Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.06.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на десети май две хиляди и двадесет и първа година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 444 по описа за
2020 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Т.К., чрез пълномощника и
адвокат К. твърди, че ответникът К.П.К. е нейн девер
– брат на починалия и съпруга Д.К., с когото живеят в една къща, на различни
етажи. Достъпът до къщата се осъществява през една входна врата за двора и
къщата, както и през едно и също стълбище. Ищцата твърди, че ответникът е
изключително агресивен, същия многократно я причаквал на стълбището или на
двора, той е обиждал, псувал, блъскал, душил, ритал и удрял. С протоколно
определение от 20.01.2020 г., постановено по НОХД № 939/2019 г. по описа на РС
Асеновград е било одобрено споразумение, с което К.К.
е признат за виновен в това, че в
периода от 16.01.2019 г. до 06.06.2019 г. в
Асеновград, при условията на продължавано престъпление, при което са извършени
три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и
са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018 г., издадено въз
основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено по гр.дело № 1140/2018 г. по
описа на РС Асеновград. Със същата заповед на ответника е забранено да
приближава: ищцата, жилището и, местата
за социални контакти и отдих на същата. За осъществени актове на домашно
насилие на: 16.01.2019 г., 11.02.2019 г. и
06.06.2019 г., което е престъпление по чл.296
ал.1 вр.чл.26 от НК, на ответника е наложена
наказание „пробация“: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, „включване в програма за обществено въздействие – овладяване на
гнева“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Ищцата твърди, че е
пострадала от извършено от ответника престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 от НК, както и че е претърпяла неимуществени вреди
от същото престъпление, които са пряка и непосредствена последица от същото,
изразяващи се в: принудителна социална изолация, потиснатост, безспокойство, нервност, липса на настроение,
безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на побои и
обиди. Ето защо моли да бъде осъден ответника К.К. да
и заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, претърпени от
престъпление, както следва: по 10 000 лв. за осъществени актове на домашно
насилие на: 16.01.2019 г., 11.02.2019 г. и
06.06.2019 г. Ангажира доказателства,
претендира за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника К.К., с които оспорва исковете като недопустими,
неоснователни и недоказани. Заявява, че действително има сключено споразумение
пред наказателния съд, с което същия е
признат за виновен за неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие,
което съгл.чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд. Заявява, че
деянията, за които същия е признал, че е извършил са посочени твърде общо, без конкретика, необосновани и недоказани са твърденията за
наличие на каквито и да е причинна връзка м/у деянията по наказателното дело и
описаните неимуществени вреди, изразяващи се най-вече във влошаване на
здравословното състояние на ищцата и състояния на страх от ответника.
Ответникът твърди, че завеждането на това производство е злоупотреба с права от
страна на ищцата, същия оспорва размера на претендираните
обезщетения, че описаните неимуществени вреди са били претърпени от ищцата,
както и че същите са пряка и непосредствена последица от извършеното
престъпление. Заявява, че е налице реторсия, тъй като
здравословното състояние на ответника значително се е влошило след започналия
спор с ищцата, във връзка със запушен комин, след извършен ремонт от П.К. и
заключване на подпокривното пространство на жил.сграда от нея. Оспорва наличието на причинно следствена
връзка между сочените деяние в ИМ и описаните неимуществени увреждания. Счита,
че е налице съпричиняване от страна на ищцата, която
е предизвикала ответника на стълбищните площадки на жил.сграда и в двора, с жестове с ръце и пръсти, закана,
заплахи и противоправно поведение. Оспорва: част от
представените с ИМ писмени доказателства, искането за допускане на свидетели.
Ангажира доказателства, претендира за разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Със споразумение
по НОХД № 939/2019 г.
по описа на Асеновградския РС К.К. е
признат за виновен в това, че в периода
от 16.01.2019 г. до 06.06.2019 г. в Асеновград, при
условията на продължавано престъпление, при което са извършени три деяния –
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018 г., издадено въз
основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено по гр.дело № 1140/2018 г. по
описа на РС Асеновград. Със същата заповед на ответника е забранено да
приближава: ищцата, жилището и, местата
за социални контакти и отдих на същата. За осъществени актове на домашно
насилие на: 16.01.2019 г., 11.02.2019 г. и
06.06.2019 г., което е престъпление по чл.296
ал.1 вр.чл.26 от НК, на ответника е наложена
наказание „пробация“: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, „включване в програма за обществено въздействие – овладяване на
гнева“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“. По дати в споразумението е конкретизирано, че:
1. На 16.01.2019 г. К.К. е нарушил заповедта, като е приближил
пострадалата П.К. на стълбището на къщата и е отправил обиди към същата; 2. На 11.02.2019 г. К.К.
е нарушил заповедта, като е приближил пострадалата П.К. в двора на къщата и е
отправил обиди към същата, нанесъл и удари – в резултат на което и е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание, без разстройство на здравето; 3. На 06.06.2019
г. К.К. е нарушил заповедта, като е приближил
пострадалата П.К. на стълбището на къщата и е отправил обиди към същата.
По делото от ищцата са представени:
Кардиологична консултация на П.К. от 22.03.2019 г. , Амбулаторен лист от
12.02.2020 г., СМУ от 11.02.2019 г. от
което е видно, че при прегледа на П.К. е установен: оток на дясната ръка. Като
описаното травматично увреждане е причинено от механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е възникнало
така, както съобщава освидетелствуваната в предварителните
сведения. Било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето.
От ответника са представени молби до: РП Асеновград, Община Асеновград,
Постановление от РП Асеновград с отказ да се образува досъдебно производство, Епикризи от 2019 г. и медицинско направление.
От заключението по
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Т.Д. се установява, че при
инцидента на 11.02.2019 г. на П.Т.К. е
било причинено: травматичен оток /контузия/ на дясната ръка. Интензитетът на
това травматично увреждане е класифициран като „слабо изразен“ по време на
прегледа от специалиста – съдебен лекар, извършен на другия ден -12.02.2019 г. При
този преглед не са констатирани промени на цвета на надлежащата
кожа в/у оточната зона. Механизмът на причиняване на
уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет в/у тялото на
човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Въз основа на
данните, получени от приложените в делото материали и от медицинската
документация се приема, че травматичните увреждания по тялото на П. Касапетива са причинени от действието на твърд, тъп предмет
– удар или притискане с такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е в
съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията,
като тук се включват както медицинските данни, така и данните получени от
досъдебните и съдебни материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно
тези травматични увреждания да се получени така, както е отразено в
представените по делото материали. Или вещото лице е направило извод, че
травматичните увреждания на П.К. са причинени от удар със сравнително малка
кинетична енергия, с по-малка сила, проявени са само със слабо изразен
травматичен оток, без видими изменения на цвета на кожата. При удар с
по-значителна кинетична енергия би се получила различна по морфологична
характеристика травма. Така констатираните и описаните травматични увреждания,
причинени на П.К., са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на
11.02.2019 г., при който тя е пострадала.
От справка за съдимост на ответника е видно, че същия от 1966 г. до 2019
г. е осъждан 4 пъти за различни престъпления.
Видно от представените по делото даказателства
е, че с протоколно определение от 20.01.2020 г., постановено по НОХД № 939/2019
г. по описа на РС Асеновград е било одобрено споразумение, с което ответника К.К. е признат за виновен. Споразумението, с което е
приключило наказателното производство за извършеното престъпление от ответника
има сила на влязла в сила присъда, а тя - съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо и на основание чл.45 от ЗЗД
ответникът следва да заплати обезщетение за вредите, настъпили в причинна
връзка от престъплението, извършено от него – причиняване на лека телесна повреда
и за причинените неимуществени вреди на ищцата.
От показанията на свидетелите: П.Д.П.и
М.Д.К. – съответно дъщеря и син на ищцата, които съдът кредитира се установява,
че на посочените дати ответника се е държал грубо, аругантно
с ищцата, обиждал я, псувал я, заплашвал я. Тъй като тя живее сама след смъртта
на съпруга си, и много се страхува от К. се е наложило да се самоизолира, не можела да излиза сама, да си пазари.
Показателите на кръвната захар и кръвното и са се покачили, била изплашена,
подтисната, не може да спи. На 11.02.2019 г. К. отново причакал П. на
стълбището, отново я обиждал, псувал, тогава тя му казала, че ще извика
полиция, от което той се ядосал и я ударил по ръката със синджира, с които си
заключва колелото. П. веднага се обадила на децата си, имала силни болки в
ръката, отток и подутина – което наложила да я водят на лекар. След този случай
здравословното състояние на П. се влошило, имала сърцебиене, болки в сърдечната
област. Няколко дни след удара мястото и посиняло, 10-12 дни след това тя имала
болки в ръката, не може да се обслужва, което наложило свидетелите всеки ден да
ходят до дома и за да извеждат на разходка, да и пазарят и помагат в
домакинството.
От показанията на свидетелите К.Л.Д.и
С.Н. С.– съответно зет и внучка на К., които съдът кредитира се установява, че
между К. и П. има спор, по повод запушване на комин – за което се е водило дело,
в миналото също са се водили различни дела между тях. Свидетелите твърдят, че К. е спокоен човек, но
много се афектирал от факта че след запушване на комина не може да използва
печката си и да се отоплява на дърва. Той бил ядосан на П. и съпруга и, защото старата
баба била преписала на тях имот, за което са се водили дела между К. и брат му.
Знаят, че същия е осъждан, както и за палеж на кантората на адвокат. Здравословното
състояние на К. през последните две години се е влошило, дори са му сменили
клапа на сърцето.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите П.и К., въпреки тяхната заинтересуваност от изхода на спора, тъй
като са основани на непосредствени впечатления и са добросъвестно депозирани.
Описаните от тях болки и страдания, претърпени от П. К., са следствие от
действията на ответника, поради което съставляват неимуществени вреди, които
подлежат на репариране. Поради това са налице всички елементи от хипотезата на
чл. 45 от ЗЗД и предявеният иск за заплащане на обезщетение на същите е
основателен.
За да бъде
определен размерът му, съгласно чл. 52 от ЗЗД, следва да се преценят конкретно
и обективно настъпилите обстоятелства. Като има предвид степента на търпените
болки и страдания, които първоначално са били по-значителни и интензивни в
първите дни, необходимостта от лекарска намеса, продължителността на
оздравителния процес от 10-12 дни, обстоятелството, че не са останали трайни
увреждания на здравето на пострадалия, че увреждането е засегнало горния десен крайник на лицето като са затруднили
изключително много движението и и като следствие от това извършването на
обичайните ежедневни дейности, и поради това е създадено усещане за комплексно
страдание, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на
5000 лева общо. Освен това при определянето му следва да се съобрази още, че след
инцидента ищцата се е самоизолирала, страхувала се да
излезне навън, влошило се чувствително здравословното
и състояние: вдигнала високо кръвно, повишила се кръвната и захар, имала
сърцебиене, загубила съня си и се срамувала от случилото се.
Не са налице
основания за намаляване на тази сума, поради съпричиняване
на вредоносния резултат от П.К.. Установи се също така, че това не е първият
случай, при които ответника проявява противоправно
поведение. Същия е нагрубявал, псувал и обиждал ищцата, ударил е с верига,
нанесъл и лека телесна повреда. Всички тези обстоятелства, обаче, се отнасят до
механизма, по който той е взел решение да извърши деянието, за което е бил осъден.
Не се ангажираха доказателства, че на посочените дати ищцата е провокирала с
действията си ответника. Те нямат никакво отношение към механизма, по който е
причинено увреждането и поради това нищо извършено от ищеца не би могло да се
прецени като съпричиняване по смисъл на чл. 51, ал.2
от ЗЗД. Ето защо възражението е неоснователно.
По изложените
по-горе съображения искът до пълния му размер от 30 000 лева следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено
увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът следва да
бъда осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на причиняване на вредите – 06.06.2019 г. до
окончателното изплащане на главниците.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК той
дължи направените по делото разноски по съразмерност или сумата от 100 лева, от
общо 600 лева, от които: 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 150
лв. хонорар за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има
право на направените разноски съразмерно с отхвърлената част, поради което
ищецът му дължи сумата от 416 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение. Ето
защо и по компенсация съдът присъжда на ответника сумата от 316 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград държавна такса в размер на 200 лева.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати на П.Т.К., ЕГН ********** ***, следните суми:
1 000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в: принудителна
социална изолация, безсъние, потиснатост, безспокойство,
нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и
съседи, че е обект на обиди, в следствие на осъществен акт на домашно насилие
на 16.01.2019 г.;
3 000 лева (три хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от нанесената на 11.02.2019 г. в гр. Асеновград, лека телесна
повреда: „травматичен оток /контузия/ на дясната ръка“, довело до затрудняване
на движението на горния десен крайник; принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние, безспокойство, нервност, липса на настроение,
безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на побои и обиди,
в следствие на осъществен акт на домашно насилие на същата дата;
1 000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в: принудителна социална изолация, безсъние,
потиснатост, безсъние, безспокойство, нервност, липса
на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект
на обиди, в следствие на осъществен акт
на домашно насилие на 06.06.2019 год.,
ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва от 06.06.2019 г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери от 10 000 лева, за всеки от тях по отделно – или общо от 30 000 лева, или за разликата от 25 000 лева.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 200 лева (двеста) лева държавна такса.
ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН ********** ***, да заплати на К.П.К., ЕГН ********** *** сумата 316 лева (триста и шестнадесет) направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: