ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2442
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 62716/02.08.2022 г. от
„Профи кредит България“ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р. И.
срещу разпореждане № 16686/19.07.2022 г. по ч. г. д. № 9534/2022г. по описа
на РС Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу И. И. В., ЕГН **********.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания акт. Сочи се, че заповедният съд е стигнал до
неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Поддържа се, че процесният договор отговаря на всички законови
императивни изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК
относно съдържанието на договора за потребителски кредит; ясно е посочена
методиката на формирания годишен процент на разходите и същият не е по –
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България; годишния лихвен процент от 41,00% отговаря на
законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че
1
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството
да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
По отношение на възнаграждението по закупените допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ за изложени оплаквания, че последните действително ще
се извършат по повод на договора за кредит, но не са част от обичайната
дейност по кредитиране, че същата се извършва в полза на
кредитополучателя и касае права, които не са предоставени на потребителя по
силата на закона, тъй като съгласно ЗПК потребителят има право единствено
да извърши предсрочно погасяване на кредита, какъвто не е настоящият
случай. Извършено е позоваване на § 1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПК, където е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването на
допълнителните услуги не е задължително условие за получаване на кредита
или за получаването му при предлаганите условия, което в случая се явява
изрично описано в договора и в чл. 5.2 от Общите условия. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и вместо това издаване на заповед за изпълнение.
Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 9534/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Профи кредит България“ЕООД, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник И. И. В.,
ЕГН ********** за следните суми представляващи вземания по договор за
потребителски кредит № 30037815354/01.07.2019 г.: 2 603,81 лева – главница;
1 102,12 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.05.2020 г. до 08.05.2021 г.; 700,00 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; 2 263,36 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 181,71 лева – законна лихва
дължима от 08.05.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г.
и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на
2
137,02 лева – държавна такса и 180,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
отхвърлено първостепенният съд е приел, че съществува обоснована
вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, което е пречка да
се определи съществуването на претендираните вземания към момента на
издаване на заповед, включително с оглед твърдението за заплатени от
длъжника суми по договора в размер от 1 906,13 лева, като наред с това
клаузата за заплащане на допълнителни услуги се явява нищожна, поради
противоречие на ЗПК.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението суми, е
правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото
длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото
заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на
обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В съдържанието на представения към заявлението договор за
потребителски кредит № 30037815354/01.07.2019 г. е посочено: отпусната
сума - 3000,00 лева; ГПР – 48.97%; годишен лихвен процент – 41,00%; размер
на погасителна вноска – 143,53 лева и обща сума за плащане - 5 165,87 лева.
Посочено е, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както
следва: „Фаст“ (приоритетно разглеждане) - 900,00 лева, а „Флекси“ (гъвкав
погасителен план) – 2 910,00 лева, като размерът на вноската за тях е 105,83
лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено
е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително
предоставените услуги е 8 975,87 лева, а месечната погасителна вноска,
съответно 249,00 лева.
3
С допълнителна молба вх.№ 56936/12.07.2022 г. (л. 16 от делото на
РС) заявителят е уточнил, че размерът на погасеното от длъжника е общо
2 973,68 лева, като в табличен вид е посочен начинът, по който частичното
плащане е отнесено за погасяване на задълженията по договора – съответно,
главница, лихва и вноска за допълнителни услуги.
Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ (съответно т. 15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия към
договора за потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето същество
възнаграждението за тези допълнителни услуги (съответно приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния
план), представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на
заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо
независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната
услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. На свой ред това, че възнаграждението за закупените
допълнителни услуги не е включено при определяне на ГПР се признава и от
самия жалбоподател в жалбата, като се поддържа, че закупуването на
допълнителните услуги не е задължително условие за сключване на договора
и поради това не следва да бъде включено при определяне на ГПР. Така
представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване
на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи
действителните размери на лихвения процент и годишния процент на
разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава
съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, в които случаи пък съгласно чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Не на
последно място, в договора за потребителски кредит е посочено, че
годишният лихвен процент е 41,00% и това обосновава самостоятелна
вероятност последният да е необосновано завишен по размер, в който случай,
съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, уговорката за дължимата по договора
4
възнаградителна лихва би била неравноправна. От своя страна, това, каква
част от заплатените суми следва да бъде отнесена, като погашения по
главницата и каква – като заплащане на договорна лихва и допълнително
закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно клаузи, за които се допуска да
са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП, евентуално целият договор недействителен, не би могло да се провери в
рамките на заповедното производство, а в рамките на последващия го
състезателен исков процес.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие
на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за вземанията, предявени с процесното заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 16686/19.07.2022 г. по ч. г. д. №
9534/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5