№ 9219
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110100513 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
уточнена с молба от 31.01.2022 г. (на лист 26 от делото), на Т. Н. Д., и чрез него – на
малолетния му син Б. Т. Д., срещу ГЮЛ. ЕВГ. К., с която се иска издаване на заповед за
защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване на ответницата
да се въздържа от домашно насилие; забрана същата да приближава молителите, жилището
им, работното място на първия молител и детската градина на втория; задължаване на
ответницата да посещава програми за защита от домашно насилие; определяне не
местоживеенето на детето при молителя.
Молителят Т. Н. Д. и ответникът ГЮЛ. ЕВГ. К. са били във фактическо съпружеско
съжителство от началото на 2016г. до 04.01.20122г., когато окончателно се разделили. По
време на съжителството им се родил вторият молител- синът им Б. Т. Д.. В молбата се
твърди, че на 27.12.2021 г. около 15:00 – 16:00 часа в жилище, в което живеела майката на
молителя, с адрес: София, ж.к. „Дружба“, бл. 417, вх. А, ет. 3, ап. 9, ответницата започнала
да крещи на молителя Т.Д., че е идиот и простак, и да го удря с шамари по главата и тялото
пред втория молител; че на 03.01.2022 г. срещу 04.01.2022 г. през нощта в жилище с адрес:
София, ж.к. „Дървеница“, бл. 36, вх. В, ет. 2, ап. 65, в което живеели страните до раздялата
им, отново на висок глас наричала молителя Т.Д. „идиот“, да го удря по тялото и да хвърля
по него домакински потреби, а на 04.01.2022 г. в жилище с адрес: София, ж.к. „Дружба“, бл.
417, вх. А, ет. 3, ап. 9, около 13.00 – 14.00 часа, където се преместили двамата молитерли,
ответницата се появила пред жилището с полиция и поискала да се предаде детето, както и
че ще „съсипе“ първия молител и ще го „смачка“, като това отново се случило пред детето
им, като всички случаи станали след злоупотреба от страна на ответницата с алкохол.
С допълнителна молба уточнение от 31.012022г. молителят Т.Д. е конкретизирал
твърдените актове на домашно насилие по часове и дати. В съдебно заседание молителят
пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на ответника. Развива съображения за
основателност на молбата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от
1
ГПК.
Ответникът ГЮЛ. ЕВГ. К. е представила становище, в което оспорва като
абсолютно неверни твърденията в молбата за защита, че е осъществила твърдените три акта
на домашно насилие. Твърди, че самата тя е жертва на системни актове на домашно
насилие от страна на молителя. В подкрепа на върдениета си е приложила съдебно
медицинско удостоверение № 7/2022г., издадено от МБАЛ „Рахила Ангелова” гр. Перник.
От него е видно, че на 03.01.2022г. е била нападната и удряна от молителя Т.Д.. В съдебно
заседание заявява, че от събраните по делото доказателства не се установило да е извършила
актове на домашно насилие по отношение на молителите. Поради изложеното моли за
оставяне на молбата без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
молителите разноски.
Заповед за незабавна защита № 30 е издадена по делото на 07.02.2022 г., като с нея
съдът е наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1
от ЗЗДН.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото не спори, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство от
началото на 2016г. до 04.01.2022г. Страните не спорят, че са родители на малолетния
Божидар, роден на 16.03.2017г., видно от приложеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0101/23.03.2017г. не се пори и относно
обстоятелството, че към настоящия момент страните са разделени след като молителят Д. и
детето са напуснали жилището, в което са живеели с ответника.
С отговора на молбата, в който е изразил становище за нейната неоснователност,
ответникът е представил съдебно-медицинско удостоверение № 7/2022г., издадена на
07.01.2022г. от началник на съдебно-медицинско отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова”
АД гр. Перник. От него се установява, че на 03.01.2022г. около 23 часа, мъжът с когото
живеела на семейни начала, я удрял с юмруци по главата и тялото. В резултат на това е
получила кръвонасядания по лявата и дясната мишница, предмишница и лява подбедрица.
Молителят е представил предварителна оценка на потребностите на дете/родител от
социални услуги от 01.02.2022г., изготвена от ДСП Слатина по негово искане. Към него е
представено становище за психологическото развитие на детето Божидар от 03.03.2022г.,
подписано от психолог Стояна Петкова –Василева. Съдът не кредитира тези документи,
защото са изготвени по повод на взаимоотношения на бащата със съответните институция,
освен това няма данни, че са свързани с непосредствения предмет на настоящото
производство, поради което не могат да служат като годно доказателство за установявани на
твърдените актове на домашно насилие. Освен това не кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. Самият молител твърди, че от 2016г. до 04.01.2022г. е живял
заедно с ответника, поради което не може да се приеме, че особеностите на психо-
физичното състояние на детето Божидар в началото на 2022г. са резултат само от действия
или бездействия на ответника.
По делото е приет социален доклад от ДСП Младост, изготвен въз основа на среща
разговор с ответника Г.К.. От него става ясно,че страните са били във фактическо
съпружеско съжителство от 2016г. до началото на 2022г. като живеели в жилище,
собственост на родителите на майката, в което имало всички необходими условия за
отглеждане на детето. През последните две години майката работела в Радомир, където
детето Божидар е посещавало детска градина, а почивните и празничните дни родителите са
прекарвали заедно. Пред социалните работници майката Гюлияна е разказала, че между
страните имало често конфликти, стигало се до физическо насилие, като при последния
случай на 03.01.2022г., но на тези случки не е присъствало детето. Майката е споделила, че
скандалите между страните избухвали при употреба на алкохол от страна на бащата, когато
ставал агресивен и раздразнителен. Към момента на проучването е ограничил достъпа й до
детето. Препоръката на социалните работници е страните да се опитат да контактуват
2
разумно в името на спокойното сизрастване на детето. Същата препоръка се съдържа и в
социалния доклад на ДСП Слатина, изтотвен въз основа на среща с молителя Д.. Същият
твръдял пред социалните работници, че майката не можела да полага грижи за детето,
жилището, в което живеели било разхвърляно и занемарено. В момента бащата и детето
живеели при неговата майка и сестра, които му помагали в грижите.
По делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза на ответника Г.К.. При
отговор на поставените въпроси вещото лице е следвало да изясни дали ответникът К.
страда от някакво психично заболяване, ако страда какво е то, какви медикаменти ползва,
дали злоупотребява с алкохол и ако злоупотребява как се отразява това на поведението й,
предвид употребата на лекарства. В съдебно заседание, проведено на 14.07.2022г., е прието
заключението на вещото лице д-р Л.К.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно, логично и изградено върху всички събрани по делото доказателства. Въпреки
това не го взема предвид при постановяване на решението, защото задачите, по които е
работило вещото лице, са извън предмета на доказване.
По делото са събрани гласни доказателства като са разпитани лица, които са били
непосредствени очевидци на твърдените актове на домашно насилие. В съдебното заседание
на 10.03.2022 г. (на лист 225– 230 от делото) е разпитан свидетелят Стефка Николова Д.а,
сестра на молителя, работеща в Софийска районна прокуратура като прокурор. Тя разказва,
че на 27.12.2021г. семейството на брат й било в тях по повод именния й ден. Двамата се
скарали, след като той й направил забележка да спре да пие, защото тя пиела само бира пред
детето, тогава Гюлияна започнала да крещи и да го удря по тялото с юмруци. Брат й станал
да я изведе от жилището на свидетелката и по пътя продължавала да вика и да го обижда,
като му викала простак и идиот. Свидетел на случката станали както детето, така и майка им
– Николинка Станкова. Свидетелят разказва, че на трети, четвърти януари 2022г. доста
късно вечерта брат й си обадил по телефона и казал, че се скарал с Гюлияна. Докато й
разказвал за какво и как са се скарали на заден план се чували обиди от страна на Гюлияна
към него, която крещяла, че е простак и тъпанар. На следашата сутрин брат й и детето
дошли в дома им, където живее свидетелката и тяхната майка и останали там и до
настоящия момент. На същия ден около обяд дошла Гюлияна с полицаи и поискала да си
вземе детето. Брат й не позволил и започнал да обяснява на полицаите какви били
проблемите между тях, за които била виновна Гюлияна, при което ответникът започнала да
го обижда и да крещи, че ще го съсипе и ще го смачка. Полицаите като установили, че
случаят е битов и се касае за вражда между страните по повод н упражняване на родителски
права си тръгнали без да съставят предупредителен протокол. Свидетелката твърди още, че е
виждала ответника да злоупотребява с алкохол редовно. Разказва още, че детето Божидар
имало редица здравословни проблеми и поведението и храненето му не съответствали на
възрастта, на което бил - хранел се с биберон, ползвал памперс, не говорел. Като в същото
време разказва, че детето често оставало при свидетелката и майка й за няколко дни. От
показанията на свидетелката става ясно, че тя е очевидец на първия и третия твърдени
актове на домашно насилие. Съдът като взе предвид, че свидетелката Д.а е сестра на
молителя, по професия е прокурор, чието естество на работата предполага контакти с
представители на полицията редовно, кредитира показанията й относно двата случая в
условията на чл. 172 ГПК като взема предвид обстоятелството, че тя свидетелства в полза
на брат си. Ето защо при постановяване на решението съдът няма да вземе предвид
оценките, които свидетелката дава за страните и показанията й относно състоянието на
детето, защото то е резултат на общите родителски грижи на страните, които по твръдение
на молителя са живели заедно от 2016г. до началото на 2022г.
По делото е разпитана и свидетелката Веселинка Методиева Петрова, съседка на
страните. Тя разказва, че познава Гюлияна от дете, не знае да има проблеми с алкохола, не я
е виждала пияна. Но в същото време разказва, че е лично е ставала свидетел на грубо
отношение отстрана на молителя Тихомир към ответника. Вечерта на 03.01 срещу
04.01.2022г. след като чула крясъци и шумове от падащи предмети, позвънила на вратата на
страните. Отворил й молителят Тихомир, който бил облечен и в нормално състояние. Зад
3
него се показала Гюлияна, която видимо била бита, лявото й око й било посинено, но
отказала да извика полиция, за да не навреди на бащата на детето. Свидетелката дори й
предложила да спи при нея докато се успокои ситуацията. Гюлияна й казала, че шумовете са
резултат от това, че Тихомир чупи мебели и прави клипче. Шумовете от апартамента
продължили даста дълго време през нощта след като свидетелката си тръгнала. След тази
случка и двете страни напуснали апартамента
Съдът кредитира показанията на свидетеля Петрова като логични, последователни и
подкрепящи се от останалите представени по делото доказателства. Показанията й носят
информация относно третия случай на твърдяно домашно насилие в молбата за защита.
Показанията на свидетелката Петрова се подкрепят и от представеното от ответника съдебно
–медицинско удостоверение.
На лист 6 от делото е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдържа
описание на действията на насилие, които се твърдят в молбата за защита – на 27.12.2021 г.
около 15:00 – 16:00 часа в жилище, в което живеела майката на молителя, с адрес: София,
ж.к. „Дружба“, бл. 417, вх. А, ет. 3, ап. 9, ответницата започнала да крещи на молителя Т.Д.,
че е идиот и простак, и да го удря с шамари по главата и тялото пред втория молител; че на
03.01.2022 г. срещу 04.01.2022 г. през нощта в жилище с адрес: София, ж.к. „Дървеница“,
бл. 36, вх. В, ет. 2, ап. 65, в което живеели страните до раздялата им, отново на висок глас
наричала молителя Т.Д. „идиот“, да го удря по тялото и да хвърля по него домакински
потреби, а на 04.01.2022 г. в жилище с адрес: София, ж.к. „Дружба“, бл. 417, вх. А, ет. 3, ап.
9, около 13.00 – 14.00 часа, където се преместили двамата молители, ответницата се появила
пред жилището с полиция и поискала да се предаде детето, както и че ще „съсипе“ първия
молител и ще го „смачка“, като това отново се случило пред детето им, като всички случаи
станали след злоупотреба от страна на ответницата с алкохол. Декларацията е формално
средство за доказване и съдът може да базира решението си на нея, ако по делото липсват
други доказателства. В настоящия случай са разпитани две свидетелки, които са
непосредствени очевидци на твърдените от молителя актове на насилие и техните показания
не подкрепят тези твърдения.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие“ е акт на икономически или емоционален
натиск над лице в близка връзка с извършителя, посочена в чл. 3 ЗЗДН.
По делото се установява, че ответникът и молителката имат общо дете – връзка,
посочена в чл. 3, т. 3 ЗЗДН, поради което молба за защита е възможно да се подаде. По
делото обаче не се установява насилие, като липсват каквито и да е доказателства за това
освен декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Констатирани са обтегнати отношения между
страните, вербални спорове относно общото домакинство и методите за отгеждане на детето
Божидар. Освен декларацията в показанията на свидетелката Д.а, която е сестра на молителя
се съдържат твърдения за актове на физическа агресия от страна на ответника по отношение
на молителя, извършени пред сина им Божидар. Съдът преценява тези показания като взе
предвид отношенията между молителя и свидетелката и обстоятелството че свидетелката е
заинтересована от изхода на делото доколкото в момента детето Божидар живее в нейния
дом и неговите контакти с майка му са ограничени.
В хода на съдебното производство молителят Д. е положил усилия да установи
обстоятелството, че ответникът Г.К. е алкохолик, който с поведението си е опасна за себе си
и околните. От заключението на приетата поделото съдебно-психологична експертиза се
установява, че това нейно състояние датира от няколко години. Съдът като взе предвид
твърдението на молителя, че страните са били във фактическо съжителство в периода 2016г.
до 2022г. достига до извода, че влошаването на състоянието на ответника може би се дължи
на напрегнатите и изострени отношения, които са имали страните преди раздялата им. По
изложените съображения съдът намира, че молбата за защита е неоснователна и следва да се
да се отхвърли.
4
Относно разноските:
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при този изход на спора молителят дължи на ответника
сторените от последната разноски по спора, но тя не е направила претенции за възлагането
им. Молителят дължи държавна такса в размер на 25 лева за водене на делото, а
малолетният молител не може да дължи такси на основание
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. Състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Т. Н. Д., с ЕГН: **********, и малолетния Б. Т. Д. , с ЕГН:
**********, с адрес: София, ж.к. „Дружба“, бл. 417, вх. А, ет. 3 ап. 9, за издаване на заповед
за защита за извършени на 27.12.2021г., 03. 01. срешу 04.01.2022г. и на 04.01.2022г. по обяд
актове от ГЮЛ. ЕВГ. К. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, жк „Дървеница”, бл. 36,
вх. В, ет. 2, ап. 65, на домашно насилие, изразяващо се в емоционално и физическо насилие.
УКАЗВА на страните, че издадената Заповед за незабавна защита № 30/07.01.2022
г. по гр. дело № 5132022 г. на Софийския районен съд, 37. състав, СПИРА ДА СЕ
ПРИЛАГА след влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Т. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
София, ж.к. „Дружба“, бл. 417, вх. А, ет. 3 ап. 9 да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд сумата от 25 лева – държавна такса.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на 08 РУ на СДВР за сведение след влизане в
сила на решението.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5