№ 329
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601026 по описа за 2022 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на НОХД № 988/2020 г. на Районен съд – Дупница и ВНОХД № 222/ 2022
г. на Окръжен съд - Кюстендил.
В искането се излагат съображения за допуснато съществено нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание
за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Нарушението, според Главния прокурор, на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1
от НПК, намира изражение в неправилно определения размер на наказанието по чл.37, ал.1,
т.7 от НК - „лишаване от право на управление на МПС“, в нарушение на материалната
норма на чл.49, ал.2 от НК, според която, кумулативно предвиденото по-леко наказание по
чл.37, ал.1, т.7 от НК може да надвишава основното наказание, предвидено в санкционната
част на съответната норма от Особената част на НК, с максимален три годишен срок, от
което следва извод, че срокът на наказанието „лишаване от права“ не може да бъде по-
кратък от срока на наложеното основно наказание „лишаване от свобода“ и в тази връзка
цитира съдебна практика.
В конкретният случай, съдът, за извършени от осъденият Г. И. М. престъпления
1
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1 от
НК е определил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца,
изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години,
както и „лишаване от право“ да управлява МПС, за срок от 1 /един/ месец. Тези наказания са
били потвърдени и от ОС – Кюстендил, с постановеното въззивно съдебно решение. Така и
двете предходни инстанции съществено били нарушили материалния закон по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно чл.49, ал.2 от НК, което е и основание по чл.422, ал.1, т.5
от НПК за възобновяване на делото.
Поради допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. с чл.422, ал.1, т.5,
вр. с чл.348, ал.1, т.1, вр. с чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК, Главният прокурор прави
искане за възобновяване на НОХД № 988/2020 г. на Районен съд – Дупница и ВНОХД №
222/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, отмяна на постановените по тях съдебни актове и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП
поддържа искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
ВНОХД № 222/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил и НОХД № 988/2020 г. на Районен съд
– Дупница, по изложените в него съображения и моли да бъде уважено.
Осъденото лице Г. И. М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание
пред САС. Не се представлява от защитник.
Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка
по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането
е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Постановеното въззивно решение не подлежи на касационен
контрол и е влязло в сила. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е основателно.
Въз основа на внесен в Районен съд-Дупница обвинителен акт срещу
подсъдимия Г. И. М., за две престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и за престъпление
по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК е било образувано НОХД № 988/ 2020 г. по описа на този съд,
което е приключило с присъда № 260061 от 12.10.2021 г., с която Г. И. М. е признат за
виновен в извършване на две престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и в извършване на
престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК. За двете престъпления по чл.144, ал.3 от НК, на
М. били наложени две отделни наказания „лишаване от свобода“ от по 3 /три/ месеца,
изтърпяването на всяко от които, на основание чл.66 от НК, е отложено за срок от по 3 /три/
години.
За престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, на Г. И. М. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, изтърпяването на което, на
2
основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години, както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на Г. М. е определено едно общо наказание, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изтърпяването на което, на
основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години, като към него е присъединено
и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Г. И. М., е било образувано
ВНОХД № 222/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, приключило с решение № 94
от 19.07.2022 г., с което присъдата на РС-Дупница е била изцяло потвърдена.
Решението е влязло в сила на 19.07.2022 г. и не подлежи на касационна проверка.
Настоящият съд намира, че актовете /присъда и въззивно решение/ на
предходните съдебни инстанции, са постановени в нарушение на материалния закон,
касателно отмерения срок на наложеното на подсъдимия Г. И. М. наказание „лишаване от
право на управление на МПС“, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Изложеното в искането за възобновяване на Главния прокурор възражение за
нарушението на материалния закон при определяне на по-кратък срок на наказанието
„лишаване от право на управление на МПС“ – 1 месец, от отмерения срок на наказанието
„лишаване от свобода“ – 3 месеца, се споделя и от настоящата инстанция, по следните
съображения:
И според Софийски апелативен съд наложеното кумулативно наказание по чл.37,
ал.1, т.7 от НК, вр. чл.325, ал.3 от НК, „лишаване от право на управление на МПС“, на М. за
срок от един месец, при наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, е
неправилно.
Поначало, при зачитане на правилото на чл.49, ал.2 и ал.3 от НК, срокът на това
наказание би следвало да е три години в процесната хипотеза, защото в случая това е
минималният такъв. Определянето на по-кратък срок не е възможно, тъй като правилото на
чл.49, ал.3 от НК, предписва, че осъденият не може да се ползва от правата преди да е
изтърпял наказанието (ППлВС № 1/83 г. по ТР № 61 от 30.12.1980 г. по НД № 56/1980 г.,
ОСНКВС, както и цитираната от главния прокурор съдебна практика). В случаите на
условно осъждане, какъвто е и настоящият, този срок не може да е по-малък от размера на
изпитателния, защото едва след изтичането на последния, наказанието се счита "изтърпяно"
(арг. от чл.86, ал.1, т.1 от НК; чл.88а, ал.3 от НК). Затова, като е определил срок за
лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 месец, който е по-кратък от наказанието
„лишаване от свобода“, Районен съд - Дупница е нарушил материалния закон, а ОС-
Кюстендил е повторил това нарушение, като изложените му съображения в тази насока /„че
наказанията на подсъдимия М. са „законосъобразно определени и са справедливи“/ са
3
незаконосъобразни.
Независимо от изложеното, както и правилно е отбелязал КОС в решението си,
че „наказанията дори са занижени, предвид степента на обществена опасност на
престъпленията, но поради липса на протест не могат да бъдат коригирани“, възможността
на въззивният съд /ОС - Кюстендил/ за изменение на присъдата в тази част, чрез
увеличаване срока на лишаването от право на подсъдимия М. да управлява МПС е
преградена, защото би влошило положението на подсъдимия, предвид липсата на протест от
държавното обвинение и с оглед спазване принципа reformatio in pejus, влошаване на
положението му, чрез увеличаване срока на наложеното му наказание "лишаване от право да
управлява МПС" е абсолютно недопустимо. Това е така, защото забраната за „reformatio in
pejus" е основен принцип в наказателния процес и по своята същност се явява гаранция за
обезпечаване правото на подсъдимия да обжалва постановен съдебен акт, без да е налице
риск при ново разглеждане на делото първоначално определеното наказание да бъде
увеличено по размер или да бъде наложено по-тежко по вид наказание (Решение от
31.05.2012 г, по ВНОХД №133/2012 г. на ОС-гр.Кюстендил; Решение № 235/23.04.1989 г по
н.д.№ 238/89 г.,Решение № 714/10.03.2003 г по н.д.№ 612/2002 г. двете на ВКС на РБ и др.,
М. Г., Въззивно производство по наказателни дела, Сиби 2016, стр.230-231/. Ето защо,
окръжният съд е бил длъжен да установи това нарушение на разпоредбата на чл.49, ал.2 от
НК, да отмени присъдата и да върне делото на първоинстанционният съд, със съответните
указания, поради невъзможност сам да увеличи наказанието „лишаване от право на
управление на МПС“.
Като не е изпълнил задълженията си и изцяло е потвърдил първоинстанционната
присъда, Кюстендилски окръжен съд, също е допуснал нарушение на материалния закон.
Допуснатото нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е съществено и е основание
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното делото ВНОХД № 222/2022 г.
по описа на Кюстендилски окръжен съд.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че атакуваните от Главния прокурор
присъда и въззивно решение не са от категорията съдебни актове, визирани в чл.354, ал.2 и
ал.5 от НПК и не подлежат на пререшаване по касационен ред.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на Главния
прокурор за възобновяване на производството по ВНОХД № 222/2022 г. на Окръжен съд –
Кюстендил е основателно и следва да бъде уважено. Постановеното по това дело решение №
94/19.07.2022 г., с което е потвърдена Присъда № 260061/12.10.2021 г., по НОХД №
988/2020 г., на Районен съд – Дупница, следва да бъде отменено. Присъда №
260061/12.10.2021 г., постановена по НОХД № 988/2020 г., на Районен съд – Дупница,
следва да бъде отменена от ОС – Кюстендил и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд - Дупница, от стадия на съдебното следствие.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд, след като установи, че са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
4
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 222/2022 г. на Окръжен съд –
Кюстендил.
ОТМЕНЯ Решение № 94/19.07.2022 г., постановено по ВНОХД № 222/2022 г. на
ОС – Кюстендил, с което е потвърдена Присъда № 260061/12.10.2021 г., по НОХД №
988/2020 г., на Районен съд - Дупница
ОТМЕНЯ Присъда № 260061/12.10.2021 г., постановена по НОХД № 988/2020
г., на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Дупница, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5