№ 28
гр. Г.О., 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Ц. В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20244120200354 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. А. А. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. С., ул.
„***“ № 18 обжалва чрез своя защитник адв. Н. К. от ВТАК Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция по горите – В.Т., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7
от Закона за горите (ЗГ) му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
От името на своя подзащитен адв. К. оспорва в жалбата вмененото му
нарушение. Счита, че то не е установено от обективна и субективна страна,
както и че в него не са посочени доказателства, които да потвърждават
извършването на нарушението. Заема становище за незаконосъобразност на
НП поради противоречието му с материалния закон. Според него е нарушена
и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр 3 от ЗАНН, изискваща да
бъде описано точно и мястото на нарушението, а освен това НП е постановено
при неизяснена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление изцяло като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
упълномощения си защитник адв. Н. К. от ВТАК. От името на своя
подзащитен адв. К. заяви, че поддържа депозираната жалба на основанията,
посочени в нея. Двамата не се явиха в съдебното заседание, на което бе даден
ход на съдебните прения. Адв. К. депозира писмени бележки с вх. №
2092/10.02.2025 г., в които излага подробни съображения за отмяна на НП.
1
Счита, че в конкретния случай не е налице субективният елемент от състава на
посоченото в НП административно нарушение. Излага доводи, че М. А. е
действал в условията на грешка относно мястото, откъдето му е било
разрешено да си събере дърва, което изключвало наличието на виновно
поведение. Освен това заема становище за маловажност на случая по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, което подкрепя с подробни съображения. Излага доводи за
нарушаване на принципа за съразмерност. Моли съда да отмени НП.
Претендира разноски.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН Директор на
Регионална дирекция по горите – В.Т., в първото по делото съдебно заседание
се представляваше от главен юрисконсулт Ц. С., която заяви, че оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна.
В хода на съдебните прения, чрез главен юрисконсулт А. Ц., наказващия
орган моли съда да потвърди НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Претендира
разноски.
В писмени бележки, депозирани по делото от гл. юриконсулт С., тя
заема становище, че от събраните по преписката и делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен начин извършването на
нарушението. Развива доводи в тази насока. Във връзка с разпита на свидетеля
Н. Б. К. – кмет на с. Ц. и дадените от него показания, че е разрешил на А. да
извършва сеч и да си събере дърва, юриконсулт С. счита, че това
обстоятелство не следва да се приема като оневиняващо такова, а може да
бъде взето при определяне на размера на наложеното наказание. Според нея
наказващият орган е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН и е посочил всички относими към случая доказателства. Мястото на
извършване на нарушението е описано точно, ясно и непротиворечиво, като е
указан както отделът, така и подотделът на горската територия. Твърди, че
процесното НП е издадено правилно, законосъобразно и в съответствие с
Тълкувателно решение № 14/21.12.2021 г. по тълкувателно дело № 3 от 2021 г.
на ВАС. Излага подробни доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло НП
като правилно и законосъобразно. Прави възражения за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ответната страна. Претендира
2
юрисконсултско възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – В.Т., ТО – Г.О. не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2023 г. служители на РДГ – В.Т. в състав С. К., И. Б. и И. С.
извършвали обход на държавен горски фонд в землището на с. Ц., общ. С..
При извършвания обход в отдел 124, подотдел „3“ в землището на с. Ц.
служителите на РДГ В.Т. видели, че едно дърво пада и се запътили към
мястото. Там установили три лица, като лицето М. А. А. било установено в
момент на рязане на един брой дърво от дървесен вид „акация“, което не било
маркирано за извършване на сеч. А. не представил разрешение за извършване
на сеч. В края на подотдела имало мотофреза със закачено на нея автомобилно
ремарке, както и две каруци. Мотофрезата била в покой. Ремаркето било
натоварено с дървесина от дървесен вид акация. Едната от каруците, която
била вътре в гората, била ненатоварена. Другата каруца се намирала до
мотофрезата с ремаркето и също била натоварена. А. заявил, че мотофрезата и
ремаркето са негови. На място дошла полиция, която установила
самоличността на лицата. Бил извикан и И. Т. И., горски стражар, който
удостоверил, че това е държавна горска територия. Тъй като нарушителите
твърдели, че имат разрешение от кмета да извършват сеч на това място, на
място бил извикан и кметът на с. Ц.. Бил съставен констативен протокол серия
В № 010350/22.10.2023 г. На лицата били съставени общо четири акта за
установяване на административно нарушение от служителите на РДГ – В.Т..
Един от тях бил АУАН серия В бл. № 008591, съставен на М. А. А. за това, че
на 22.10.2023 г. съхранява 1,5 пространствени куб. метра дърва от дървесен
вид „акация“, „слива“ на моторна фреза с едноосно ремарке, нерегистрирани с
контролна горска марка. Мотофрезата с ремаркето била задържана и оставена
на отговорно пазене с Разписка за отговорно пазене на вещи серия В №
002576/22.10.2023 г. на М. А.. Също с разписка за отговорно пазене на вещи
серия СЦДП № 000830/24.10.2023 г. на И. Д. – специалист лесовъдство при
ТП ДГС – Г.О. била иззета и оставена на съхранение в Разсадник с. Д.
дървесината, предмет на нарушението.
Изпратено е сигнално писмо от РДГ – В.Т. до Районна прокуратура –
3
В.Т., ТО – Г.О. . Било образувано ДП № 18/2024 г. по описа на РУ – Г.О. за
престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. В хода на разследването били разпитани
свидетели и била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза за
стойността на отсечената дървесина без редовно писмено позволително. От
заключението на вещото лице се установило, че стойността на дървесината е
102,00 лева. Изискани били справки от ТП ДГС – Г.О. и РДГ – В.Т., от които
се установило, че по отношение на М. А. не са налагани административни
наказания по закона за горите.
С постановление от 26.02.2024 г. прокурор при Районна прокуратура –
В.Т., ТО – Г.О. прекратил ДП № 18/2024 г. по описа на по описа на РУ – Г.О..
В мотивите си прокурорът приел, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК,
а именно обществената опасност е явно незначителна поради много ниската
степен на увреждане на обществените отношения. Количеството на отсечения
дървен материал било много малко, извършителят бил с чисто съдебно минало
и липсвали данни за извършени от него други законови нарушения по закона
за горите. Постановлението било изпратено на Директора на РДГ – В.Т. за
продължаване на административнонаказателното производство срещу М. А.
А..
На 19.04.2024 г. инж. Д.Д.П. – Директор на Регионална дирекция по
горите – В.Т., след като разгледала актова преписка № **********/27.10.2024
г., акт серия В № 008591/22.10.2023 г. и като приела събраните писмени
доказателства в хода на административното производство: констативен
протокол Серия В № 010350/22.10.2023 г., разписка за отговорно пазене на
вещи Серия В № 002576/22.10.2023 г., разписка за отговорно пазене на вещи
Серия СЦДП № 000830/ 24.10.2023 г., сигнално писмо с изх. № РДГ05-10227/
01.11.2023 г. и Постановление за прекратяване на наказателно производство от
26.02.2024 г. Районна прокуратура – В.Т., издала против М. А. А. обжалваното
НП № **********. С това НП на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ на А.
било наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. за
това, че на 22.10.2023 М. А. А. съхранява 1.5 пространствени куб. метра дърва
за горене от дървесен вид „акация“ на моторна фреза с едноосно ремарке,
немаркирани с контролна горска марка – нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от
ЗГ.
НП е връчено на А. на 11.06.2024 г. На 20.06.2024 г. А. чрез адв. Н. К.
4
депозира жалбата си срещу него чрез административнонаказващия орган до
PC - Г.О..
От приетото като доказателство писмо с изх. № РДГ05-13248/06.12.2024
г. ведно със заверени копия на АУАН серия В № 009003/22.10.2023 г.,
предупреждение по чл. 28 от ЗАНН с изх. № РДГ05-4043/17.04.2024 г., АУАН
серия В № 009004/22.10.2023 г. и предупреждение по чл. 28 от ЗАНН с изх. №
РДГ05-4044/17.04.2024 г. се установява, че на останалите лица, установени на
22.10.2023 г. от служителите на РДГ – В.Т. в отдел 124, подотдел „3“ в
землището на с. Ц., за извършените от тях нарушения са издадени само
предупреждения по чл. 28 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели И. И. Б., И. С. С., И. Т. И., Н. Б. К. и С.
К. К., както и от приетите по делото писмени доказателства.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се
потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства и поради тази
причина съдът приема същите за достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени
са императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП -
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. С изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на нарушението и
обстоятелствата, при които е установено, с което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
5
нарушението, респективно - от открИ.е на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е издадено в законоустановения 6-
месечен срок. Поради това са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 266. ал. 1. пр. 7 от ЗГ като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.
213. ал. 1. т. 1 от ЗГ.
По делото се установи и не се спори от страните, че на 22.10.2023 М. А.
А. съхранява 1.5 пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид
„акация“ на моторна фреза с едноосно ремарке, немаркирани с контролна
горска марка. В същото време обаче от показанията на свидетеля Н. Б. К. –
кмет на с. Ц. стана ясно, че той е изпратен от него в качеството му на кмет в
този район, където има синор, за да отстрани заедно с Й.Й. и още един човек
дърветата, за да не пречат на пътя на тракторите. Свидетелят Б. обясни, че
често използва тези „момчета“, сред които е жалбоподателят М. А., да му
помагат за селото безвъзмездно, тъй като селото не разполага със собствен
бюджет. Използва тяхната машина и техния бензин. В замяна им позволява да
вземат почистеното – „по-калпави“ дървета и клони. Не е издавал
разрешително за почистване на дървесна и храстна растителност за
конкретния случай, въпреки че има това право. Обясни също, че е
„момчетата“ е трябвало да завият наляво за синора и нивите, а те са
продължили направо и са влезли в една малка горичка, където са почнали да
чистят по края и там са ги хванали горските. Кметът уточни, че там няма
табела, че това е държавна горска територия. Като отишъл на място, след като
е бил извикан при проверката, установил, че въпросните „момчета“ са се
объркали.
Че на мястото няма табели, обозначаващи горичката като държавна
горска територия бе потвърдено и от показанията на свидетеля И. Т. И. –
горски стражар в Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ –
Г.О., отговарящ за района. Той уточни, че посочения в НП подотдел се намира
6
в средата на една огромна нива. Представлява масив от горски дървета, който
отникъде не е ограден с дерета или нещо друго, а само с обработваема земя.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
едно лице следва да са установени по несъмнен начин обективните и
субективните признаци на административното нарушение, вменено във вина
на дееца. В конкретния случай обективната страна на нарушението е
установена и описана по надлежния ред. Установено е по несъмнен начин, че
на 22.10.2023 М. А. А. съхранява 1.5 пространствени куб. метра дърва за
горене от дървесен вид „акация“ на моторна фреза с едноосно ремарке,
немаркирани с контролна горска марка. За да бъде законосъобразно
ангажирана отговорността на жалбоподателя, обаче, следва да е налице и
изискуемата от закона форма на волево отношение (субективния елемент) към
деянието. Отговорността на дееца може да бъде ангажирана само и
единствено за деяния извършени с умисъл, независимо дали става въпрос за
пряк или за евентуален такъв. За да се ангажира административно-наказателна
отговорност е достатъчна и непредпазлива форма на вината, не само умисъл.
В случая обаче и тя липсва. Това е така, тъй като от показанията на свидетеля
Н. Б. стана ясно, че жалбоподателя не е съзнавал, че това е държавна горска
територия. Той е отишъл там със съзнанието, че трябва да разчисти синора, за
да минават безпроблемно оттам земеобработващите машини. Не е знаел, че
това е държавна горска територия и е нямало откъде да разбере този факт.
Следователно в конкретния случай М. А. не е знаел фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на административното
нарушение и това незнание не се дължи на непредпазливост, а той е действал
при условията на извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НК. Това
изключва субективния елемент на вмененото му административно нарушение.
А когато се ангажира административна отговорност на физическо лице,
липсата на субективен състав на нарушението се приравнява на липса на
нарушение. С оглед на това, като е ангажирал административно-наказателната
отговорност без да е налице реализирано и от субективна, не само от
обективна страна административно нарушение, издателят на НП е постановил
същото при нарушение на материалния закон, което влече
незаконосъобразност на същото и налага неговата отмяна.
Извън казаното дотук, съдът намира, че дори да бе установен и
субективния елемент на нарушението, то приложение в случая би следвало да
7
намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно тази норма административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН не е
предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение,
като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици,
кръгът на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта
на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е
свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията
на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни
последици или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят
е маловажен или не. В случая количество съхранявана дървесина от дървесен
вид акация е 1,5 пространствени куб.метра и е на стойност 75,90 лв. без ДДС
по Ценоразпис – цени за продажба на дървен материал по дървесни видове и
сортименти от склад при ТП ДГС „Г.О.“, считано от 02.05.2023 г. Малкото
количество и ниската стойност на предмета на нарушението сочи на
незначителност на вредните последици и занижена степен на обществена
опасност на деянието. Изводът на наказващия орган, че при проверката на
жалбоподателя са издадени още 3 броя АУАН, което свидетелства, че А. не се
съобразява със закона и е добивал дървесина за продължителен период
противоречи на събраните по делото доказателства. В сигнално писмо от РДГ
– В.Т. до Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. с изх. № РДГ05-
10227/01.11.2023 г. изрично е посочено, че след извършена служебна справка
се установява, че от 01.01.2018 г. до момента на изготвяне на същото лицето
М. А. А. с ЕГН **********, не е извършвало други нарушения по Закона за
горите на територията на РДГ – В.Т.. Този факт се потвърждава и от
изисканото и приложено по делото писмо с изх. № РДГ05-11442/04.12.2024 г.,
съгласно което за периода от 01.01.2020 г. до 22.10.2023 г. лицето М. А. А. с
8
ЕГН **********, няма съставени актове за установяване на административни
нарушения по Закона за горите. Приобщените по делото още 3 броя актове,
издадени на А., са във връзка единствено и само с процесния случай и от тях
не може да се направи категоричния извод, че жалбоподателят не зачита
нормите на ЗГ, още повече, че към датата на издаване на обжалваното НП,
издадените въз основа на тях наказателни постановления не са били влезли в
сила.
Тук следва да се посочи, че подхода на административнонаказващия
орган относно Й.Б.Й., изпратен от кмета на с. Ц. заедно с М. А. и с когото
служителите на РДГ – В.Т. са установили жалбоподателя, е съвсем различен. В
настоящото производство се събраха доказателства, че във връзка със случая
на Й. са издадени 2 броя АУАН за нарушения съответно по чл. 213, ал. 1, т. 1
от ЗГ и по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. И в двата случая обаче директорът на РДГ –
В.Т. е приел, че се касае за маловажен случай, поради което е издал на
нарушителя 2 броя предупреждения по чл. 28 от ЗАНН.
Всички изложени по-горе съображения налагат отмяна на НП като
незаконосъобразно.
При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Такава
претенция е заявена от защитника на жалбоподателя в депозираните от него
писмени бележки, към които са приложени съответните доказателства за
извършването им – договор за правна защита и съдействие от 19.06.2024 г., в
който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, то
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложеното
административно наказание в обжалваното НП е „глоба“ в размер на 500,00
лв., което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От тук следва,
че минималния размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания от нас
случай е 400,00 лв. Договореното между страните възнаграждение е в размер
малко над този минимален размер. Делото не се отличава с фактическа и
9
правна сложност и е приключило в общо три съдебни заседания. Ето защо
съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъдат заплатени разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500,00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – В.Т., издадено срещу М. А. А.
с ЕГН: **********, с адрес: с. Ц., общ. С., ул. „***” № 18, с което за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1,
пр. 7 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500,00 лв. (петстотин лева) като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – В.Т., с адрес на управление
гр. В.Т., бул. „***“ № 23, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. А. с ЕГН: **********, с
адрес: с. Ц., общ. С., ул. „***” № 18, действащ чрез адв. Н. К. от ВТАК, сумата
от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща направените от А. разноски
за представителство и защита в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
10