№ 1507
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330201324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0432-001353/03.12.2021г.
на Началник І РУП - гр.Пловдив, с което на ЦВ. Г. ЦВ., с ЕГН ********** от
... е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет /
лв. за нарушение по чл.137а, ал.1, вр. с чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ц. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна – І РУП - Пловдив, не изпраща представител на в
писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.11.2021г. жалб.Ц. управлявал МПС – лек автомобил Тойота
Лендкрузер с рег. № ... в гр.Пловдив. На ул.“Бугориево“ срещу №1 бил спрян
за проверка от свид.Д. Пл. К. – *** при І РУП-Пловдив. Причина за това
всъщност било обстоятелството, че жалбоподателя управлявал посоченото
1
МПС без поставен предпазен колан, с какъвто принципно автомобила бил
оборудван. Ето защо и свид.К. на място съставил срещу жалбоподателя
АУАН № GA 556651. за това, че управлявал МПС без поставен предпазен
колан. Същият акт бил подписан без възражения от жалбоподателя, нито
устно посочил някакви причини за поведението си. Въз основа на посочения
акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. Всъщност обаче
жалбоподателя страдал от сънна апнея, поради което и по медицинска
препоръка следвало да управлява МПС без да поставя обезопасителен колан.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Д. Пл. К. разпитан като свидетел в настоящото производство,
както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, заповеди
2 бр., справка за водач нарушител, етапна епикриза, които Съдът възприема и
кредитира като непротиворечиви. При тези факти настоящата инстанция
намира, че макар формално жалбоподателя Ц. да е осъществил състава на
нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП, съгласно който водачите на МПС са
длъжни по време на движение да поставят обезопасителен колан, то за него е
било налице изключението на същата норма – чл.137а, ал.2, т.2, която
позволява по медицински причини водачите да се движат без обезопасителен
колан. Не е основателно възражението на въззиваемата страна, че в момента
на съставяне на АУАН, а и до издаване на процесното НП / тъй като
епикризата е представена едва с депозиране на жалбата срещу последното/,
жалб.Ц. не посочил тази причина, нито тогава представил медицинския
документ. Следва да се отбележи, че НПК не съдържа ограничение по време
или момент, до който може да бъде представено доказателство за
правнозначим факт в производството пред инстанцията по същество, а
писмени доказателства са допустими дори пред касационната инстанция. При
това положение макар актосъставителя, а и наказващия орган към съответния
процесуален момент да са действали законосъобразно и според наличните
доказателства, то предвид в последствие ангажираното доказателство за
налично заболяване и лекарска препоръка, процесното НП следва да бъде
отменено.
За пълнота обаче следва да се посочи, че настоящата инстанция не
споделя останалите възражения на жалбоподателя. На първо място макар
формално да се оспорва въобще факта на управление без предпазен колан, то
видно от показанията на актосъставителя, а и липсата на други доказателства
2
оборващи горните, то според настоящата инстанция този факт е несъмнено
установен. С факта на представяне на епикризата дори косвено
жалбоподателя сам сочи, че управлява без предпазен колан, но по медицински
причини. На следващо място не е основателно възражението, че АУАН GA
556651/26.11.21г. му бил иззет на 02.12.21г. при съставяне на друг АУАН и
така жалбоподтеля не могъл да сравни съдържанието на акта с процесното
НП. След като на 02.12.21г. било констатирано друго нарушение, то право на
съответния актосъставител е била да прецени вместо контролен талон да
изземе констативния акта заместващ същия. Всъщност жалбоподателя не
може да извършва други нарушения на ЗДвП и в процедурата по
установяване на същите да черпи права от този факт. Освен това в процесния
казус се касае за простия факт по вменено нарушение по неползване на
обезопасителен колан, а не за сложен фактически състав, който да не
позволява след първоначално връчване на акта жалбоподателя да не може да
разбере обвинението. На следващо място с описанието на фактите в АУАН и
НП, които видно от съдържанието им са изчерпателни, то е налице ясно
твърдение, че жалбоподателя, чрез действията по управление на МПС без
поставен колан е извършил вмененото нарушение. Не е нужно повече от
това, а именно да се посочва от акстосъставителя и наказващия орган кое
санкционира – действието или бездействието като изпълнително деяние.
Самото такова е описано чрез посочване на съставомерните факти. На
следващо място не е нужно да се посочва категорията МПС управлявано от
жалбоподателя, тъй като изрично е посочено в акта и НП, че се касае за лек
автомобил. При това положение той попада сред категориите посочени от
законодателя изискващи предпазен колан във време на движение за водача.
Не на последно по значение място следва да се отбележи, че липсва
обстоятелства, които иначе да биха характеризирали случая като маловажен
по см. на чл.28 б.а ЗАНН / към момента на деянието/, тъй като той би бил
типичен за съответния вид нарушение. В процесния казус деянието не
осъществява състав на нарушение , предвид изключението въведено от самия
законодател, а именно лекарско предписание. Налице еи съответната
компетентност както актосъставителя, който е мл.атоконтрольор, така и
наказващия орган да издават съответните актове, видно от приложените
упълномощителни заповеди.
Все пак предвид гореизложеното се налага отмяна на процесното НП. С
3
оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски на
основание чл.63д ЗАНН, а такива своевременно са поискани. Видно от
представения договор за правна защита той е заплатил сумата от 300лв за
адвокатско възнаграждение. Тази сума следва да се възложи в тежест на
ОДМВР Пловдив, в която структурно звено се явява І РУП. Това е
минималното съгласно правилата на чл.18, ал.2 от НМРАВ и не може да бъде
намалено.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-001353/03.12.2021г. на
Началник І РУП - гр.Пловдив, с което на ЦВ. Г. ЦВ., с ЕГН ********** от ... е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв.
за нарушение по чл.137а, ал.1, вр. с чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя ЦВ. Г. ЦВ., с
ЕГН ********** от ... сумата от 300 лева разноски по делото за повереник
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4