Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № 257/05.05.2011 година, постановено по НАХД № 158/2011 година, РС – Г.О. е признал предложеният за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обвиняем Г. В. В. от гр. Л. за ВИНОВЕН по обвинението в извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, за това, че на 07.05.2010 г. в гр. Л., на ул. „В. Л.” № ...., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл удари по главата и тялото на Н. Й. Г. от гр. В. Т. - престъпление чл. 325 ал.1 НК, и на основание чл. 78А от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000 лева. Решението е обжалвано в срок от Г. В. В., като неправилно и явно несправедливо. Твърди се, че съдебният акт и наказанието с него е постановен, респективно определено погрешно при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които не били налице и при средно висока обществена опасност. Иска се изменение на решението и постановяване на друго по размер наказание – към определения в закона минимум. В съдебно заседание се поддържа жалбата и се представят писмени доказателства свързани с разходите и паричните задължения на обвиняемия В. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. В. дава становище за неоснователност на въззивната жалба, твърди, че наказанието глоба е определено съразмерно и съответно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на личността на дееца. Иска се потвърждаване на съдебното решение на ГОРС. Във въззивното производство са представени само горепосочените писмени доказателства. В. окръжен съд като обсъди доводите на страните във връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на досъдебното производство и пред първата инстанция, достигна до следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА. С жалбата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно, като тя отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в жалбата и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение независимо от основанията посочени от страните, намира за установено следното: Жалбата против правилността на съдебният акт е основателна макар и не по посочените в нея причини. На досъдебното и съдебно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на други страни – в случая на пострадалото лице и не са били отстранени, като те са обективно неотстраними от въззивната инстанция. Досъдебното производство под № ЗМ - ....../20.... г., е започнало на ........ г. на основание чл.212 ал.2 от НПК и с извършване на първоначално и неотложно следствено действие – оглед на местопроизшествието. Тогава разследващия полицай се разпоредил да се проведе разследване срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, с оглед престъпление по чл.325 ал.1 от НК за това, че на горепосочената дата в гр.Л. нарушил грубо обществения ред извършил непристойни действия като нанесъл побой чрез удари по главата и тялото на Н. Й. Г. В последствие и след изготвянето на съдебно медицинска експертиза удостоверяваща характера на телесните увреждания на пострадалия Г., на 26.07.2010г. с Постановление жалбоподателят бил привлечен в качеството му на обвиняем по делото. На него му било предявено обвинение, че по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. изразила се в фрактура на кондиларния израстък на долната челюст, в дясната половина на лицето, което довело до временно разстройство на здравето изразило се в болка и страдание и нарушаване дъвкателната функция за срок от 30 – 45 дни, което било и престъпление във вр. с чл.129 ал.2, предл.3, алт.1 от НК. Счупването на челюст и затрудняването на дъвкателната функция в случая се явява класическа форма на средна телесна повреда съгласно разпоредбите на материалния закон. Отделен е въпросът при тази фактология по делото и механизмът на причиняване на телесните увреждания за каква непредпазливост може да става въпрос изобщо. Все в унисон с горното при разпита му в качеството на пострадал и свидетел на 07.05.2010г., Н. Й. Г. бил запознат с правата произтичащи от чл.74 и следващите от НПК а именно да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в съдебния процес защото притежавал качеството на пострадал/ виж Глава VІІІ, Раздел І от НПК/. По този начин и приключило разследването като РП на 07.09.2010г. изготвил Постановление за предаване на съд и с него предложил обвиняемия тогава Г. В. В. да понесе наказателна отговорност по посоченият по горе текст от НК. Материалите по делото не били предявени тъй като и двете страни – обвиняем и пострадал изрично са заявили в разпитите си, че не желаят да се запознават с тях. Въпреки това, противно на закона наблюдаващия прокурор Ц. Б. на основание чл.242 ал.2 от НПК върнала делото на РП с единствено указание да се приложи друг материален закон – като се повдигне и предяви обвинение на В. но само по чл.325 ал.1 от НК. Делото не е било предявявано, че да са допуснати на него някакви съществени нарушения както изисква чл.242 ал.2 от НПК, напротив в случая е налице и противоречие между обстоятелствената част на постановлението на прокурора и посоченото правно основание за връщане. При новото и допълнително разследване с друго постановление от 27.10.2010г. на В. е предявено обвинение по чл.325 ал.1 от НК в което хулиганство е включен побоя нанесен над пострадалия Г., но без да се спомене нищо за причинената му средна телесна повреда. Съгласно трайната съдебна практика на Върховните съдилища, основният състав по чл.325 ал.1 от НК не поглъща в себе си причиняването на средна или тежка телесна повреда като извършителят на тези деяния следва да отговаря при условията на съвкупността – чл.23 ал.1 от НК. По този начин чрез нарушаването на материалният закон се е стигнало и до ограничаване на процесуалните права на други страни – в случая на пострадалото лице и това ограничаване и нарушение не са били отстранени. Нещо в повече те са пренесени по-късно от съдията докладчик и в съдебната фаза на процеса допускайки производството да се развие пред него по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Именно като докладчик по делото и при спазване разпоредбата на чл.248 ал.2 т.3 и т.4 от НПК съдията е следвало да прекрати съдебното производство пред себе ди и да изпрати делото обратно на прокурора. Пострадалият Г. е бил лишен от правото си да участва в наказателния процес и да се възползва от правата си да се конституира като граждански ищец и частен обвинител както и да предяви граждански иск. Това е така защото обвинението по чл.129, ал.2 от НК предполага наказание до 6 г. лишаване от свобода и неприложение разпоредбите на чл.78а от НК. Всъщност и първоинстанционния съд в мотиви на своя акт е посочил безспорното, че е налице причинена средна телесна повреда на Г., обстоятелство станало му известно още при постъпването на делото в съда и преди произнасянето по реда на чл.248 от НПК. Съдът в настоящия си състав констатира, че се е стигнало и до ограничаване на процесуалните права не само на други страни – в случая на пострадалото лице, но и на обвиняемия и това ограничаване и нарушение също не са били отстранени. Това е станало при изготвяне на Постановлението за внасяне в ГОРС на предложението по чл.78а от НК, от 17.01.2011г. на наблюдаващия прокурор Б., което очертава и границите не само на фактологията, но и на самото обвинение. Видно от обстоятелствената част на посочения акт по прокурорска преписка № ......./20....г. на ГОРП, В. е причинил средна телесна повреда на пострадалото лице изразила се във фрактура на долната челюст със затрудняване и нарушение на дъвкателната функция, които последици са трайни а на обвиняемият е повдигнато обвинение с диспозитива че е извършил престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Чрез внесения пред решаващия съд акт прокурорът е длъжен да формулира и развие в пълнота своята обвинителна теза, тъй като цялото съдебно производство е насочено именно към събиране и проверка на доказателства, подкрепящи и оборващи същата. В обстоятелствената част на Постановлението си прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия в него - времето и мястото на извършване на престъплението, механизма на неговото осъществяване, пострадалото лице и причинения вредоносен резултат, когато последния съставлява елемент на престъпния състав, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Неспазването на визираните в закона процесуални правила и липсата на единство между фактологията от обстоятелствената част и диспозитива на обвинението са съществени нарушения на процесуалните правила, защото препятствуват обвиняемия да разбере в какво се обвинява и да узнае всички онези обстоятелства, с които е свързана претендираната наказателна отговорност, при съответната възможност да ги оспори изцяло или частично. Същите при всяко положение водят до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. В обстоятелствената част на своя акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието или деянията и участието на обвиняемия в осъществяването им, което не бива да е в противоречие с диспозитива на самото обвинение. По този начин още на досъдебното производство на обвиняемият В. е било ограничено правото на защита, тъй като не му е било предявено формулирано обвинение съобразно процесуалните и материално правните норми. Това процесуално нарушение не е било констатирано от наблюдаващия прокурор, не е било отстранено във фазата на досъдебното производство, а напротив - било е възпроизведено и в изготвеното постановление, с което прокуратурата е предложила В. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание. От своя страна, РС гр. Г. О. е нарушил задълженията си по чл. 376, ал. 1 НПК, като не е проверил изцяло делото, включително и по въпроса дали на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия или на другите страни. Вярно е, че глава ХХVIII НПК предвижда изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а делото се връща на прокурора (чл. 377 НПК), но тя касае единствено и само задължението на съдията-докладчик да извърши проверка дали изобщо са налице основанията за приложение на чл. 78а НК. Разпоредбата на чл. 377 НПК не изключва приложението на чл. 248, ал. 2 НПК, тъй като и преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали делото му е подсъдно, дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемият. Тъй като процесуалните нарушения, с които правото на защита на обвиняемия са допуснати още от фазата на досъдебното производство, решението на РС – Г.О. подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на прокурора за тяхното отстраняване. Налице са основания на чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК, В. окръжен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 257/05.05.2011 година, постановено по НАХД № 158/2011 година, на РС – Г.О. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |