РЕШЕНИЕ
№ 4318
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
В РС Пловдив е постъпила искова молба, с която Д. В. С. – В. , ЕГН **********, е
предявила против „ ОТП Факторинг„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул.“Александър Дондуков“ № 19, частичен иск по смисъла на чл. 439
от ГПК да се установи недължимост на сумата от 1000 лева – част от общо дължима
главница от 49 722. 45 лева главница по договор за кредит от дата 03.04.2014г., (погасена с
изтичането на погасителна давност), като по този начин се оспорва изпълнението по
изпълнителното дело № *****/***** на ЧСИ ********** с район на действие – района на
ОС Пловдив.
Според изложеното, между ищеца и „Банка ДСК „ имало договор за кредит от дата
03.04.2014г., по който В. била кредитополучател. Поради неизпълнение, банката се снабдила
със изпълнителен лист против длъжника, издаден по реда на чл. 417 от ГПК по частното гр.
дело № 6687/2015г. по описа на ПРС, за следните суми: 49 772.45 лв. - главница по
договора за кредит; сумата от 6443.30 лв., съставляваща редовна ( възнаградителна) лихва за
период от 01.05.2014г. до 03.06.2015г.;сумата от 168.94 лева наказателна лихва, дължима за
периода 01.05.2014г. до 03.06.2015г., 120 лева заемни такси , както и законната лихва върху
главницата от 03.06.2015 год. до изплащане на вземането, както и разноските по частното
дело за издаване на заповед за плащане – 1129.03 лева държавна такса и 1376.80 лева
възнаграждение на юрисконсулт.
Банката образувала при ЧСИ ********** изпълнителното дело № ********** по опис за
1
**********. Впоследствие неплатените вземания на първия ответник били прехвърлени
чрез цесия на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като цесионерът бил конституиран вместо
банката като взискател по делото.
Твърди се обаче , че в периода от 05.11.2015г до 01.08.2018г, кредиторът не поискал
извършването на изпълнителни действия , поради което делото било прекратено на
основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК; вземането се погасило с изтичането на давност.
С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на „ОТП Факторинг Българинг“ЕАД, че вземането за главница не се дължи, до
размер от 1000 лева , част от общия размер на главницата от 49 772.45 лв. , и да се присъдят
направените по делото разноски .
Ответника оспорва исковете, отрича изтичането на давност, като твърди, че същата е
спирана и прекъсната. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските
за защита.
Допустим иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението
по изпълнително дело № ********** по опис за **********.на ЧСИ ********** при ПОС.
По същество, съдът съобрази следното :
По изискуемостта на вземането, издаването на изпълнителен лист за него, образуването на
изпълнителното дело и прехвърлянето на процесното вземане чрез цесия не се спори между
страните .Като носител на вземането, надлежно легитимиран кредитор и взискател по
делото се явява ОТП Факторинг България „ „ ЕАД, ЕИК *********.
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната
сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК).
Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на
предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет
(Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът
приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл.
439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението
да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника
юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален
инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо,
което кредитора като ответника по делото следва да докаже. Давност тече за всяко вземане.
В случая, такава тече най – късно от датата, на която всички дължими по договора суми са
били изискуеми. Тъй като вземането на взискателя произтича от договор, главницата се
погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за забава – след
тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД. В заповедта за незабавно изпълнение
2
, издадена по частното дело № 6687/2015г ( л. 6 от делото ) е посочено , че вземанията по
договора са обявени за предсрочно изискуеми на 02.06.2015г, затова съдът приема , че към
тази всички суми по договора са били изискуеми, тъй като такава проверка е направена от
съда по реда на чл. 418 от ГПК.
Кратки бележки по хода на изп. дело № ********** по опис на ЧСИ ********** при ПОС
за 2017г., от значение за изхода на спора:
Делото е образувано на дата 15.06.2015 г. , от цедента „Банка ДСК„ АД.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на С. на дата 28.11.2015г.; още с молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е искал, а ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в „М+В Медиянетуъркс„ ЕООД и са започнали да
постъпват от същото парични средства за погасяване на дълга. Давността е прекъсната. При
успешно провеждан изпълнителен способ обаче нова давност не тече, тъй като кредитора не
бездейства и се очаква пълно погасяване на дълга, а дори вече изтеклата такава се прекъсва;
плащанията продължават поне до юни 2021г. С оглед характера на давността като период
на бездействие, ако длъжникът не се позове на вече изтеклата давност, тя може да бъде
прекъсната или спряна; неоснователно е позоваване на давност, която е изтекла, но е
прекъсната преди довършването на сложния й фактически състав. Няма пречка да се правят
удръжки и след възстановяването на С. от временната нетрудоспособност, както е
направено, при което нова давност тече най- рано от 25.06.2021г, когато е разпределено
последното постъпило от С. плащане по запора. Тоест, към датата 17.11.2021г. когато
длъжникът се е позовал на изтеклата давност чрез настоящия иск, не са изтекли повече от
три години кредиторово бездействие; при изпълняван принудителен способ и постъпили
чрез него плащания , кредиторът няма нужда да предприема други действия. Пак по същата
причина , няма и основание да се приеме, че е било налице основание за прекратяване на
изпълнителното дело по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК – поради непоискване на
изпълнителни действия от взискателя.
Само заради изложеното, искът е неоснователен.
Разноските се понасят от ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Д. В. С. – В., ЕГН ********** да се установи по отношение на „ОТП
Факторинг България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление във София
, бул. „Княз Александър Дондуков„ № 19 недължимост на сумата от 1000 лева – частичен
иск от общо дължима главница от 49 722. 45 лева главница по договор за кредит от дата
03.04.2014г. с „Банка ДСК„ АД, за които е издаден изпълнителен лист по частното гр. дело
№ 6687/2015г по описа на ПРС, и е образувано за събиране изпълнително дело №
********** по описа на ЧСИ ********** при ПОС за **********, поради погасяване по
3
давност, като неоснователен.
Осъжда Д. В. С. – В. , ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг България„ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление във София , бул. „Княз Александър
Дондуков„ № 19, сумата от 150 лева разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4