Решение по дело №3201/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1679
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100503201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1679
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела С. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова

Ивалена О. Димитрова
Секретар:Атанаска Н. И.а
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503201 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 263998 от 02.09.2020 г. подадена от Частно средно училище“ Юрий
Гагарин“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Аврен, община Аврен,
обл. Варна, к.к. Камчия, представлявано от Лазар Стоянов срещу решение № 260024 от
13.08.2020 г. постановено по гр.д. № 18626 по опис на ВРС за 2019 г. , с което
първоинстанционният съд:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М. К. Ш. с
ЕГН ********** от град Варна, извършено със заповед № 52/11.09.2019 г. на управителите
на ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, ЕИК *********, к.к. Камчия, общ. Аврен, обл.Варна за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от
КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. К. Ш. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „възпитател", на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, ЕИК *********, к.к. Камчия, общ. Аврен,
обл.Варна да заплати на М. К. Ш. с ЕГН ********** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
времето, през което служителят е останал без работа в размер на 5 брутни трудови
възнаграждения общо 3644.79 /три хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 79 ст./
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата след извършено ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ЧСУ
„Юрий Гагарин“ ЕООД, ЕИК ********* за заплатеното от него на ищеца обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ в размер на 936.51 лева и заплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в
размер на 945 лева /след дължимите удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД/ - общо 1881.51 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. Ш. с ЕГН ********** за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
горницата над 3644.79 лева до 5526.30 лева, на осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ.
1
ОСЪЖДА ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, ЕИК *********, к.к. Камчия, общ. Аврен, обл.
Варна да заплати на М. К. Ш. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 400
/четиристотин/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, ЕИК *********, к.к. Камчия, общ. Аврен,
обл.Варна да заплати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 305.79 /триста и
пет лева и 79 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК, и в жалбата се навеждат доводи за
постановяване на съдебния акт в нарушение на материални и процесуалния закон, и
несъответствие със събраните доказателства, тяхната неправилна преценка относно
подлежащите на доказване факти /конкретно установяването на членството на ищеца в
синдикална организация и твърдението, че има представителни функции в нея/, и е
отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което,
съдът да отхвърли исковите претенции, намирам, че делото следва да се разгледа в открито
съдебно заседание, след проверка на редовността на въззивната жалба, нейната
допустимост, основателността на доказателствените искания.
Въззивният жалбоподател е посочил, че решението е необосновано, тъй като са
направени фактически констатации, които не почиват на събраните по делото
доказателства. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят предявените искове, а в условията на евентуалност
претендира за отмяна само на иска за възстановяване на длъжността. Не е ангажирал съда с
доказателсвени искания. Претендира разноски с въззивната жалба, но не се представлява в
съдено заседание и не престаря списък на разноските.
В отговор, въззиваемият чрез пр. представител оспорва основателността на жалбата. В
съдебно заседание поддържа писмения отговор и изразеното в него становище.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Решението на
първоинстанциония съд е валиидно и допустимо.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от М. К. Ш. с ЕГН ********** от град Варна,
който е предявил кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1,2,3 КТ, във
вр.чл.225 КТ, във вр.чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ срещу ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Аврен, общ.Аврен, област Варна,
представлявано от Лазар Стоянов Стоянов с искане за постановяване на решение за отмяна
като незаконосъобразна Заповед № 52/11.09.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност " Възпитател" или друга подходяща; за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 5526.30 лева, представляваща обезщетение по чл.225
КТ за времето, през което е останал без работа в размер на 5 брутни трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
възникване на задължението до окончателното й изплащане.Претендирал е съдебно-
деловодни разноски за производството.
Изложил е следните фактически твърдения: - наличие на трудово правоотношение към
11.09.2019 г. по силата на трудов договор № 770/15.02.2013 г., с който ищецът е назначен на
длъжност „специалист кръжочни дейности /шахмат/, изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 29.7.2013г., 16.9.2014г, 20.3.2015г., 29.6.2015 г., на пълно работно време 40
часа седмично. С допълнително споразумение от 14.09.2015 г. е преназначен да изпълнява
длъжността "Възпитател", код по НКПД 23596008 в ДОЛ /детски оздравителен лагер/
2
"Черноморски" към СОК "Камчия" ЕАД, изменено с допълнителни споразумения от
30.09.2015г. и от 04.01.2016г.
На 30.06.2017г. между СОК "Камчия" ЕАД, Частно средно училище "Юрий Гагарин"
ЕООД и М.Ш. било сключено Допълнително споразумение към Трудов договор №
770/15.02.2013г., с което страните се съгласяват, че считано от датата на подписването му
СОК "Камчия" ЕАД прехвърля на Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД правата и
задълженията си произтичащи от Трудов договор № 770/15.02.2013г., като занапред
работодател на М.Ш. се считало Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД. Трудов
договор № 770/15.02.201З г. е допълнен и изменен с допълнително споразумение от
31.08.2018г. и Допълнително споразумение № 53 от 01.01.2019г. към ТД № 45/30.06.2017 г.
Със Заповед № 52/11.09.2019г, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ, считано от 13.09.2019 г., в която е наредено да му се
изплатят следните обезщетения по КТ - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
предизвестие, обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. С
предходна заповед № 50/04.09.2019г. на управителите Частно средно училище "Юрий
Гагарин" ЕООД, са били съкратени длъжностите "Възпитател".
Ищецът е поддържал становището, че няма реално съкращаване на щата, тъй като не
е налице преустановяване на трудовите функции, осъществявани от съкратените
длъжности, поради което и извършеното уволнение без да бъде извършен подбор е
незаконосъобразно. Сочи, че заповедта, прекратява трудов договор № 770/15.02.2013 г., но
не и този № 45/30.06.2017 г.Твръди, че след смяната на работодателя от 30.06.2017г. в чл. 7,
ал.4 от Правилник на Частно средно училище „Юрий Гагарин", още към 15.09.2018г. са
определени за педагогически специалисти: 1. Учители и 2. Учители в целодневната
организация на учебния ден, които са в състава и управлението на училището, като според
ал.5 Общата численост на персонала е обвързана с щатното разписание. От тези факти
извежда извода, че датата на приемането на новото щатно разписание е 30.06.2017 г. , а не
04.09.2019г.
Счита, че за да е налице реално съкращение на щата следва трудовата функция
изпълнявана от длъжност "възпитател" да е премахната, да не съществува, като именно на
това основание съществуването на трудовия договор е станало невъзможно. След датата на
приемането на новото щатно разписание от 04.09.2019г. и извършеното уволнение, при
работодателя не може да съществува трудова функция идентична със съкратената длъжност.
Твърди, че не са съкратени всички възпитатели в общежитието. Твърди, че трудовата
функция, която е изпълнявал не е премахната, че други две лица са останали да
осъществяват същата трудова функция,че общежитието не е закрито и броя на учениците е
намалял.
Ищецът твърди, че за целият период на трудовата му дейност в училището, и след
смяна на работодателя, вкл. и след влезлия в сила правилник на училището от 15.09.2018г.
не е възниквала нужда от съкращаване на щата, а за прекратяване на трудовото
правоотношение "съкращаване на щата" в ответното търговско дружество няма пряка
връзка с трудовите му функции на длъжност „Възпитател“.
В исковата молба сочи, че длъжностната характеристика от 15.09.2018г. на "Учители в
целодневната организация на учебния ден, които са в състава и управлението на
училището", отговаря изцяло на тази на ищеца, като "възпитател", която той изпълнявал до
приключване на трудовото му правоотношение от 13.09.2019г. и която трудова функция
продължава да съществува в същия обем, че съответната трудова функция, която е
изпълнявал не е премахната.Не се е запознавал със щатните разписания, не му е известно да
е извършван подбор и работодателят не е посочил конкретни причини за прекратяване на
трудовия договор и щатното разписание, по което бил извършил съкращение.
3
Ответникът в първоинстанционното производство /сега въззивен жалбоподател/ не
е оспорват наличието на трудово правоотношение, длъжноста „възпитател", с място на
работа Общежитие към ЧСУ „Юрий Гагарин", ДОЛ /детски оздравителен лагер/
„Черноморски" към Санаторно-оздравителен комплекс Камчия и прекратяването на това
правоотношение със Заповед 52/11.09.2019г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от
КТ - поради съкращаване в щата, като връчването на заповедта на 13.09.2019г. Излага, че е
начислил безщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1050
лева и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1151,06 лева, като съответните суми
(след удръжки на данък и осигуровки) са изплатени. Възразил е твърдението на ищеца, че
няма реално съкращаване в щата на заеманата длъжност „възпитател“ и обосновава
възражението със Заповед №50/04.09.2019г. Излага, че са съкратени всички налични 4
бройки по разписание на дружеството в сила от 01.11.2018г. /Заповед №3/19.10.2018г. на
управителя на ЧСУ Юрий Гагарин ЕООД и щатно разписание към нея). След издаване на
Заповед №50/04.09.2019г. трудовите договори с всички заети на тази длъжност лица са
прекратени, поради което отрича задължението да извърши подбор. След съкращаване на
всички бройки от длъжността „възпитател", била премахната трудовата функция.Поддържа
становището, че е извършено реално съкращаване на щата. Представя писмени
доказателства - справка за действително заетите в дружеството лица към 05.09.2019г. Не
оспорва, че към 18.12.2019г. длъжността „възпитател" е била действително заета от трима
служители, един от които ищецът М.Ш.. Твърди, че след издаване на заповедта за
съкращаване в щата, правоотношенията с всички заети лица са прекратени и не са
назначавани нови служители. По щатното разписание в сила от 04.09.2019г. не съществува
същата или сходна длъжност, а след тази дата няма нови длъжности, които да са поели
премахната трудова функция на съкратената длъжност „възпитател". Отрича твърдението на
ищеца, че е налице съвпадение в трудовите характеристики на длъжността „възпитател“ и
длъжност "Учители в целовдневна организация на учебния процес, които са в състава на
управление на училището". Посочва, че основната функция на "учителя" е педагогическа, а
мястото му на работа и изпълнение на задълженията е училището. За разлика от учителя,
основната функция на длъжността „възпитател" е организационна - да следи за реда в
общежитието и да носи отговорност за живота и здравето на настанените в общежитието
ученици (докато са на територията на общежитието и докато живеят там). Мястото на
работа на „възпитателя" не е училището, а в общежитие към училището и това е ясно
посочено в дл. характеристика на ищеца Шишков, приложена към исковата му молба. Затова
и не може да се приеме, че има припокриване на трудовите функции и отговорности между
посочените две длъжности, заради което работодателят да е следвало да извърши подбор.
Възразява и срещу твърдение за аналогия между длъжността „помощник-възпитател в
подготвителна група" и заеманата от ищеца длъжност „възпитател" в общежитие, макар в
наименованията и на двете длъжности да фигурира думичката „възпитател".Посочва, че
първата цитирана длъжност основно се грижи за санитарно-хигиенните условия на
учениците, почистване на помещенията и подпомагане на учителя при организация на
педагогическия процес и се изпълнява в училището по отношение на определена група
ученици - подготвителна група. Съкратената длъжност на ищеца се изпълнява в
общежитието и то по отношение на тези деца /ученици, които са настанени там. Функциите
на длъжностите са не са идентични или сходни, както и мястото на работа е различно, което
в случая е определящо за характера на работа. Твърди, че реалното съкращаване на
длъжността „възпитател" се потвърждава и от обстоятелството, че фактическото място на
работа и изпълнение на трудовите функции на длъжността „възпитател" е общежитието на
училището, което обаче от м. септември 2019г. е преместено и дейността му е
реорганизирана и възложена на друга фирма, а сградата е собственост на трето лице - „СОК
КАМЧИЯ" ЕАД, ЕИК *********, като използването на въпросната сграда/обект от
„ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ЮРИЙ ГАГАРИН" ЕООД за общежитие към училището,
е било по договорка между двете страни - собственика на имота и училището. Излага, че по
решение на собственика на имота от 01.09.2019г. работата и дейността на ДОЛ
„Черноморски" е спряна и целият обект вкл. и помещаващото се там общежитие към
4
училището, са затворени. Със Заповед № К-102/25.07.2019г. на изп. Директор на „СОК
КАМЧИЯ" ЕАД (собственик на посочения имот) е спряна работата на ДОЛ „Черноморски"
и всички находящи се в него обекти вкл. общежитието. Последното е преместено и вече не
се помещава на досегашното си място в ДОЛ „Черноморски". Наред с това е променена
организацията на общежитието като функционирането и обслужването му са възложени на
външна за училището фирма. Тоест мястото на изпълнение на трудовите функции на
длъжността „възпитател" - общежитието в ДОЛ "Черноморски" е закрито. С това, за
работодателят е отпаднала нуждата да поддържа длъжност, за която не може да осигури
изпълнение и място на работа, доколкото дейността по обслужване на общежитието е
прехвърлена на друга фирма. Затова и длъжността „възпитател" е реално съкратена от щата
на училището.
Оспорва изцяло като неоснователна и претенцията по реда на чл.344 ал.1,т.З КТ, като
счита, че няма данни ищецът да е останал без работа за целия твърдян от него период от 5
месеца. Оспорва и акцесорната претенции за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ като
неоснователна.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковите претенции за
основателни вкл. тази по чл.344 ал.1 т.З КТ за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ,
ответникът обосновава възражение за прихващане на сумата по обезщетението по чл.225 КТ
с изплатените на ищеца обезщетения по реда на чл.220 ал.1 КТ за неспазен срок за
предизвестие в размер на 936,51 лева и по чл. 222 ал.1 КТ. размер на 945 лева (деветстотин
четиридесет и пет лева) - сума след удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД или общо 1881,51 лева.
Възоснова на тези фактически твърдения и събраните по делото доказателства, при
правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанциянния съд е приел
следното, че ответникът е бил работодател на ищеца, който е изпънявал длъжността
„възпитател“, с място на работа Общежитие към ЧСУ „Юрий Гагарин", ДОЛ /детски
оздравителен лагер/ „Черноморски" към Санаторно-оздравителен комплекс Камчия.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 52/11.09.2019г., на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ. Начислено е обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен
срок на предизвестие в размер на 1050 лева и дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ
в размер на 1151,06 лева. Сумите са изплатени. От трудовото досие се установява, че
трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 770/15.2.2013 г.,
сключен с работодател СОК „Камчия“ ЕАД, Надначението е за длъжността „специалист
кръжочни дейности-/шахмат/, място на работа СОК „Камчия“, к.к. Камчия, община Аврен, в
ДОЛ „Черноморски“. С допълнително споразумение от 14.09.2015 г. служителят е
назначен на длъжност „възпитател“, считано от 15.09.2015 г., на пълно работно време –
40 часа седмично. Трудовият договор е сключен по чл.68, ал.1, т.2 от КТ. С
допълнително споразумение от 30.09.2015 г., считано от 01.10.2015 г. трудовият договор
се е трансформирал в такъв за неопределен срок като е уговорено срок на
предизвесетие един месец. Последното изменение от 04.01.2016 г., само променя основното
трудово възнаграждение и допълнителното такова за придобит трудов стаж и
професионален опит. Считано от 01.8.2016 г., СОК „Камчия“ ЕАД е получило разрешение
за откриване на частно училище при условията и по реда на отменения Закон за народната
просвета, е учредило ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, със седалище и адрес на управление кк
Камчия, общ.Аврен. С допълнително споразумение от 30.06.2017 г. към трудов договор №
770/15.02.2013 г., сключено между СОК „Камчия“ ЕАД, ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД и М.
К. Ш. страните са постигнали съгласие, че в изпълнение изискванията на Закона за
училищното и предучилищното образование, правата и задълженията, които произтичат от
трудовите правоотношения, сключени със СОК „Камчия“ в качеството му на работодател
към датата на промяната се прехвърлят на ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД в качеството му
на работодател приобретател. Считано от датата на подписване на споразумението
30.06.2017 г. СОК „Камчия“ прехвърля на ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД правата и
задълженията, произтичащи от трудов договор № 770 от 15.02.2013 г. като занапред
5
работодател на ищеца се е считал ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, без да се променя
длъжността, характерът, на работа и работното време. С допълнително споразумение от
01.01.2019 г. към трудов договор № 770/15.02.2013 г. страните по делото са се съгласили, че
се променя основното и допълнителното възнаграждение на ищеца. Според длъжностната
характеристика за длъжността „възпитател“ задълженията се свеждат до стриктно и точно
спазване на Правилника за вътрешния ред на общежитието и осигурява постоянен контрол
за опазване живота и здравето на учениците, живеещи в общежитието. Със Заповед №
52/11.09.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ЧСУ „Юрий Гагарин“
ЕООД по трудов договор № 770/15.02.2013 г., последно изменен с допълнително
споразумение № 53 /01.01.2019 г. за длъжността „възпитател“. Посоченото основание е чл.
328, ал.1, т.2, предл.второ - поради съкращаване на щата. Разпредено е на ищеца да се
изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ, че заповедта е изпълнена и в частта
на обезщетенията определени в нея.
От Заповед № 50/04.09.2019 г. на управителите на ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД е
видно, че се съкращават всички 4 длъжности „възпитател“. В заповедта изрично е вписано,
че премахването на всички длъжности, чиито трудови функции не са сходни с тези на
несъкращаваните не поражда за работодателя задължението да извърши подбор по чл.329
ал.1 КТ. В текста на заповедта се посочва,че щатното разписание е утвърдено със Заповед
№ 3/19.10.2018 г., която влиза в сила от 01.11.2018 г. Съгласно същото за учебната
2018/2019 г. за длъжността „помощник – възпитател“ има утвърден 1 щат и за длъжността
„възпитатели-общежитие“ има утвърдени 4 щата. От актуално състояние на всички трудови
договори от НАП към 04.12.2019г. е видно, че след Заповед № 50/04.09.2019г. трудовите
договори с всички заети на тази длъжност лица са прекратени чрез съкращаване всички 4
щатни бройки. Длъжността е изцяло премахната.
От събраните в производството гласни доказателства се установява следното:
Свидетелката Т.Л.Н. е назначена на 08.02.2019 г. на длъжността „възпитател – дневна
смяна“ . Познава 15 деца по имена и посочва, че се занимава се с тези деца и те са ученици в
училището и са ползвали общежитието. Изпълнявала е задълженията си по предварителен
план – график за лятната ваканция. Свидетелства, че по този план график са изпълнявани
празненства за рождени дни, именни дни, тематични вечери, физкултурни занимания във
физкултурния салон. Тази дейност свидетелката е извършвала по предварителен „План за
работа с учениците в общежитието“ във формата на документ. В качеството си на „дневен
възпитател“ свидетелката е предавала смяната на „нощните възпитатели“. Ищецът е
известен на свидетелката като „нощен възпитател“ в ЧСУ. Към датата на свидетелските
показания, свидетелката изпълнява „други длъжности, които ми кажат“, „оправям
библиотеката“ в сградата в която се е помещавало на общежитието. С тази дейност се
занимава от м. август 2019 г., включително нова библиотека в самото общежитие.
Свидетелства, че работното време като възпитател започва от 15.00 часа. За времето от 11.00
до 14.30 часа се занимава с библиотеката. Като пряк ръководител посочва г-н Николов- зам.
директор на ЧСУ „Ю. Гагарин“. Свидетелства, че е в трудови правоотношения с „Камчия“.
От показанията на св. Ж.С.К. се установява, че е работил като нощен възпитател в
ЧСУ, а от 14.04.2020 г. е съкратен. Постъпил на работа на 13.09.2019 г, след интервю
проведено преди 11.09.2019 г.Свидетелят е с висше педагогическо и висше техническо
образование, с педагогически стаж от 1987 г. Свидетлства, че в общежитието са живели деца
на възраст 14 – 15 години. Общо възпитателите са били 6 , трима мъже и три жени.Посочва
имената на трите колежки – Й.Е., Л. /видетелката Н./ Свидетелят не познава ищеца и не
знае, кой от възпитателите с кого е имал сключен трудов договор. Свидетелства, че
общежитието се е помещавало в сградата, наричана „Черноморски“, а сега се помещава в
сграда наречена „Радуга“. Двете сгради имат топла връзка помежду си.
От показанията на свидетелката Ю.И.Г., се установя, че до 13.06.2019 г. е
изпълнявала длъжностите „възпитател“ и „библиотекар“ в ЧСУ и е работила с ищеца в
6
продължение на две години. Първоначално през 2010 г. е работила за СОК „Камчия“, а от
края на 2017 г. за ЧСУ „Ю. Гагарин“. Задълженията и са се заключавали в обгрижване на
децата, които живеят в общежитието общо 25 души. Децата са били на различни възрасти
от втори до девети клас и без не могат да бъдат оставени без надзор. Свидетелства за
основните задължения по утвърден правилник - домашни задания и уплътнявахме
свободното време. Всички възпитатели са били с висше образование и допълнителна
квалификация.Свидетелства, че в периода, в който се е грижила за децата възпитатели са
били - В.К., М.Ш. и Д.К., а в последствие се е присъединила и Т. Л..
Свидетелката посочва, че на педагогически съвет е поставен въпроса за изключване на
няколко деца от училището и след няколко дни била повикана от управителя г-н И., който е
предложил да бъде преместена на пълен работен ден в библиотеката, а останалите четирима
да останат възпитатели. Свидетелства, че ищецът е спечелил уважението й като възпитател.
Свидетелства, че е обучила Т. Л., но не споделя същата позитивна оценка за качествата й на
възпитател.По реакцията на децата споделя впечатление, че те и дават същата оценка.
Свидетелства, че през септември 2018 г. ръководството е определило ново работно време от
15:00 чата, но тъй като са нормативът е бил 12 часови смени са поставили въпроса за липсата
на възпитател в определени часове. След това, в училището са изпращали възпитатели и
учители на смяна. Тази смяна на много учители и възпитатели се отразила негативно на
дисциплината на децата, преустановили писането на домашните. Това станало повод, за
колективни докладни до ръководството. В резултат възпитателката Л., започнала работа
само дневна смяна от 15.00 часа до 19.00 часа. Последвало съкращение на свидетелката, а в
последствие и на останалите.Свидетелката има продължителен трудов стаж и отлични
лични наблюдения в организацията на труд.
Настоящият съд кредитира всички свидетелски показания, като основани на
непосредствени впечатления, отчитайки специфичното отношение на ръководството към
всеки от тях поотделно, което не е предмет на спора.
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е член на
Синдиката на българските учители – Варна и е издължил членския си внос до м.ноември
2019 г. – лист 36 от делото. Удостоверителният документ е Подписан от Председателя на
ИК на СБУ – Варна и носи изходящ номер № 91 от 26.11.2019 г. Представен е учредителен
протокол, от 28.10.2015 г. , от който е видно, че В.К. е бил избран за Председател на
синдикалната организация на СБУ „Камчия“ ЧСОУ „Ю.Гагарин“.
От длъжностното разписание за 2018-2019-2020 г. и заповед № 102/25.07.2019 г. за
спиране работата на ДОЛ „Черноморски“ ведно с всички находящи се в него регистрирани
обекти с обществено предназначение и устройствен правилник и поименно щатно
разписание на ЧСУ „Ю.Гагарин“, се установяват длъжностните характеристики на
служителите в това число и на разпитаните свидетели.
В правните си изводи първоинстанционния съд, правилно е оценил установените по
делото факти, като предварително е разпределил доказателствената тежест съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК към подлежащите на доказване факти, съобразени с
материално правните норми регламентиращи процесните отношения. В тази връзка, съдът
изцяло възприема съждението, че прекратяването на трудовото правоотношение е
субективно право на работодателя, за упражняването на което е необходимо наличието на
съществуващо и валидно трудово правоотношение, възникнали след сключването на
трудовия договор, установени в КТ предпоставки за уволнение и законосъобразност на
процедурата по уволнение.
Доколкото твърденията в молбата са, че уволнението е незаконно, е в тежест на
работодателя да докаже наличието на всички предпоставки, обуславящи
7
законосъобразността на извършеното от него уволнение. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се
свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.
Относно възражението във въззивната жалба, че съдът неправилно е установил
фактите за претендираната закрила при съкращаване, съдът намира следното: В случаите по
чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник
или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация. Очертавайки правната рамка на
отрицателното твърдение, че работодателя е нарушил тази правна норма, поради това, че
ищеца прави твърдение за съществувавето на факт с правно значение, негова е тежестта да
докаже този факт. Не е спорно, че ищецът М.Ш. е избран единодушно за секретарна СО на
СБУ при СОК „Камчия“ с решение по т.2.2 на учредително събрание от 28.10.2015 г. От
удостоверение № 114 от м. 10.2015 г. издадено от Председателя на Общински
координационен съвет – Варна, Синдикат на Българските учители се установява,
легитимността на СОК „Камчия“ – ЧСОУ „Ю. Гагарин“ с председател В.К.. Председателят е
избран на същото учредително събрание, на което е избран за секретар М.Ш..
С предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ,
във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на
синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на
вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите,
когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и
структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно
наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от
ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция,
учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател. Горните разяснения
дадени в Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 9/2013 г., ОСГК,
докладчик съдията М.Г. и са задължителни за съдилищата. От представените от ищеца
доказателства се установява, че е ищецът член на синдикално ръководство (председател и
секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на
съответния работодател и следователно се полза от специалната закрила. В
пъроинстанционното производство, работодателя не е оспорил истинността или
съдържанието на доказателствата, от които съдът е приел, че установяват релевантен факт за
хипотезата на чл. чл. 333, ал. 3 от КТ. Във въззивната жалба е поискана само преценката на
въззивния съд за доказателствената тежест на писмените доказателства, съдът намира
следното: Всички документи, което имат връзка с твърдението на ищеца, че работодателя не
е зачел закрилата дадена му от КТ са представени с исковата молба. В отговора липсва
възражение за тяхното оспорване, както по отношение на истинността, така и относно
тяхното съдържание. Защитата срещу иска, не е представила и доказателства, с които да
конкурира относимостта им към датата на оспорваната заповед, нито е оспорвала
доказателствената им тежест. При липсата на доказателства, които да отрекат
доказателствената сила на документите, с които ищеца доказва твърдение за положителен
факт и при липсата на доказателство, от което да се установи, че работодателя е изпълнил
условието на чл. 333, ал.3 КТ, уволнението е незаконно.
Със заповедта за прекратяване на трудов договор № 52 от 11.09.2019 г. е прекратено
8
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ поради
съкращаване на щата. Съкращаването на щата представлява намаляване, премахване за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. За да е
налице съкращаване в щата следва да е налице взето от компетентен орган решение за
извършване на съкращението. ЗАПОВЕД № РД01-489 от 28.07.2016 г. на МТСП за
утвърждаване на списъци с нови длъжностни наименования, включени в Националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., както и на длъжности, които отпадат,
в сила от 1.08.2016 г. не съществува длъжността „възпитател“. Съкращаване на щата
представлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ
брой на работниците или служителите, като това действие се извършва по целесъобразност
от работодателя. Не представлява съкращаване на щата, промяната в наименованието на
длъжността. За да бъде законосъобразно извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение въз основа на съкращаване в щата следва извършеното съкращаване в щата
да предхожда извършеното прекратяване на трудовия договор както и да е реално.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Заповед № 50/
04.09.2019 г. съдържа указания за съкращаване на щата при извършване на подбор.
Промяната в щатното разписание предхожда заповедта за уволнение на ищцата. От
приложеното ново щатно разписание се установява че всички длъжностите „възпитател” –
общо 4 не съществуват и не са назначени на тези длъжности други лица. Възоснова на тези
факти първоинстанционния съд е приел, че не е необходимо извършването на подбор по
смисъла на чл. 329 ал.1 от КТ, доколкото са съкратени всички бройки по старото щатно
разписание на длъжност "възпитател", а не част от тях. Настоящият въззивен съд, не споделя
тези правни изводи. Необходимо е било работодателя, да прецени дали промяната в щатното
разписание не предвижда идентична длъжност, с която да се извърши подбор. Трудовата
функция не премахната със съкращаване на щата. Законодателят е приел изискване да е
налице реално съкращаване в щата, което се определя от това дали е налице
преустановяване на трудовите функции осъществявани от съкратените длъжности. За да е
налице реално съкращение на щата следва трудовата функция изпълнявана от възпитателя
да е премахната, да не съществува, като именно на това основание съществуването на
трудовия договор е станало невъзможно. В разгледания случай, обстоятелствата установени
със свидетелските показания, напълно опровергават изискването за кумулативна даденост –
съкращаване на щата и премахване на трудовата функция, които освобождават работодателя
да извърши подбор. Напротив, той е бил длъжен да направи такъв, като в тази процедура
съобрази и основанието на чл. 333, ал.3 КТ.
Независимо, че за определена части от правните изводи е налице разминаване в
становищата на първоинстанционния и въззивния съд, постановеното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като нито пред
първоинстанционния, пито пред въззивния съд, страната която носи доказателствената
тежест да установи действителността на заповедта не е ангажирала доказателства.
Решението следва да бъде потвърдено в неговата цялост , включително и относно
възражението за прихващане, като в тази част не са наведени конкретни възражения от
страните. С оглед изхода от спора, представяния списък за направените от въззиваемия
разноски и липсата на възражение за прекомерност, искането за присъждане на разноски в
тежест на въззивника следва да бъде уважено в размер на претендираните 800 лева платени
като адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260024 от 13.08.2020 г. постановено по гр.д.
№ 18626 по опис на Варненски районен съд за 2019 г.

ОСЪЖДА ЧСУ „Юрий Гагарин“ ЕООД, ЕИК *********, к.к. Камчия, общ.
Аврен, обл.Варна да заплати на М. К. Ш. с ЕГН ********** сумата от 800 лева,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
обявяването – 08.12.2020 г., началният момент на който срок е посочен в протокол от
съдебно заседание, проведено на 24.11.2020 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10