Определение по дело №378/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 381
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20205220100378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

              О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №………

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари ,през две хиляди и двадесета   година, в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николина Попова

 

При секретаря……...и с участието на прокурора ………………………като изслуша докладваното от съдия Попова гр. дело № 378/2020  г. по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

            Производството е по чл. 389  и сл. ГПК .

            Образувано е по молбата на  „ФАИ-БГ „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик, ул. „Райко Алексиев „ № 14А представлявано от управителя Йордан Петров Михайлов  чрез адв. Н. Бангев , със съдебен адрес ***, чрез адв. Б. против ЕТ „ФЕЙТ –ВЕРА ХРИСТОВА „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Правец, ул.“ Опълченска „ № 18, представлявано от Вера Емилова Христова ,  в която се твърди , че страните  са се намирали  в търговски договорни отношения , като ищцовото  дружество е извършило търговски продажба  съобразно пъръчка № 409 / 21.11.2017 г., № 430 /28.12.2017 г. и допълнителна поръчка № 409 /1 / 22.11.2017 г. , във връзка с които били издадени фактури № 5945/29.12.2017 г. и № 6013/ 27.03.2018 г. Твърди се , че тези фактури били приети от ответника и поръчаните стоки били доставени. Твърди се , че с покана от 16.07.2019 г. / получена на 18.07.2019 г. / ответникът бил уведомен , че по тези фактури дължи плащане и е в забава, но изпълнение не последвало. Така задълженията на ответника били както следва : по фактури № 5945/29.12.2017 г.  сумата в размер на 550,37 лв. и по фактура № 6013/ 27.03.2018 г. сумата в размер на 2290,00 лв. или общо задължение в размер на 2840,37 лв., върху което се дължала и лихва за забава в размер на 533,36 лв. Молителят предявява   съдебно тези вземания, но  твърди , че осъществяването на правата по решението  ще се затрудни или изцяло осуети , ако ответникът се разпореди със своето имущество. Моли се съда да постанови определение , с което допусне обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника   в „РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ /“ ЕАД  и „БАНКА ДСК „ ЕАД  до  размера на исковите  претенции общо от 3373,73 лв.    Сочи доказателства.

            Като се запозна с изложените в молбата твърдения, както и със събраните към настоящия момент доказателства , съдът прие следното:

            Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

            Ищецът  е сезирал Районния съд с молба по чл. 389 ГПК , като е поискано да бъде допуснато обезпечение на предявени  осъдителни искове, чрез налагане на запор върху  вземанията по банкови сметки на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 391 ГПК обезпечение на иска се допуска , когато без него за ищеца ще бъде невъзможно  или ще се затрудни осъществяването на правата по решението  и то ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства  или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. От представените в настоящото производство писмени доказателства, без да навлиза в съществото на настоящия правен спор ,  съдът може да направи обоснован извод досежно допустимостта и вероятната основателност  на предявените  осъдителни  искови претенции. Безспорно  е от данните по делото, че е налице  и правен интерес от исканото обезпечение  с оглед невъзможността, респективно затруднението за осъществяване правата по бъдещото решение при евентуално разпореждане на длъжника с негово имущество от принудителното изпълнение по отношение на което ищецът би могъл да удовлетвори  своите съдебно установени вземания.  Съдът преценява  поисканата обезпечителна мярка като адекватна и подходяща  с оглед цената  и вида на исковите претенции. Тъй като искът  е за парично вземане, то запорът е най- подходящата обезпечителна мярка. Ето защо съдът следва да допусне запор по банковите сметки на ответника в посочените  банки  и по този начин да гарантира  удовлетворяването на молителя  - ищец по предявените искове   при евентуално положително решение за него.

              Водим от горното Пазарджишкият Районен съд :

 

                                    О         П          Р          Е          Д         Е          Л          И :

 

ПО МОЛБАТА  на„ФАИ-БГ „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик, ул. „Райко Алексиев „ № 14А представлявано от управителя Йордан Петров Михайлов  чрез адв. Н. Бангев , със съдебен адрес ***, чрез адв. Б. против ЕТ „ФЕЙТ –ВЕРА ХРИСТОВА „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Правец, ул.“ Опълченска „ № 18, представлявано от Вера Емилова Христова, ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕН ИСК касаещ осъдителни претенции  за присъждане на  дължими суми по извършени търговски продажби   удостоверени в съставени    фактури , както следва : по фактура № 5945/29.12.2017 г.  сумата в размер на 550,37 лв. и по фактура № 6013/ 27.03.2018 г. сумата в размер на 2290,00 лв. , ведно с лихва за забава в общ размер от 533,36 лв.  -  чрез налагането на ЗАПОР върху вземанията по банковите сметки на ответника ЕТ „ФЕЙТ –ВЕРА ХРИСТОВА „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Правец, ул.“ Опълченска „ № 18, представлявано от Вера Емилова Христова в „Райфайзенбанк / България / „ ЕАД  и „БАНКА ДСК „ ЕАД до достигане на размера на  исковите претенции  общо от 3373,73 лв.         

Да се издаде заповед за налагане на обезпечителната мярка.

                          Определението подлежи на обжалване  с частна жалба през ПОС в едноседмичен  срок , който за молителя тече от съобщаването му , а за ответника  от получаване на съобщението  за наложената обезпечителна мярка.                                                     

           

                                   

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: