№ 9825
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110140015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т“, ЕАД, искова молба насочена против Е. С. Б. и С. С. П., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат на ищеца разделно сумите както
следва:
Е. Б. – 1/3 или 821.69лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 145.97лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 24.02.2023г., 18.42лв. – дялово
разпределение за периода м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
3.05лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2020г. – 06.01.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13175/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
С. П. – 2/3 или 1643.38лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 291.94лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 24.02.2023г., 36.84лв. – дялово
разпределение за периода м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
6.10лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2020г. – 06.01.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13175/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Н“ ООД, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Е. Б., с който
същата признава задължението за нейната част.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор и от другия ответник С.
П., чрез назначения й особен представител, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № ...,
представляващ ап. ....
От приложеното на л. 116 по делото копие на Договор за продажба на държавен
имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че процесното жилище е
закупено през 1990г. от Ц.А.П. и С. С. П..
От извършената и приложена на л. 83 по делото справка от НБД „Население“ се
установява, че Ц.А.П., ЕГН ********** е починал, като негови наследници по закон са
съпругата му /ответник в настоящото производство / С. С. П. и двете му дъщери
И.Ц.И. и А.Ц.С..
След смъртта на наследодателя Цветко Алесксиев Павлов, съпругата му С. П. е
собственик на 4/6 идеални части от жилището / 3/6 след прекратяване на СИО и 1/6 на
основание чл. 9, ал. 1 ЗН /, а децата му И.Ц.И. и А.Ц.С. по 1/6 идеална част.
От приложеното на л. 17 по делото копие на Нотариален акт се установява, че
И.Ц.И. и А.Ц.С. са дарили на ответника Е. Б. притежаваните от тях общо 2/6 идеални
части.
В обобщение следва извода, че през исковия период ответниците, в качеството
им на собственици на процесното жилище са имали качеството потребител на
топлинна енергия, като Е. Б. отговаря за 1/3 от задълженията, а С. П. за 2/3 от
задълженията.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством
„терминал“ се снема показанието на ТЕ на първо число на месеца. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между
всички потребители. През процесния период в имота е имало пет броя радиатори и
баня с монтирани ИРРО. Видно от заключението през исковия период няма
начислявана ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са
били демонтирани. В заключение вещото лице сочи, че изчисленията са извършени от
ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
3
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 20 копие на Договор от 04.06.2002г. се установява, че
между фирма „Н“ ООД и процесната етажна собственост е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето на 10.07.2002г. решение от етажните собственици
/протокол л. 22/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността на доставената топлинна енергия за исковия период м.05.2019г. –
м.04.2022г. е 2 456.07лв., а за дялово разпределение 55.26лв., като същите не са
платени от ответниците.
По изложената аргументация исковите претенции за топлинна енергия и дялово
разпределение се явяват изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че ответникът е в
забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава
върху претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
15.09.2020г. – 24.02.2023г. е в размер на 434.45лв., респективно акцесорната претенция
се явява изцяло основателна срещу ответниците.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Срещу Е. Б. са заявени искови претенции в общ размер 989.13лв., уважената част
е в размер на 986.08лв., респективно отхвърлената част е в размер на 3.05лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Доколкото Е. Б. с отговора на исковата молба не е оспорила твърденията на
ищеца, същата не отговаря за разноските, свързани с възнаграждение за вещи лица.
Във връзка с претенциите срещу този ответник, на ищцовото дружество следва да се
признаят разноски в размер на 250.00лв., от които 200.00лв. – държавни такси в
исковото и заповедно производства и 1/3 от юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, Е. Б. следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете срещу нея в размер на 249.22лв.
По исковете, предявени срещу другия ответник С. П. на ищеца следва да се
признаят разноски както следва: 200.00лв. – държавна такса в исковото и заповедното
4
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство, 700.00лв. – депозит вещи лица и 497.83лв. – депозит особен
представител или общо разноски в размер на 1497.83лв.
Срещу този ответник са предявени искови претенции в общ размер на
1978.26лв., уважената част е в размер на 1972.16лв., респективно отхвърлената част е в
размер на 6.10лв.
С оглед изложеното на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, С. П. следва да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1493.21лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Е. С. Б.,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 821.69лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № ..., представляващ ап. ...,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
13.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 145.97лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. – 24.02.2023г., 18.42лв. – дялово разпределение за периода
м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 13175/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 3.05лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
31.03.2020г. – 06.01.2021г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. С. П.,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 1643.38лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2019г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № ..., представляващ ап. ...,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
13.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 291.94лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. – 24.02.2023г., 36.84лв. – дялово разпределение за периода
м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 13175/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 6.10лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
31.03.2020г. – 06.01.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 249.22лв. – разноски.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 1493.21лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Н“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6