Р Е
Ш Е Н
И Е № 260021
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
съдебен секретар Златка Чобанова и прокурор Мария Тодорова, след като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВАНД № 1199/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на
обвиняемия – адв. К.А., против
Решение №795 от
28.05.2020г. по АНД
№ 1450/2020г. по описа
на Районен съд
– гр. Пловдив. С Решението обвиняемият Б.Т.П. е бил признат за
виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. ІІ-ро вр. чл.
342, ал. 1 от НК за това, че 13.11.2018 год. в гр. Пловдив, на
ул. „Ландос“, при управление на моторно превозно
средство – автобус марка и модел „Исузу Новосити“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116, пр. І-во
от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на ***, ЕГН **********, изразяваща се
в счупване на три ребра, довело
до трайно затрудняване движенията на снагата и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови
кости в областта на дясната половина
на тазовия пръстен, до тазобедрената
става, довело до трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник. На основание чл.78А, ал.1 НК обв. Б.П. е бил
освободен от наказателна отговорност и
му било наложено административно наказание „ГЛОБА"
в размер на 1000лв.
В жалбата
се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че е необосновано и наложеното наказание е
явно несправедливо. Излагат се доводи за неправилна преценка на обществената
опасност на деянието, за липсата на конкретни фактически обстоятелства, които
да обосноват повдигнатото обвинение, за съществени недостатъци в
постановлението на прокурора, които опорочават по-нататъшните действия на първоинстанционния съд. Сочи се нарушение на чл.103 и
чл.107, ал.3 от НПК. Изтъква се наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.
Иска се решението да бъде отменено и обвиняемия да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание прокурорът излага становище, че първостепенният акт
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Защитникът и
обвиняемият поддържат жалбата и изложените в нея възражения, като се твърди, че
свид.** е бил в задната част на автобуса и не е имал
видимост към мястото на удара. Сочат се доказателства, според които
пострадалата е излязла, тичайки на пътно платно и обвиняемият е нямал
възможност да реагира своевременно. По
тези съображения в последната си дума обвиняемия моли да бъде оправдан.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице
в законоустановения срок.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка по делото:
На 13.11.2018 год., около 18:15
ч. обв. Б.П. *** автобус от обществения транспорт
марка и модел „Исузу Новосити“
с рег. № ****, по ул. „Ландос“, в посока юг – север,
по автобусна линия № *. Автобусът, управляван от обвиняемия се движил по суха
асфалтова настилка, без неравности, със скорост от около 43,85 км./ч. По същото
време свидетелят – пострадал ** се намирала в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“, до 31. Последната предприела пресичане като
навлязла на пътното платно, в посока от изток на запад. Пресичайки, свид. ** вървяла спокойно, с нормален ход, с наведена
глава, тъй като на отсрещния тротоар имало осветителна лампа, която й пречила
на виждането. В момента, в който свидетелката предприела пресичането автобусът
управляван от обв. Б.П. се намирал на около 57,24 м.
от нея. Пострадалата * решила да се забърза по време на пресичането и ускорила
ход на вървенето до степен на бавно тичане, когато вече била на пътната лента.
Обвиняемият, виждайки опасността /свид. **/,
задействал екстрено спирачната система на автобуса и в опит да избегне удара
променил направлението на движение в ляво. Въпреки това обаче, в резултат на
скоростите, с които се движели управлявания от обв.
Б.П. автобус и свидетелката, поради пресичане на траекториите им на движение,
настъпил удар. За автобуса той бил в предната дясна част, а за пешеходката * в
тялото и, странично /6,50 м. на юг от ориентира, взет при огледа на МП и 1,10
м. на изток от ориентира/. От настъпилия удар свид. П. А. паднала на пътното платно, а
автобусът, управляван от обвиняемият преустановил своето движение, като спрял
непосредствено до свидетелката. След настъпилото ПТП бил подаден сигнал на
телефон 112 като на мястото пристигнали служители на МВР и екип на ЦСМП.
Служителите на МВР тествали обв. Б.П. за употреба на
алкохол, като пробата била отрицателна, а екипът на ЦСМП оказал медицинска
помощ на свидетелката, тъй като тя имала нужда от такава. В последствие на
мястото бил извършен оглед на МП, като с това процесуално – следствено действие
било образувано настоящото наказателно производство. От настъпилото ПТП свид.* получила средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на
дясната половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник.
Видно от описаната фактическа
обстановка, приета от първоинстанционния съд, същият
е намерил, че пострадалата „решила да се забърза по време на пресичането и
ускорила ход на вървенето до степен на бавно тичане, когато вече била на
пътната лента“. Подобно твърдение относно темпа на пресичане на пострадалата, в
депозираното пред първоинстанционния съд
постановление за решаване на делото от прокурора, не е било направено. В
мотивите си първостепенния съд е въвел ново фактическо обстоятелство, което
обаче е недопустимо в производства по гл.28 от НПК. Съгласно разпоредбата на
чл.378, ал.3 НПК, съдът следва да разгледа делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението, като в случай че установи нови
фактически положения следва да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора. Следва да се посочи, че това фактическо обстоятелство е
съществено за изясняване на обективната истина по делото, тъй като въз основа на
същото се правят и възражения от страна на защитата по отношение на анализа на
доказателствата по делото, като се сочи и заключението на допълнителната
експертиза, според което в случай, че пешеходката е навлязла на пътното платно
със скорост на спокойно бягане е попаднала директно в опасната зона на
автобуса, поради което водачът е бил в невъзможност да спре.
На следващо място настоящият въззивен състав констатира, че първостепенният съд не е
изпълнил задължението си да посочи противоречията в събраните по делото
доказателства, както и да ги анализира за да обоснове становището си. Така
например пострадалата сочи в разпита си от 03.07.2019г, че е тръгнала да
пресича, вървейки спокойно, защото е била сигурна, че не се задават превозни
средства. В разпита пострадалата отрича да е тичала при пресичането на пътното
платно. Същевременно свидетелите * и *, полицейски служители, заявяват, че от
пострадалата на местопроизшествието
разбрали, че тя пребягала по пътя преди автобусът да я блъсне. Очевидното
противоречие на обстоятелства със съществено значение, възпроизведени в тези
преки и производни доказателствени източници, не е
било съзряно от първостепенния съд, който кредитира разпитите на тези свидетели
в цялост, с довода за наличие на малки и несъществени разлики помежду им и
твърдение, че тези доказателствени източници напълно
си кореспондират. След като са налице противоположни твърдения между посочените
свидетели относно темпа, с който пострадалата е пресичала пътното платно, съдът
е бил длъжен да ги съпостави, както по между им така и с останалите доказателствени източници и да посочи коя от двете
противоположни тези кредитира. Вместо това съдът приел и двете тези за
достоверни, подреждайки ги по свое усмотрение в хронологична последователност,
като направил извод, че до един момент пострадалата е вървяла, след което е
забързала ход и е преминала в бавно тичане. Съдът не е изложил мотиви защо не
кредитира твърденията на пострадалата, че е пресякла с нормален ход, като това
обстоятелство е останало извън оценката и анализа на доказателствата по делото.
По същият начин първостепенният съд понататък в
мотивите се позовава само на част от казаното от свид.*
- това, че пострадалата е тръгнала да пресича с нормален ход и не е навлязла на
пътното платно тичайки, като пропуска да отбележи и обсъди, че този свидетел
казва още, че освен навлизане с нормален ход на пътното платно пострадала
всъщност е и пресякла пътното платно с нормален ход. Видно от приетата
фактическа обстановка районният съд, не е кредитирал твърденията на свид.* изцяло, но защо това е така, мотиви не е изложил.
От всичко до тук е видно, че първоинстанционният съдът е
допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приел наличието на
ново фактическо обстоятелство в производство по гл.28 от НПК и не е изпълнил
разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК. Независимо от това, настоящият съдебен
състав не успя да провери дали първостепенният съд е формирал правилно
вътрешното си убеждение по отношение на констатираните от него фактически
обстоятелства. Това е така защото първостепенният съд е извършил избирателна
оценка на доказателствата в една част, като неоснователно е игнорирал друга
част от същите доказателствени източници, оставяйки
ги необсъдени. Едновременно с това първоинстанционният
съдът е посочил, че кредитира в пълнота доказателствата по делото, между които
обаче настоящият съдебен състав констатира съществени противоречия и то по
отношение на важни обстоятелства по делото, които първият съд изобщо не е
необсъдил. Така посочените противоречия за темпа на пресичане на пострадалата
касаят съществен за разкриване на обективната истина факт, предвид извода на
вещото лице за значението на същия по отношение на възможната реакция на
водача, обосноваваща наличието или не на виновно поведение.
Изложеното сочи, че първостепенният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на
мотиви към постановеното
по делото решение.
Първостепенният
съд е направил своите правни изводи, без да извърши анализ
и оценка на доказателствата по делото- поотделно и в тяхната съвкупност. Липсата на редовно
изложени оценка и анализ на доказателствата
по делото не позволява да
се провери от страна на
въззивния съд дали вътрешното убеждение на първостепенния съд е било формирано правилно. Касае се за допуснато
абсолютно съществено нарушение на процесуалните
правила, което въззивният съд сам не може да
отстрани, но същото е отстранимо при ново разглеждане
на делото.
Предвид констатираните съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане, настоящият съдебен
състав не следва да обсъжда останалите наведени от защитата възражения.
С оглед изложеното, въззивният
съдът намира, че проверявания първостепенен съдебен акт е неправилен, поради
което на основание чл. 334, т.1 вр. чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3, т.2 от НПК същият следва да бъде отменен, а делото следва да се върне за ново
разглеждане на Районен съд гр.Пловдив от друг съдебен състав. По тези
съображения Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №795 от 28.05.2020г. постановено по АНД
№ 1450/2020г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.