№ 2172
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201916 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Ива Алексова, като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 1916 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе с решение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.).
Образувано е по жалба от „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД, чрез законните му
представители (управител и прокурист), срещу Наказателно постановление (НП) № К-
039301 от 17.12.2021г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара”
(ГД „КП”) при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на осн. чл.210а, вр.
чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000
(пет хиляди) лева за нарушение на чл.68д, ал.2, т.4 вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП.
В жалбата се излагат доводи за отмяна на НП като незаконосъобразно поради
съществени процесуални нарушения, вкл. липса на мотиви, както и поради допуснати
противоречия с материалния закон. Жалбоподателят смята издаденото НП за неправилно и
необосновано. Посочва, че в НП липсват основни негови реквизити – описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Наказателното постановление
страдало от съществени пороци, тъй като не било издадено при пълно изследване на
фактическата обстановка и не е мотивирано. Според жалбоподателя липсва извършено
нарушение, като от описаните факти в случая не може да се обоснове изпълнение на
сложния състав на нелоялната търговска практика по чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.2,
т.4, предл.1 вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Посочва се, че дори в конкретния случай да е било
извършено нарушение, каквото жалбоподателят смята, че не е налице, то представлявало
безспорно маловажен случай и наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН.
Прави се искане процесното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД,
редовно призован, се представлява от юрк. Б. Ч. (вж. л.7), която подкрепя изложените в
жалбата съображения и искания, като претендира присъждане на разноски, като са
представени и допълнителни писмени съображения (вж. л.71) за отмяна на НП, а при
условията на евентуалност се иска намаляване на наложената санкция до законоустановения
минимум.
Въззиваемата страна (наказващ орган) – Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара”
1
при КЗП, редовно уведомена, също изпраща процесуален представител адв. И.А. (вж. л.76),
която оспорва жалбата като неоснователна и поддържа изложените аргументи и
съображения в съпроводителното писмо-становище на юрк. А.Д. (вж. л.9), като иска
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ако жалбата бъде
уважена – отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени
материали (поотделно и в тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, намира
за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 17.08.2021 година, около 7:30 – 7:40 ч., свидетелят С. П. Ч. пазарувал в магазин
„Кауфланд”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, ул. „Хайделберг” № 1, където закупил
различни хранителни продукти, като един от артикулите бил „Тракийски хляб” – хляб с
пълнозърнесто брашно и овесени ядки, 550 гр. с цена на етикет пред стоката 0.88 лв./бр.,
който продукт бил част от вътрешно филиално (за този магазин) намаление (вж. л.30), но
когато посетил касата за заплащане на продуктите, въпросният хляб бил таксуван на цена от
1.75 лв./бр., която била маркирана на касата (вж. касова бележка – л.32гръб ). Получил
обяснение от дежурния управител, че „може да са сбъркали” на касата.
За случая с въпросната покупка, в качеството си на потребител, свидетелят С. Ч.
сигнализирал КЗП чрез сигнал с вх. № С-03-4482 от 25.08.2021г. (вж. л.32).
Във връзка с подадения сигнал от потребителя, на 26.08.2021г. в обект хипермаркет
„Кауфланд – София – Дружба”, находящ се на горепосочения адрес, стопанисван от
жалбоподателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко” КД била извършена проверка от
свидетелите И. Б. (на длъжност „старши инспектор” в КЗП) и А. К. (на длъжност „старши
инспектор” в КЗП), по време на която било установено, че в обекта се предлагат за
продажба хранителни стоки (плодове и зеленчуци, пакетирани основни храни, консерви,
хляб и хлебни изделия, мляко и млечни продукти, месо, колбаси и месни продукти, риба,
пакетирани солени и сладки изделия); козметика (шампоани, кремове, пасти за зъби и др.);
битова химия; домашни потреби и други по цени предварително поставени от търговеца
чрез етикети, стоящи в непосредствена близост до стоките. За стоките продавани насипно,
цената била обявена за съответната мерна единица. Специално относно потребителската
стока, която била предмет на жалбата, проверяващите служители на КЗП установили, че тя
се предлага за продажба с информация на етикет пред стоката: „Хляб – пълнозърнесто
брашно и овесени ядки, 550 гр., цена 1.75 лв., 1 кг.=3.19 лв.” и „ТРАКИЙСКИ ХЛЯБ” ООД.
В хода на проверката е извършена и контролна покупка на хляба, предмет на
оплакването на потребителя свид. Ч., и още два произволно избрани артикула от витрина
„Хляб” на въпросния магазин, както следва: 1. Хляб, пълнозърнесто брашно и овесени ядки,
550 гр. с цена на етикет пред стоката 1.75 лв. (бял етикет – регулярна цена) се продава, както
следва – 1.75 лв., маркирана на касов бон; 2. Хляб, типов, 500 гр., цена 0.44 лв., 1
кг.=0.88 лв. /стара/, задраскана цена 0.73 лв., – 39% „ТРАКИЙСКИ ХЛЯБ” ООД,
информация от етикета пред стоката (оранжев етикет – акционен продукт) се продава, както
следва – 0,44 лв., маркирана на касов бон; 3. Classic хляб, ръжен, тостерен, 550 гр. цена
1.09 лв., 1 кг.=1.99 лв., „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ” АД, информация от етикет пред стоката
(жълт етикет – продукт с трайно ниски цени) се продава, както следва – 1.09 лв., маркирано
на касов бон.
На отделен стелаж на щанда за хляб се предлагал за продажба преоценен хляб (с
изтекъл срок на годност), който бил с поставени етикети, оцветени в оранжево, и поставени
върху продуктите. Извършена била контролна покупка и на преоценен хляб, както следва:
хляб „Елиаз”, 100 зърна, 400 гр., стара /задраскана/ цена 1.89 лв., нова цена 0.76 лв.
Спестявате 60 %, валидна от 26.08.2021г. до 27.08.2021г. По-евтино! – информация от
етикет, залепен върху продукта се продава, както следва: 0.76 лв., маркирано на касов бон.
На 01.09.2021г. постъпило становищe от търговеца с вх. № С-03-4482/01.09.2021г. и
на 07.09.2021г. постъпило още едно становище от дружеството – жалбоподател № С-03-
4482/07.09.2021г., подадени на електронната поща в КЗП, от които е установено, че
артикулът по сигнала на потребителя, е бил част от вътрешно филиално намаление на
17.08.2021г. с цена 0.88 лв., обозначен с червен етикет за целта, но поради техническо
2
забавяне в комуникацията и отчитането между системата за намаления и касовата
система на скенера за проверка на цена, както и на касата, артикулът е маркиран на
редовната цена от 1.75 лв. Дежурният управител незабавно е оказал съдействие на
потребителя, като го е насочил към гише „Информация” и му е бил предложен ваучер за
компенсация за причиненото неудобство, но потребителят отказал твърдо да представи
касова бележка и да му бъде издаден такъв компенсационен ваучер. Към становищата била
приложена и вътрешна справка, заложена в общата система на търговеца към 17.08.2021г.,
относно цената на артикула хляб с пълнозърнесто брашно и овесени ядки, 550 гр.,
„ТРАКИЙСКИ ХЛЯБ” ООД до всички филиали, находящи се в столицата – 1.75 лева. С
оглед на това, че всеки отделен филиал има право на вътрешно филиални намаления,
цитираният артикул е бил част от такова намаление само на датата 17.08.2021г. с цена от
0.88 лв., обозначен със съответен червен етикет, като била приложена и справка от
системите за вътрешно филиално намаление, видно от която във филиала на търговеца на
17.08.2021г. е била заложена цена за въпросния артикул (0.88 лв.), валидна за периода от
04:43 ч. до 22:59 ч. на 17.08.2021г. (вж. л.30).
От КЗП било прието, че при упражняване на своята дейност жалбоподателят
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко” КД уврежда икономическите интереси на
потребителите и осъществява заблуждаваща и подвеждаща нелоялна търговска практика по
смис. на чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), защото търговецът предоставената информация за цената на стоката, чрез етикет за
артикула (хляб с пълнозърнесто брашно и овесени ядки, 550 гр., марка „Тракийски хляб”)
била невярна и подвеждаща, т. к. при запознаване с етикета, поставен от търговеца,
потребителят очаквал, че ще получи продукта хляб за 0.88 лв., но в действителност е
получил продукт с по-висока от обявената цена от страна на търговеца – 1.75 лева.
Служителите на КЗП, извършили проверката приели, че при осъществяване на
дейността си всеки търговец, в т. ч. и жалбоподателят „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд
Ко” КД следва да следи за спазване на потребителското законодателство, но с поведението
си в този случай са увредени икономическите интереси на потребителите и се прилага
нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. чл.68д, ал.1 от
ЗЗП, доколкото търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация
и следователно е подвеждаща относно цената и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без
използването на търговската практика, а в случая за артикула била обявена по-ниска цена
на етикет в сравнение с издадения касов бон.
Всички тези обстоятелства, установени в рамките на проверката били отразени в
Констативен протокол (КП) № К-2723648 от 26.08.2021г. с приложения (вж. л.15-25).
Свидетелката И. Б. приела, че констатираното от нея представлява нелоялна
търговска практика и било извършено административно нарушение, и затова на 02.11.2021г.
съставила против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко” КД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № К-039301 от 02.11.2021г., за административно
нарушение по чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. ал.1 от ЗПП, в който били отразени
обстоятелствата по проверката, било описано фактически процесното административно
нарушение и неговите обективни елементи. Актът бил съставен в присъствието на
свидетели по съставянето на Акта – свидетел А. К. и В.М., и в усл. на чл.40, ал.2 от
ЗАНН – отсъствие на представител на юридическото лице – жалбоподател, което било
поканено да изпрати такъв, но представител не се явил. На 16.11.2021г. АУАН, подписан от
актосъставителката и двамата свидетели, бил връчен на упълномощено лице К.Р.Б. (вж.
л.13).
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения против
посочения АУАН.
Въз основа на АУАН № К-039301 от 02.11.2021г., на 17.12.2021г. Директорът на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
ГД „КП” при КЗП издал и обжалваното НП № К-039301/17.12.2021г., с което на осн. чл.210а
вр. чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. ал.1 от ЗЗП на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за административно
нарушение на чл.68д, ал.2, т.4 вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. НП било връчено на
19.01.2022г. с обратна разписка (вж. л.12).
С жалба вх. № 15271/27.01.2021г. (опис на СРС), подадена по куриер на 26.01.2022г.
3
(вж. л.2), търговското дружество оспорило издаденото НП пред СРС и било образувано
настоящото дело.
Междувременно, председателят на КЗП издал Заповед № 531/20.10.2021г., с която
забранил на жалбоподателя „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко” КД при упражняване
на своята търговска дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика (вж.
л.41-47), която била изпратена с електронно съобщение до жалбоподателя (вж. л.37-40).
Горните фактически обстоятелства се установяват от събраните доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите,
разпитани в хода на съдебното следствие – И. К. Б., А. П. К. и С. П. Ч., както и въз основа на
надлежно приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения
АУАН № К-039301 от 02.11.2021г., известие за доставяне на жалба (л.2), пълномощно на
юрк. П. П.а (л.6, 72), пълномощно на юрк. Б. Ч. (л.7, 73), съпроводително писмо-становище
(л.9-10), пълномощно на юрк. А.Д. (л.11), писмо от КЗП с известие за доставяне на НП
(л.12), пълномощно на К.Б. (л.13-14), КП № К-2723648/26.08.2021г. ведно с приложения към
него и становище (л.15-25), 31), електронно съобщение от 01.09.2021г. до КЗП с
пълномощно и становище (л.26-28), електронно съобщение от 07.09.2021г. до КЗП с
пълномощно и второ становище (л.29-31), сигнал от потребител до КЗП ведно с приложения
към него (л.32, 32-гръб, 33, 33-гръб), уведомление от КЗП до потребителя Ч. с известие за
доставяне (л.34-36), писмо от КЗП № С-03-4482/09.12.2021г. (л.37-40), Заповед №
531/20.10.2021г. на председателя на КЗП (л.41-47), Заповед № 673/21.08.2019г. на
председателя на КЗП (л.48), Заповед № 297/04.07.2019г. на председателя на КЗП (л.49),
Заповед № 908 ЛС/03.10.2016г. на председателя на КЗП за изменение на служебно
правоотношение на наказващ орган (л.67), Заповед № 273/10.06.2019г. на председателя на
КЗП за назначаване на актосъставител (л.68), молба от жалбоподателя (л.71).
Съдът намира, че показанията на свидетелите И. К. Б., А. П. К. и С. П. Ч., се явяват
последователни и логични, като същите безпротиворечиво излагат своите непосредствени
възприятия относно инкриминираното нарушение, като показанията им взаимно се допълват
и установяват фактическите обстоятелства по случая, свързан с покупката на въпросния
хляб, подаването на сигнала до КЗП, извършената проверка и установеното при нея,
съставените документи, както и обстоятелствата по самото административно нарушение, и
затова съдебният състав кредитира посочените гласни доказателства.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по случая спомагат и писмените
доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК,
които кореспондират с наличните гласни доказателства.
Съвкупният анализ на всички доказателствени материал позволява на съда да
установи изложените по-горе фактически обстоятелства, като същите са безпротиворечиви
помежду си и не се налага обсъждането им по реда на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният
съд приема следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, защото е депозирана от легитимирано
юридическо лице (наказаното търговско дружество), при спазване на срока за обжалване по
чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 19.01.2022г. (л.12), а жалбата е подадена по куриер на
26.01.2022г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказателен акт.
По същество разгледана жалбата е основателна по следните съображения:
По принцип, при разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН, което означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно е приложен, както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр.
чл.84 от ЗАНН).
При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в
производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко” КД съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с компетентността на съответните
органи. Актът е съставен от компетентно лице – служител в КЗП, заемащ длъжността
„старши инспектор”, който се явява „определено длъжностно лице” съгл. чл.37, ал.1, б. „б”
от ЗАНН и чл.233, ал.1, предл.1 от ЗЗП от ръководителя на контролния орган (председателя
4
на КЗП) да съставя АУАН (вж. и Заповед № 297/04.07.2019г. на л.49; вж. и л.68), а
атакуваното НП е издадено от надлежно „упълномощено длъжностно лице” – директор на
посочената регионална дирекция на КЗП съгл. чл.233, ал.2, предл.3 от ЗЗП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН (вж. и Заповед № 673/21.08.2019г. на л.48; вж. и л.67).
Съставът на съда намира, че са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2, и чл.43,
ал.1 от ЗАНН относно съставянето на Акта, доколкото Актът е съставен в отсъствието на
представител на търговското дружество – жалбоподател, надлежно поканено, както и на
двама свидетели, един от които е участвал в проверката, довела до установяване на
твърдяното административно нарушение, като след подписването на АУАН той е връчен на
пълномощник, като е дадена възможност в съответния законов срок да се представят
писмени възражения, т. е. няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до засягане на правото на защита на наказаното юридическо лице относно
съставянето и връчването на АУАН.
Съставът на съда преценява, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 и ал.3 от
ЗАНН, доколкото в рамките на проверката от 26.08.2021г. е било установено извършването
на нарушението, и след това в рамките на три месеца от „установяване на нарушителя” и
в рамките на една година от „извършване на нарушението”, е бил съставен АУАН № К-
039301/02.11.2021г. (на 02.11.2021г.), а в рамките на шест месеца от тази дата е било
издадено и оспорваното НП (на 17.12.2021г.).
Този състав на съда счита, че двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат
формално законовите реквизити съгл. чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, доколкото са в
писмена форма, подписани са от актосъставител и наказващ орган, в тях се съдържат
определени обстоятелства.
Настоящият съдебен състав констатира обаче, че са налице съществени нарушения
на процесуалните правила в образуваното производство по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на търговското дружество, засегнали правото
на защита на наказаното дружество, като съображенията са следните:
На първо място, в съставения от свид. Б. АУАН липсва датата и мястото на
извършване на твърдяното административно нарушение, които се явяват съществени негови
белези от обективна страна, а също така и задължителен реквизит на изискуемата форма на
АУАН съгласно правилото на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, като идентичен е проблемът и с
оспорваното НП, където отново не е отразено на коя дата (или период) и къде е извършено
процесното административно нарушение, което нарушава императивната норма на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Актосъставителката Б. е посочила, че „… при извършена на 26.08.2021г.
проверка в един обект на дружеството …” били установени определени обстоятелства,
като отразената дата следва да бъде приета за дата на установяване на нарушението, а не
датата на неговото извършване, която е очевидно различна с оглед на подадения сигнал от
потребителя и показанията на свид. Ч. за извършена конкретна покупка на 17.08.2021г. на
определен артикул (хляб) на цена, която е била по-висока от обявената на етикета, каквато
дата не фигурира изобщо нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП.
В допълнение към това, в процесния АУАН № К-039301/02.11.2021г. липсва и
мястото на извършване на нарушението, доколкото проверката е била извършена на
посочената по-горе дата (26.08.2021г.) в конкретен магазин на търговската верига
„Кауфланд”, който се е намирал на точен адрес в столицата, и от който магазин е била
направена (на 17.08.2021г.) покупката от потребителя на стоката (хляб) при вътрешно
филиално намаление на същата, валидно само за точна дата и за точно този продукт.
Идентична се явява и ситуацията с процесното НП, в което отново е отразена датата на
установяване на нарушението, но не и датата и мястото, когато то е извършено, като
датата на установяването на едно административно нарушение не може да замести
датата (или периода от време) на неговото извършване. Липсата на посочените обективни
елементи на твърдяното административно нарушение всякога представляват съществено
нарушение, защото пряко засягат правото на защита на наказаното лице, което е поставено
в положение да не знае кога и къде е извършено административното нарушение като
обективни негови параметри.
Отделно от това, твърдяната от актосъставителя и наказващия орган дата на
проверката (26.08.2021г.) не би могла и да бъде датата на извършване на
административното нарушение, защото с оглед на неговото описание нарушението се явява
неизпълнение на заповед, с която се е налагала забрана за прилагане на нелоялна
5
заблуждаваща търговска практика в нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.2, т.4,
пре1 от ЗЗП чрез действията на дружеството по повод на филиално намаление на този
продукт за конкретната дата (17.08.2021г.), а на датата на извършената проверка
проверяващите служители на КЗП не са установили продуктът (гореописаният вид хляб) да
е бил с намалена цена, нито да е имало различия между цената на етикета на продукта и
тази, отразена в касовия бон от контролната покупка, и затова не би било възможно на
26.08.2021г. да е налице „извършване” на посоченото нарушение.
На второ място, съдът счита, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с непълното и неточно посочване на правната квалификация на
процесното административно нарушение в разрез с чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. В двата документа – в АУАН се сочи да е нарушена разпоредбата на чл.68д, ал.2,
т.4, пред.1 вр. ал.1 от ЗЗП, а в НП се сочи първо, че дружеството било прилагало нелоялна
заблуждаваща търговска практика по чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. ал.1 от ЗЗП, но
наказанието е наложено за нарушение на разпоредбите на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 и чл.68д,
ал.1 вр. ал.2, т.4 от ЗЗП, като е очевидно, че правната оценка на фактическите
обстоятелства, извършена от актосъставителя и от наказващия орган, е очевидно различна и
противоречива. Това е така, защото самата разпоредба на чл.68в от ЗЗП въвежда обща
забрана за нелоялните търговски практики, но тя не ги дефинира. При този законодателен
подход към съдържанието на тази разпоредба, която изобщо не фигурира като правна
квалификация на нарушението в АУАН и за първи път се появява в издаденото НП, следва
да се насложат съдържанията на онези разпоредби, които регламентират тези нелоялни
търговски практики. Това на първо място е разпоредбата на чл.68г от с. з., където в ал.1 и
ал.2 са посочени понятията и характеристиките на нелоялните практики. Същевременно,
в разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д – чл.68к от ЗЗП. В
съставения АУАН изобщо липсва като правна квалификация на соченото нарушение
разпоредбата на чл.68в и чл.68г, ал.4 от ЗЗП. Именно разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП е
онова „свързващо звено” между общата забрана за нелоялни практики по чл.68в от цит. з.,
и отделните видове нелоялни търговски практики – същинските по чл.68г, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП, и тези, които „допълнително” са включени в тази категория – такива по чл.68д – чл.68к
от с. з. (заблуждаващите и агресивните търговски практики). В случая се твърди, че става
въпрос за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по чл.68д, ал.1 вр. ал.2, т.4,
предл.1 от ЗЗП, но актосъставителят и наказващият орган „са пропуснали” да посочат като
правна квалификация на твърдяното нарушение и разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП,
която включва към нелоялните търговски практики и заблуждаващата такава по чл.68д от
с. з., както и са пропуснали да отразят и общата забранителна разпоредба на нелоялните
търговски практики – тази на чл.68в от цит. з.
Иначе казано – в разглеждания случай е следвало като „пълна, ясна и точна” правна
квалификация на инкриминираното административно нарушение да се посочат
разпоредбите на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.1 вр. ал.2, т.4, предл.1 от ЗЗП,
както и посочването на невярната информация относно цената на въпросния продукт (хляб с
пълнозърнесто брашно и овесени ядки), като се посочат датата (времето) и мястото на
извършване на нарушението, но това не е направено от актосъставителя и от наказващия
орган, а цитираните по-горе разпоредби на ЗАНН изискват императивно описанието на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му да „бъдат подведени” под
конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена – и съответната законова
разпоредба трябва ясно и точно да бъдат посочени и да „кореспондират” на описанието на
нарушението, като наред с това следва да се отразят и времевите му параметри.
За пълнота на изложените съображения и по съществото на делото, този съдебен
състав намира, че категорично е установено от доказателствата по делото, че на
17.08.2021г., в гр. София, в магазин „Кауфланд” на ул. „Хайделберг” № 1, дружеството –
жалбоподател е имало вътрешно филиално намаление за конкретен продукт „Тракийски
хляб” – хляб с пълнозърнесто брашно и овесени ядки, 550 гр., с цена по етикет 0.88 лв.8бр.,
който е бил продаден на свид. С. Ч. (потребител) на цена от 1.75 лв./бр., маркирана на касата
на магазина, с което е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смис. на
чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1 вр. ал.2, т.4, предл.1 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗПП нелоялните търговски практики се
забраняват – въведена е обща забрана за такива практики. Според законодателя нелоялни са
и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д – чл.68к от ЗЗП (чл.68г,
ал.4 от цит. з.). В същото време, нормата на чл.68д, ал.1 от ЗПП дефинира, че търговската
6
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, вкл. чрез цялостното представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата ,
посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което той (потребителят) не би взел без използването на търговската
практика. Обстоятелствата по чл.68д, ал.1 от ЗПП включват и информация за цената
(чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 от ЗПП).
От доказателствата по делото категорично се установява, че на датата на покупката
от свид. Ч. дружеството – жалбоподател, в нарушение на въпросните законови разпоредби, е
приложило нелоялна заблуждаваща търговска практика, като е предлагало въпросния
продукт („Тракийски хляб” – хляб с пълнозърнесто брашно и овесени ядки, с тегло 550 гр. и
с цена на етикет пред стоката 0.88 лв./бр., като при закупуването на хляба от потребителя Ч.
на касата хлябът му бил продаден за сумата от 1.75 лв./бр., като при такава разлика в
цената е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, вкл. и на конкретния, и той да не закупи въпросния продукт, т. к. цената на
касата, която се заплаща е два пъти по-висока от тази на етикета на стоката.
Отговорността на жалбоподателя – юридическо лице (арг. чл.63, ал.3 и чл.64, ал.1, т.2
от ТЗ) е обективна (т. нар. „безвиновна отговорност) и при нея изследването на
субективната страна на нарушението не се налага.
Неоснователно е възражението за маловажност на случая. Нарушението засяга
съществено правата на потребителите и в частност правото на защита на икономическите им
интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики, като
същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от
същия вид.
Санкционната норма на чл.210а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на разпоредбите
по чл.68в и чл.68г от ЗПП на едноличните търговци и юридическите лица се налага
„имуществена санкция” в размер от 2 000 до 50 000 лева. В конкретния случай наказващият
орган, който по правило правилно е приложил материалния закон, е завишил
неоснователно санкцията, която е наложена на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд
Ко” КД, като не е изложил каквито и да било съображения, от които да бъдат направени
изводи за наличието на такива отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до налагане на 2,5 пъти по-високо по размер наказание. Доколкото предвиденото
наказание е в относително определен размер, наказващият орган е следвало да посочи кои
отегчаващи обстоятелства налагат завишаването на наказанието спрямо минимума, а
не налагане на минималния размер. Този подход съдът приема за незаконосъобразен с
оглед изричното правило на чл.27, ал.2 вр. чл.83 от ЗАНН, което също е основание за
отмяна на процесното НП. По принцип и с оглед установените обстоятелства по казуса,
съдебният състав счита в принципен план, че от нарушението няма настъпили значителни
вреди; обществената му опасност не е висока и то е извършено за първи път, и затова
наложеното наказание „имуществена санкция” следва да бъде определено в минималния
размер, предвиден в закона – 2 000 (две хиляди) лева, което може да бъде извършено чрез
изменение на НП (чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН), ако липсваха посочените съществени
нарушения на процесуалните правила.
Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от
ЗАНН има жалбоподателя „„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко” КД, доколкото е бил
защитаван от юрисконсулт по делото, като КЗП следва да бъде осъдена да заплати в полза и
по сметка на търговското дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80.00 (осемдесет) лева (арг. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП), каквато претенция е
заявена в съдебното заседание, доколкото и конкретният случай не се отличава с
фактическа и правна сложност.
При незаконосъобразно провеждане на административно-наказателното
производство с наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, макар и при
отчасти неправилно приложен материален закон (относно наказанието), въпреки
категоричната установеност на нарушението и неговия автор, съдът счита, че процесното
НП следва да бъде отменено изцяло, поради което и на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.1, ал.3, т.2 и
чл.63д, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № К-039301 от 17.12.2021г. , издадено от Директора на РД за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „КП” при КЗП, с което на осн.
чл.210а вр. чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1 вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП на
жалбоподателя „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД Енд Ко” КД, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на
чл.68д, ал.2, т.4 вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП.
ОСЪЖДА на горното основание Комисията за защита на потребителите ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД Енд Ко” КД сумата от
80.00 (осемдесет) лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8