РЕШЕНИЕ № 129
С.
10. 11. 2020
година.
С.ският
районен съд, Іви състав в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА наказателно административно наказателно дело
№ 98 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „ВИК" ЕООД С., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Р.“ № 15 № 59,
представлявано от управителя си, срещу Наказателно постановление МН-ЗБ-20-037
от 27. 01. 2020 год. г., издадено от началника на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ "МН ЗАПАДНА
БЪЛГАРИЯ" на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "МН" /ГД МН/ към ДАМТН /ДАМТН/, с
което на „ВИК“ ЕООД С. ЕИК: *********, за нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с
чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/, на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева.
С
жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, включително и поради
това, че случаят е бил маловажен, а административно наказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който според жалбата е трябвало да
бъде приложен.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата
страна началник на Регионален отдел "МН ЗАПАДНА България" в Главна
дирекция "МН" при ДАМТН с писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно
С.ският
районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Жалбата
е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което
има правен интерес.
Съдът
като прецени изложеното в жалбата, основанията, посочени от жалбоподателя и
като подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
С
обжалваното НП на "ВИК" ЕООД град С. е наложена имуществена санкция
200 лева за това, че използва водомер Водомер тип S/20 с идентификационен №
000043010181, произведен от Bonega с технически и метрологични характеристики:
, с номинален разход Qn = 2, 5 m3/ h, и работна температура 30 градуса С
намиращ се на водопроводно отклонение с водопроводен възел на къща в село М.,
община С., ул. „Васил Коларов“ № 33, с цел осъществяване на търговски плащания
по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка - нарушение по чл.
44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
От
събраните доказателства се установява следното:
На
19. 07. 2019 год. около 11:25 часа, свидетелите И.Г. и П.Ц. извършили надзорна
проверка в обект - водопроводно отклонение с водомерен възел за жилищна сграда,
намираща се в село М., община С., ул. В.К.№ 33, при която констатирали, че
"ВИК" ЕООД град С. използва водомер Водомер тип S/20 с
идентификационен № 000043010181, произведен от Bonega с технически и
метрологични характеристики: номинален разход Qn = 2, 5 m3/ h, и работна
температура 30 градуса С монтиран като СТИ средство за търговско измерване с
цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за
последваща проверка. Дружеството, което осъществява присъединяване на
недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения и водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени
нужди на територията на село М., община С. е „ВИК“ ЕООД С. следователно монтираният
водомер във водопроводно отклонение на посочения обект се използва от същото
дружество за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която
преминава през водомера с цел осъществяване на търговски плащания, с оглед на
което средството за измерване-водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
При
проверката се установило, че за непрекъснато измерване на обема на вода, с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, „ВИК“ ЕООД С. на
описания обект, използва водомер Водомер тип S/20 с идентификационен №
000043010181, произведен от Bonega с технически и метрологични характеристики:
, с номинален разход Qn = 1, 5 m3/ h. Водомерът е в употреба, тъй като е
монтиран на водопроводно отклонение с водомерен възел в във водомерна шахта на къща на посочения
адрес, свързан е към водоснабдителната мрежа и осигурява подаване на питейна
вода към водопроводната инсталация на абоната и измерва количеството потребена вода
на абоната.
При
извършената надзорна проверка свидетелите И.Г. и П.В.Ц. установили, че върху
описания водомер е поставена оловна пломба - от едната страна част А с
идентификационен номер на лицето, извършило проверката и индивидуален номер на
проверителя „БГ 066/05“, а от другата страна с отпечатък, съответстващ на част
"Б" на знака за първоначална проверка от Приложение № 51 към чл. 846,
т. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол /НСИПМК/, с последните две цифри на година на извършване на
първоначалната проверка - 09, т.е., първоначалната проверка е била извършена
през 2009 г. с,
Последваща
проверка за водомери с номинален разход Qn ≤ 15 m3 се извършва на всеки
пет години, която периодичност е определена в Заповед № А-616/11. 09. 2018г. на
председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр.82 от 05. 10. 2018 год., издадена на
основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Следователно по отношение на посочения водомер
5-годишният срок е изтекъл на 01.01.2015 г. и след тази дата на водомера,
намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка и да се
удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от НСИКПМК.
При
надзорната проверка на 19. 07. 2019 год.свидетелите Г. и Ц. извършили външен
оглед на процесния водомер за наличие на знак за последваща проверка и
установили, че върху водомера няма поставен знак за последваща проверка на
средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ
извършването на последваща проверка.
Въз
основа на представените документи и така установената фактическа обстановка,
както актосъставителят, така и наказващия орган приели, че използвайки за
непрекъснато измерване на обема на водата, която преминава през описания
водомер за къща в село М., община С. на посочения адрес, с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка,
"ВИК " С. ЕООД е извършило нарушение на чл. 44, т. 4 във вр. с чл.
43, ал. 1 от ЗИ.
В
хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите И.Г. и П.В.Ц.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
надзорната проверка и чийто показания са последователни и логични и се
подкрепят от събраните по делото
доказателства. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина, още повече че липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Г. и Ц., показанията на които
се кредитират от съда, а и обстоятелстввото, че процесния водомер е без знак за
последваща проверка не се оспорва от жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с
чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
При
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ
жалбоподател. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна,
безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на задължение към държавата.
Административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № С 463 от 26. 09. 2019 год.АУАН е съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и
приложената по делото Заповед № А-35/14.01.2019 г. на Председател на ДАМТН в
присъствие на Т.Г.Б. упълномощен представител на търговеца, документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на пълномощника и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
пълномощникът на юридическото лице жалбоподател не се е възползвал от правото
си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било
подадено писмено възражение по АУАН.
АУАН
е съставен в определените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Тези срокове са
два и започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и
от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от
НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК сроковете са давностни и тяхната
продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване
на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. В настоящия случай нарушението, респективно и нарушителят са
били открити при извършената на 19. 07. 2019 год.надзорна проверка. В случая се
касае за т.нар. в теорията "продължено нарушение", т.е. такова, което
се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване.
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява с
изтичането на 5-годишния срок и продължава до момента на извършване на
последващата проверка за констатациите на която е образувано
административнонаказателното производство. Нарушението е било установено със
съставянето на 26. 09. 2019 год.на АУАН, който е поставил и началото на
административнонаказателното производство. При съпоставка на тези дати - датата
на откриване на нарушението и нарушителя - 19.07.2019 г., и датата на
образуване на административно наказателното производство - 26.09.2019 г., се
установява че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34,ал. 1 ЗАНН.
На
26. 09. 2019 год. Т.Г.Б. пълномощник на жалбоподателя се явила в Регионален
отдел "МНЗАПАДНА България" на ГД "МН", като представила
пълномощното, след което АУАН е бил съставен в нейно присъствие, като е бил
връчен по надлежния ред в качеството й на пълномощник, съобразно разпоредбата
на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН "В предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи
на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция
за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност."
В
настоящия случай наказано лице се явява „ВИК“ ЕООД С. ЕИК: *********, а не
конкретно определено физическо лице.
Характерна
особеност при ангажиране на имуществената отговорност на ЮЛ е обстоятелството,
че съставеният АУАН се връчва на представляващия дружеството или на
упълномощено от него лице. Ето защо законосъобразно, актосъставителят е връчил
АУАН на Т.Г.Б., в качеството й на пълномощник на санкционираното ЮЛ.
При
съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно
която актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. От разпита на свидетеля актосъставител И.Г.. и
св. П.В.Ц. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като
същите в качеството си на длъжностни лица от ГДМН са констатирали самото
нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията на тези свидетели се
установява, че същите непосредствено са възприели извършеното нарушение.
Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и описаното от тях
нарушение на Закона за измерванията, извършено от страна на жалбоподателя е в
резултат на непосредствени възприятия.
Наказателното
постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 94,
ал. 2 от ЗИ и приложената по делото в препис Заповед № А-33 от 14.01.2019 г. на
Председателя на ДАМТН, което наказателно постановление съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В
АУАН и в НП, като нарушени са вписани нормите на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43,
ал. 1 от Закона за измерванията. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически
обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно
нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
В
разглеждания случай, настоящият съд като въззивна инстанция приема, че както в
АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни и съставомерни обстоятелства,
които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 44, т. 4
във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията. И актосъставителят, и
наказващият орган изрично и по един и същ начин сочат обстоятелствата, при които
е било извършено нарушението.
На първо място, според настоящия съдебен
състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В
акта са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество
в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от
ЗИ, като правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното
наказателно постановление.
Безспорно
е, че в случая се касае за извършена на 19. 07. 2019 год. надзорна проверка на
лице, което използва средство за измерване по смисъла на чл. 5 от Закона за
измерванията /ЗИ/ в посочения обект - водопроводно отклонение на къща в село М.
община С. и това е ясно описано и в АУАН, и в НП. Тази надзорна проверка е извършена на 19. 07. 2019
год.от компетентни определени от председател на ДАМТН длъжностни лица, съгласно
описаните и приложени по делото Заповед на Председател на ДАМТН. Посочено е в
НП, че дружеството, което осъществява присъединяване на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени нужди на
територията на село М. е „ВИК“ ЕООД С. следователно монтираният водомер във
водопроводното отклонение на посочения обект се използва от същото дружество за
непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която преминава през
водомера с цел осъществяване на търговски плащания. Т.е. средството за
измерване - водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от Закон за измерванията
ЗИ. Безспорен е фактът, че в случая е извършен МНна използваното от търговското
дружество жалбоподател средство за измерване – водомер за водомерно отклонение
на къща, намираща се в село М., община С., област С.ска, улица В.К. № 33.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ пределно ясно
регламентира, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не
използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43,
ал. 1, а съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, последваща проверка се извършва на
средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща
проверка.
Така,
според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с
всички негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна
квалификация, са пределно ясни, не създават никаква неяснота, за какво точно
нарушение е санкционирано дружеството. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е
описано къде, кога и в кой обект наказаното лице използва средство за измерване
- водомер, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ,
без знак за последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл.
43, ал. 1 от ЗИ.
Посочената
като нарушена разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ задължава лицата, които
използват средства за измерване, да не използват такива без знаците по чл. 35 -
знак за одобрен тип средство за измерване, по чл. 39, ал. 1 - знак за
първоначална проверка или по чл. 43, ал. 1 - знак за последваща проверка, ако
такава е била извършена, т.е. по същество забранява използването на средства за
измерване без такива знаци, като в конкретния случай се касае безспорно за знак
по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на
нарушението, като описанието му кореспондира с посочените като нарушени
материалноправни норми. Количеството на потребената вода, нейната стойност,
както и времето на ползване на измервателното устройство са правно ирелевантни
обстоятелства, тъй като не са елементи от състава на нарушението.
В
АУАН и в НП е вписано, че при извършената на19. 07. 2019 год.надзорна проверка
е установено, че върху процесния водомер е поставена оловна пломба - от едната
страна част А с идентификационен номер на лицето, извършило проверката и
индивидуален номер на проверителя „БГ 066/05“, а от другата страна с отпечатък,
съответстващ на част "Б" на знака за първоначална проверка от
Приложение № 51 към чл. 846, т. 4 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, с последните две цифри на
година на извършване на първоначалната проверка - 09, т.е., последващата
проверка е била извършена през 2009 г. Посочено е и че последваща проверка на
водомера се извършва на всеки пет години, която периодичност е определена в
Заповед № А-616/11. 09. 2018г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр.82 от 05.
10. 2018 год., издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ, като в случая
5-годишният срок е изтекъл на 01.01.2016 г. и след тази дата на водомера,
намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка и да се
удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от НСИПМК.
С
оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е
възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу
наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е
настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН,
респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Горните
съображения на съда налагат извода, че за жалбоподателя не е настъпило
объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и
кога е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на
правото му на защита против наказателното постановление.
Предвид
изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в
процесуален аспект.
По
отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи
следното:
Както
вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ лицата, които
използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за
измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, а съгласно чл.
43, ал. 1 от ЗИ, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в
употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.
Физическо
лице, което не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100
до 300 лева, като за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец
или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лева /чл. 85,
ал. 2 от ЗИ/.
Относно
приложимата санкционна разпоредба:
В
случая е безспорно, че субект на нарушението е юридическо лице - търговското
дружество "ВИК Д." АД и респективно правилно наказващият орган е
приложил санкционната норма на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Както бе посочено и
по-горе, нарушението е описано пределно подробно и ясно както в АУАН, така и в
НП, като ясно и недвусмислено е посочено, че е нарушена нормата на чл. 44, т. 4
във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В тази връзка следва да се отбележи, че
единствено значимо за нормата на чл. 85, ал. 2 от ЗИ обстоятелство е това, дали
е било изпълнено задължението по чл. 44, т. 4 от ЗИ да не се използва
средството за измерване без необходимия знак, в случая такъв по чл. 43, ал. 1
от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. Тук е мястото да се
отбележи, че липсата на установено отклонение в точността на отчетените
количества потребена вода не е елемент от състава на нарушението. Без правно
значение е и обстоятелството дали водомерът е работил непрекъснато, както и че
впоследствие е бил изправен /Виж Решение № 15738 от 29.12.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 13553/2013 г., ІV о./.
От
събраните по делото доказателства се установява именно използване на средство
за измерване на потребената вода /водомер/, обстоятелство, което не е било
оспорено от жалбоподателя. По безспорен начин е установена и липсата на знак за
последваща проверка. Очевидно е, че при тези безспорни данни, правилното
приложение на материалния закон сочи на осъществен състав на административно
нарушение по чл. 85, ал. 2 от ЗИ - нарушена е въведената с чл. 44, ал. 4 от ЗИ
забрана да не се използват средства за измерване без знак по чл. 43, ал. 1 от
ЗИ и това ясно и недвусмислено е описано както в акта, така и в НП, като и в
двата акта ясно и недвусмислено е посочена и нарушената материалноправна норма,
от което следва, че е пределно ясно и за кое от двете изпълнителни деяния по,
ал. 1 на чл. 85 от ЗИ е наложена на юридическото лице, предвидената в, ал. 2 на
същия текст имуществена санкция. Обстоятелството, че в НП не е изрично посочено,
че имуществената санкция се налага, освен на осн. чл. 85, ал. 2 от ЗИ, и
"във вр.с, ал. 1" на същия текст, по никакъв начин не е довело до
невъзможност на наказаното лице да разбере за какво нарушение е санкционирано и
по никакъв начин не му е попречило да организира защитата си.
По
отношение на наложеното наказание:
Предвидената
имуществена санкция по чл. 85, ал. 2 от ЗИ е в размер от 200 до 500 лв.
Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а
именно - 200 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът
намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните
съображения:
Съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/
от съответния вид. Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на
обществената опасност на нарушението от страна на съда, респективно на
административно-наказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Изхождайки от това
съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на
обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват и други
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва
да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената материално правна
норма обществени отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията. В случая се касае за нарушение на норми, които
гарантират точност и достоверност на измерванията. Касае се да средство за
измерване /водомер/ на потребена вода с цел осъществяване на търговски плащания
по чл. 5 от ЗИ, поради което и дума не може да става за маловажен случай.
В
този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази
насока е и константната съдебна практика.
С
оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно Наказателно постановление МН-ЗБ-20-037 от 27. 01. 2020
год. г., издадено от началника на РО "МН ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ" на ГД
"МН" към ДАМТН /ДАМТН/, с което на „ВИК“ ЕООД С. ЕИК: *********, за
нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията
/ЗИ/, на основание чл. 85, ал. 2, вр. чл. 85 ал. 1 от ЗИ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред АС С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Районен
съдия: