В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 9 с-в, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря
Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13066 по описа за
2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
ИМ на „Ф.Г.” ЕООД, с която срещу „М.” ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 403 ГПК за
заплащане сумата 26 000 лв., част от общата претенция в размер на 236 000 лв.
- представляваща
обезщетение за вреди от неоснователно допуснатото обезпечение на исковете на
ответника по т.д. № 293/2009 г. на СГС, VI-2 състав, изразяващи
се в законната лихва за забава върху неоснователно запорираните вземания на
ищеца от „Б.” АД и банковите му сметки в общ размер на 376 000 лв. за периода
от 12.04.2010 г. до 30.05.2016 г., ведно със законната лихва считано от
25.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Ищецът сочи, че искът на ответника е бил уважен частично до 124 000
лв., която сума „Ф.Г.” ЕООД е заплатил доброволно спреди влизане на решението в сила. Излага твърдения,
че не е била налице обезпечителна нужда и ответникът е отговорен за вредите от
незаконосъобразното обезпечаване на иска. Претендира и разноските.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва, че е
допуснато обезпечение за сумата от 376 000 лв. по т.д. № 293/2009г по описа на
СГС, V1-2 състав, както и че иска е бил уважен частично за сумата 124
822,31 лв., присъдена ведно със законната лихва върху нея от 04.03.2009 г. Оспорва твърденията, че поради допуснатото
обезпечение ищецът е претърпял вреди в претендираните размери, тъй като
вземането му към „Б.” АД не съществува, евентуално то не е в размер на 376 000
лв., евентуално не е изискуемо, евентуално длъжникът по него не е в забава.
Оспорват се и твърденията, че ищецът има вземане към „У.Б.” АД в размер на 376
000 лв. към налагането на запора. Счита вземанията за погасени по давност. Релевира
възражение за прихващане с вземанията на ответника към ищеца в общ размер на 18 059, 48 лв. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира за разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
оценка събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от събраните
доказателства по делото се установява, че по молба на ответника в
производството по т.д. № 293/2009 г. по описа на СГС, VI-2 състав е допуснато
обезпечение на исковете му върху
посоченото вземане от „Б.“ АД общо до размера на 1 252 962.08 лв. Въз основа на
допуснатото обезпечение като обезпечителна мярка са наложени запори върху вземанията
на „Ф.Г.” ЕООД към „Б.” АД и към „У.Б.” АД. С влязло в сила определение от 12.04.2010 г. е отменено допуснатото
обезпечение за сумата над 376 000 лв.
В с.з. на 22.06.2017 г. пълномощникът на ищеца е
направил уточнение към ИМ, посочвайки, че не претендира вреди от запора върху
банковите сметки, а само за вземането си относно третото лице.
Безспорно е, че иска на „М.”
ЕООД, по т.д. № 293/2009 г. СГС, VІ-2 с-в е уважен за сумата 124 822,31 лв., която сума е присъдена ведно със законната лихва
върху нея от 04.03.2009 г., и отхвърлен за разликата до 376 000 лв. Също така и че ищецът е заплатил доброволно сумата 212 835.12 лв.(
124 822.31 лв. главница + 88 012.81 лв. лихва) на 09.06.2015 г. преди
влизане в сила решението на САС по
същото дело.
Видно от приложените
доказателства общо дължимата сума (
236 000 ) посочена в ИМ, съставлява законната лихва върху размера на
запорираното вземане - 376 000 лв. за периода от 12.04.2010 г. до
30.05.2016 г.изчислена чрез он-лайн калкулатор.
Ищецът дължи на ответника
следните суми: съгласно обратен изпълнителен лист от 04.03.2015 г., издаден по
гр.д. № 2772/2011 г. по описа на Старозагорски районен съд сума в размер - 13445,77 лв, съгласно решението на САС по гр. д. 3902/2012
г. сума в размер - 1713.71 лв. и съгласно решение на ВКС по т. д. 1029/2012 г. сума в размер - 2800 лв.
По делото е представена и
приета като доказателство нотариална покана от 11.05.2010 г. на Нотариус Р. Д. –
рег. № 274, с която
ищецът кани „Б.” АД да му
заплати сумата в размер на 1 982 229.10 лв. представляваща задължение за плащане на извършени и
приети строителни работи по договор за строителство от 10.06.2008 г. Представени са още споразумение
от 21.05.2010 г. подписано между „Ф.Г.” ЕООД, наричано „ИЗПЪЛНИТЕЛ” и „Б.” АД, наричано „ВЪЗЛОЖИТЕЛ”, съгласно
който страните са приели, че
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ дължи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ сумата от 1 982 229.10 лв. по този
договор, констатирали са, че върху вземането на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ е наложен частичен
запор по изп.д. 20098440401041 на ЧСИ Ст. Я.в размер на 376 000 лв.
и са се споразумели сумата надвишаваща наложения запор да бъде заплатена на
ищеца в настоящото производство. За обстоятелствата относно отправената
нотариална покана и сключеното споразумение е съставен констативен протокол от
25.05.2010 г. на Нотариус Р.Д., рег. № 274, който е приложен по делото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или в случай, че делото
бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди. Налице са три самостоятелни хипотези при
които допуснатото обезпечаване на иска представлява неоснователно засягане
правната сфера на ответника по иска.Отговорността по чл. 403, ал.1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е
допуснато обезпечението,при която вследствие на наложената обезпечителна мярка
са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Причинителят
на вредата е отговорен по см. на чл. 51 ал.1 ЗЗД за преките и непосредствени вреди и не може да се освободи от отговорност
дори и да установи, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или
основателността на иска.
За периода
12.04.2010 г. – 30.05.2016 г. по т.д. № 293/2009 г.
по описа на СГС, VI-2 състав е допуснато и наложено обезпечение на исковете върху вземанията на „Ф.Г.” ЕООД от „Б.“ АД и „У.Б.”
АД общо до размер - 376 000 лв. С влязло в сила решение по същото дело ищецът в
настоящето производство е бил осъден да заплати на ответника сумата 124 822.31 лв. ведно
със законната лихва от 04.03.2009 г., и
за разликата до 376 000 лв. предявения иск е бил отхвърлен.
Безпорно се установи
съществуването на вземане на ищеца до размера от 376 000 лв. от
„Б.“ АД и неговата изискуемост към момента на налагането на запора, както и че
поради запора длъжникът е бил поставен в забава. Споразумението от 21.05.2010 г.
може да се противопостави на ответника по смисъла на чл. 181 ГПК,
предвид достоверната дата на представения констативен протокол, в който
съдържанието на споразумението е възпроизведено.
При положение, че искът е бил обезпечен изцяло
за предявения размер и частично е бил уважен, поставя се
въпроса, следва ли съдът да приеме, че отговорността на ответника съгласно чл. 403
ал.1 ГПК би могла да се реализира за част от вредите, пряка и непосредствена
последица от запора на вземането, или вредите
до размера на отхвърлената част от иска - 251 177, 69лв. (376 000 лв. – 124 822.31 лв.)
Неоснователното засягане правната сфера на
ответника в хипотезата на отхвърлянето на иска и в хипотезата на прекратяване
на делото по чл. 403 ал.1 ГПК е обусловено от изхода на делото. Осъждането на
ответника да заплати конкретна част от иска и отхвърлянето на останалата част
до предявения размер следва да се квалифицира като основание по чл. 403 ал.1предл.
първо ГПК за ангажиране на отговорността за вреди, но единствено по отношение
на частта в която предявеният иск е отхвърлен като неоснователен ведно със
законните последици.
В резултат на
неоснователно наложената обезпечителна мярка ищецът по настоящото дело е бил
лишен от възможността да получи вземането си и е търпял вреди под формата на пропуснати
ползи от възможността да получи своевременно плащане на сумата от 251
177, 69 лв. Размерът на вредите е съизмерим със законната лихва
от датата, на която е запора върху сумата до датата на влизане в сила на
определението на САС, с което обезпечителната мярка е отменена. Доколкото в
случая е реализирано забавено плащане на парична сума, приложим е принципът на
чл.86 ал.1 ЗЗД, който нормативно определя размера на обезщетението за забавено
изпълнение – законната лихва. С него се съизмерва обезщетението, което следва
да бъде присъдено на ищеца за вредите, претърпени от неоснователно наложената
обезпечителна мярка. Ищецът претендира вреди съставляващи пропуснати ползи от
разпореждане със запорираната сума в размер на законната лихва за периода
12.04.2010 г. до 30.05.2016 г. и за определяне на този размер, съдът използва он-лайн
калкулатор, достъпен на интернет адрес http://www.calculator.bg,
чрез който по реда на чл.162 ГПК изчисли, че размерът на дължимата законна
лихва върху главницата от 251 177, 69 лв. за периода 12.04.2010 г. – 30.05.2016 г. е в
размер на 157 780.04 лв. За разликата от приетата от съда главница - 251 177,69
лв. до главницата в посочения в ИМ общ размер – 376 000 лв. и съответно разликата
от приетия от съда общ размер на
задължението от 157 780,04 лв. до
общо претендирания - 236 000 лв. съдът счита за неоснователни.
Поради изложеното предявеният частичният иск
се явява основателен и доказан в посочения размер 26 000 лв.
Възражението за изтекла погасителна давност съдът
счита за неоснователно. Безспорно вземанията за обезщетения от неизпълнен
договор и за лихви се погасяват с тригодишна давност, но настоящият иск не
попада в тези хипотези, защото съдът е сезиран с иск за обезщетяване на вреди, причинени от
допуснатото обезпечение – т.е. за
наличието на особен вид деликатна отговорност на ответника, възникнала в
момента на отхвърлянето на иска, по който е допуснато обезпечението, като от
този момент започва да тече и общата погасителна давност, с която материалното
право на иск на ищеца се погасява.
Претенцията на ищецът също така не е и за лихви, доколкото съдът приема размерът на вредите за съизмерим
с размера на законната лихва, а не
присъжда такава.
Възражението за прихващане на ответното дружество е основателно, тъй
като за вземанията си в общ размер на 18
059,48 лв. ответникът е представил, надлежни
доказателства, че същите са изискуеми и
ликвидни, а ищецът не е взел становище и не е представил доказателства за
погасяването им, поради което искът за
сумата над - 7 940,52 лв. (26 000 – 18 059,48) следва да бъде отхвърлен,
като погасен чрез гореописаното прихващане.
С оглед изхода на процеса ищецът има право на направените за по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска. По делото са представени
доказателства за сторени от ищеца разноски в размер на 1040 лв – ДТ, от които съразмерно на уважената част от иска, на
ищеца следва да се присъди сумата от 317,62 лв.(7 940,52 /26 000 x 1040). Ответникът също е претендирал разноски и такива му се следват в
размер на 1667,04 лв. (18 059,48/26
000 x 2 400).
Водим от гореизложеното съдът
ОСЪЖДА „М.” ЕООД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Ф.Г.” ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, партер на основание чл. 403, ал.1 от ГПК сумата - 7
940,52 (седем хиляди деветстотин и четиридесет лева и 0.52 ст.)лв. от частичен иск – 26 000 лв. обезщетение за вреди
от общо претендирана сума - 236
000 лв. претърпени поради неоснователно допуснатото обезпечение на искове
по т.д. № 293/2009 г. по описа на СГС, VI-2 състав,
ведно със законната
лихва считано от 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане
и разноски – 317,62 лв.(триста и седемнадесет лв. и 0.62 ст.)
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 7 940,52 лв.
до пълния предявен частичен размер от 26 000 лв, като погасен чрез прихващане (със
сумата от 18 095.48 лв. – вземания
на „М.” ЕООД (по изпълнителен лист от
04.03.2015 г. по гр.д. № 2772/2011 г. по описа на Старозагорски районен съд за
сумата - 13 445,77 лв и съгласно влезли в сила решения на: САС по гр.
д. 3902/2012 г. за сумата - 1 713.71
лв. и на ВКС по т. д. 1029/2012 г. за сумата- 2 800 лв.)
ОСЪЖДА „Ф.Г.” ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, партер да заплати
на „М.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата 1349,42 (хиляда триста четиридесет и девет лева и 0.42 ст.) лв., разноски,
определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.