Р Е Ш Е Н И Е
Номер
535 23.12.2019
година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
На пети декември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове:
-
Секретар:
Цветанка Арнаудова
Прокурор:
-
като
разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско
дело номер 503 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19,
със съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша” №15, ет. 3 е предявил иск за
установяване на вземанията си против ответника С.М.М., ЕГН ********** с адрес ***,
със съдебен адрес гр. Поморие, ул. „Васил Левски“ № 11 – адв. Живко Харизанов по
Заповед № 2182 от 08.06.2018 г. по ч. гр. дело № 4307/2018 г. на Бургаския
районен съд за следните суми, дължими по договор за банков кредит с цел покупка
на недвижим имот, сключен на 03.12.2004 г., изменен с допълнително споразумение
от 20.11.2009 г.:
- главница в размер на 32076 евро;
- възнаградителна лихва в размер на 34089,09
евро, дължима за периода от 20.06.2010 г. до 06.06.2018 г.;
- обезщетение за забавено плащане (лихвена надбавка по т. 20.1 от
общите условия) в размер на 3005,07 евро, дължимо за
периода от 21.08.2010г. до 27.11.2017г.;
- обезщетение за забавено плащане (лихвена надбавка по т. 20.2 от
общите условия) в размер на 2932,12 евро, дължимо за
периода от 28.11.2017г. до 06.06.2018г.;
- такси и разноски по договора в общ размер от 374,53
евро, начислени до 06.06.2018 г. (от които: такса за управление – 175 евро;
такса за изискуемост – 60 евро; такса за подновяване на ипотека - 139,53 евро);
- законната лихва върху главницата, таксите и разноските, считано от
07.06.2018 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта) до
окончателно изплащане.
Ищецът претендира и съдебноделоводни разноски за исковото и заповедното
производство.
Делото е образувано след получаване по подсъдност на гр. дело №
17236/2018 г. на СГС, по което е била извършена двойна размяна на книжа на
основание чл. 366 и сл. от ГПК.
От приложеното частно гражданско дело № 4307/2018 г. на БРС е видно, че
заповедта по чл. 417 от ГПК е била връчена на ответника С.М. на 18.10.2018 г.
чрез съдебен изпълнител, ведно с покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
20187060400545. На 31.10.2018 г. (в законния двуседмичен срок от връчването на
заповедта) ответникът е подал писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК. С
разпореждане на БРС от 21.11.2018 г., връчено на 06.12.2018 г., на ищеца са
били дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Искът е предявен
в законния едномесечен срок – на 27.12.2018 г.
Претенциите се основават на следните релевантни обстоятелства:
По силата на договор от 03.12.2004 г. ищецът „Банка
ДСК” ЕАД предоставил на ответника С.М. кредит на стойност 40000 евро за покупка
на недвижим имот. Сумата е следвало да бъде върната за 15 години (180 месеца)
при подробно описани лихвени условия, които били променени с анекс от 20.11.2009
г.
Поради необслужване на кредита ищецът обявил предсрочната
му изискуемост на 20.11.2017 г.
Ответникът
оспорва иска. Изразил е становище, че претенциите са преклудирани, тъй
като спорът между страните бил разрешен по гр. дело № 315/2013 г. на Окръжен
съд – Бургас.
Това дело е приложено. По него съдът е отхвърлил иск
по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията на банката, произтичащи от
договора за кредит, за които е била издадена заповед по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. дело № 9823/2011 г. на РС – Бургас. В решаващите си мотиви съдът (на
въззивна инстанция) е приел, че не е настъпила твърдяната тогава от банката
автоматична предсрочна изискуемост (съобразявайки задължителните указания по ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
В настоящия процес банката е изложила нови
обстоятелства като основание на претенцията си,
поради което искът е допустим.
Ответникът не е възразил по сключването на договора и
допълнителното споразумение към него. Според него обаче клаузите относно
определянето на размера на лихвите и относно тяхното капитализиране били
неравноправни. Уведомлението за предсрочната изискуемост било лишено от
всякаква конкретика, поради което също не можело да произведе ефект.
Ответникът се е позовал и на изтекла погасителна
давност.
По същество съдът приема следното:
Няма спор, че на 03.12.2004 г. между ищеца „Банка ДСК”
ЕАД и ответника С.М. е сключен договор за банков кредит в размер на 40000 евро за закупуване на жилищен имот за срок от
15 години (л. 13-16 от делото на СГС).
Учредено било ипотечно обезпечение.
Размерът на възнаградителната лихва е бил
поставен в зависимост от два компонента – променлив и фиксиран. Променливият
компонент представлявал „определяната периодично от управителния съвет на
банката лихва по стандартните жилищни кредити“. Фиксираният компонент
представлявал твърда надбавка от 3,05%. Към датата на сключването на стойността
на възнаградителната лихва възлизала на 9,40%.
С допълнително споразумение от 17.12.2004
год. (л. 20-22 от делото на СГС) страните са приели за установено, че остатъкът
от дълга възлиза на 32051 евро и договорили гратисен период (за погасяване само
на лихви) от 12 месеца. Те предвидили и капитализиране на неиздължените в този
период лихви. Запазили първоначалните правила за формиране на възнаградителната
лихва като изрично посочили размера й към датата на споразумението – 12,95 %.
Поради необслужване на кредита ищецът
обявил предсрочната му изискуемост като
уведомил ответника с нотариална покана, връчена на 20.11.2017 г. (л. 31-32 от
делото на СГС).
Допълнителното споразумение следва да бъде
съобразено в частта относно признатия размер на главницата от 32051 евро и
относно въведения нов размер на възнаградителната лихва от 12,95%.
Съдът не зачита обаче предвиденото със
споразумението капитализиране на изтекли на лихви, водещо до анатоцизъм - начисляване
на лихва върху лихва. Анатоцизмът е допустим само в отношенията между търговци
съгл. чл. 294 от Търговския закон, тъй като има за резултат рязко увеличаване
размера на дълга.
В чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите, в отклонение от прогласения в чл. 9 принцип за свобода на
договарянето, се съдържа правилото, че олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на Българската народна банка. Разпоредбата е приета преди
влизане в сила на действащия сега Закон за Българската народна банка, според
който този орган регулира и контролира дейността на кредитните институции в
страната, но не може да се намесва в отношенията им с гражданите. Дори и да се
допусне законова делегация на правомощия по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съдът
отбелязва, че през периода на действие на договора за кредит не е издадена
наредба на БНБ, позволяваща анатоцизма. Последният регламент се е съдържал в
чл. 16 от Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, обн. в
ДВ, бр. бр. 2 от 07.01.2003 г., отменена на 11.04.2008 г.
След като в отношенията между кредитните
институции и нетърговците не е налице свобода за договаряне на анатоцизъм и
липсва уредба по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, същият понастоящем е забранен (виж в
този смисъл Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г., II
търг. отд.).
Понеже банката неправилно е увеличавала
главницата с изтекли лихви (виж вариант първи от заключението по изслушаната
съдебноикономическа експертиза), тя няма как да се позовава на неплащане на
погасителни вноски като основание за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Затова съдът приема, че
такава едностранна промяна в кредитното правоотношение не е настъпила.
Съдът кредитира изчисленията на вещото
лице по вариант ІІ от заключението, които са направени след пренебрегване на
коментираното капитализиране на лихви и при отчитане на всички погасителни
плащания. В Таблица 2 (л. 47 – 49 от делото) експертът е посочил за всеки месец
(с натрупване) неплатените остатъци от вземанията. Размерите им към момента на
сезирането на заповедния съд - 07.06.2018г. са следните: редовна главница – 25126,20
евро, възнаградителната лихва – 30402,90 евро, такси за управление – 175 евро;
такса за подновяване на ипотека – 139,53 евро и такса за предсрочна изискуемост
– 60 евро (последните две са обединени под общата стойност от 199,53 евро (виж
крайните показатели в колони 18,17, 21 и 22 на таблицата).
Към посочения от ищеца краен момент –
27.11.2017 г. санкционната лихва възлиза на 2127,29 евро (колона 19 от
таблицата).
Съдът не взема предвид начислената
наказателна лихва по чл. 20.2 от общите условия в размер на 1597,63 евро
(колона 20 от таблицата), както и таксата от 60 евро (включена в колона 22),
които биха били дължими само при предсрочна изискуемост на кредита.
Възраженията за погасителна давност са
частично основателни.
Петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД е
обхванала редовните вноски по главницата, станали изискуеми до падежа от 20.05.2013
г. вкл., възлизащи общо ва 8375,40 евро (колона 18 от Таблица 2).
С изтичането на три годишна давност на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД са погасени: вноските за възнаградителни и санкционни лихви с последен падеж до 20.05.2015 г. в размери съответно от 18394,36
евро и 677,37 евро (колони 17 и 19 от Таблица 2). Погасени са и начислените до
същата дата такси за управление в общ размер от 125 евро (колона 21 от
таблицата).
Необоснована е тезата, че давността била покрила
всички вземания поради настъпила по-рано предсрочна изискуемост, за която
ответникът бил узнал при връчването на призовка за доброволно изпълнение след издаването
на предходна заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9823/2011 г. на РС - Бургас.
По приложеното гр. дело № 315/2013 г. на ОС - Бургас е бил разрешен спор по чл.
422 от ГПК за вземанията по тази заповед, както вече беше коментирано. Съдът
изрично е приел, че до ответника не е било отправено нарочно писмено изявление
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. При това положение няма как да
се говори, че липсата на волеизявление от страна на банката е преодоляна чрез връчването
на призовка за доброволно изпълнение, и то във връзка със задълженията по
заповед, която впоследствие е обезсилена по право.
Непогасените остатъци към датата на сезирането на
заповедния съд са следните:
-
главница от 16750,80
евро;
-
възнаградителна
лихва от 12008,54 евро, начислена за периода от 20.06.2015 г. до 06.06.2018 г.;
-
санкционна лихва
от 1449,92 евро, начислена за периода от 20.06.2015 г. до 27.11.2017 г.;
-
такси за
управление от 50 евро;
-
такса за
подновяване на ипотека от 139,53 евро.
Върху главницата и таксите се дължи и законната лихва,
считано от сезирането на заповедния съд.
Посочените вземания следва да бъде установени по реда на чл. 422 от ГПК при съобразяване на
указанията по ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019г. по тълкувателно дело № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
По съдебноделоводните разноски:
Ищецът е направил следните разноски: по заповедното
производство - 2985,05 лева (държавна такса от 2835,05 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева); по исковото производство – 3135,05 лева (държавна
такса от 2835,05 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважената
част от иска съдът присъжда в полза на ищеца следните разноски: 1252,01 лева –
по заповедното производство; 1314,93 лева – за исковия процес.
Ответникът е бил представляван безплатно от адвокат по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал.
2 от ЗА съдът определя на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение от 4365,05 лева. В съответствие с отхвърлената част от иска
ответникът следва да заплати част от това възнаграждение, възлизаща на 2534.22 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 07.06.2018 г. ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, със съдебен адрес гр.
София, бул. „Витоша” №15, ет. 3 има спрямо ответника С.М.М., ЕГН ********** с
адрес ***, със съдебен адрес гр. Поморие, ул. „Васил Левски“ № 11 – адв. Живко
Харизанов вземания по Заповед № 2182 от 08.06.2018 г. по ч. гр. дело №
4307/2018 г. на Бургаския районен съд за следните суми, дължими по договор за
договор за банков кредит с цел покупка на недвижим имот, сключен на 03.12.2004
г., изменен с допълнително споразумение от 20.11.2009 г.:
- главница в размер на 16750,80
евро (шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет евро и осемдесет евроцента)
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до окончателно изплащане;
- възнаградителна
лихва от 12008,54 евро (дванадесет хиляди и осем евро и петдесет и четири евроцента),
дължима за периода от 20.06.2015г. до 06.06.2018г.;
- обезщетение за
забавено плащане (лихвена надбавка по т. 20.1 от общите условия) в размер на 1449,92
евро (хиляда четиристотин четиридесет и девет евро и деветдесет и два евроцента),
дължимо за периода от 20.06.2015 г. до 27.11.2017 г.;
- такси за
управление в размер на 50 (петдесет) евро, дължима за периода от 20.06.2015 г.
до 06.06.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до
окончателно изплащане;
- такса за подновяване
на ипотека в размер на 139,53 евро (сто тридесет и девет евро и петдесет и три
евроцента) ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до окончателно
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК” ЕАД против ответника С.М.М.
В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: относно главницата – над установения размер от 16750,80 евро
до претендираната горница от 32076 евро; относно възнаградителна лихва – над установения
размер от 12008,54 евро до претендираната горница от 34089,09 евро; относно обезщетението за забавено плащане (лихвена
надбавка по т. 20.1 от общите условия) – над установения размер от 1449,92 евро
до претендираната горница от 3005,07 евро; относно обезщетението за забавено
плащане (лихвена надбавка по т. 20.2 от общите условия) в размер на 2932,12
евро; относно таксите за управление – над установения размер от 50 евро до
претендираната горница от 175 евро; относно таксата за предсрочна изискуемост в
размер на 60 евро.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен
адрес гр. Поморие, ул. „Васил Левски“ № 11 – адв. Живко Харизанов да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска” № 19, със съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша” №15, ет. 3 сумата
от 1314,93 лева (хиляда триста и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща съдебноделоводни разноски в настоящото исково производство,
както и сумата от 1252,01 лева (хиляда и
двеста петдесет и два лева и една стотинка), представляваща съдебноделоводни
разноски в производството по ч. гр. дело № 4307/2018 г. на Бургаския районен
съд.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Витоша” №15, ет. 3 да заплати на Ж.Д.Х. с ЕГН **********– адвокат от АК - Бургас с адрес гр. Поморие,
ул. „Васил Левски“ № 11 сумата от 2534,22 лева (две хиляди петстотин тридесет и
четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца С.М.М., ЕГН ********** по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: