№ 202
гр. Русе , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500207 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила от Е. С. С. жалба по изп. дело №
2011***0400693 на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ относно действията на
ЧСИ извън срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и необосновано присъединяване
на суми. С нея длъжницата по изп. дело заявява, че обжалва в срок
Постановление за възлагане на недв. имот, находящ се в землището на с. Лом
Черковна, община Бяла, защото задълженията й към банката били погасени и
защото делото следвало да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
на 2.05.2014 г. Изразява несъгласие с извършеното от съдебния изпълнител
присъединяване на вземане от 13.02.2014 г., доколкото към него липсвали
изискващите се по чл. 456, ал. 1, 2 и 3 ГПК документи. Излага съображения
защо молбата на взискателя от 13.02.2014 г. не е действие, спиращо
давността. Оспорва размера на дълга си по изп. дело, който й бил съобщен от
съдебния изпълнител на 8.02.2021 г. Иска от съда да прекрати изп. дело с дата
02.05.2014 г.
В допълнението към жалбата от 9.03.2021 г. заявява, че след
извършената по делото публична продан през 2012 г. задължението по изп.
дело било изплатено, делото следвало да се прекрати на основание чл. 433, ал.
2 ГПК и поради това всички извършени след това действия по него били
недопустими. Заема позиция, че след изтичането на две години изп.
производство се прекратява по силата на закона, не бил необходим нарочен
1
акт на съдебния изпълнител за това. Той следвало само да го констатира и да
преустанови изпълнението. Заявява, че в конкретния случай след писмено
напомняне от нейна страна ЧСИ В. М. отказал спиране поради постъпила
молба от банката, за който отказ я уведомил със съобщение изх. №
18185/10.09.2020 г. Намира, че обжалваното от нея постановление за
възлагане било незаконосъобразно, защото било единственото й жилище и
съгласно чл. 444, т. 7 ГПК било несеквестируемо. Оспорва остатъка от
задължението си по процесното изп. дело, което й било съобщено от
съдебния изпълнител и чийто размер впоследствие бил коригиран от него.
Иска от съда да постанови прекратяване на образуваното срещу нея изп. дело
със задна дата – 02.05.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и да
бъде прекратено изп. дело на основание чл. 433, ал. 2 поради това, че няма
задължения към взискателя. Иска още от съда да присъди да не се
присъединява взискател на основание чл. 456, ал. 1, 2 и 3 ГПК, както и да
бъдат обявени за незаконни действията, извършени по делото след 2.05.2012
г. поради наличието на предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани
възражения от взискателя „Юробанк България“ АД като правоприемник на
„Алфа Банк – клон България“ АД, в които се взема становище за
недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата по подробно
изложени съображения. Прави се искане жалбата да се отхвърли като
процесуално недопустима, а в случай че съдът я намери за допустима се
прави искане тя да не се уважава.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата, в постъпилите писмени възражения и в мотивите на съдебния
изпълнител и доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от
изпълнително дело № 2011***0400693, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Изпълнителното производството е образувано по молба на „Алфа
Банк – клон България“ АД срещу Е. С. С. за парични задължения въз основа
на изпълнителен лист на 17.10.2011 г. по ЧГД № 8581/2011 г. на РРС и
заповед за изпълнение № 5832/17.10.2011 г. по чл. 417 ГПК.
По искане на взискателя изпълнението е насочено срещу недв. имот,
2
находящ се с. Лом Черковна, общ. Бяла след успешно проведен от него
отменителен иск, като с влязло в сила решение е обявена за относително
недействително спрямо Банката, извършеното от Е.С. дарение на този имот на
малолетния си внук. Извършен е опис на имота, множество продани като
последната е проведена за периода от 20.12.2020 г. до 17 часа на 20.01.2021 г.
Видно от протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения
от 21.01.2021 г., е постъпило едно наддавателно предложение от Я. Д. А..
Последната е обявена за купувач, внесла е в срок предложената от нея цена
като е приспаднала внесения задатък и на основание чл. 496, ал. 1 ГПК ЧСИ е
издал Постановление за възлагане на имота. За него длъжницата е уведомена
на 8.02.2021 г.
Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице –
длъжник по изпълнението, но същата така, както са изложени основанията за
обжалване, е недопустима, поради което не следва да бъде разглеждана по
същество, съответно образуваното по нея производство подлежи на
прекратяване. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 435, ал. 3, пр. 3 ГПК и задължителните указания, дадени в
т. 8 на Тълкувателно решение 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС на РБ, ОСГТК
длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само поради това,
че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В жалбата не
се сочат пороци, допуснати при публичната продан, които да покриват една
от тези хипотези, което прави жалбата недопустима. В този смисъл са
Определение № 127/15.05.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 146/2019 на
ВТАС, Определение № 53/1.03.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 64/2019
на ВТАС и др. Предмет на установяване биха били евентуални нарушения
при извършване на процедурата по наддаването и/или при определянето на
купувача, но такива оплаквания липсват.
Твърденията за незаконосъобразност на издаденото от съдебния
изпълнител постановление за възлагане, поради това, че на публична продан е
изнесен недв. имот, който длъжницата смята за несеквестируем, са въведени
за пръв път едва с подадената в изпълнение на дадените й от съдебния
3
изпълнител указания за отстраняване на констатирани нередовности в
подадената жалба. Поради това съдът не следва да се произнася по тяхната
законосъобразност с акт по същество. Недопустимо е предметният обхват на
жалбата да бъде разширяван от жалбоподателя под предлог отстраняване на
допуснати в нея нередовности. Отделно, налице е недопустимост и с оглед на
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, че
длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради
несеквестируемост на продадената вещ.
Само за пълнота и правна яснота следва да се отбележи, че това
оплакване е и неоснователно. С уважаването на Павловия иск прехвърленото
с увреждащата сделка имущество не се връща в патримониума на
прехвърлителя-длъжник и не напуска този на приобретателя, а кредиторът
получава възможността да насочи принудителното изпълнение за
удовлетворяване на вземането си спрямо разпореденото имущество,
независимо, че то принадлежи на трето лице, тъй като последното понася
санкцията да търпи изпълнение за чужд дълг. Т. е., имотът, спрямо който в
случая е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на
длъжницата Е.С. и не може изобщо да се обсъжда въпросът за неговата
несеквестируемост.
На практика, макар в жалбата да се посочва, че се атакува изготвеното
постановление за възлагане на недвижимия имот, по същество се излагат
твърдения за незаконосъбразност на същото поради това, че публичната
продан е проведена след изтичане на двугодишен срок, през който взискателят
не е поискал извършването на изп. действия, поради което е настъпило
прекратяване по право на изпълнителното производство, както и поради това,
че вземането на длъжницата към банката е погасено. По същество исканията
на жалбоподателката се свеждат до претенция за прекратяване на
изпълнението, респ. неговото приключване. По делото са налични данни, че
длъжницата Е.С. е отправила до ЧСИ искане за прекратяване на
изпълнителното производство с молба вх. рег. № 14863/8.09.2020 г., по повод
на която с Постановление № 4314/8.09.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати
образуваното изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
липса на предпоставките за това. Този отказ е съобщен на длъжницата на
4
17.09.2020 г. и в законоустановения двуседмичен срок не е обжалван от нея.
Липсват данни по делото за последващо сезиране на съдебния изпълнител с
ново искане на това основание, както и с искане за приключване на делото
като едва с подадената жалба пред Окръжния съд се правят оплаквания в тази
насока. При наличие на такова искане, ако същото бъде оставено без
уважение и е налице отказ на съдебния изпълнител да прекрати или да
приключи производството, то тогава същият би подлежал на съдебен контрол
на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а случаят не е такъв.
При липса на изричен акт - отказ, който да е годен предмет на
обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, - жалба, подадена срещу т. н.
мълчалив отказ за прекратяване, респ. приключване на изпълнението,
изводим имплицитно от изпълнителните действия, предприети от ЧСИ, е
недопустима, като по такава жалба няма и легална уредба от кога тече срокът
за обжалване, който е двуседмичен и тече от различни моменти за страните в
изпълнителното производство (чл. 436, ал. 1 ГПК). Следва да се отбележи и,
че с оглед контролните му правомощия в производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител, съдът не е овластен да извършва
дължимото действие, съответно да задължава СИ, а преценява само
законосъобразността на обжалвания несъдебен акт (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по
т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). Ето защо в производството по чл. 435 и сл.
ГПК съдът не може за първи път да прогласи прекратяване на изпълнението
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с посочване на момент на настъпване на
прекратителния ефект.
В обобщение, жалбата срещу незаконосъобразността на
постановлението за възлагане, обоснована с това, че делото е следвало да се
прекрати на 2.05.2014 г. по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и защото вземането към
банката било погасено, е недопустима в две посоки. От една страна както вече
бе посочено, постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена,
а от друга - липсва акт, подлежащ на съдебен контрол – отказ на съдебния
изпълнител да прекрати или да приключи производството.
Аналогично е положението и с оплакването за присъединяване на
5
взискател и конституирането му. От една страна, длъжникът е легитимиран да
обжалва постановлението за възлагане само на предвидените в чл. 435, ал. 3
ГПК основания. От друга страна, след влизане в сила на измененията на ГПК
от ДВ, бр. 86 от 2017 г. в закона са изчерпателно посочени хипотезите, при
които длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител и
кои конкретно от тях могат да бъдат контролирани от съда. Другите действия,
респективно бездействия на съдебния изпълнител са поставени от закона
извън съдебен контрол. Липсва предвидена възможност в посочените
разпоредби длъжникът да може да обжалва присъединяването към
изпълнителното дело и конституирането на присъединилият се взискател.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 4199/17.02.2021 г. на Е.
С. С. против Постановление за възлагане от 26.01.2021 г. по изп. дело №
2011***0400693 на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС,
с което на Я. Д. А. е възложен УПИ V-325 по регулационния план на с. Лом
Черковна, община Бяла, област Русе, ведно с построените в него сгради като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 207/2021 г. по описа на Окръжен
съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6