Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________
гр.
Варна, ___________2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Ирена Обретенова
при секретаря
Румела Михайлова и с участието на
прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян
И., като разгледа докладваното от съдията Обретенова адм.дело № 1545
на Административен съд - Варна по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.3 и чл.284 от ЗИНЗС, и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по предявен иск от М.А.А.
с ЕГН **********, пребиваващ в Затвора-Варна
срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който претендира ответникът да му
заплати сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди,
изразяващи се в получена „вентрална херния” и безсъние, липса на апетит, апатия,
негативни емоции, силни нравствени, емоционални, психически и психологически
терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, негативно
отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир, които вреди са
причинени в периода от началото на
В
исковата молба се твърди, че от действията на администрацията на Затвора-Варна,
изразяващи се в предоставяне в нарушение на чл.77, ал.1 от ЗИНЗС на
изключително тежка и неподходяща работа, на ищеца са нанесени неимуществени
вреди, представляващи увреждане на здравето му – получена вследствие тежкия
труд „вентрална херния“, наложила незабавна оперативна интервенция и причинила
му силни страдания, болки и негативно отражение върху емоционалния му живот,
психиката и душевния мир. Посочва се, че след извършената му операция, А. е
трябвало да търпи оздравителния процес в несъответстващи на здравните
предписания условия, което му е причинило безсъние, липса на апетит, апатия. Посочени
са и бездействия на администрацията, изразяващи се в незаинтересованост и
невземане под внимание на оплакванията на ищеца от подутина в коремната област
и появата на силни, остри болки, ненавременното осигуряване на външен преглед
от специалист, което е застрашило неговия живот и здраве. С тези доводи моли съдът да уважи изцяло така
предявения иск, като основателен и доказан.
В
съдебно заседание и по съществото на спора ищецът, чрез процесуалните си
представители - адв. В.М. и адв. Ц.Л. ***, поддържа иска по основание и размер,
като претендира присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание, чрез процесулен представител – юрисконсулт С С, оспорва иска
по основание и размер. Счита, че претенцията е неоснователна и недоказана,
поради неосъществен фактически състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Моли искът да бъде
отхвърлен, като в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура,
представлявана в съдебно заседание от прокурор И., пледира за отхвърляне на предявения иск. Намира го за
недоказан, доколкото събраните по делото доказателства не установяват по
безспорен начин претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на законово
задължение от страна на ответника.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните липсва спор и се установява от
представените по делото справки с рег.№№ 146/15/10.07.2018г. и
146/15/12.07.2018г. на началника на Затвора-Варна /л.39, 38/, че: ищецът М.А.А. ***.2015г. при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 години. При постъпването си в затвора,
същият е настанен в приемно отделение, след което е бил разпределян и
настаняван в следните затворнически групи: на 08.05.2015 г. – в пета група (за
обвиняеми и подсъдими); на 26.10.2015 г. – в осма група (за неработещи –
рецидивисти); на 28.09.2016 г. - във втора група (за работещи на доброволен
труд); на 08.11.2017 г. – в седма група (осъдени рецидивисти – неработещи).
След
постъпването му в Затвора - Варна, на ищеца е извършен медицински преглед,
видно от медицинска бележка амб.№ 2516/04.05.2015 г. (л.44 от делото), според
която А. няма оплаквания, отрича минали заболявания, ТБК и зависимости, поради
което е клинично здрав и годен за тежък физически труд.
Със
Заповед № 256/30.11.2017 г. на Началника на Затвора-Варна, ищецът е назначен да
полага доброволен неплатен труд като „общ работник по ремонта“, считано от
01.12.2017г. и е работил до 24.01.2018г., общо 42 работни дни /удостоверяване в
писмо на служител ТРЗ в затвора на л.136 и присъствени форми на л.137, 138/. Видно
от представеното копие от книга за инструктаж (л.41 от делото) такъв му е
проведен на 05.12.2017 г.
От медицинската документация (л.42-86 от делото) се установява, че ищецът е претърпял предишна
операция по
повод „преплитане на черва“ и в
резултат на неправилно зарастване на меките тъкани в дълбочина е получил „евентрация”.
На 24.01.2018г. е прегледан в МБАЛ „Света Анна Варна”, като при прегледа е
посочил, че има болка в корема от 2 дни /лист на пациент на л.46/. Преглед му е
осъществен и на следващия ден – 25.01.2018г. в същата болница със същата
анамнеза. Назначено му е оперативно лечение.
На 27.03.2018 г. А. е приет в МБАЛ „Св. Анна -
Варна” АД с окончателна диагноза „Вентрална херния без непроходимост или
гангрена“ и на същата дата му е извършена планова операция. Операцията е била успешна и А. е изписан от болничното заведение на 01.04.2018 г. по негово желание /епикриза на л. 49/.
При завръщането си в Затвора-Варна, ищецът е отказал да бъде настанен в
медицинския център, поради което е бил върнат в килията си. Видно от Медицинско
направление от 01.04.2018 г., издадено от Медицинския център в Затвора до
кухнята (л.51 от делото), на ищеца е
била назначена Диета тип І – да му се дава по 1 кофичка кисело мляко до
10.04.2018 г., включително, като се изключат от храната му варива и яйца.
В представените
копия от медицинския журнал в Затвора-Варна (представени в цялост на л.139-167 от делото) се установяват следните
записвания: на 12.01.2018г. – лумбална постоперативна евентрация, изписани
обезболяващи; на 19.01.2018г. – конюнктивит; на 24.01.2018г. – за кунсулт с
хирург, издадено е медицинско направление до спешен център МБАЛ „Св.Анна Варна”
/л.52/, отразени данни от изследвания на кръвта; на 02.02.2018г. – главоболие,
предписано обезболяващо; на 14.02.2018г. – няма данни за ОХИ; на 01.04.2018 г.
- изписан от Втора хирургия, назначена терапия с ципрофлоксацин и фоматидин, отказва
да бъде настанен в медицинския център; на 04.04.2018 г. – 3 броя нимезил; на
05.04.2018 г. – марли, спирт, риванол; на 16.04.2018 г. - състояние след
операция, марли, левкопласт; на 17 и 18.04.2018 г. - състояние след операция, 6
броя нимезил, марли, спирт; на 23.04.2018 г. - състояние след операция, спирт,
марли, браунол; на 25.04.2018 г. - състояние след операция, цикатридина, марли,
цитопласт, аналгин; на 26.04.2018 г. - зъбобол – хексалгин; на 27.04.2018 г. - състояние
след операция, марли; на 30.04.2018 г. - състояние след операция, левкопласт,
спирт, марли; на 04.05.2018 г. - състояние след операция, левкопласт, спирт,
марли; на 10.05.2018 г. - състояние след операция, марли, спирт, 10 таблетки темпалгин;
на 17.05.2018 г. – лумбалгия, диклак гел; на 18.05.2018 г. - назначена терапия
със смекта и диган; на 23.05.2018 г. – главоболие, аналгин сироп; на 28.05.2018
г. – зъбобол, хексалгин; на 01.06.2018г. и 04.07.2018г. – проведен разговор. Други отразявания в журнала по отношение на ищеца
няма /медицинска справка на л.105, гръб/.
По искане на ищеца, с оглед установяване
наведените в исковата молба твърдения, по делото са назначени съдебно-психологична и
съдебно-медицинска експертизи:
Вещото
лице по съдебно-психологичната експертиза Р.С.Г. (клиничен психолог) дава
заключение за психическото състояние на ищеца във връзка с така извършената му
операция. Според заключението й, операцията се е отразила на ищеца и организмът
му е претърпял „астенизация“ (отслабване на организма в следствие на някакво
заболяване). Посочва също, че към момента на психологичното освидетелстване А.
е с повишена невротичност, вследствие типа на висша нервна дейност и личностните
му особености. Посочва още, че неговото психично състояние е променливо, но
това според нея се дължи на условията, в
които пребивава в момента (Затвора-Варна), както и на страхове какво ще се
случи с него след напускането на затвора. При изслушването в съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че тази повишена невротичност на А. може да включва
безсъние, липса на апетит, апатия, терзания, но в даден момент той може да бъде
и по-спокоен.
Вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, д-р Д.А.Д., дава заключение за
възможните причини за заболяването на ищеца, условията, в които се е намирал след
изписването му от болничното заведение и грижите, които са полагани за
възстановяването му. Според вещото лице, след опериране на ищеца от „заклещена
постооперативна евентрация“, същият е бил изписан от болницата по свое желание
и при връщането му в Затвора-Варна е отказал да бъде настанен в медицинския
център. В затвора му е провеждано лечение с обезболяващи, раната му е
почиствана със спирт и са му поставяни марли, като към момента на проведения
преглед, няма данни за възникнали усложнения във връзка с проведеното лечение. Вещото
лице посочва, че поставената на ищеца диагноза „постоперативна евентрация“
представлява състояние след оперативно лечение, каквото му е проведено през
2009г. или 2010г. в болницата към Затвора гр.Ловеч, при което в резултат на неправилно
зарастване на меките тъкани в дълбочина, се получава разкъсване на подлежащата
коремница, като част от коремното съдържимо излиза в подкожието (в повечето
случаи това са тънки черва и голямото було). Според д-р Д., възможните причини
за това състояние са две - едната е физиологията на самия пациент (слабост на
съединителната тъкан, която след извършване на оперативно лечение зараства
неправилно и се оформя отвор, който постепенно се разширява), а втората е при
едно извънредно физическо усилие (било то активно клякане, активно извършване
на коремни преси, спортуване, вдигане на тежки предмети и други). В конкретния случай вещото
лице не може да посочи
със сигурност на какво се дължи
състоянието на ищеца, тъй като няма медицинска
документация, която да покаже кога за първи път е установено.
Според експерта, причината може да бъде както физиологията на пациента, така и предвид
извършване на прекомерно физическо усилие, но не може да определи коя е водещата.
По искане на ищеца, с оглед установяване
наведените в исковата молба твърдения, по делото са допуснати до разпит в
качеството на свидетели лишените
от свобода П.М.И. и З.К.Б.. И двамата са пребивавали
в Затвора-Варна към процесния период и са работили като строители при ремонта
на Административната сграда към Затвора-Варна. От показанията на свидетелите се
установява, че преди започване на работа, както и по време на работа, не са им
извършвани никакви прегледи. Свидетелите посочват: че ищецът е работил на доброволен
принцип и е можел да откаже работата, но не го е сторил, тъй като работел, за
да намали присъдата си и при отказ, нямало повече да го повикат на работа; ищецът
е работил като общ работник на строежа – чистил е и е носил кофи и колички,
пълни с цимент, като разстоянието, което е трябвало да изминава с количката е
било около 100-
Горната фактическа обстановка, съдът приема за
установена въз основа на представените доказателства, които са взаимно
обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално ДОПУСТИМ,
а разгледан по същество – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът приема, с оглед обстоятелствената част на исковата
молба и нейния петитум, че е
сезиран с иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение
в размер от 50 000 лева за претърпените
от него неимуществени вреди (получена вентрална херния и безсъние, липса на
апетит, апатия, негативни емоции, силни нравствени, емоционални, психически и
психологически терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство,
негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир) в следствие от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация – предоставяне
на тежка физическа работа, неподходяща за него, незаинтересованост и невземане
под внимание на оплакванията на ищеца от подутина в коремната област и появата
на силни, остри болки, ненавременното осигуряване на външен преглед от
специалист, което е застрашило живота и здравето на А., в резултат на получена
“вентрална херния“, както и поставянето му в неподходящи хигиенно-битови
условия в следоперативния период.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. А разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на
цитираната разпоредба, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода", са длъжни да осигурят на лишените
от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, с оглед на които следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на
лицата, чиято свобода е ограничена.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС, прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и Областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Следователно отговорността на ответника произтича пряко от закона и
административния характер на дейността по ръководство и контрол върху местата
за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на
реда и условията в тези места. Като административен орган със статут на
юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде
изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи
отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените в
състава му административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността
по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на
иска за вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки – 1. акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца, като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.284
ал.5 от ЗИНЗС) и 3. пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Относно заявената в исковата молба претенция за
обезщетение на неимуществени вреди, представляващи увреждане на здравето на ищеца –
получена вследствие тежкия труд по
ремонта на Затвора-Варна „вентрална херния“,
наложила незабавна оперативна интервенция и причинила му силни страдания, болки
и негативно отражение върху емоционалния му живот, психиката и душевния мир,
съдът намира следното:
Ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 (седем) години при строг режим, като е постъпил в Затвора-Варна на 24.08.2015 г. При постъпването на А. *** му е извършен медицински преглед, който е завършил със заключение, че лицето е
клинично здраво и може да работи тежък физически труд. Посоченото се установява от
медицинска бележка амб.№ 2516/04.05.2015 г. (л.44 от делото) и медицинска справка от 16.07.2018 г. от
медицински фелдшер Златева (л.43 от делото). Следователно неоснователно е твърдението на ищеца,
че не му е провеждан медицински преглед.
От медицинската документация (л.42-
Следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че съобразно представените по делото
доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, А. е полагал
труд на строежа доброволно, като във всеки един момент е можел да откаже да
извършва така възложената му работа, но не го е направил. Неоснователно ищецът
се позовава на нарушения на Наредба №3/28.02.1987г. за задължителните предварителни
и периодични медицински прегледи на работниците, на Наредба № 15/31.05.1999г.
за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични
режими на труд и почивка по време на работа и на Наредба № 16/31.05.1999г. за
физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, тъй като същите касаят
лица, работещи по трудов договор. В случая положеният от жалбоподателя труд е
бил доброволен, като няма препратка в ЗИНЗС за прилагане на тези нормативни
актове по отношение на лишени от свобода.
С оглед
гореизложеното, Съдът намира, че по делото не се установяват осъществени
действия от страна на служителите на Затвора-Варна, с които се нарушава чл.3 от ЗИНЗС по повод предоставяне на ищеца за упражняване на тежък физически труд.
Относно заявената в исковата молба претенция за
обезщетение на неимуществени вреди в резултат на поставянето му в
неподходящи хигиенно-битови условия в следоперативния период, Съдът намира
следното:
Изискванията за медицинско обслужване на лишените от свобода лица се
съдържат в чл.128-149 от ЗИНЗС и Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода (ДВ, бр.31/23.04.2010 г.). Съгласно чл.128 ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода. За целта нормата на чл.129 от ЗИНЗС регламентира
осъществяване на медицинското обслужване в медицински центрове и специализирани
болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5
ал.1 от ЗЛЗ, които са част от националната система за здравеопазване и
медицинската помощ, която се осъществява в тях следва да съответства на общите
медицински стандарти. Съгласно нормата на чл.130 ал.1 от ЗИНЗС, лечебните заведения към местата за лишаване от
свобода са два вида – специализирани болници за активно лечение и лечебни
заведения за извънболнична помощ – медицински центрове. По смисъла на чл.134 ал.1 от ЗИНЗС, в медицинските центрове се осъществяват спешна
медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана
извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична,
рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско
освидетелстване на здравното състояние на лицата. Изпращането на лишените от
свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва
при липса на условия за провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозно
заболяване и необходимост от консултативни прегледи или специализирани
изследвания, съгласно чл.135 ал.1 от ЗИНЗС.
В
конкретния случай, противно на твърдяното от ищеца, на същият е била
предоставена специализирана консултация с хирург няколко дни след първото му
оплакване - А. е бил изпратен в МБАЛ
„Света Анна Варна” с медицинско направление от затвора на 24.01.2018г. /издадено
при второто посещение на мед.център в затвора/, като в издадения за това лист
от прегледа /л.46/ е посочено, че е съобщил за болки в корема от 2 дни. А. е
бил приет за операция, която е извършена на 27.03.2018г. като планова, а не
спешна, при което същият е бил изписан от болницата по негово желание скоро
след това - на 01.04.2018г.
В заключението си вещото лице д-р Д.
заявява, че условията в
килията на ищеца не са подходящи за провеждане на постоперативно лечение, но
при връщането си в Затвора - Варна той сам
е отказал да бъде настанен в медицинския център. Според вещото лице в
Затвора-Варна има медицински център – стационар, в който при спазване на
правилата и съвременната медицинска практика, е можело да бъде оказано
адекватно постоперативно обслужване на ищеца при негово желание. В приложената медицинска документация няма данни
за възникнали инфекции на раната, въпреки че превръзките са извършвани в килията на А.. На ищеца
ежедневно са били предоставяни лекарствени средства и превързочни материали,
като към момента на проведения от вещото лице преглед - 28.12.2018 г., няма
данни за възникнали усложнения, във връзка с проведеното оперативно лечение.
При
тези данни, Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за незаинтересованост
от страна на ответника по отношение на оплакванията му от болки в корема,
несвоевременно оказване на медицинска помощ, както и за поставяне в неподходящи
хигиенно-битови условия в следоперативния период. Администрацията на
Затвора-Варна е осигурила навреме необходимия за ищеца, с оглед здравословното
му състояние, специализиран медицински преглед, предоставила му е възможност за
нужното оперативно и следоперативно лечение, като същият по собствено желание е
отказал част от медицинските грижи /поискал е да бъде дехоспитализиран и
впоследствие е отказал да бъде настанен в медицинския стационар към затвора/ и
по този начин сам се е поставил в неблагоприятно положение.
При
тези данни, не се установяват
предпоставките за възникване на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и най-вече
първата предпоставка - незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията
на Затвора-Варна, от което да са произтекли вреди за ищеца.
Не се
установява по категоричен начин и причинно-следствена връзка между положения от
ищеца тежък физически труд и възникналото заболяване „вентрална херния” и
изпитаните от него негативни емоции,
безсъние и др. В тази връзка вещото лице по изслушаната медицинска експертиза
не посочва с категоричност, че получената вентрална херния е в резултат на
положения 42-дневен труд, като заявява, че причина за същата може да са
последици от извършена предходна коремна операция на ищеца. От друга страна,
според психологическата експертиза, налице са различни причини за изпитваните
от ищеца негативни емоции и невротичност и те не са свързани с коментираното
заболяване и лечението, проведено в тази връзка.
С
оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че предявеният
иск е неоснователен и следва
да се отхвърли. При този изход на спора, неоснователна е и
претенцията на процесуалните представители на ищеца за присъждане на адвокатски
хонорар.
По делото е направено и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира това искане за неоснователно. При систематичното
тълкуване на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС се налага извод, че при изцяло
отхвърлен иск, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника направените
от него разноски. Последните обаче не включват юрисконсулското възнаграждение.
Изводът се налага по арг.
от чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, където е посочено че при изцяло или частично уважен
иск, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца, разноските по делото,
държавната такса и възнаграждението на един адвокат, ако е ползван такъв.
Възнаграждението на адвокат, представлявал процесуално ищеца и възнаграждението
за юрисконсулт, представлявал процесуално ответника, следва да са подчинение на един
и същи режим. След като законът изрично (извън разноските
по делото) посочва, че се дължи възнаграждение за адвокат, то по същия начин
следва да е посочена и
дължимостта на възнаграждението за юрисконсулт. Липсата на регламентация, че при изцяло отхвърлен иск, съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт, от
какъвто е бил представляван в процеса, води до извод, че такова възнаграждение не се
дължи и направеното искане следва
да бъде оставено без уважение.
Ищецът не следва да бъде осъждан да заплати
направените от съда разноски по делото за изготвените съдебно-психологична и съдебно-медицинска
експертизи, разноските за които са изплатени от бюджетните суми на съда, поради това, че е освободен от задължението за заплащане на
държавни такси и разноски по делото с
Определение № 1964/25.06.2018 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.А.А., ЕГН: **********, пребиваващ в
Затвора-Варна срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с който претендира ответникът да му заплати сумата
50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди,
изразяващи се в получена „вентрална херния” и безсъние, липса на апетит, апатия,
негативни емоции, силни нравствени, емоционални, психически и психологически
терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, негативно
отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир, които вреди са
причинени в периода от началото на
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: