Решение по дело №1428/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1719
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20237180701428
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1719

гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                    ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1428/2023 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М., против Решение № 616 от 10.04.2023г., постановено по АНД № 7216/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1030-006687 от 26.09.2022г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна полиция, в частта, с която на Г. е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Касационният жалбоподател излага съображения, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление.

Касационният ответник, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.

Касационният съдебен състав, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес,  поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

Предмет на обжалване пред районния съд е било НП № 22-1030-006687 от 26.09.2022г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, въз основа на АУАН Серия GA № 658647 от 24.08.2022г., съставен от Т.Г.Д. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ за това, че на 24.08.2022г. в 02,42 часа в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ до № 89, като водач на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № ***, управлява същия без поставен обезопасителен колан по време на движение с какъвто е оборудван автомобилът. С оглед на така установеното, е прието, че Г. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП – водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, районният съд е приел, че от събраните в производството гласни и писмени доказателства безспорно се установява авторството на деянието, визирано в НП, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал поведението на лицето като нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Посочил е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание глоба на жалбоподателя и ограничаване правото му на защита, като са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Приложена се сочи, че е и коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда санкция в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административнонаказващия орган. Мотивирано е на следващо място, че в конкретния случай липсва възможност за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Обжалваното съдебно решение е правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи и служебно. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Наведените в обжалваното съдебно решение изводи на съда за липса на съществени пороци на проведения административнонаказателен процес, се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от компетентен административнонаказващ орган в изпълнение на законово регламентираните изисквания по чл. 57 от ЗАНН. Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето са посочени обстоятелствата по извършеното нарушение, които са описани при пълнота и конкретна яснота на нарушението и обстоятелствата, при които те са осъществени. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани, като е формирано правилно вътрешно убеждение.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила в оспорената в настоящото производство част.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХсъстав,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 616 от 10.04.2023г., постановено по АНД № 7216/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-006687 от 26.09.2022г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, в частта, с която на Г.В.Г., ЕГН **********, е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.