Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П. ,………………г.
П. ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на девети
май през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Александра Сергева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 250 по описа на П.
ски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 35 от 28.02.2019 г по гр. дело №
756/2018 г по описа на РС – Л. състав на
същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от З.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Е.З.И., с ЕГН**********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.139, вр.чл.143 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство между страните по делото дете М З.И., с ЕГН**********
на бащата, определяне местоживеенето му при него на адрес: гр. Л. , обл. П. ,
ул. В.**, определянето режим на лични контакти на майката с детето и заплащане
на издръжка от майката, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛИЛ
е също така предявения
от З.Г.И., с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Е.З.И., с ЕГН**********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл.127а от СК, с който се иска съдът да се произнесе по
въпросите, свързани с пътуване на малолетното дете – страни от ЕС и обратно и
издаване на необходимите лични документи за това
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от З.Г.И. чрез процесуалния му
представител адв. А. , в която се възразява ,че съдът неправилно е обсъдил
събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на атакуваното решение
и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна ,редовно призована, не взема становище
по подадената жалба.
Заинтересуваната страна, редовно
призована, не взема становище по подадената жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за предоставяне на
родителски права на въззивника, определяне на местоживеенето на детето М при
него, определяне на размер на издръжка, лични отношения и разрешение за
пътуване на детето извън територията на РБ
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е
приел, че от
представеното по делото удостоверение за раждане безспорно се установява, че ищецът и
ответницата пред първата инстанция са
родители на детето М З. Г. , родено на *** г.
Приет е бил социален доклад от Д „СП” Л. , от
който се установява, че майката Е.И. не е открита на постоянния си адрес в гр. Л. .
На адреса на бащата З.И. е осъществена среща с
неговия дядо И.П.П., който информирал, че Е. и З. са му внуци и към момента
нямал информация относно местонахождението на Е. и малолетното дете М, че Е. ***
в началото на 2018г. заедно с детето М и оттогава не са ги виждали. Пантелеев
заявил, че бащата на детето З. се намира в чужбина, където работи.
От доклада се установява, според РС, че
жилището, в което живеел бащата на детето, представлявала голяма къща с много
стаи, обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, електрифицирано и
водоснабдено, хигиенно – битовите условия били на нужното ниво.
По делото са изслушани свидетелски показания.
Показания дава бабата на ищеца и ответницата. От
показанията й се установява, че страните по делото са първи братовчеди, като от
една година не знаят къде е Е., която си е тръгнала с детето М, тъй като М не
била припозната от бащата. Пояснява, че
водят делото, защото искат детето.
Според показанията й детето е привързано към
баща си, като през повечето време е спяло при баба си. Сочи в показанията си,
че ищецът З. засега не можел да има желание да ходи в чужбина. Нямал
възможност, тъй като щял да работи в някаква фирма в България.
Показания е дал и дядото на ищеца и ответницата.
Според показанията му доходите на бащата на детето били от Белгия, където
работи. Ищецът пристигнал за нова година, и щял да замине отново.
Съдът е констатирал противоречие в показанията на
двамата свидетели.
Според РС при преценката на кого от двамата
родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на
детето, като се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските
качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им
досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към
всеки от родителите, полът и възрастта му.
РС е
приел, че не са представени никакви – нито гласни, включително
и от показанията на свидетелите на ищеца, нито писмени доказателства –
включително и от социалния доклад, че бащата на детето се явява по – пригодният
родител и че следва на него да бъдат предоставени за упражняване родителските
права.
Възможността
на бащата на детето, според РС, да
разчита на помощта на трети лице при отглеждането на детето не е единственият
решаващ компоненент, тъй като интересите на дете на първо място се обуславят от
качествата и възможността за лична и непосредстевна грижа на самите родители, а
не на подкрепящата среда.
Не на
последно място, според РС, предвид пола и ниската въззраст на детето съдът е приел, че майката е биологически по –
пригодна да се грижи за детето.
По тези съображения съдът
е стигнал до извод, че
упражняването на родителските права не следва да бъде предоставено на ищеца З.Г.И..
В
тази връзка и местоживеенето на детето не следва да бъде определено по
постоянния адрес на бащата З.Г.И..
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК при произнасяне относно упражняването на
родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните
отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради
което съдът следва да определи мерки за лични отношения. При опрееляне на
подходящи мери решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в
максимална степен. В случая обаче съдът е приел, че не е длъжен да определи мерките
относно личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, тъй като родителските права не се
предоставят на ищеца. В тази връзка, според РС, не следва да се одобри предложения от З.Г.И.
режим на лични отношения между майката и детето.
По предявения иск с правно
основание чл.127а от СК съдът е приел, че доказателствена тежест на страната по
предявения иск с правно основание чл. 127а СК е да докаже наличието на
конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост от пътуване извън
страната и издаване на лични документи за това.
Съдът,
с оглед доказателствата по делото, е
приел предявения иск за недоказан и е
счел, че следва да го остави без уважение.
По
предявените искове с правно основание чл. 143 от СК съдът е приел, че в доказателствена тежест на страната по
предявения иск с правно основание чл. 143 СК е да докаже наличието на конкретни
нужди на детето, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в
претендирания размер. Безспорно е бчило установено,
че страните по делото са родители на детето, като съдът е приел, че
упражняването на родителските права не следва да бъдат предоставени на бащата.
Ето защо само на това основание искът по чл. 143 от СК, предявен от бащата,
според РС, е неоснователен.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно като краен
резултат
РС е изложил
мотиви, които се споделят от въззивния съд и не следва да се
преповтарят във вида, в който са изложени.Съдът е изложил мотиви за възприемането
на събраните гласни доказателства. Правилни са изводите на първоинстанционния
съд относно невъзможността да се прецени в интерес на детето пригодността и
родителският капацитет на кой родител следва да се приеме за такава от по –
висока степен. Правилен е изводът на съда за отхвърляне на исковете при
съобразяване на пола и възрастта на детето. Няма доказателства по делото за
необходимост от отделяне на детето от родителската среда на биологичната майка.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата работи и в
чужбина, към момента на изготвяне на социалния доклад същият не е намерен на
адреса в РБ. Въззивният съд възприема извода на РС относно непроизнасянето по
определяне на лични отношения с родител, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права като в случая следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 123 ал.1 от СК. Иска за предоставяне на родителските права
на ищеца пред РС – Л. е отхвърлен, няма
предявен насрещен иск от майката, няма заявена и претенция от бащата в случая
на отхвърляне на иска за определяне на
режим на лични отношения с детето. При
предоставяне на родителските права за упражняване на някого от родителите съдът
е длъжен служебно да се произнесе, но в случая не е налице такава хипотеза.Следва да се приеме, че към
настоящия момент действа разпоредбата на чл. 123 ал.1 от СК за упражняване на
родителските права от двамата родители заедно и поотделно, поради което и при
наличието на посочените по – горе хипотези и при липсата на други доказателства не следва да се определя режим на лични
отношения на бащата с детето. Безспорно такива следва да са налице в хипотеза
на предоставяне на упражняването на родителските права на единия от родителите.
Във въззивната
жалба се съдържат само бланкетни възражения, конкретни такива не се посочиха и
в открито съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника.
Пред въззивната
инстанция не се представиха доказателства при спазване на разпоредбата на чл.
266 от ГПК , които да водят до извод, различен от този на РС – Л. .
Предвид
гореизложеното следва да се потвърди
атакуваното решение. Разноски не са претендирани и при този изход на делото не
следва да се присъждат на въззивника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №35 от 28.02.2019 г по гр. дело № 756/2018
на РС – Л. КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за
изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :