Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/25.06.2020г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданска колегия, ХХХІ състав, в публично заседание на
девети юни, две хиляди и двадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието секретаря Антония Тотева,
като разгледа докладваното от
съдия гр.д.№3107/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Е.м.“ ЕООД твърди, че на
19.06.2009г. между „Ю. Б.“ АД и ответниците С.Д. и Д.Д. е сключен договор за заем, по силата на който банковата
институция е отпуснала на физическите лица кредит в размер на 6 190лв. за
срок от 120 месеца с окончателен падеж 19.06.2019г. Сочи се, че ответниците не са изплатили задължението си по кредитния договор
като са останали задължени със сумите от 5 552.43лв. главница,
4 971.69лв. договорна лихва и 135лв. такси по усвояване и обслужване на
кредита. Ищецът сочи, че е придобил вземането от пръвоначалния
кредитор по силата на договор за цесия от 18.01.2016г., за което длъжниците са своевременно и надлежно уведомени през
м.декември 2018г., ТД сочи, че поради несвоевременно плащане кредитът е обявен
за предсрочно изискуем изцяло и за събирането му е иницирал
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК в рамките на което са му
присъдени падежиралите към датата на подаване на завялението 2 000лв. част от общо дължима главница в
размер на 5 552.43лв., 1 500лв. част от общо дължими 4 971.69лв.
възнаградителна лихва за времето от
19.06.2009г.-18.01.2016г., като заявлението е било уважено, но ответниците са подали възражение. Моли се, да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответниците
солидарно дължат на ищеца посочените като присъдени по заповедното
ч.гр.д.№2423/2019г. на ВРС суми-2 000лв. частична претенция от общо
дължими 5 552.43лв главница и 1 500лв. част от общо дължими
4 971.69лв. договорна възнаградителна лихва за времето от 19.06.2009г. до 18.01.2016г., а
в условията на евентуалност се моли да се присъдят същите суми и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответниците
са подали възражение по реда на чл.131 от ГПК, в който сочат, че не е обявявана
предсрочна изискуемост на кредита, оспорват наличието на облигационно отношение
между тях и ищеца, оспорват вземането по размер и правят възражение за изтекла
давност обща и кратка давност съответно за главниците и лихвите по всяка
отделна вноска сочена като падежирала.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си осн. в
чл.422 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за
потребителски кредит №***********г., въз основа на който „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД в
качеството й на кредитор отпуска на ответниците в
качеството им на длъжници сумата от 6 190лв.,
като е уговорен срок за погасяване на задължението до 19.06.2019г. при
изплащане на равни месечни вноски от 120бр.
Представен по делото е договор за възлагане
на вземания между „Ю. Б.“ АД кредитор и „Е.м.“ ЕООД от 18.01.2016г. който по
своята същност представлява договор за цесия и с който „Е. М.” ООД е придобил от „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД
вземането срещу длъжниците на обща стойност от 10 659.12лв.,
от които 5 552.43лв. – главница и 4 971.69лв. лихви и 135лв. такси
разноски.
Представено е пълномощно
рег.№3787/05.03.2013г., с което „Е.М.” ООД упълномощава „А. д. – И. и Д.“ с
правата да уведомява всички длъжници по вземания
предмет на договори за цесия, по които пълномощникът е страна.
Представено е пълномощно от
06.03.2013г., с което „„А. д. – И. и Д.“ преупълномощава
адв.Р.М да осъществява уведомяване на длъжници по
вземания предмет на договори за цесия, по които
„Е. М.” ООД е страна.
От заключението на в.л. по назначената
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размер на задължението на
произтичащо от договора за банков кредит от 2009г. възлиза на 5 552.43лв.
главница и 3 566.88лв. договорна лихва и 1 319.74лв. лихва върху
просрочена главница, като след подаване на заявлението – 14.02.2019г. няма
извършени плащания.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В срокът по чл.131 от ГПК ответникът е
длъжен да изложи всички свои правопогасяващи или правонамаляващи възражения, под страх от преклузия на тези му права.
От представените по делото писмени
доказателства съдът прима, че по силата на договор за потребителски кредит №**г.
„Ю. И. Е. Д.Б.“ АД в качеството й на кредитор отпуска на ответниците
в качеството им на кредитополучатели сумата от 6 190лв., като страните уговорят
срок за изпълнение на задължението до 19.06.2019г.От представения погасителен
план към договора се установява, че е уговорена месечна погасителна вноска от 106.07лв.
Съдът приема, че длъжниците
са преустановили изпълнение на задълженията си по договора за кредит след
заплащане на 28.12.2012г.
Оспорването на ответника на наличието на
облигационна връзка между ответниците и ищеца в
качеството му на встъпил в правата на кредитора по силата на цесия е формално,
без да са изложени конкретни твърдения, като единственото такова е свързано с
липсата на договори по делото от който да се установява горното, но това не
отговаря на действителността, тъй като по делото са представени както договора
за кредит, така и договора за цесия, като нито един от двата не страда от
пороци правещи го нищожен. По делото са представени два броя уведомителни писма
за извършена цесия подадени от ищеца и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
като от тези писма само това до Д. П.Д. е стигнало до адресата си съгласно
представената обратна разписка. Въпреки това, тъй като ищецът е направил
изрично искане да се приеме от съда, че с връчване на исковата молба е
настъпило и уведомяване за извършената цесия.
По
отношение на възражението за погасяване по давност на вземането на кредитора:
В отговорът на исковата си молба ищецът
се позовава на общата пет за главницата и на кратката тригодишна за лихвите погасителна
давност, с изтичането на която счита, че вземането е погасено.
По въпроса коя давност кратката или
общата се прилага за погасяване задълженията произтичащи от договор за заем
практиката посочва, че приложение намира общата 5 годишна давност. Приема се,
че в случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски
на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за
противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора, в който смисъл Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на
ВКС, ГК, IV г.о.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от момента,
в който вземането е изискуемо. Задължението поето от ответниците е да
внасят анюитетните вноски за погасяване
на задълженията по договора за
кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по
отношение на финансовата институция. Целта на института
на погасителната давност е да се
отрече правото на принудително изпълнение на кредитор,
който в определен в закона период от
време е пропуснал да извърши активни
действия за събиране на вземането
си. След като кредиторът е имал възможност да предяви вземанията
си веднага след настъпване падежа на съответната
вноски и същият е бездействал в срока по чл.110 от ЗЗД, вземанията му по
вноските с настъпил падеж повече от
5 години преди подаване на заявлението
за
издаване на заповед за изпълнение
следва да се считат за
покрити с давност. /Решение по гр.д.№6629/2013г.
ВКС, IV ГО, решение по т.д.№1153/2014г. на ВКС, II ТО;
решение №83/26.05.2017г. по
търг.д.№50394/2016 ГК; решение
№161/08.02.2016г. по търг.д.№1153/2014, 2 -ро ТК; Решение по възз.т.д.№1457/2018г. по описа на ВОС/.
По отношение на възнаградителната лихва приложение следва да намери също
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, защото по естеството си
възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя
за предоставените му парични средства,
респ. тя се плаща независимо
от неизпълнението на главното задължение
и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на
падежа. И факта, че погасяването на възнаградителната лихва е уговорено да става на
определени вноски по приет от
страните погасителен план, не му
придава характер на периодично вземане
по смисъла на чл. 111, б.“В“
ЗЗД, за да се приеме, че
следва да е приложима кратката тригодишна давност/ така Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011г., IV ГО,
ГК/.
Гореизложеното поставя въпроса, като
бъде обсъдено от кой момент следва да бъде приложен института на давността, с
оглед събраните по делото писмени доказателства, в конкретния случай това е пет
години назад от датата на сезиране на съда със заявлението по реда на чл.411 от ГПК-14.02.2019г., като при това положение всички задължения с настъпил падеж
преди 14.02.2014г. следва да се разглеждат като погасени по давност.
Предвид изложеното претенцията за сумата
от 2 000лв. следва да бъде отхвърлена за посочената сума от
1 044.74лв., като се присъдят само 955.26лв. разлика между погасеното по
давност задължение и размера на частичната претенция, а претенцията за
присъждане на 1 500лв. договорна лихва следва да се отхвърли изцяло, тъй
като размерът на погасената по давност сума я надхвърля и възлиза на
2 353.61лв. за времето от 19.07.2011г. до 19.02.2014г.
С договор за цесия от 18.01.2016г.
кредиторът „Ю. Б.“ АД прехвърля вземането си по договор за потребителски кредит
от 19.06.2009г. в полза на ищцовото търговско
дружество. Конкретния предмет на прехвърленото вземане е посочен н Приложени №1
(л.84), в който се посочва, че предмет на договора за цесия е сумата от общо 10 659.12лв.,
от която 5 552.43лв.–главница, 4 971.69лв.–догорна
лихва и 135лв. такси. Поради релевирано възражение за
погасяване по давност и частичното му уважаване от страна на съда, съдът
достига до извода, че общия размер на
задължението за заплащане на главница е в размер на 955.26лв., а
претенцията за лихви следва да се отхвърли изцяло.
На цесионера могат да се
правят всички възражения, които длъжникът е могъл да направи на
цедента по време, когато цесионният
договор е бил сключен. Прехвърленото вземане следва характера на вземането
към момента на неговото възникване
и цедирането на вземането не променя
неговия характер – в този смисъл Определение
№8/4.01.2011 г. на ВКС по т. д. №751/2010 г., II т.о.,
ТК.
По отношение на възражението на
ответника, че договорът за цесия не е съобщен на ответникът С.П., съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
изисква цесията да бъде съобщена на длъжника като до датата на съобщаването за
прехвърлянето на вземането няма действие за последния /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. До
тази дата длъжникът не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на цесионера, а
задължението му спрямо него възниква едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор.
Уведомяването на длъжника няма отношение
към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който
новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи
претенцията си към вече уведомения длъжник. Съгласно теорията и трайно
установената практика разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД предвижда задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Преследваната цел с това уведомяване е да се защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се
защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Принципно, с
оглед характера и естеството на съществувалата до момента на цесията стара
облигационна връзка /стар кредитор (цедент) –
длъжник/ и възникналата на базата на договора за цесия нова облигационна връзка
(цесионер-длъжник), в закона е акцентирано на
изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (от цедента). Уведомяването,
извършено по този начин ще създаде в достатъчна степен сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор
с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му.
Предвид извода за отхвърляне на главния
иск съдът намира, че следва да се произнесе и по предявените евентуални
осъдителни искове, като те следва също да бъдат отхвърлени за сумата от
1 044.74лв. главница и 1 500лв. лихви отново поради направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
По
отношение на разноските:
С оглед изходът на спора з полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски сторени в исковото производство в
размер на 57.32лв.
Ищецът от своя страна следва да бъде
осъден да заплати на всеки от ответниците сума от по
512.58лв. сторени по делото разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Е. М.” ООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***
и ответниците С.Д.П. ЕГН********** и Д.П.Д. ЕГН**********
***, че последните дължат на ищеца солидарно сумата от 955.26лв. част от частичен
иск в размер на 2 000лв. част от иск целият в размер на 5 552.43лв.
главница по договор за кредит от 19.06.2009г., като отхвърля претенцията за
разликата над присъдената сума до търсената част от 2 000лв. като погасена
по давност и отхвърля претенцията за признаване дължимостта
на 1 500лв. частичен иск от иск целият в размер на 4 971.69лв.
договорна лихва за времето от 19.06.2009г. до 18.01.2016г. отново поради погасяване
по давност, на осн. чл.422
от ГПК вр. чл.99 от ЗЗД вр.
чл.430 от ТЗ присъдени по ч.гр.д.№2423/2019г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „Е. М.” ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
срещу ответниците С.Д.П. ЕГН********** и Д.П.Д. ЕГН**********
*** осъдителен иск за присъждане на сумите от 1 044.74лв. частична
претенция за главница от претенция цялата в размер на 5 552.43лв. главница
по договор за кредит от 19.06.2009г. и 1 500лв. частичен иск от иск целият
в размер на 4 971.69лв. договорна лихва за времето от 19.06.2009г. до
18.01.2016г.
ОСЪЖДА
С.Д.П.
ЕГН********** и Д.П.Д. ЕГН********** *** да заплатят солидарно на Е. М.” ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 57.32лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е. М.” ООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***
да заплати на всеки от ответниците С.Д.П. ЕГН**********
и Дим итър П.Д. ЕГН********** *** разноски за водене
на делото в размер на по 512.58лв. на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :