РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Търговище, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100900 по описа за 2025 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 128, т.2
от КТ вр. чл. 12 от НСОРЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и по чл. 292 от КТ и чл. 86,ал.1
от ЗЗД.
Ищцата А. Р. И. от гр.************, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.И. И.-ТАК твърди в исковата молба, че
работи в ответната Детска градина № 1 „*********“ гр.Т., представлявана от
директора Г. Б., като старши детски учител.Излага, че през м.май 2025г.
установила, че при изплащане на трудовото й възнаграждение, работодателят
не й начислява всички дължими суми за трудов стаж и професионален опит,
както и за СБКО, поради неправилно изчислен трудов стаж.Сочи, че със
Заявление от 28.05.2025г. поискала от работодателя да й начисли
неизплатеното трудово възнаграждение за период от три години назад, но
такова било начислено едва от 01.05.2025г.С оглед на изложеното,у ищцата
пирема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове за заплащане на сумата от 5000лв., представляваща неизплатена част от
дължимо допълнително възнаграждение да трудов стаж и професионален
опит за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г. и обезщетение за забава върху
сумата в размер на 300лв. за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г., както и
иск за заплащане на сумата от 150лв., представляваща неизплатена част от
СБКО за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г. и обезщетение за забава
1
върху сумата в размер на 15лв. за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г.,
претендират се законната лихва и разноските по делото; въведено е и искане
за присъждане на адв. възнаграждение на адв. И. И.-ТАК в хипотезата на чл.
38 от ЗАдв.В съдебно заседание претенциите за сумата от 150лв.,
представляваща неизплатена част от СБКО за периода от 01.05.2022г. до
30.04.2025г. и обезщетение за забава върху нея в размер на 15лв. за периода от
01.05.2022г. до 30.04.2025г., са оттеглени и производството по тях е
прекратено, на осн. чл. 232 от ГПК, а в останалата част е уважено искане за
изменение на размера на претенциите на осн. чл. 214,ал1. от ГПК, като
предявения иск за допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, дължимо за периода от 01.05.2022 година до 30.04.2025
година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
иска се увеличава от 5000лв. на 7 212.35 лева, а размера на иска за
обезщетение за забава върху посочената по- горе главница за допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
01.05.2022 година до 30.04.2025 година от датата на дължимостта на
съответното трудово възнаграждение през периода до датата на завеждане на
иска се увеличава от 300лв. на 1 435.87 лева, на основание чл. 214, ал. 1 от
ГПК, като исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата
адв.И. И.-ТАК, който пледира за уважаването им, претендира разноски, вкл.
присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника,
действащ чрез адв.Сн. И.-ШАК се излага становище за неоснователност на
исковете, доколкото след като е бил сезиран с искането на ищцата,
работодателят е подготвил и е подписано допълнително споразумение към ТД
на ищцата, като се сочи още, че до момента, в който е била сезирана от
ищцата, директорът не е имала информация за синдикалното членство на
ищцата.Сочи се още, че доколкото ищцата е подписвала доброволно
допълнителните споразумения към ТД, то тя е била съгласна с определените в
тях суми и проценти за трудов стаж и проф. опит и не е имала претенции по
този въпрос, а освен това се позовава и на §1 от ЗР на НСОРЗ; иска се
отхвърлянето на исковете; претендират се разноски.В хода на устните
съсетзания процесеалния представител на ответника поддържа възраженията
си и пледира за отхвърлянето на исоквете, а в писмени бележки излага, че
доколркото в личното трудово досие на ищцата липсват данни за синдикално
чмленство, то работодателят не е длъжен да търси и изисква подобна
информация; поддържа, че доколкото ищцата доброволно е подписвала
допълнителните споразумения към трудовия си договор, то тя е била съгласна
с условията им и посочените в тях суми; излага също, че съгл. Указания на МС
№ ПК 25/01/23.07.2007г., разпоредбата на §1 от ЗР е защинта норма,
2
приложима единствено към заварените към 01.07.2007г. работници и
служители, при окето ответникът приема, че съгл. посочените указания,
разпоредбите на КТ и КТД, с КТД може да се договаря само размера на
допълнителното трудово възнаграждение, но не и да се определя
продължителността на признатия за трудов стаж професионален опит.Поради
изложените съображения, моли за отхвърлянето на исковете, претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните по делото, че между тях е налице валидно
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 250/15.09.2015г., по
силата на който същата работи на длъжност „старши учител“, видно и от
представеното по делото турдово досие на ищцата.От Допълнително
споразумение № 326/11.05.2025г. към трудов договор № 250/15.09.2015г.,
сключено на осн. чл. 119 от КТ; Наредба 4/20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда и Анекс №Д01- 30/31.03.2025 г. към КТД №Д01 -
415/28.12.2023 г.;ОбКТД № РД-Д-67/20.02.2024 г. и двустранно подписано от
страните се установява, че е приет трудов стаж на ищцата по специалността от
11г. и 10 мес. и 23 дни, като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е определено в размер на 11%, като ищцата е подписала
същото с особено мнение, изразено писмено върху споразумението в частта
относно неправилно изчислено допълнително възнаграждение.От Заявление
вх.рег.№ 101/28.05.2025г. изплатено оти щцата до работодателя се установява,
че ищцата е поискала да й бъде признат придобития трудов стаж и
професионален опит за периода от 17.12.1993г. до 01.07.2007г., който да се
приложи и в посоченото по-горе допълнително споразумение.С Искане изх.№
95/29.05.2025г. на директора, на осн. чл. 6 от ОбКТ № РД-Д-67/202024г. и във
връзка със заявлението на ищцата, е поискано същата да представи
доказателства за членството й в синдикална организация, като не е спорно по
делото, че ищцата е представила такива. От допълнително споразумение №
345/30.05.2025г. към трудов договор № 250/15.09.2015г.1 сключено на осн. чл.
119 от КТ; Наредба 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и Анекс
№Д01- 30/31.03.2025 г. към КТД №Д01 -415/28.12.2023 г.;ОбКТД № РД-Д-
67/20.02.2024 г. и заповед № 343/29.05.2025г. на директора на ДГ, двустранно
подписано от страните се установява, че допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит на ищцата е определено в размер на
23%.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че вещото лице е взела предвид стажа на
3
ищцата за периода от 17.12.1993г. до 01.07.2007г. на база чл.24 от КТД, а за
периода от 2007г. до м.септември 2015г. стажа не е взет предвид и не е отразен
при изчисленията, поради липса на сходство в длъжностите.От заключението
на вещото лице се установява също, че са налице неизплатени суми за
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г. в общ размер на 7 212.35лв., като при
определянето им е взет предвид трудовия стаж на ищцата по чл.24 от ОбКТД,
а размерът на обезщетението за забава върху тези суми, считано от датата на
дължимостта им до завеждане на иска е общо 1 435.87лв.Видно от
приложените Указания на МС № ПК 25/01/23.07.2007г., в същите е посочено,
че при определяне на условията по чл. 12,ал.5 от НСОРЗ няма пречка с КТД
или във вътрешни правила за организацията на работната заплата да се
уговори или определи, придобитият стаж в друго предприятие да се зачете
изцяло като трудов стаж и професионален опит по см. на НСОРЗ, ако той е
придобит по трудово правоотношение или на държавна служба.Видно от
съдържанието на ОбКТ № РД-Д-67/202024г., в чл.24 е посочено, че Общината
и работодателите при определяне на продължителността на трудовия стаж и
професионалния опит, за които се изплаща допълнително трудово
възнаграждение, зачитат изцяло за придобит турдов стаж и професионален
опит по см. на НСОРЗ и придобития до 01.07.2007г. по трудово
правоотношение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Предявен е иск за заплащане на дължимо, но
неизплатено трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 7 212.35 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., както и
акцесорен иск за присъждаен на обезщетение за забава върху главницата в
размер на 1 435.87 лв. за периода от датата на дължимостта на съответното
трудово възнаграждение до датата на завеждане на иска-19.06.2025г.Страните
по делото не спорят за това, че между тях е било налице валидно трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността “старши учител“ в
ответната детска градина, като спорът е за това дали на ищцата е било
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, респ. в какъв размер, като в тази връзка, съдът приема
следното: Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, трудовото възнаграждение се
формира като сбор от основно и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, а съгласно чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ, допълнителните
трудови възнаграждения са определените с наредбата или с друг нормативен
акт възнаграждения, които се изплащат задължително -т. 1 и договорените с
индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се
изплащат според договорените условия -т. 2. Съгласно чл. 12, ал. 4 (Изм. -
ДВ, бр. 11 от 2008 г.), т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното
4
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
работодателят отчита, освен трудовия стаж, придобит при него ( чл. 12, ал. 2
НСОРЗ), и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго
предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия, като условията, при които се зачита
сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4, се
определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с
вътрешните правила за определяне на работната заплата в предприятието ( чл.
12, ал. 5 с. а.). В този смисъл, съдът приема за неоснователни доводите на
процесуалния представител на ответника за това, че не може с КТД(ОбКТД)
да се определя продължителността на признатия за трудов стаж
професионален опит.Неоснователни са и доводите на ответната страна за това,
че щом ищцата е подписвала допълнителните споразумения, то тя е била
съгласна с така определения процент на допълнителното трудово
възнаграждение, респ., че тя няма право да получи действително следващия й
се размер на допълнително трудово възнаграждение, тъй като така
подписаните доп. споразумения протИ.речат на горепосочените императивни
законови норми, установени в КТ и НСОРЗ. Неоснователни са и доводите за
липса на уведомяване от страна на ищцата за синдикалното й членство,
доколкото, съгл. чл. 124 от КТ работодателят е задължен да заплаща на
служителя възнаграждение за извършената работа, при което същият следва
да положи необходимата грижа по установяване на дължимия размер на това
възнаграждение, а неосведомеността на работодателя относно синдикалното
членство на ищцата не може да се вмени във вина на последната.С оглед на
изложеното, съдът приема, че на ищцата се дължи допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от
01.05.2022г. до 30.04.2025г. , което не е изплатено от работодателя, като
относно размера на същото, съдът се позовава на заключението на вещото
лице, съобразно което, дължимото такова е в общ размер на 7 212.35лв. за
посочения период от 01.05.2022г. до 30.04.2025г, обуславящо основателността
на предявения главен иск и неговото уважаване, на осн. чл. 128, т.2 от КТ вр.
чл. 12 от НСОРЗ.Забавата на работодателя да изплати изцяло дължИ.то
допълнително трудово възнаграждение на ищцата обуславя основателност и
на предявения акцесорен иск за присъждане на обедщетение за забава, което
съдът приема, че съобр. заключението на вещото лице е в размер на 1
435.87лв., считано от датата на дължимостта на всяко месечно доп. трудово
възнаграждение до предявяването на иска-19.06.2025г., при което претенцията
следва да бъде уважена, на осн. чл. 86,ал.1 ог ЗЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски
съобразно уважената част от исковете, но такива не е направила.Ответникът
5
има право на разноски съобразно прекратената част от производството, а
доколкото липсват данни какъв размер на адв. възнаграждение е уговорено
между ответника и процесуалния му представител, съдът приема, че е
уговорено по равно за всеки от четирите иска, или по 245лв. за всеки иск.Така,
за прекратената част от производството по два от предявените искове,
ответникът има право на разноски в размер на 490лв., които ищцата, макар да
е освободена от заплащане на такси и разноски към съда, не е освободена от
заплащане на такива към ответника и следва да му ги заплати, на осн. чл.
78,ал.4 от ГПК. Ответникът следва да заплати на адв. И. И.-ТАК адв.
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв., за предоставената на
ищцата безплатна адв. защита по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв., като относно
размера на същото съдът съобрази обстоятелството, че са предявени общо
четири иска, два от които са оттеглени, съобрази и извършената от адв.И.
работа по делото, съобрази като ориентир и минималното адв.
възнаграждение за всеки от тях, определено по реда на чл. 2,ал.5 вр. чл.
7,ал.2,т. 1 и т.2 от НМРАВ, поради което приема, че на адв.И. И. -ТАК
ответникът следва да заплати адв. възнаграждение в размер на 1200лв., на
осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.Ответникът следва да заплати и държавна такса
върху уважените искове в размер на 288,50лв. по първия иск и 57,43лв. по
втория, или общо 345,93лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина № 1 „**********“, БУЛСТАТ *********,
гр.Т., ул. „Тр.” № **, представлявана от Директора Г. Д. Б., да заплати на А. Р.
И. с ЕГН ********** от гр.**************, следните суми: сумата от 7
212.35лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г., ведно със
законната лихва от 19.06.2025г., до изплащане на задължението и обезщетение
за забава в размер на 1 435.87лв., считано от датата на дължимостта на всяко
месечно доп. трудово възнаграждение до предявяването на иска-19.06.2025г.,
на осн. чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 12 от НСОРЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Р. И. с ЕГН ********** от ************** да заплати на
Детска градина № 1 „********“, БУЛСТАТ *********, гр.Т., ул. „Тр.” № **,
представлявана от Директора Г. Д. Б., разноски в размер на 490лв., определени
по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Детска градина № 1 „********“, БУЛСТАТ *********,
гр.Т., ул. „Тр.” № **, представлявана от Директора Г. Д. Б., да заплати на
адв.И. И. И. АК Търговище, личен № **********, служ. адрес гр.Търговище,
6
ул.“Лилия“, № 4, вх.А, ет.1, кантора 1, адвокатско възнаграждение в размер на
1200лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Детска градина № 1 „********“, БУЛСТАТ *********,
гр.Т., ул. „Тр.” № **, представлявана от Директора Г. Д. Б., да заплати по
сметка на РС Търговище държавна такса върху уважение искове в размер на
345,93лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7