Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.*****, 19.01.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря С.А. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 3482 по описа за 2014
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Р.П. срещу О. АД, чрез „З.К. О. – клон Б.“ КЧТ иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 60000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени по повод възникнало на 23.08.2013г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 23.08.2013г.,
при излизане от с.**** в посока главен път Е-79, при управление на товарен
автомобил с марка „Ивеко“, модел „35С11“, с рег. № ********* –Н.В.А. е нарушил
правилата за движение, вследствие на което е реализирал ПТП, при което на
ищцата Д.П. са причинени телесни повреди, изразяваща се в описаните в исковата
молба неимуществени вреди-многофрагментна фрактура на глезена на левия крак, фрактура
на дясната колянна става, контузии на гръдния кош и корема. Собственикът е
застраховал гражданската си отговорност при ответното дружество „З.К. О. – клон Б.“ КЧТ,
поради което за увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски по
делото.
Ответникът-О. АД, чрез „З.К. О. –
клон Б.“ КЧТ в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373
от ГПК излага становище, с което е посочил, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен, тъй като вината на водача Н.А. не е недоказана. Оспорва твърдения
механизъм на реализиране на процесното ПТП, както и твърденията за
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и механизма на ПТП. Оспорва
вида, характера и степента на телесните увреждания, както и твърденията за
продължителността на оздравителния период. Поддържа се наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като последната се е качила по
собствена воля в товарния отсек на процесния товарен автомобил, който не е
оборудван с необходимите приспособления за пасажери.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните /видно
и от Протокол за оглед на местопроизшествие/ настъпването на процесното ПТП на 23,08,2013год.,
по път II-11 на около 1 километър от с.****,
обл. Видин в посока кръстовището с главен път Е-79, като товарен автомобил
марка „Ивеко“, модел „35С11“ с рег. № ********* - управляван от правоспособния
водач Н.В.А., при движение с несъобразена скорост в посока от с.**** към
посоченото кръстовище губи контрол върху автомобила и се блъска в крайпътно
дърво вдясно от пътя по посока на движението.
За установено по делото съдът
намира наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност на водача Н.А. с ответното дружество за
релевирания период /определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в съдебно
заседание проведено на 19,12,2014год./ -стр.89/.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
-двуглезенно счупване с непълно
изкълчване на лява глезенна става, с разкъсване на делтоидната връзка,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни;
-счупване на интеркондилното
възвишение /еминенция/ на дясната голямопищялна кост /колянна става/, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни;
-разкъсно-контузна рана на гърба /в областта на дясното
рамо/ причинила на пострадалата болка и страдание.
Описаните
телесни увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП- челно
блъскане на автомобил, и са резултат от действието с голяма кинетична енергия
на твърди тъпи предмети /вътрешността на автомобила върху тялото/, при пътник в
товарния отсек на микробус. Първоначално е проведено консервативно лечение- поставена
е гипсова имобилизация по отношение на счупването на левия глезен за 45 дни, ищцата
е била вертикализирана с 2 помощни средства- патерици, без натоварване на
крайника с предписани болкоуспокояващи медикаменти. Поради оплаквания от отток,
ограничени движения на дясна колянна става са били извършени нови рентгенови
изследвания /09.10.2013г./,
при които е установено счупване на интеркондилното възвишение на
дясна голямопищялна кост. На ищцата е била поставена колянна ортеза. На 15.04.2014г.
същата е оперирана по повод на застарялото двуглезенно счупване с разкъсване на
делтоидния лигамент, водещ до сублуксация на ставата, като е направено кръвно
наместване, автоостеопластика и метална фиксация с плака и винтове. След 60 дни
оперативно е бил отстранен супрасиндезмалния винт. Лечението и оздравителния
период са продължили около една година. Към настоящия момент ищцата се оплаква
от болки и ограничени движения на дясна колянна става до 95-98гр. /при норма
135гр./, както и болки в лява глезенна става при натоварване, без функционален
дефицит. 3а в бъдеще с оглед оплакванията ищцата подлежи на периодично
физиолечение, рехабилитация и балнеолечение.
По делото е
изслушано заключение на комплексна съдебно- медицинска автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, от което се установява, че процесният товарен автомобил „Ивеко“
е тип фургон, който е предназначен за превоз на товари. Същият е оборудван със
седалки за превоз на пътници само в предната част в кабината в дясно от водача.
В отсека за товари, процесния автомобил не е бил оборудван със седалки за
пътници и съответно с обезопасителни колани. Предназначението на предпазните
колани е да намалят инерционното движение на тялото в началните хилядни от
секундата при удара за да може да се отворят въздушните възглавници на
автомобила ако има такива и да го предпазят от удари в части на вътрешната
конструкция на автомобила както и от евентуално изхвърляне след удара. Вещите
лица приемат, че при настъпване на
процесното ПТП ищцата не е била с поставен обезопасителен колан. Установените при пострадалата травми
са резултат от действие с голяма кинетична енергия на твърди тъпи предмети и
получаването им се обяснява с описания механизъм на ПТП - като пътник в товарния
отсек на автомобила. При поставен предпазен колан на място, предназначено за
пътници, при установената скорост на автомобила към момента на удара, отчитайки
и мястото на удара, травматичните увреждания на пострадалата биха били в
по-малка степен.
От изслушаното по делото
заключение на Съдебно- автотехническа експертиза, прието от съда се установява, че процесното
ПТП е настъпило на път II-11 на около 1 км. от с.****
в посока гр. Видин. Път II-11 се състои от едно платно и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна
лента, разделени с единична непрекъсната линия. Процесният товарен автомобил
„Ивеко" се е движил по път II-11 с посока от с.**** към
гр.Видин със скорост на движение 61 км/ч. Непосредствено преди настъпването на
ПТП му е предстояло да премине по десен завой, след което е имало прав участък
от пътя около 130 м и след това ляв завой. Преминавайки по десния завой и на
разстояние около 37м. след него, по неизвестни причини водачът на автомобила е
предприел навлизане в пътната лента за насрещно движение и веднага след като е
навлязъл е задействал спирачната система на автомобила аварийно. Аварийното
спиране е продължило 4м., след което водачът го е прекратил и е продължил
движението си извършвайки рязко завиване надясно. При това движение автомобилът
е оставил следа от странично приплъзване и се е върнал в дясната пътна лента,
като я е пресякъл и е напуснал платното за движение в дясно. След напускането
на пътя, автомобилът се е ударил с предната си част челно в крайпътно дърво,
където се е установил в покой. Към момента на настъпване на произшествието метеорологичната
видимост е била добра. Платното за движение е било със суха асфалтова настилка
без дупки, неравности и посипаности. На разстояние около 300м. на излизане от
с.**** в посока кръстовището с гл. път Е-79 е поставен пътен знак за
ограничаване на скоростта до 60 км/ч. Непосредствено преди настъпването на ПТП, процесния автомобил се е намирал
в дясната пътна лента за посоката му на
движение и се е движил по прав
пътен участък успоредно на единичната непрекъсната линия, разделяща двете пътни ленти. Скоростта на движение на товарен
автомобил „Ивако“ непосредствено
преди настъпването на ПТП е била
около 61 км/ч. Вещото лице приема, че причините за настъпването на
произшествието са субективните
действия на водача с органите за управление на автомобила, който е завъртял
кормилното колело на автомобила наляво, като а навлязъл в пътната лента за насрещно движение, след което а завъртял
рязко кормилното колело надясно, връщайки са в неговата пътна лента, като
преминава праз нея, излиза от платното за движение вдясно и реализира удар в
крайпътно дърво.
От заключението на тройната
съдебно- автотехническа експертиза се установява, че процесният товарен автомобил, след
като е преминал завоя на около 25 метра е навлязъл в лента за насрещното движение, но водача му веднага е задействал спирачките и автомобилът
е оставил 5 метра ясно видими спирачни следи,
след което водачът е
преустановил спирането и е завил рязко надясно за да се върне в своята дясна лента. От това рязко
завиване надясно е настъпило силно странично
занасяне, от което са оставени две дъгообразни следи. Не е установена точната
причина за навлизане на микробуса в лентата за насрещното движение. Водачът на процесния товарен автомобил
се е движил със скорост около
критичната, но малко по ниска от критичната за завоя. Скоростта на
процесния микробус преди спирачните следи е била 77 км/ч., а към момента на
удара на микробуса в дървото скоростта му е била около 50 км/ч.
От заключението на доп.тройна
САТЕ, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че в района на ПТП няма
поставени пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на автомобилите. Пътуващите пътници в товарния отсек влияят на
страничната устойчивост на автомобила и могат да допринесат до преобръщането
му. Ако пътниците са били правостоящи, общият им център на маси ще бъде
още по-висок и посоченият извод ще се засили. С оглед обективните находки за
ПТП механизма на същото не кореспондира с показанията на св.В..
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св. В.В., които досежно механизма на ПТП не
следва да се кредитират с оглед изслушаното заключение на СТЕ.Същия не е пряк
очевидец на ПТП.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св. Ц.М., от показанията на който се установява,
че след поставянето на гипс на ищцата същата имала нужда от придружител за
обслужване на ежедневните си нужди, не можела да се движи, ползвала подлога и
била на легло близо 2 месеца. През това време свидетелят се грижил за нея.
Преди катастрофата ищцата се грижила за 4-те им деца. При сваляне на гипса, при
изминаване на 10-15 крачки глезена й се подувал и я боляло коляното. На 15.04.2014г.
отново направили операция на глезена на пострадалата в гр.*****. Към настоящия
момент същата се оплаквала от болки в коляното, а глезена й бил по-добре. След
операцията през м. април, отново 2 месеца била на легло и още 1 месец имала
проблеми с движението, поради което ползвала патерици. Към настоящия момент ищцата
се придвижвала без бастун и патерици, но след изминаване на 200-300м. се
уморявала. Походката и към момента била нормална.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За
да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка
Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при
извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
От събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че е налице осъществено
противоправно деяние от водача на МПС-„Ивеко“, модел „35С11“ съобразно чл.20,
ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установи се
реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното
деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ
е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ.
При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно
чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените
от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 52000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- двуглезенно счупване с непълно изкълчване на лява глезенна
става, с разкъсване на делтоидната връзка, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на интеркондилното
възвишение /еминенция/ на дясната голямопищялна кост /колянна става/, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузна
рана на гърба /в областта на дясното рамо/ причинила на пострадалата болка и
страдание,
обстоятелството, че е направено оперативно наместване, автоостеопластика и
метална фиксация с плака и винтове, както и че периодът на възстановяване е около 1 година,
възрастта на пострадалата/30години/,
обстоятелството, че пострадалата е майка на 4 непълнолетни деца, за които се е
грижила, както и че и към настоящия момент ищцата търпи болки и е с ограничени
движения на дясна колянна става, както и болки в лява глезенна става при натоварване
и за в бъдеще се
очаква дискомфорт на местата на увредата подлежащи на периодично
физиолечение, рехабилитация и балнеолечение и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения-/ при всички случай
претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху
пострадалия/.
Основателно е
възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът
намира за установено, че пострадалата- ищца по собствена воля се е качила в
процесния товарен автомобил, необорудван с необходимите съоръжения за пасажери
- седалки и обезопасителни колани, като по този начин сама се е поставила в
опасност и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Същото следва да
бъде съобразено, доколкото съобразно заключението на КСМАТЕ при поставен предпазен колан на място, предназначено за пътници,
травматичните увреждания на пострадалата биха били в по-малка степен. Така установеното съпричиняване,
ценено в съвкупност с конретните фактически обстоятелства, които не се оспорват
от ответника и свързани с това, че ищцата е била поставена в условия да приеме
предложението за превоз, обуславя според настоящия състав процент на
съпричиняване - 10%, който следва да бъде съобразен при определяне
на дължимото обезщетение или същото се следва в размер на 46800,00лв., в който
размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 60000лв. като неоснователен.
Като законна последица от
уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава
от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от
датата на деликта -23,08,2013год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в
случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на
всички дължащи се такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите
съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 1872,00лв.-представляващи
държавна такса.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в
размер на 592,80лв. лв. от общо 760,00 лв. /възнаграждение за вещи лица и такси
за издаване на съдебни удостоверения/ 150,00лв.-в.л., 150,00лв.-в.л.,
10,00лв.-СУ и 450,00лв.-в.л./.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът
намира за доказани в размер на 567,60лв. от общо 2580,00лв. /200,00лв.-възнаграждение
за вещи лица, 50,00лв.-свидетел и 2330,00лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
Съдът с оглед липсата на заявление в списъка за разноски намира, че не се
претендира сумата от 450,00лв.-в.л.
Адв.Д. претендира осъждането на ответника да му заплати адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2
ЗА. Съдът намира това искане за неоснователно. По делото не е представен
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно при какви условия е
сключен. В представеното по делото пълномощно не е посочено изрично, че
представителството е безплатно на основание цитирания текст от ЗА. Съгласно чл. 38 ЗА
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които
имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или
на друг юрист като по делото не се твърди и установи коя от тези хипотези е
налице.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.“АД,
чрез „З.К. О. – клон Б.“ КЧТ, с ЕИК: ***********, с адрес на управление: *****,
бул. „**********“ №********** да заплати на Д.Р.П., с ЕГН: **********, със съд.
адрес: ***, партер на осн.чл.226, ал.1
от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 46800,00лв. (четиридесет и шест хиляди и осемстотин лева ),
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 23.08.2013г. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.08.2013г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 48600,00лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „О.“АД,
чрез „З.К. О. – клон Б.“ КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес на управление: *****,
бул. „*** ***“ №******* да заплати на Д.Р.П., с ЕГН: **********, със съд.
адрес: ***, партер на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 592,80лв. /петстотин деветдесет и два лева и
0,80ст./– разноски.
ОСЪЖДА Д.Р.П.,
с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, партер да заплати на „О.“АД, чрез „З.К.
О. – клон Б.“ КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес на управление: *****, бул. „*** ***“
№******* на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 567,60лв. /
петстотин шестдесет и седем лева/.-разноски.
ОСЪЖДА „О.“АД,
чрез „З.К. О. – клон Б.“ КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес на управление: *****,
бул. „*** ***“ №******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1872,00лв.-/
хиляда осемстотин седемдесет и два лева/ – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: