и
правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният
доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната
хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди спрямо застрахователя.
Главният иск е основателен частично – до размера на
сумата 50 000 лева:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска
експертиза, която удостоверява конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди /преценени в контекста на описаните от вещото лице травми
като: вид, естество и перспектива на развитие и възстановяване/.
Процесното обезщетение се определя в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /експертиза/.
Председателят на състава съобразява и обстоятелството /което също следва да се
презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента пострадалият е
преживял и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на ищеца и наличието
на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния
/движението на ищеца в момента на инцидента – бутане на мотопед на пътното
платно и преди всичко рязката маневра по препречване на пътя на водача на
МПС-во непосредствено преди момента на сблъсъка – така, както е описано от
приетата по делото експертиза - може да се окачестви като съществено допринасящо
за настъпване на процесния вредоносен резултат/.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горната главница за периода след 28.09.13г. /датата на произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Искат за имуществени вреди е основателен изцяло:
Тази претенция е удостоверена по размер с
представените по делото писмени доказателства /които председателят на състава
съобразява във връзка с констатациите на медицинската експертиза/. Отделно от
това – този конкретно иск не се оспорва директно /пряко/ по основание и размер
от ответниците.
Възражението на процесуалния представител на ищеца по
чл. 78, ал. 5 от ГПК спрямо застрахователя е основателно. С оглед това –
процесният адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на минимума
по Наредба № 1 в съответствие /съразмерно/ на отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на спора по главните искове – съдът не
разглежда евентуалните искове срещу Г.Ф..
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на В.Д.Б. ЕГН ********** сумата 50 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/; 1 607 лева /обезщетение за
имуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната
лихва върху първата сума от 28.09.13г. до цялостното й изплащане; законната
лихва върху втората сума от 21.05.15г. до цялостното й изплащане и 284 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 50 000
лева.
ОСЪЖДА В.Д.Б. да плати на З. „Б.и.“ АД – 1 900 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при
приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на адвокат Н. – 2 030 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38
от ЗА.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на СГС – 2 064 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете срещу Г.Ф..
ОСЪЖДА В.Д.Б. да плати на Г. Ф. – 3 460 лева
съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; в това число и
юрисконсутско възнаграждение/.
Решението е постановено при участие на И.С.С. – 3-то
лице, помагач.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: