ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1837
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500955 по описа за 2022 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.
№15845/09.05.2022г. подадена от Ж. В. С. и ОГН. Н. С., двамата от гр.София, чрез адв.
Албена Илиев, против Определение №2232/21.04.2022г. по гр.д.№8053/2021г. по описа на
Бургаския районен съд, в частта му, с която е прекратено производството по делото по
отношение на предявен иск с правно основание чл.109а ЗС.
Частните жалбоподатели излагат подробно несъгласието си с изводите на съда за
недопустимост на предявения иск. Посочват, че съдът не е съобразил, че процесиня имот е
бил национализиран по реда на ЗОЕГПНС и е бил реституиран по силата на чл.1, ал1
ЗВСОНИ. Твърдят, че от момента на настъпване на реституцията до предявяването на иска
реституираният имот никога не е бил заснеман и нанасян в КК, тъй като не е било
проведено производство по изменение и допълване на КК на гр.Бургас.
Молят обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия в частта, касаеща иска по чл.109а ЗС.
Претендират разноски.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда
от лица, които имат правен интерес от обжалването, чрез пълномощник- адвокат. Жалбата
съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за
допустима.
Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна предвид разпоредбата на чл.130 ГПК.
1
В срок е постъпило становище, с което частната жалба се оспорва изцяло.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д.№8053/2021 по описа на БРС е образувано по предявен отрицателен
установителен иск от „ТСР“ ЕАД против Ж. В. С. и ОГН. Н. С. с искане да се признае за
установено между страните, че последните не са собственици на ПИ с идентификатор
07079.614.393 и сградите находящи се в него, както и не са носители на вещното право на
ползване на върху сградите, находящи се в ПИ идентификатор 07079.613.394.
Ответниците-физически лица от своя страна са предявили насрещен иск с правно основание
чл.109а ЗС със следния петитум:да бъде прието за установено по отношение на „ТСР“ ЕАД,
че границата между имота, реституиран на наследниците на Н.Д. минава през ПИ с
идентификатор 07079.614.394 по начина описан в н.а. №126, т. II, н.д. №397/1945г., както
следва: по плана действащ към одържавяването на имота-от двете страна б. парцел I, кв.256
по РП, утвърден със Заповед №25/07.01.1915 г., от запада и юг –ул.“Фердинандова“, от
север –от двете страни б. парцел I-а и по сега действащата КК-от запад и юг ПИ с
идентификатор 07079.613.394, от север-ул.“Фердинандова“-07079.613.129, от изток-ПИ с
идентификатор 07079.613.393. Посочват, че за тях е налице правен интерес от съдебно
установяване границите между ПИ с идентификатор 07079.613.393 и ПИ с идентификатор
07079.613.394 по КК и останалата част от съседния от запад недвижим представляващ ПИ с
идентификатор 07079.613.394 с фактическите твърдения за неправилно заснета граница
между двата ПИ.
От намиращите с кориците на делото писмени доказателства, а и страните не оспорват, че
двата съседни имота- поземлен имот с идентификатор 07079.614.393 /т.е. дворното място,
на което ищците твърдят, че са собственици/ и поземлен имот с идентификатор
07079.614.394 се намират в урегулираната територия на гр.Бургас, к/с „Възраждане“, за
която има влязъл в сила одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план.
Следователно твърденията, че процесните имоти не са нанесени в в КК на гр.Бургас не
отговаря на действителното правно положение.
Налице е и влязла в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-9 от 30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК .
При това положение, въззивният съд намира, че двата поземлени имота по действащата
кадастрална карта на гр.Бургас отговорят на изискванията на §5, т.11 от ДР на ЗУТ за
урегулирани поземлени имоти и границите на всеки от тях, включително между тях, са
определени по административен ред с този план, респективно- кадастрална карта, поради
което ищците нямат правен интерес от иск по чл.109а ЗС. Както бе посочено по-горе
твърденията са, че реституираният имот попада в няколко имот като границата не е точно
определена. Редът да разрешаване на този спор е с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. Влязлото в сила
съдебно решение придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице е
основание за изменение на КК по реда на чл.53а,т.1 ЗКИР. В случая се установява, че
частните жалбоподатели вече са предявили такъв иск, отхвърлен с влязло в сила решение.
2
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС /вж Решение №1022 по гр.д.
№552/2009г. на I г.о. на ВКС, решение №328 по гр.д.№286/2010г. на II г.о. на ВКС и др./,
иск по чл.109а от ЗС с предмет разрешаването на спор за собственост между съседи относно
точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти е недопустим
относно урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се
определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не
може да има спор за точното местонахождение на границата. Това разрешение се възприема
и от настоящият съдебен състав.
Предвид изложеното настоящият състав не следва да обсъжда приложените към частната
жалба заключение на ВЛ, представено по друго дело, както и изготвените скици.
По изложените съображения и като съобрази, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част определение №2232/21.04.2022г. по гр.д.
№8053/2021г. по описа на Бургаския районен съд, в частта му, с която е прекратено
производството по делото по отношение на предявен иск с правно основание чл.109а ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите за присъждане на разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3