Разпореждане по дело №35/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба на Въззивното производството е образувано по въззивна жалба от Г. Б. К., в качеството му на Директор на Д...”Д.”, ЕИК *, с.Д., О.Б., У. К.” № * насочена против против Решение № 600/26.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1716/2010 г. по описа на РС Р..

В същата се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания С. акт при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор от ответника доводите във въззивната жалба се оспорват. Не се правят доказателствени искания.

Б. окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се е спорило по факта, установен и от приобщените писмени доказателсва /трудов договор № 18 от 31. 10. 2002 год., приложен към личното трудово досие на ищеца Д. П./, че преди процесното уволнение страните по делото са били в трудово правни отношения, като въззиваемият е изпълнявал длъжността „...”. Първоначално трудовото правоотношение е възникнало като срочно такова - с изпитателен срок, като в последствие на основание чл. 69, ал. 1 от КТ, същото се е трансформирал от срочен в договор за неопределено време. Личното трудово досие на въззиваемия съдържа кдве длъжностни характеристики - за длъжността „...” и за длъжността „...”.

Няма спор по факта, че със Заповед № 230 от 27. 09. 2010 год. по описа на въззивника трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, чл. 187, т. 3 и чл. 188, т. 3 от КТ, поради неизпълнение на възложената му работа и не спазване на техническите и технологичните правила за работа в горите.

Като мотиви за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” в атакуваната заповед е посочено, че в периода 15. 06. 2010 год. – 09. 09. 2010 год. е допуснал виновно неизпълнение на възложените му задължения, произтичащи от трудовото му правоотношение и изразяващо се в допускане на незаконна сеч в одобрени и неодобрени за сеч насаждения в поверения му V-ти охранителен участък от ДГФ на Д... „Д.”.

В общо 12 точки са изброени нарушенията допуснати от страна на служителя П., а именно: 1. В отд. 171 „ж", незаконно добити 6 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 26 см; 2. В отд. 170 „п" незаконно добити 2 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 25 см и 18 см; 3. В отд. 169 „б" незаконно добити 6 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 32, 56, 18, 32, 28, 42 см. и два броя дървета от бук с диаметър на пъна 16 и 19 см; 4. В отд. 167 „в" незаконно добити 7 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 25, 25, 19, 13, 20, 34, 28 см; 5. В отд. 165 „т" незаконно добити 2 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 25 и 18 см; 6. В отд. 163 „з" добити 206 бр. дървета от бял бор, насаждението е силно проредено на места с изрязани просеки; 7. В отд. 163 „o1" незаконно добити 6 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 18 см; 8. В отд. 159 „а" незаконно добити 10 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 20 см; 9. В отд. 159 „г" незаконно добити 18 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 28 см и 1 бр. дърво с диаметър на пъна - 32 см; 1. В отд. 163 „е" добити 196 бр. дървета от бял бор, вследствие на проведената сеч насаждението е силно проредено; 11. В отд. 159 „д" незаконно добити 35 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 30 см. и 12. В отд. 159 „е" незаконно добити 5 бр. дървета от черен бор със среден диаметър на пъна 26, 32, 18, 21 и 26 см.

В заповедта е отразено, че визираните в нея нарушения са установени от комисия назначена от Директора на Д... „Д.", със Заповед № 222/07.09.2010 год. за извършване на извънредна ревизия на III, IV, V и VI-ти охранителни участъци от Д... на Д... „Д.''.

Не е спорен фактът, че заповедта е връчена на ищеца лично на 27. 09. 2010 година.

От приобщените пред районния съд писмени доказателства се установява, че с писмо с изх. № Б-905 от 20. 09. 2010 год. по описа на Д. ..„. Г. С. – Д.”, гр. Д., подписано от Директора на предприятието, адресирано до Д. П., в качеството му на „...”, работодателя е изискал от служителя в срок от три дни от получаване на писмото да даде писмени обяснения във връзка с конкретни в писмото нарушения.

Последното е връчено на П. лично на 20. 09. 2010 год.

По повод на последното въззиваемият е депозирал писмени обяснения с вх. № А-932 от 23. 09. 2010 год. по описа на въззивника.

В същите е отразено от страна на служителя, че се предоставят във връзка със Заповед № 222 от 07. 09. 2010 год. на Директора на Д. ..„. Г. С. - Д.", за резултатите констатирани по време на извършената ревизия и писмо № Б-905 от 20. 09. 2010 год.

Други писмени доказателства не са били ангажирани от страна на въззивника, въпреки указанията на районния съд във връзка стежестта на установяване на релевантните за предмета на спора факти.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че исковете, с които е сезиран, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са процесуално допустими, предвид надлежната процесуална легитимация на страните в процеса и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Разглеждайки ги по същество същия приел и че са основателни.

За да стигне до този краен извод навел доводи, че в случая са спазени процесуално-правните предпоставки за налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” - същото е наложено от компетентния орган – Директора на Д...“. Г. С. - Д.", гр. Д., вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, в качеството му на работодател и в обема на предоставените му в тази връзка правомощия.

Приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е спазил задълженията произтичащи от разпоредбата на чл. 193 от КТ, които са съществен елемент от дисциплинарната процедура.

Горният релевантен факт се установявал безспорно от приобщения по делото доказателствен материал, в частност писмо с изх. № Б-905 от 20. 09. 2010 год. по описа на Д. Г. С. – Д., подписано от Директора на предприятието, адресирано до Д. П., в качеството му на „...”, с което работодателя е изискал от служителя в срок от три дни от получаване на писмото да даде писмени обяснения във връзка с конкретни нарушения посочени в писмото и писмени обяснения с вх. № А-932 от 23. 09. 2010 год. по описа на предприятието – ответник, които са предоставени от служителя П. във връзка със Заповед № 222 от 07. 09. 2010 год. на Директора на Д. ..„. Г. С. - Д.", за резултатите констатирани по време на извършената ревизия и писмо № Б-905 от 20. 09. 2010 год.

Поради горното и районният съд приел за неоснователно твърдението на ищеца-въззиваем, че поисканите му писмени обяснения не са дадени по повод започнало срещу него дисциплинарно производство, а във връзка с извънредна ревизия, което на практика според него обуславя незаконосъобразността на атакуваната заповед, поради нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ.

Районният съд се позовал на константната съдебна практика, според която чл. 193, ал. 1 КТ вменява в задължение на работодателя, след като установи нарушение на трудовата дисциплина, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства и едва тогава да определи по вид и да наложи дисциплинарно наказание.

Навел, че в посочената норма, и изобщо в нормите на Раздел III-ти, Глава девета от КТ не е предвидено задължение на работодателя да уведомява работника, че се провежда дисциплинарно производство, т. е. че ще бъде наказан по дисциплинарен ред. В съответствие с изискванията на закона и практиката по приложението му работодателят в конкретния случай е приел писмените обяснения на ищеца от 20. 09. 2010 год. относно констатирани нарушения на трудовата дисциплина, оценил е доказателствата и едва тогава е определил и наложил дисциплинарното наказание.

Районният съд посочил още, че в контекста на задълженията вменени на работодателя, произтичащи от разпоредбата на чл. 193 от КТ, като съществен елемент от дисциплинарната процедура, следва да се отбележи, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" са изброени 12 нарушения, за които се твърди, че са допуснати от жалбоподателя. На преценка от съда подлежат обаче само единадесет от тях, а именно по т. 2 – т. 12, като за нарушението по т. 1 /В отд. 171 „ж", незаконно добити 6 бр. дървета от бял бор със среден диаметър на пъна 26 см;/ не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ от страна на работодателя за изслушване или приемане на писмените обяснения на работника или служителя. /вж. съдържанието на писмо с изх. № Б-905 от 20. 09. 2010 год. по описа на Д. Г. С. – Д./.

В този случай, на основание чл. 193, ал. 2 от КТ – наказанието по въпросното нарушение, подлежи на отмяна и съдът не разглежда спора по същество.

Това свое съждение районният съд основал отново на трайно установената съдебна практика, според която при неизпълнена процедура по чл. 193 КТ за част от нарушенията, когато само за едно от тях тя е изпълнена и то е само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.

Това е така винаги, когато са налице законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно това единствено нарушение с оглед тежестта си /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя, да е достатъчно, за да обоснове наложеното, от субекта на дисциплинарната власт, дисциплинарно наказание "уволнение".

Районният съд отчел, че атакуваната заповед съдържа всички императивно изискуеми се в чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити – в нея са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени същите, също така е посочено както наказанието така и законният текст, въз основа на който се налага. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено във формата на писмена заповед, която видно от съдържанието на същата е мотивирана по начин, по който не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита срещу уволнението на служителя.

Ето защо приел, че след като е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, трудово-правният спор следва да бъде разгледан по същество по отношение на нарушенията, за които е изпълнена процедурата по чл. 193 от КТ, а именно нарушенията посочени в атакуваната заповед в т. 2 – т. 12.

Изложил и съобаржения, че установените по делото факти от приобщените доказателства не установяват по категоричен начин, че въззиваемият е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в не изпълнение на възложената му работа и не спазване на техническите и технологични правила за работа в горите.

Посочил, че по своята правна същност, съгласно нормата на чл. 187, т. 3, предл. първо от КТ, неизпълнението на възложената работа е особено съществено нарушение на трудовата дисциплина, поради обстоятелството, че същото засяга основата на трудовото правоотношение – престацията на работника или служителя.

В случая изхождайки от съдържанието на атакуваната заповед, в частност посочените от страна на субекта на дисциплинарната власт елементи от обективния състав на нарушението, районинят съд приел, че предмет на съдебният контрол са действията на служителя П., осъществени в нарушение на трудовите му задължения.

От своя страна, техническите и технологичните правила относно изпълнението на работата по арг. на чл. 187, т. 3, предл. второ от КТ са също така елемент от задължението на работника или служителя по трудовото правоотношение и следователно елемент от съдържанието на трудовата дисциплина. Те са указания преди всичко относно начина, по който уговорената работа трябва да бъде изпълнявана. Неспазването им се изразява в отклонение от предписанията относно това с какви технически средства и при каква последователност трябва да се извършват отделните трудови операции, от които се състои съответния вид работа.

Първостепенният съд актентирал върху факта, че с определението си от 24. 11. 2010 год. при разпределянето на тежестта на доказване, изрично е указал на ответното предприятие, че в негова тежест е да докаже законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, включваща безспорната установеност на нарушителят, извършените нарушения и кога са извършени същите.

Последното т.к. с наведените в исковата молба фактически и правни твърдения ищецът оспорва извършването на описаните в заповедта нарушения.

Районният съд посочил още, че процесната заповед, с която е наложено най-тежкото наказание „уволнение”, сама по себе си не доказва вида и обема на твърдяните нарушения, нарушителя и времето на извършването им.

Същата е предмет на С. контрол, като установеността на нейната законност следва да бъде осъществено с предвидените и допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

В т.см. и въпреки предоставената от съда възможност, последното не се осъществено в хода на производството пред районния съд от страна на субекта на дисциплинарната власт.

От страна на последния не се представила посочената в атакуваната заповед, „ .......Заповед № 222 от 07. 09. 2010 год. на Директора на Д. ..„. Г. С. - Д.", гр. Д. ....”, с която се твърди, че е назначена комисията установила нарушенията.

Също така не се ангажирали доказателства, установяващи констатациите на въпросната комисия от извършената ревизия, евентуално сочещи действително осъществени нарушения, изразяващи се в не изпълнение на възложена работа и не спазване на техническите и технологични правила за работа в горите, автора на същите и доколко същите като вид и обем на нарушения, съответстват на описаните в атакуваната заповед такива.

Освен това въззивникът се отказал и от искането си за събиране на гласни доказателства, с които да установява релевантни за предмета нас пора факти.

Поизложените съображения районинят съд приел като краен резултат, че издадената заповед № 230 от 27. 09. 2010 год. на Директора на Д. ..„. Г. С. - Д.", следва да бъде отменена и въззиваемият беде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу С. акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни, по следните съображения:

Районният съд, при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, е установил точно релевантните за предмета на спора факт, след което е приложил точни и относимия към същите материален закон.

С оглед оплакванията във въззивната жалба настящата инстанция се счита длъжна да отбележи, че е обоснован и правилен изводът на районната такава, че доказателствата по делото не установяват по категоричен и безспорен начин извършването на вменените с уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина на въззиваемия, като за избягване на излишно приповтаряне при условията на чл.272 ГПК препраща към тях.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи още веднъж, че възраженията за безспорна установеност на нарушенията на трудовата дисциплина са несъстоятелни.

Извършването на тези нарушения са били оспорени и от въззиваемия поради което и районният съд правилно е указал на въззивника-ответник, че негова е тежестта да установи пълно и главно в хода на производството тези спорни факти.

Последното не е било сторено от негова страна, поради което и той следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие.

Въззивната инстанция изцяло споделя и правните изводи на районната такава по отношение характера на дисциплинарното производство по реда на КТ, вкл. – за случая - безспорната установеност на спазването на процедурата по налагане на конкретното дисциплинарно наказание, но неустановеността на извършване на вменените на въззиваемия дисциплинарни нарушения.

Те са достатъчно изчерпателни и подробни, вкл. съобразени с трайната съдебна практика по подобен вид дела, поради което и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази им част.

Ето защо атакуваното решение, като правилно, следва да се потвърди.

Съобразно изходът от спора в тежест на въззивника следва да бъдат поставени и сторените от въззиваемия по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 700 лв. за възнаграждение на процесуалния му представител.

Мотивиран от горното и на основание чл.269 – чл.272 ГПК, Окръжен съд гр.Б.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 600/26.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1716/2010 г. по описа на РС Р..

ОСЪЖДА Д. ..„. Г. С. Д." гр.Д., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Д., У. К. № *, П. от Директора Г. Б. К. да заплати на Д. Г. П. - ЕГН * от гр.Д., У. Р. № 18 сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева за възнаграждение на процесуалния му представител.

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните ведномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБългария, при наличие на основания за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: