Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……..08.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №488 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* с
адрес: гр.Варна, ул.“Димитър Икономов“ №21, представлявано от Х. А.Д., действащ
чрез адв.П.Г., със съдебен адрес:*** и 17, против “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК *********, с управители М.И.К.и Б.И.К., чиито правомощия са прекратени, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №109А, ет.1,
офис 11, “Сано БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Сливница“ №26, ет.5, офис 11, представлявано от И.М.К., със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Ж. и “Бара
Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №159, “БенчМарк Бизнес Център“, представлявано заедно от
Д.Р.и Л.В., със съдебен адрес:***, чрез адв.П.В.
и адв.В.Т., с която са предявени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ
за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сключена в двугодишния срок, преди подаване на молбата по
чл.625 от ТЗ, безвъзмездна сделка-Договор в полза на трето лице-“Сано БГ“ ЕООД,
сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД на 14.10.2015г.,
материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“ /Споразумение за
разрешение/ и с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключена в
тригодишен срок, преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ безвъзмездна сделка,
по която страна е свързано лице с длъжника, а имено Договор за цесия от
15.06.2015г., сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД, както и иск с
правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
връщане в масата на несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от
“Сано БГ“ ЕООД, по силата на посочените по-горе договори, парични средства в
размер на 3446111.48лв.
В исковата молба се
твърди, че в качеството на правоприемник на “Консорциум ПБЕС“ ООД по силата на
Договор за цесия от 11.08.2016г., ищеца се явява кредитор на “Сано и Пи Си“
ЕООД, по отношение на което дружество се развива производство по
несъстоятелност по реда на чл.625 и сл. от ТЗ, предмет на т.д.№1282/2016г. на
ВОС. Твърди се, че по посоченото дело е постановено Решение №763/20.11.2017г.,
с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е определена
начална дата на несъстоятелността-01.01.2016г., както и е назначен временен
синдик. С молба от 20.12.2016г. по реда на чл.685 от ТЗ ищеца е предявил
вземането си към “Сано и Пи Си“ ЕООД, което временния синдик е приел и го е
включил в съставения и публикуван списък, по партидата на длъжника. Твърди се,
че в хода на т.д.№1282/2016г. на ВОС се установило, че в началото на 2016г. по
повод на продажба на услуга от “Сано и Пи Си“ ЕООД към “Бара Груп“ ЕООД е
издадена фактура с №********** от 02.01.2016г. с данъчна основа 2346275.86лв.,
а в последствие във връзка фактурата е издадено и Кредитно известие от “Сано
БГ“ ЕООД с данъчна основа минус 2472513лв. Сочи се, че въпросните документи
вероятно касаят сделка от 2015г. Сочи се, че от материалите по т.д.№297/2017г.
на ВОС се установило, че на 15.06.2015г. между “Сано и Пи Си“ ЕООД, като цедент
и “Сано БГ“ ЕООД, като цесионер, е сключен Договор за цесия, с който цесионера
е придобил вземанията на цедента към “Бара Груп“ ЕООД във връзка с Договор от
05.05.2014г. за проектиране, инженеринг, доставка строителство и въвеждане в
експлоатация стартиране на тестове и предаване на газифицирана термична
централа. Твърди се, че по силата на договора от 05.05.2014г. “Сано и Пи Си“
ЕООД е изградило ел.съоръжение-газифицирана термична централа за комбинирано
производство на ел.енергия и отопление от биомаса в гр.Смолян. Сочи се, че
“Бара Груп“ ЕООД е претендирало обезщетение за неизпълнение в срок в размер на
3023712 евро, като същевременно посоченото дружество дължи на “Сано и Пи Си“
ЕООД 1700000 евро за доставка на СМР и оборудване. Сочи се, че в договора за
цесия между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД няма уговорена и уточнена цена
на цесията, но с чл.4, ал.2 от договора е уговорен 3 годишен срок на действие.
Поддържа се, че в резултат от горното и въз основа на счетоводните данни на
“Сано и Пи Си“ ЕООД, се налага извода, че между свързаните лица “Сано и Пи Си“
ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД е сключен Договор за цесия от 15.06.2015г., с който
първото дружество прехвърля на второто
вземанията си към “Бара Груп“ ЕООД в размер на 1700000 евро, без да е
уговорено възнаграждение по цесията. Сочи се, че тази цесия не е съобщена
длъжника, но на 14.10.2015г., е сключен нарочен договор между “Бара Груп“ ЕООД
и “Сано и Пи Си“ ЕООД, който е материализиран в клаузата на чл.7 от “SETTLEMENT
AGREEMENT“ /Споразумение за разрешение/ и съгласно който като бенефициент по
смисъла на чл.22 от ЗЗД на дължимите възнаграждения за изграждане на
ел.съоръжение-газифицирана термична централа за комбинирано производство на
ел.енергия и отопление от биомаса в гр.Смолян, е посочено “Сано БГ“ ЕООД.
Твърди се, че в резултат от тези два договора, “Сано БГ“ ЕООД в качеството си
на трето ползващо се лице и цесионер, е получило общо 3446111.48лв. Поддържа
се, че Договора за цесия от 15.06.2015г. и Договора в полза на трето лице от
14.10.2015г. увреждат интереса на кредиторите на несъстоятелния длъжник “Сано и
Пи Си“ ЕООД, тъй като същите са безвъзмездни.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК от ответника “Бара Груп“ ЕООД е депозиран писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва се твърдението на ищеца, че на
15.06.2015г. между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД е сключена цесия на
вземания на първото дружество от “Бара Груп“ ЕООД. Твърди се, че подобна цесия
не е извършвана и не е съобщавана на ответника. Поддържа се, че поради липсата
на съобщаване на цесията, “Бара Груп“ ЕООД не би могло и никога не е
предприемало плащания към “Сано БГ“ ЕООД на основание на такъв договор. Оспорва
се твърдението на ищеца, че е налице безвъзмезден договор в полза на трето
лице, сключен на 14.10.2015г. между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД в
полза на третото лице “Сано БГ“ ЕООД, обективиран в чл.7 от Settlement
Agreement /“Споразумение за разрешение“/. Поддържа се, че с исковата молба е
представен неподписан проект на договор, който не би могъл да породи каквито и
да било правни последици. На следващо място се поддържа, че дори да се приеме
наличие на договор, то съдържанието на чл.7 от представения проект не
представлява договор в полза на трето лице. Сочи се, че от формулировка на
чл.7, е видно че разпоредбата не поражда право на вземане в полза на “Сано БГ“
ЕООД с длъжник “Бара Груп“ ЕООД, тъй като в клаузата се съдържа единствено
указание за плащане отправено от “Сано и Пи Си“ ЕООД до “Бара Груп“ ЕООД.
Твърди се, че подобно указание не може да се приравни на договор в полза на
трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, поради липса изразена воля в този
смисъл. В заключение се поддържа, че “Бара Груп“ ЕООД не е сключвало
безвъзмезден договор със “Сано И Пи Си“ ЕООД в полза на третото лице “Сано БГ“
ЕООД, както и че първото дружество не е предприемало плащания в полза на
последното въз основа на такъв договор. Моли се за отхвърляне на предявените
искове.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника “Бара Груп“ ЕООД изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че управителите на “Сано и Пи Си“ ЕООД не са предоставили на синдика документи, свързани с дейността на дружеството след 2013г., поради което ищеца не разполага с оригиналите на договори за цесия и др.договори, ведно с анексите към тях, сключени между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД. Поддържа се, че единствената причина след 2015г. “Бара Груп“ ЕООД да не фигурира като длъжник в счетоводните справки на “Сано и Пи Си“ ЕООД и липсата на постъпление по банкови сметки на несъстоятелния търговец, са действия на неговите управителите на насочени към минимизиране на ефективността на запорите инициирани от взискателите в индивидуални изпълнителни производства. Сочи се, че управители са предприели мерки за “изнасяне“ на вземания на “Сано и Пи Си“ ЕООД с цел плащанията, които извършват трети лица, вместо да бъдат получени по сметки на дружеството, да се получат по сметки на свързани лица. Твърди се, че договора за цесия между “Сано БГ“ ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД от 2015г. има именно такава цел. Сочи се, че известните плащанията от “Бара Груп“ ЕООД по договора от 05.05.2014г. със “Сано и Пи Си“ ЕООД за изграждане на газифицирана термична централа в гр.Смолян, след 14.10.2015г. се извършват по сметка с титуляр “Сано БГ“ ЕООД, като фактурите, по които са осчетоводени плащанията са с издател “Сано и Пи Си“ ЕООД, което разкрива основанието за плащане като извършено по договор за цесия. Твърди се, че между трите ответни дружества е сключена сделка и/или изградена система от уговорки, чиято цел е била да се укрият плащанията на “Бара Груп“ ЕООД към “Сано и Пи Си“ ЕООД. На следващо място се сочи, че към 15.06.2015г., 29.09.2015г.,14.10.2015г., 15.10.2015г. и 02.01.2016г. “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД са свързани лица чрез управителят си М.И.К.. Сочи се, че в счетоводен баланс и оборотна ведомост на “Сано и Пи Си“ ЕООД, е документирало вземане към “Сано БГ“ ЕООД в размер на 1615905.67лв., чиито произход и дали има връзка /съставлява цена/ с договора за цесия на вземане в размер на 3446111.48лв., са неясни. Поддържа се, че липса на извършени парични преводи от “Сано БГ“ ЕООД към “Сано и Пи Си“ ЕООД, след 15.06.2015г. и свързаността между тези дружества, както и неактивната позиция по събиране на вземането, води до извода, че дори и формално в договора за цесия да е посочена цена, то възмездната цесия е привидна сделка, като прикритата е безвъзмездна такава. На следващо място се сочи се, че законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД, а само установява, че това е задължение на предишния кредитор /цедент/. Ето защо се поддържа, че уведомяването за цесията може да има формата на двустранно споразумение, какъвто може да е настоящия случай-чрез договор “Бара Груп“ ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД да са уредили последиците спрямо длъжника от сключената между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД цесия. Сочи се, че този договор /чл.7 от Споразумение за разрешение/ може да е форма на уведомяване на длъжника за цесията, да разкрива белезите на договор в полза на трето лице или да има самостоятелно значение в качеството на едностранна сделка, при която “Сано и Пи Си“ ЕООД като делегант нарежда на “Бара Груп“ ЕООД като делегат да плати на “Сано БГ“ ЕООД като делегатар за сметка на делеганта. Заявява се намерение в случай, че в хода на делото се представи Договор за цесия от 2015г., в който е документирана цена за цесията за прехвърляне на вземанията от “Бара Груп“ ЕООД произтичащи от договор от 05.05.2014г., да се поиска установяването по реда на чл.212 от ГПК на привидността на възмездния договор за цесия между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД, при прикрита сделка безвъзмезден договор за цесия между същите страни с идентичен предмет.
С отговора на
допълнителната искова молба подаден от ответника “Бара Груп“ ЕООД, се оспорват
доводите на ищеца за наличието на специална цел при сключване на процесните
сделки, а именно да се укрият плащанията към “Сано и Пи Си“ ЕООД. Твърди се, че
на “Бара Груп“ ЕООД и неговите управители не е било известно, че “Сано и Пи Си“
ЕООД е имало множество неудовлетворени кредитори, включително и НАП. Твърди се,
че предвид въведената с чл.37 от ЗЗК търговска тайна, то “Бара Груп“ ЕООД е в
невъзможност да знае дали “Сано и Пи Си“ ЕООД има или не множество
неудовлетворени кредитори. Оспорва се твърдението на ищеца, че към 14.10.2015г.
на “Бара Груп“ ЕООД е било известно, че “Сано и Пи Си“ ЕООД е учредило особен
залог върху вземания от “Бара Груп“ ЕООД в полза на “Банка Пиреос България“ АД.
Твърди се още, че наличието на особен залог в полза на “Банка Пиреос България“
АД всъщност би било индикация, че “Сано и Пи Си“ ЕООД е получило паричен
кредит, т.е. че е разполагало с парични средства, с които е можело да
осъществява спокойно търговска дейност, а не е индикация за зле работещо
дружество.
Ответника “Сано БГ“
ЕООД е подал отговор на допълнителната искова молба, с който предявените искове
се оспорват по основание и размер. Твърди се, че не са налице фактическите
състави на нито един от специалните отменителни искове за обявяване
недействителността на процесиите сделки, както и че не са налице предпоставките
за връщане на суми. Сочи се, че понастоящем ищеца не е представил нито едно
доказателство в подкрепа на твърденията си, поради което претенциите му се
явяват неоснователни и недоказани.
В подаденото от
името на синдика на “Сано и Пи Си“ ЕООД становище, се поддържа, че предявените
претенциите са основателни, с оглед интересите на кредиторите, а възраженията
касателно тяхната редовност, допустимост и основателност, са безпочвени. Сочи
се, че отказа на бившите управители на “Сано и Пи Си“ ЕООД да предадат на синдика
счетоводната и друга документация, води до това, че към настоящия момент, както
кредиторите, така и синдикът, разполагат само с косвени данни за наличие на
увреждащи кредиторовият интерес сделки, респективно обосновката на претенциите
обхваща твърде много факти, но това не води до нередовност или недопустимост на
исковете. Поддържа се, че всички уточнения и допълнителни искания, касаят
оспорването на действителността на две сделки-едната със страни: “Сано и Пи Си“
ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД, която е материализирана в чл.7 от договор от
14.10.2015г. и втората със страни: “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД,
обективирана в договор от 15.06.2015г., като увреждащи кредиторите на масата на
несъстоятелността. Сочи се, че
вариантността на обусловените осъдителни искове, е следствие на процесуалното
поведение на ответниците, които без да навеждат нито едно положително твърдение
по фактите на спора и без да представят писмени доказателства, ограничават
своята защита в процесуални твърдения. На следващо място се поддържа, че
предвид процесуалното поведение на ответниците са налице основания за приемане
за безспорни на следните фактите: -извършено плащане от “Бара Груп“ ЕООД в
полза на “Сано БГ“ ЕООД в размер на процесната сума от 3446111.48лв. в рамките
на посочения период-след 14.10.2015г.;
-издадените фактури от “Сано и Пи Си“ ЕООД с получател “Бара Груп“ ЕООД
са платени по начин уговорен между страните; -на 14.10.2015г. между “Бара Груп“
ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД е сключено Споразумение с текст идентичен с текста
на приложения към исковата молба неподписан документ и -ако съществува договор
за цесия от 15.06.2018г., то същият е безвъзмезден. Във връзка с оспорванията
от страна на ответниците на извършените процесуални действия от страна на
процесуалните представител на “Планекс“ ЕООД, се заявява потвърждение на
същите, при което те следва да се считат за извършени от името и за сметка на
Синдика на “Сано и Пи Си“ ЕООД.
В съдебно заседание поддържат доводите, оспорванията и възраженията
изложени в исковата молба и отговорите на същата. С писмени бележки доразвиват
съображения в подкрепа на становищата за основателността, респективно на
неоснователността на предявените искове. Претендират деловодни разноски.
Синдикът на
ответното дружество, чрез пълномощник, подържа становището си за основателност
на претенциите.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
I. По иска с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване на
относителната недействителност на безвъзмездна сделка-Договор в полза на трето
лице, материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“ /Споразумение
за разрешение/ :
По иска, с
посочената по-горе правна квалификация, на доказване от ищеца подлежи наличието
на твърдяната безвъзмездна сделка, а имено договор в полза на трето лице, в
изпълнение на който това лице е получило общо сумата от 3446111.48лв., както и
че сделка е осъществена в 2-годишен срок, преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност.
На първо място
следва да се има в предвид, че разминаването на посочената от ищеца дата на
въпросната сделка-14.10.2015г. и тази отразена в представения от ответника
“Бара Груп“ ЕООД препис от Договор за спогодба /“Settlement
Agreement“/-15.10.2015г., не води до неяснота или съмнение относно предмета на
иска, като предвид обстоятелствата по делото, следва еднозначният извод, че се
атакува сделка, която според ищеца е обективирана в чл.7 от договора за
спогодба от 15.10.2015г.
На следващо място
видно е от текста на чл.7 от договора за спогодба от 15.10.2015г.-“Съгласно
изричните инструкции на Сано, всички плащания дължими на Сано по тази спогодба,
следва да бъдат извършвани към Сано БГ“, че същия съдържа волеизявление на
“Сано и Пи Си“ ЕООД, с което се нарежда на “Бара Груп“ ЕООД, при погасяване на паричните
си задължения по спогодбата, да извърши плащане към “Сано БГ“ ЕООД. Така
посочено съдържание разкрива белезите на т.нар. “делегация за плащане“, тъй
като е налице волеизявление на едно лице-делегант, което нарежда на друго
лице-делегат да престира нещо на трето лице-делегатор. Макар понастоящем в
законодателството на страната да не съществува правна уредба на “делегацията“,
то този институт не е отпаднал и намира широко приложение, тъй като това е
абстрактна правна фигура, която “живее“ в други конкретни правни институти.
Самата делегация не е сделка, не е договор, не е и правоотношение, а правна
фигура, която включва горепосочените елементи, а именно три вида отношения /а
не правоотношения/: -отношението между делеганта и делегата, което дава отговор
на въпроса, защо делегатът изпълнява нареждането на делеганта и плаща към
делегатаря, -външно отношение, между делегата и делегатаря, изразяващо се в
плащането от делегата към делегатаря и вътрешното отношение между делегант и
делегатар, което дава отговор на въпроса, защо делегантът дава нареждане на
делегата да изпълни на делегатаря. Възможно е обаче да е налице делегация и без нито едно от тези отношения да
съществува като правоотношение преди изпълнението ѝ, т.е. да поражда
външното отношение. В случая посочените характеристики на делегацията,
изключват възможността същата да бъде атакувана по реда на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ доколкото не съществува безвъзмездна правна сделка, чиято действителност да
бъде проверена.
Наред с горното
следва, да се има в предвид, че процесната клауза от договора за спогодба, не
съдържа в себе си договор в полза на трето лице, по силата на който Сано БГ“ ЕООД
в качеството си бенефициент по смисъла на чл.22 от ЗЗД, да е получило
възнагражденията за изграждане на ел.съоръжение-газифицирана термична централа
за комбинирано производство на ел.енергия и отопление от биомаса в гр.Смолян, в
размер от общо 3446111.48лв. Това е така защото чл.7 от договора не съдържа
волеизявление-обещание на “Бара Груп“ ЕООД за плащане в полза на третото лице,
респективно не е налице постигнато съгласие на страните, което да породи на
право за трето лице “Сано БГ“ ЕООД да иска от длъжника по договора реално
изпълнение на задължението, поето спрямо “Сано и Пи Си“ ЕООД. В подкрепа на горният
извод, е и установеното със заключението на ССЕ, че отразените в счетоводството
на “Бара Груп“ ЕООД плащания към “Сано БГ“ ЕООД са във връзка със задължения
към “Сано и Пи Си“ ЕООД, т.е. счетоводно задълженията на “Бара Груп“ ЕООД се
водят като такива към “Сано и Пи Си“ ЕООД, а не към “Сано БГ“ ЕООД.
В контекста на
гореизложеното се налага извода, че претенцията за обявяване на относителната
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
безвъзмездната сделка-Договор в полза на трето лице-“Сано БГ“ ЕООД, материализиран в клаузата на чл.7 от договор
за спогодба 15.10.2015г., е неоснователна и като така следва да се отхвърли.
За пълнота следва
да се отбележи, че предвид достигнатият краен извод за неоснователност на иска,
е ненужно да се коментират доводите на ищеца за недобросъвестност на страните
по атакуваната сделка и за знанието на “Бара Груп“ ЕООД за наличие на договор
за цесия между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД, като на събраните в тяхна
подкрепа доказателства, тъй като това няма до доведе до промяна в изхода на
спора.
II.
По иска с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на
относителната недействителност на Договор за цесия от 15.06.2015г. като
сключена от длъжника безвъзмездна сделка със свързаното лице:
Хипотезата на
горецитираната правна норма включва от обективна страна безвъзмездна сделка, с
изключение на обикновено дарение, сключена в подозрителния 3-годишен срок преди
откриване на производството по несъстоятелност и от субективна страна-качеството
на съконтрахента, в чиято полза е извършено безвъзмездното разпореждане с
длъжниковото имущество, на свързано лице с длъжника, по смисъла на § 1 от ДР на
ТЗ. Ето защо в обхвата на отменителният иск по чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ попадат
сделките, които са сключени с намерение за безвъзмездно облагодетелстване на
насрещната страна и чиито презюмиран увреждащ масата на несъстоятелността
характер, се състои именно в липсата на уговорена насрещна престация срещу
прехвърленото от несъстоятелния длъжник право.
В разглежданият
казус от съдържанието на представения от ответника “Сано БГ“ ЕООД и приет по
делото заверен препис от Договор за цесия от 15.06.2015г., е видно, че между
“Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания
на първото дружество от “Бара Груп“ ЕООД във връзка с Договор от 05.05.2014г.
за проектиране, инженеринг, доставка строителство и въвеждане в експлоатация,
стартиране на тестове и предаване на газифицирана термична централа, в
приблизителен размер на 1700000 евро, представляващи незаплатена цена за
доставено оборудване, както и 1598365.80 евро, представляващи усвоени банкови
гаранции. Видно е още, че е уговорена определяема цена за прехвърляне на
вземането, а имено до 70 % от общата стойност на събраните вземания, но не по
малко от 300000 евро, като цената е платима в 3 годишен срок от сключване на
договора по указан от цедента начин, включително и чрез погасяване от страна на
цесионера на задължения на прехвърлителя към трети лица. Тази уговорка за
определяемост на цената за прехвърляне на вземането, е напълно действителна и в
съответствие с нормативните изисквания, съответно установява възмездният
характер на процесния договор за цесия.
От друга страна доводите на ищеца за
симулативност на клаузата договора, с която е уговорена цената за прехвърляне
на вземането, съответно, че възмездната цесия е привидна сделка, като
прикритата такава е безвъзмездна, се опровергаха от събраните по делото
доказателства.
Според неоспорените
заключения на вещото лице по ССЕ, който се кредитират от съдът като компетентно
и добросъвестно дадени, постъпилите суми в “Сано БГ“ ЕООД, в резултат от
плащания на “Бара Груп“ ЕООД, са осчетоводени в първото дружество, като
постъпления по договор за цесия със “Сано и Пи Си“ ЕООД. Установява се, че задължението на “Сано БГ“ ЕООД за плащане на цена по договор
за цесия към “Сано и Пи Си“ ЕООД, са включени в ГФО и балансите към него на първото
дружество за периода от 2015г. до 2017г., като същото е динамична величина,
която променя стойностите си според извършените стопански операции през всяка
една от годините включени в посоченият период. Установява се още, че са налице осчетоводени при “Сано БГ“ ЕООД плащания за сметка на “Сано и Пи Си“ ЕООД, както и доказателства
за извършени банкови преводи в размер на над 1200000лв., с които първото
дружество е погасявало задължения на второто. От посочените данни се налага
извода, че плащанията извършени от “Сано БГ“ ЕООД са свързани с плащането на
цената по процесния договор за цесия, респективно, че уговорката за цена не е
симулативна и прикриваща безвъзмездност на договора.
За пълнота следва
да е посочи, че дали уговорената цена е еквивалентна, т.е. дали даденото
надхвърля по стойност полученото и дали сделката уврежда кредиторите, е
ирелевантно, за настоящия спор, а предмет на претенции с друга правна
квалификация.
Доводите на ищеца,
че посочените по-горе плащания, не водят до намаляване на задълженията на “Сано
и Пи Си“ ЕООД и не съставляват плащане по договора за цесия, а до генериране на
дълг на дружеството към “Сано БГ“ ЕООД, останаха недоказани. Доказателства в
тази посока не се ангажираха, напротив установеното от вещото лице, сочи на
обратното, а имено, че “Сано БГ“ ЕООД е погасявало дълговете на “Сано и Пи Си“
ЕООД в изпълнение на сключения между тях договор за цесия.
В заключение съдът
приема, че в случая не се установи първият от кумулативно изискуемите елементи
от фактическия състав по чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ, а имено наличието на
безвъзмездна сделка, накърняваща масата на несъстоятелността, поради което иска
за обявяване на относителната недействителност на Договора за цесия от
15.06.2015г., се явява неоснователен.
III. По отношение на претенцията по чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД
С оглед
обусловеността на посоченият иск от изхода от първите два разгледани иска,
неоснователна се явява и претенцията за връщане в масата на несъстоятелността
на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ ЕООД“, по силата на Договор в
полза на трето лице, обективиран в чл.7 от “Settlement Agreement“ /Споразумение
за разрешение/ и Договор за цесия от 15.06.2015г., парични средства в размер на
3446111.48лв.
Наред с горното
следва да се има в предвид, че претенцията се явява неоснователна и предвид
факта, че в случая няма пряко разместване на блага /предаване на суми/ между
“Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД, поради което не е налице хипотезата на
връщане на получено без основание, тъй като всъщност сумите получени от второто
дружествос са с платец “Бара Груп“ ЕООД, като при евентуално установена
недействителност на сделките, връщането при условията на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следва да стане към страната извършила престация без основание. При условията
установени в разглеждания казус, отношенията между обеднелия и обогатилият,
попадат в хипотезата на чл.59 от ЗЗД, какъвто иск в случая не предявен.
По изложените
съображения осъдителната претенция за връщане на сумата от 3446111.48лв.,
следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и доколкото не са налице особени правила дерогиращи общите, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане, ищеца дължи на ответниците
“Бара Груп“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД, деловодни разноски, които според
представените доказателства възлизат съответно на 22510.03лв. и на 18000лв.
На основание
чл.649, ал.6 от ТЗ масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт държавна такса за всеки един от
предявените искове, като относно първите два иска таксата следва да се определи
в съответствие с правилата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК на база сумата, която се
претендира, че е неоснователно получена. Изчислена по посоченият начин таксата
възлиза на 137844.46лв., или общо за трите иска е в размер на 413533.48лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: гр.Варна,
ул.“Димитър Икономов“ №21, представлявано от Х. А.Д., против “Бара Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, “БенчМарк Бизнес Център“,
представлявано заедно от Д.Р.и Л.В., “Сано и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, с управители М.И.К.и Б.И.К., чиито
правомощия са прекратени, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Цар Освободител“ №109А, ет.1, офис 11 и
“Сано БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Сливница“ №26, ет.5, офис 11, представлявано от И.М.К., иск с
правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сключена в двугодишния срок, преди подаване
на молбата по чл.625 от ТЗ, безвъзмездна
сделка-Договор в полза на трето лице-“Сано БГ“ ЕООД, сключен между “Сано и
Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД на 15.10.2015г., материализиран в клаузата на
чл.7 от “Settlement Agreement“ /Споразумение за разрешение/, иск с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сключена в тригодишен срок, преди подаване
на молбата по чл.625 от ТЗ безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице
с длъжника, а имено Договор за цесия от
15.06.2015г., сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД и иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността
на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ“ ЕООД, по силата на посочените
по-горе договори, парични средства в
размер на 3446111.48лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: гр.Варна, ул.“Димитър
Икономов“ №21, представлявано от Х. А.Д., да
заплати на “Бара Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, “БенчМарк Бизнес Център“,
представлявано заедно от Д.Р.и Л.В., сумата от 22510.03лв., представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: гр.Варна,
ул.“Димитър Икономов“ №21, представлявано от Х. А.Д., да заплати на “Сано БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №26, ет.5, офис 11, представлявано от И.М.К., сумата
от 18000лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на “Сано
и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №109А, ет.1, офис 11, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 413533.48лв., представляваща дължимата държавна такса за настоящото
производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :