№ 411
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Образувано по въззивна жалба на АН. ИВ. АНГ., срещу решение № 1994/09.12.2021г. на
ВРС, постановено по гр.д.№12630/2021г., с което не е уважена подадената от въззивницата молба
за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на от ЗЗДН, спрямо Ю.К. Н. за
извършен на 27.08.2021г. акт на домашно насилие.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Съдът неправилно е приел, че от събраните по
делото доказателства не са доказани фактите, по отношение на които молителката носи
доказателствената тежест, както и, че твърденията в молбата са опровергани от ангажираните от
насрещната страна доказателства. Счита, че от представените по делото доказателства се
установяват наведените в молбата твърдения за претърпяното от молителката домашно насилие.
Не са разгледани и обсъдени в тяхната съвкупност и цялост всички събрани по делото
доказателства, поради което и изводите на първоинстанционният съд са неправилни и
необосновани. Излага, че по делото е бизспорно установено, че в следствие на влошените
отношения между страните и спора за родителските права по отношение на общото им дете се е
стигнало до нанасяне на удар по ръката на молителката от страна на ответника, както и, че
молителката два последователни дни е посещавала дома на ответника с искане да вземе детето,
като не е получила съдействие от органите на полицията за изпълнение на определение на съда.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което молбата да бъде уважена.
Въззиваемият ЮЛ. К. Н. е депозирал писмено възражение, в което изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Като подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от лице, за които е налице правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и срещу подлежащ на възивно обжалване съдебен
акт, жалбата е допустима и следва де се разгледа по същество.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 12630/21г. По описа на ВРС е образувано по молба на АН. ИВ.
1
АНГ. по реда на ЗЗДН. В нея са изложени твърдения, че е живяла на семейни начала с ответника
ЮЛ. К. Н. и от съвместното им съжителство имат родено едно дете К., р. на 03.09.2011г. Страните
са разделени от м. април 2021г. На 28.06.2021г. с определение на ВРС по образуваното въз основа
на предявен иск с правно основание чл.127 СК са постановени привременни мерки относно
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните и е определен режим на
лични отношения на детето с бащата., както и издръжка в полза на детето, дължима от бащата.
Твърди, че на 23.08.2021г. е предоставила възможност на ответника да се види с детето в периода
от понеделник до четвъртък в 18 часа. След 18ч. на 26.08.2021г. ответникът ограничил правото на
детето да напуска жилището, находящо се в гр.Варна, ул.“Райно Попович“ №17, ет.2, ап.5, като по
отношение на тези действия молителката е подала молба за защита по реда на ЗЗДН по отношение
на детето. На следващият ден- 27.08.2021г. молителката посетила адреса на ответника, заедно със
служители на Второ РУ, но бащата не позволил да прибере детето и пред органите на полицията я
ударил с ръка в областта на десния горен крайник. В следствие на удара по предната повърхност
на дясната предмишница, в средната трета станало синкаво-мораво кръвонасядане с размер 7/3 см.
И оток с размер 10/5 см. След като ударил молителката, ответникът влязъл в жилището си ,
допуснал да влезе и един от служителите на полицията, след което около 15,30часа й предал
детето. Твърди, че свидетели на удара са станали и две съседки, както и, че й се наложило да
потърси лекарска помощ. Излага също, че и преди тази дата е имало и други актове на насилие от
страна на ответника, който употребявал алкохол, бил агресивен и посещава психиатър. Твърди
също, че ударът й причинил физическа болка и моли по отношение на ответника да бъдат
наложени мерки по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, изразяващи се в следното –
задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие; забрана да доближава молителката,
жилището й, училището, което посещава детето на страните, жилището на родителите на
молителката на по-малко от 200м.; да се задължи ЮЛ. К. Н. да посещава специализирани
програми.
Ответникът счита молбата за неоснователна, като оспорва фактите, изложени в нея.
Твърди, че на 27.08.2021г. молителката дошла пред дома му с полиция и на високоговорител по
телефона си разговаряла с адвоката си, който я напътствал да вдига шум и да привлече вниманието
на хората в блока. Качила се на втория етаж и започнала да звъни продължително- около половин
час, на входната врата на жилището му. Ответникът свалил ръката й от звънеца, за да не
притеснява детето и възрастната му майка. Допуснал в дома си служителя на полицията и по
желание на детето го е предал на майката. Оспорва да е удрял молителката и да е заключвал детето
против волята му в жилището.
По същество на спора съдът намира следното: безспорно е, че между страните, че същите
са живели във фактическо съжителство и имат родено общо дете, което обуславя и активна
процесуална легитимация на молителката да иска налагане на мерки по ЗЗДН.
При служебно извършената справка от първоинстанционния съд се установява, че са образувани
дела по реда на ЗЗДН, както следва: гр.д. № 12571/2021г. на ВРС, по което е издадена заповед за
незабавна защита №81/21г. по молба на К.Ю. Н., чрез законен представител А.А..
Не се спори между страните, че е налице висящо съдебно производство по спор за
родителската отговорност спрямо детето К., в рамките на което с определение на съда са
постановени привременни мерки за предоставяне упражняването на родителските права за детето
на майката, определен е режима на лични отношения на детето с бащата, както и дължимата от
него в полза на детето издръжка.
По делото е приета и заповед за незабавна защита №88/27.08.2021г., с която е задължен
Ц.Е.К. да се въздържа от осъществяване на действия на домашно насилие спрямо детето К., като
му е забранено да приближава детето на по-малко от 100м., както и жилището, в което живее
детето.
Не се спори и относно това, че молителката живее в жилище, находящо се в гр. Варна,
ул.“Недялка Головина“ №12, ет.4, ап.19.
На основание чл.9, ал.3 ЗЗДН като доказателство към делото е приложена декларация от
възивницата за осъществено спрямо нея домашно насилие, с твърдения идентични на описаните в
исковата молба. Ангажирани са и гласни доказателства/ св.Ив. Н. Ив., Н. Х. Н. и С. П. ИВ..
Видно от представеното по делото Медицинско удостоверение №931/2021г., издадено от
лекар в отделение по съдебна медицина при МБАЛ“Св.Ана- Варна“АД, при преглед на АН. ИВ.
2
АНГ. на 28.08.2021г. лекарят е установил по предна повърхност на дясна предмишница в средната
трета синкаво-мораво кръвонасядане с размери 7/3 см., оток с размер 10/5 см. Пред медицинското
лице АН. ИВ. АНГ. е посочила, че травмите са получени на 27.08.2021г. към 15-15,30 часа,
посредством нанасяне на удар с ръка от страна на бащата на детето й. В удостоверението е дадено
заключение от медицинското лице, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните от А.А. време и
начин.
Съгласно приетото от въззивния съд заключение на СМЕ от представената по делото
медицинска документация и данни в Архив на Отделение съдебна медицина при МБАЛ“Св.Анна-
Варна“ е видно, че на 28.08.2021г. А.А. е посетила Съдебномедицински кабинет, където е проведен
преглед, при който са установени кръвонасядане и травматичен оток в областта на дясната
предмишница. Този вид травматични увреждания се получават при нанасяне на удар в областта на
десния горен крайник, биха могли да бъдат получени при нанасяне на удар с ръка в указаните в
предварителните данни време-27.08.2021г. към 15-15,30 часа. Същите са обусловили чувство на
болка и страдание. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че установените кръвонасядания
не биха могли да се получат при блъскане по врата или звънене на звънец. Посочва също, че не е
възможно да се установи точно, кога е получено травматичното увреждане – в по-късен час на
деня /27.08.2021г./, един ден по-рано или един ден по-късно. Описаното в удостоверението
увреждане е възможно да се получи при всяко едно взаимно положение между пострадал и
извършител.
По делото на ВРС са приложени разпечатки на изпратени електронни писма, от които се
установява, че Ю.Н. е изпратил три писма към получатели А.П. и А.А..
От представените по делото удостоверения и справки се установява, че Ю. К.ов Н. не е осъждан и
няма данни да е настаняван в психиатрична клиника.
От съдържащите се в представената преписка №436000-12718/2021г. на Второ РУ към ОД
на МВР Варна документи се установява, че А.А. е подала сигнал срещу полицейски служители за
това, че те насилствено са взели от нея детето и са го предали на бащата; по сигнала са събрани
сведения и са изготвени протоколи за предупреждение на А.А. и Ю.Н. на 27.08.2021г., да спазват
съдебно определение за постановени привременни мерки във връзка с упражняване на родителски
права и режим на лични отношения с детето.
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че не
може да се направи извод, че по отношение на молителката е осъществен акт на домашно насилие
на 27.08.2021г. от страна на ответника.
Както от твърденията изложени в молбата за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, така и от представените писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че страните са във конфликтни отношения във връзка със спор относно
родителските права по отношение на общото им дете. На посочената дата конфликтът между
страните е ескалирал по повод изпълнение на определение на съда, с което са постановени
привременни мерки и по повод предаване на детето К., което в този момент е било при бащата/
ответник в настоящото производство/ на майката. От доказателствата се установява, че на
посочената дата молителката е претърпяла описаните в молбата и декларацията физически
увреждания по ръката. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че молителката се
държала агресивно, блъскала по вратата на входа и жилището на ответника, викала и звъняла по
вратите на съседните жилища. Свидетелите посочват, че в известна степен това нейно поведение
било провокирано и от ответника, който й казал, че няма да й даде детето. Всички свидетели
посочват, че въпреки заявеното ответникът предал детето на майката. Свидетелите посочват, че са
чули, когато Анета извикала, че е ударена и са видели зачервявания по ръката, в областта на
китката /според свид. И./, но не са видели ответника да я удря. Никой от свидетелите не е видял
физическо съприкосновение между молителката и ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява, че на 27.08.2021г. възиваемият е
извършила акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Представената молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е достатъчна да обоснове извод,
че е осъществен акт на насилие на посочената в нея дата. Декларацията има значение на
доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде
съобразено от съда при преценка на основателността на молбата. Тази декларация следва да бъде
3
обсъдена във връзка с останалите по делото доказателства, като същата в случая не е категорично
и безспорно потвърдена от тях. От показанията на свидетелите се установява, че на посочената от
молителката дата е имало конфликт между нея и ответника. Конфликтната ситуация е била по
повод предаване на детето, което е било в дома на ответника по споразумение с молителката, в
изпълнение на постановено предходния ден съдебно определение за привременни мерки относно
упражняването на родителските парва. Съобщените от свидетелите конкретни факти насочват към
извод, че конфликтната ситуация е била провокирана от поведението на двете страни. И тримата
свидетели не са възприели нанасяне на удар или друг вид увреждащи действия от страна на
ответника спрямо молителката. В показанията си свидетелите не излагат факти, от които да се
направи извод, че ответникът е имал поведение, които може да се квалифицира като насилие
спрямо молителката. Доколкото детето е предадено доброволно в изпълнение на съдебното
определение на съда, то изрично заявеният преди това отказ от страна на молителя да предаде
детето също не може да се квалифицира като акт на насилие.
Приетото по делото заключение на СМЕ е недостатъчно да се приемат за установени
изложените в молбата твърдения за физическо насилие.
Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че не са налице
предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие.
Носещата доказателствената тежест в процеса АН. ИВ. АНГ. не е провела успешно и пълно и
главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричен извод за осъществен спрямо
нея, акт на домашно насилие от страна на ответника.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд, следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1994/09.12.2021г., постановено по гр.д.№12630/2021г. на РС –
Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4