№ 225
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500227 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба
подадена от Г. К. Н. с ЕГН **********, гр.*** ул.*** **, срещу Разпореждане
с изх. № 47452/06.12.2021 г. по изп. д. № 0287 по описа на ЧСИ Делян
Николов с рег. №804, район на действие – Окръжен съд Бургас, с което е
отказано извършването на въвод във владение на Г. К. Н. в недвижими имоти
с идентификатори 11538.501.298.2 и 11538.501.298.3.
Жалбоподателя излага съображения, че обжалваното разпореждане е
неправилно, тъй като със съдебно решение по гр.д. 19/2014 на PC Несебър
процесните имоти му били поставени в дял и същите следвало да му се
предадат. Твърди, че представеният от С. Н. предварителен договор е
антидатиран, тъй като нямал достоверна дата и служил за шиканиране на
процеса. Аргументира се становището, че към датата на която се твърди, че
бил сключен предварителния договор, имотите не били еднолична
собственост на длъжника Т.Т., а били обща собственост между Г.Н. и Т.Т.,
поради което предварителният договор не можел да има действие спрямо
жалбоподателя. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и задължаване
на ЧСИ да извърши предаването на владението на процесните имоти.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК другата страна не е подала писмени
възражения.
В изложените от ЧСИ Делян Николов мотиви се заявява, че въвод във
владение върху недвижими имоти с идентификатори 11538.501.298.2 и
11538.501.298.3 не може да бъде извършен, тъй като било доказано, че
1
владението върху тях се осъществява не от длъжника, а от третото лице С. Г.
Н., която била придобила владението на 12.12.2013 г., както било посочено в
предварителния договор.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано на основание издаден
изпълнителен лист, с който в полза на взискателя Г. К. Н. са поставени в дял
недвижими имоти с идентификатор 538.501.298.1.3, 11538.501.298.1.4,
11538.501.298.1.2, 11538.501.298.2, 11538.501.298.3, както и движими вещи по
списък. Длъжник по изпълнителния лист е лицето Т. К. Т..
На 29.06.2021г. е подадена молба от С. Г. Н., с приложен предварителен
договор от 12.12.2013г., от който е видно, че владението върху недвижими
имоти с идентификатори 11538.501.298.2 и 11538.501.298.3 се предава от
продавача Т. К. Т. на купувача С. Г. Н. на 12.12.2013г. – чл. 5.2 от
предварителния договор.
На 01.07.2021г. е извършена проверка на място и е съставен протокол за
въвод във владение, в който е констатирано, че въвод не се извършва, тъй
като в имотите е заварено третото лице С. Г. Н., което владее имота на
основание представения по делото предварителен договор от 12.12.2013г.
Поради това помощник-съдебният изпълнител е дал тридневен срок на
завареното трето лице да поиска спиране на изпълнението.
На 05.07.2021г. е постъпила молба от С. Г. Н., с която оспорва
приложението на разпоредбите на чл. 523 и чл. 524 ГПК, съответно е
поискана отмяна на въвода във владение.
Съдебният изпълнител, е приел в обжалваното разпореждане, че въвод
във владение върху недвижими имоти с идентификатори 11538.501.298.2 и
11538.501.298.3 не може да бьде извършен, тъй като било доказано, че
владението върху тях се осъществява не от длъжника, а от третото лице С. Г.
Н.. Като доказателство за това е предоставен предварителен договор между
Т.Т. и С. Н., от чието съдържание е било видно, че владението е предадено на
112.12.2013г., т.е. преди предявяване на иска, решението по което се
изпълнява по настоящото изпълнително дело.
За да даде отговор на спорния по делото въпрос, съдът съобрази т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГК
на ВКС, съгласно което:
Ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото,
по което е издадено изпълняваното решение, като твърди че притежава права
върху имота, които изключват правата на взискателя, въвод не може да бъде
извършен. В този случай третото лице не е обвързано от постановеното по
2
делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. В този случай е налице спор
за права, който не може да бъде решен от съдебния изпълнител в рамките на
производството по принудителното изпълнение. По отношение на това трето
лице правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително
основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез
производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от
чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само
фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота,
като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са
противопоставими на взискателя. Изводът следва от обстоятелството, че
установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват
това трето лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава
обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Именно по тази
причина третото лице, придобило владението върху имота преди завеждане
на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523 и чл. 524 ГПК
защита, а и няма интерес от същата. Същото трето лице има правото да
обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, като за да бъде уважена
жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на
придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за
обжалване на извършени въвод не води до санирането му, тъй като в този
случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76
ЗС срещу взискателя. От посоченото следва, че в случаите, когато имотът,
предмет на въвода, се владее от трето лице, което е установило владението си
преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение,
съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение на имота, а
ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като поради съществуваща
законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде
отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по
отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до
неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита в
случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От
съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от
защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети
лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по
силата на ал. 1. В случай, че третото лице е придобило владението преди
завеждане на делото, взискателят ще трябва да понесе последиците от това,
че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв
срещу третото лице.
Според мотивите на цитираното тълкувателно решение, в този случай
законът е задължил съдебния изпълнител, ако при въвода намери в имота
трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка
дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице
второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е
3
уверил в тези обстоятелства. Следователно съдебният изпълнител е длъжен
служебно, а третото лице при условията на пълно и главно доказване, да
установи по изпълнителното дело, дали владението е придобито преди
завеждане на иска, по който е издадено изпълнителното основание или след
това. Ако не бъде категорично установено, че владението е установено преди
завеждане на делото решението, по което се изпълнява, следва да намери
приложение редът по чл. 523, ал. 2 вр. с чл. 524 ГПК.
Изводът на настоящия съдебен състав е, че по настоящото изпълнително
дело не е установено обстоятелството, че владението на процесните имоти е
предадено от Т. К. Т. на С. Г. Н. преди завеждането на иска за делба по който
е издадено съдебното решение, което се изпълнява. Това е така, тъй като
според разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ, какъвто
представлява представеният по настоящото дело предварителен договор от
12.12.2013 г., има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Взискателят – Г. К. Н. безспорно
има качеството на трето лице по смисъла на цитираната норма, защото не е
страна по предварителния договор и неговия подпис не е положен на
документа. Последният не е нотариално заверен, нито са налице някои от
другите предпоставки на чл. 181 ГПК. Следователно фактическият извод за
датата на сключване договора, а от там и за предаване на владението, не може
да бъде противопоставен на взискателя. Съдебния изпълнител следва да
събере други доказателства, чрез които да установи момента на установяване
на владението, за да се прецени дали следва да намери приложение редът по
чл. 523, ал. 2 вр. с чл. 524 ГПК или въводът е недопустим.
Поради изложеното съдът намира обжалваното разпореждане за
незаконосъобразно, като същото следва да бъде отменено, а делото върнато
на ЧСИ за извършване на проверка съобразно чл. 523, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № 47452/06.12.2021 г. по изп. д. № 0287
по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. №804, район на действие – Окръжен
съд Бургас.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Делян Николов с рег. №804, район на действие
– Окръжен съд Бургас, за изпълнение на указанията на съда, съобразно
мотивите на настоящото решение.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5