Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание
на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 498 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.
45 вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 01.11.2018 г., към който момент изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в затвора в гр. Враца, се събудил със силни болки в долните крайници и
особено в левия крак. След извършен преглед от съдов хирург, му била поставена
диагноза „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“. Било му издадено
направление за хоспитализация и оперативна намеса. Директорът на СБАЛЛС изразил
становище и издал протокол за прилагане на разпоредбата на чл. 447 НПК за
прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“, търпяно от ищеца, за срок от
10 дни, необходими за провеждането на лечение. С постановление от 23.11.2018 г.
Окръжна прокуратура гр. Враца отказала да прекъсне изпълнението на търпяното от
Ч.А. наказание. Постановлението на ОП Враца било обжалвано пред Апелативна
прокуратура гр. София, но ищецът не получил съобщение за резултата от
инстанционния контрол. Твърди, че вследствие на отказа на ОП Враца да бъде
прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 дни
за провеждането на лечение, А. претърпял неимуществени вреди, а именно болка, страдание и страх от ампутация на
крайниците. Претендира обезщетение в размер на 10 лв.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че по делото не са
налице нито твърдения, нито доказателства, от които да се установи, че
процесното постановление на ОП Враца е отменено. Напротив, релевира възражение,
че атакуваното постановление на ОП Враца е потвърдено от АП София. Счита, че
ищецът не е доказал и претърпени от него неимуществени вреди, нито наличието на
причинна връзка с постановения отказ за прекъсване изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“. Алтернативно, в случай че съдът достигне до извод за
основателност на иска, моли да бъде съобразен справедливият размер на
обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид представените по делото
писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори между страните, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в гр. Враца. Безспорно е освен това между страните и обстоятелството,
че с постановление от 23.11.2018 г. по пр. преписка № 126/2008 г. по описа на Окръжна
прокуратура гр. Враца, е отказано прекъсването на изпълнението на наказанието
на лишения от свобода Ч.Г.А. *** за провеждането на лечение. Тези обстоятелства
се установяват и от приетото по делото постановление на ОП Враца /л. 62-63 от
делото/.
От
приетото по делото постановление от 07.01.2019 г. по преписка № 5368/2018 г. по
описа на Апелативна прокуратура гр. София, се установява, че атакуваното
постановление на ОП Враца от 23.11.2018 г. е потвърдено /л. 54-55 от делото/.
Съдът,
след като е приел, че правоотношението, на което е основана исковата молба, не
се регулира от специалния ЗОДОВ, е
квалифицирал предявения иск съгласно общите правила за деликт.
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че ответникът е извършил противоправно деяние
/действие или бездействие/, с което му е причинил неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпените болка, страдание и страх от ампутация на
крайниците, които са в пряка причинно-следствена връзка с действията на
ответника по делото, а именно – постановен отказ да бъде прекъснато
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 дни за
провеждането на лечение.
При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
Така
разпределената между страните доказателствена тежест е обективирана в
изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 844/02.04.2019
г., приет без възражения от страните за окончателен доклад по делото в
проведеното открито съдебно заседание на 08.05.2019 г.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от
отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а
следва да се докаже от увредения (в този смисъл решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, IV гражданско
отделение, по гр.д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено увреждане
по чл. 45 ЗЗД, следва да се установи наличие на осъществено противоправно
деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е
върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а
останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване
от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита
на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от
1959 г. на Пленума на ВС – тя има за задача не само да задължи виновния да
обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на
законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите
на другите граждани. Затова понятието „вреда“ (което не е нормативно
определено) следва да се тълкува в широк смисъл – като всяко смущение,
накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве,
душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички
вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на)
противоправното и виновно поведение на дееца.
Налага
се извод, че първият елемент от фактическия състав на спорното материално право
е установяването на извършено противоправно деяние от страна на ответника.
Ищецът не представи по делото доказателства за това. Установи се, че
постановлението на ОП Враца от 23.11.2018 г. по пр. преписка № 126/2008 г., от
което Ч.А. твърди да е претърпял неимуществени вреди, е потвърдено с
постановление от 07.01.2019 г. по преписка № 5368/2018 г. по описа на
Апелативна прокуратура гр. София. Видно от постановлението на АП София, същото
подлежи на обжалване пред Върховна касационна прокуратура. В проведеното
открито съдебно заседание на 08.05.2019 г. ищецът е изложил твърдение, че е
обжалвал постановлението на АП София, но не е представил доказателства за това
/напр. препис от жалба с входящ номер по описа на ВКП, издадено удостоверение
от ВКП за образувано вследствие на жалбата производство и др./.
Независимо
обаче, че по делото липсват данни постановлението на Апелативна прокуратура гр.
София от 07.01.2019 г. да е влязло в законна сила, то ищецът не е представил
доказателства за останалите кумулативно предвидени елементи от фактическия
състав на спорното материално право, а именно - да са му причинени
неимуществени вреди в претендирания размер за претърпените болка, страдание и
страх от ампутация на крайниците, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с действията на ответника по делото, а именно – постановен отказ да бъде
прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 дни
за провеждането на лечение.
В
изпълнение на задължението си да укаже на страните за кои правнорелеванти факти
не сочат доказателства, на осн чл. 146, ал. 2 ГПК, в приетия доклад по делото –
неоспорен от страните, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за претърпените от него неимуществени вреди. До приключване на
съдебното дирене по делото ищецът не е представил доказателства за претърпени
от него неимуществени вреди, като същият е изложил единствено подробни твърдения
за такива. Въпреки указанието на съда и предоставената му възможност да направи
други доказателствени искания, в проведеното открито съдебно заседание на
08.05.2019 г. ищецът Ч.А. е заявил, че няма други доказателствени искания.
Поради
недоказаността на елементите от фактическия състав на иска, същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим
от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ч.Г.А., ЕГН: ********** иск по чл. 45
вр. чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
"Витоша" № 2 за сумата от 10,00 лв. /десет лева/, представляваща
размера на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдание и страх от ампутация на крайниците, които са в пряка
причинно-следствена връзка с действията на ответника по делото, а именно –
постановен на 23.11.2018 г. отказ по пр. преписка № 126/2008 г. по описа на Окръжна
прокуратура Враца да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 10 дни за провеждането на лечение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: