№ 148
гр. Пловдив, 21.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Милена Б. Рангелова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора М. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600136 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П. Б. - защитник са обвиняемия И.
М., срещу определението по ЧНД № 689/25 г. на Пловдивски окръжен съд, с
което по отношение на М. е взета мярка за неотклонение задържане под
стража.
Обвиняемият И. Й. М., доведен от А. - П. се явява лично и с
упълномощените си защитници адв. П. Б. и адв. Р. Д..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият М.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
1
Прокурорът: Нямам искания. Не правя отводи.
Адв. Б.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по
доказателствата. Не правя отводи към състава.
Адв. Д.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по
доказателствата. Не правя отводи.
Обвиняемият М.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам
доказателствени искания.
Поддържам жалбата на защитниците си.
С оглед липсата на искания по този ред, след съвещание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии!
В качеството ми на процесуален представител - защитник на
обвиняемия И. М., съм депозирал частна жалба, с която обжалвам протоколно
определение на Пловдивски окръжен съд, с което е взета най-тежката мярка за
неотклонение, предвидена в нашия НПК, а именно задържане под стража.
Знаем много добре, че трябва да са налице определени предпоставки, за
да се вземе най-тежката мярка. Не съм съгласен с мотивите и аргументите на
първоинстанционния съд, а именно ПОС, че е налице обосновано
предположение и че има опасност моят подзащитен да извърши престъпление.
Единствената наистина налична предпоставка е, че същият е привлечен като
обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Обосновано
предположение не може да се направи, видно от материалите. Това го казах
още на първоинстанционната мярка. Повтарям го и сега и ще продължа да го
повтарям на цялото ДП, тъй като, според мен, няма какво друго да бъде
извършено като процесуално-следствено действие и да бъде събрано.
Единствено се чака експертизата на наркотика. Цялата работа е, грубо казано,
„една баба пред входа каза“. В случая имаме една жена, която е
наркозависима, която, видно от теста, който е направен, е управлявала МПС
след употреба на наркотично вещество и която като защитна позиция казва, че
е купила от моя доверител това наркотично вещество, което е намерено у нея.
В крайна сметк, намереното в нейния автомобил, и в личните й вещи е на три
различни места и вероятно ще излезе с различен активен компонент, което
означава, че това са различни наркотични вещества и по този начин цялата
обвинителна теза считам, че не е издържана.
От друга страна, имаме показанията на съпругата на моя клиент и
обясненията на обвиняемия. Незнайно и неразбираемо за мен е защо
първоинстанционният съд въобще не ги коментира и кредитира. Имаме и един
оперативен работник, който е разпитан – Д., който каза, че е наблюдавал
къщата на подзащитния ми от октомври и наблюдавайки оттогава е видял там
да влизат непознати за него лица. Бих се изненадал оперативен от П. да
наблюдава къща в Р. да види познати за него лица да влизат там, още повече
че същият твърди, че е видял лицето - задържаната А., която твърди, че е
купила наркотика от моя доверител, да слага в колата нещо. Какво? – сак,
2
пакет, вафла? Какво? И в крайна сметка имаме само и единствено нейните
голословни твърдения, които са защитна позиция за мен, тъй като тя е спряна
и хваната след това в района на с. К. и е намерено у нея наркотично вещество.
Забележете – има претърсване в жилището и не е намерено нищо. Има
претърсване в личния автомобил и не е намерено нищо. Има претърсване и в
служебния автомобил, където също няма нищо намерено. В нито един от
обектите, където живее и шофира моят доверител, не е намерено нищо. Имаме
единствено твърдението на това лице, че е закупила наркотика от моя
доверител.
От друга страна, имаме неговите обяснения, показанията на съпругата
му за това какво се е случило същата вечер.
Първоинстанционният съд се мотивира, че има опасност доверителят ми
да извърши престъпление, най-вече с оборимата презумпция по чл. 63, ал. 2 от
НПК, тъй като наказанието, което е предвидено, наистина е високо, предвид
предходните му осъждания. Става въпрос за лице с постоянен адрес, което
работи, което е семейно и се грижи се за дъщерята на неговата съпруга, има
бригада от 9 човека, които работят за него. Съпругата му трудно се оправя в
момента без него с тази бригада от мъже - работници.
Една по-лека мярка за неотклонение смятам, че би изпълнила целите на
мерките за неотклонение, които са предвидени в НПК. Затова и ще ви моля да
се вземе по-лека мярка за неотклонение - парична гаранция в размер по
преценка на съда. Още повече считам, че ако мярката за неотклонение е по-
лека, по никакъв начин, ако моят доверител е извън ареста, това няма да
попречи на нормалното приключване на досъдебното производство и няма да
повлияе по никакъв начин на разследването. По него са извършени, според
мен, всички процесуални действия. Чака се само експертизата. Според мен,
тук няма кой повече да бъде разпитван и няма какво повече да се прави, освен
да се изчака експертизата на наркотичното вещество. Затова и ви моля да
вземете една по-лека мярка за неотклонение, а именно парична гаранция.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии!
Намирам взетата от Пловдивски окръжен съд мярка за неотклонение
задържане под стража като неоснователна, несъответстваща на фактическата
обстановка и прекомерно завишена.
На първо място, считам, че липсват предвидените в закона основания за
вземане на такава мярка, а именно обосновано предположение, че М. в
действителност е извършител на престъплението, за което е привлечен като
обвиняем. От събрания до момента доказателствен материал единствено и
само показанията на свидетелката Б. са в тази посока. Считам, че неправилно
съдът им придаде достатъчна доказателствена тежест и стойност и на база на
тях постанови и взе най- тежката мярка за неотклонение. Неправилно, според
мен, не се кредитираха показанията на свидетелката М. - съпруга на
обвиняемия, която е пряк очевидец на въпросното гостуване в
инкриминираната вечер. В своите показания тя ясно и отчетливо дава
информация, че Б. системно е търсила нея и съпруга й за финансова помощ.
Въпросната вечер също е отишла в дома им по нейно собствено желание и в
нито един момент от гостуването си тя не е останала насаме с обвиняемия,
което показва, че няма вероятност той да й е дал каквото и да било, без да е
забелязала това съпругата му. Считам, също така, че неправилно бяха
кредитирани показания на една наркозависима свидетелка, която не по-малко
е заинтересована да избегне наказателната си отговорност относно откритите
в автомобила й наркотични вещества. За мен е направилно да се отхвърлят
3
показания на свидетел под претекст, че тя е в близки родствени отношения с
обвиняемия и като такава е заинтересована от изхода на делото. Това за мен,
на практика, обезсмисля даването на показания от който и да било роднина, в
който и да било наказателен процес.
Лично аз съзирам предубеденост от страна на първоинстанционния съд,
с оглед на факта, че подзащитният ми има предходни криминални прояви и
осъждания. Намирам за неправилно хора с предишни присъди да бъдат
възприемани и тълкувани като престъпници до гроб, защото реално това води
до извода, че самият съд не дава вяра на една от основните функции на
наказанията, а именно на поправителната, превъзпитателната. Считам, че
подзащитният ми отдавна е осъзнал предходните си деяния и се е поправил
към настоящия момент. Затова сочи цялостната му характеристика, а именно,
че работи, че е семеен, че полага грижи за малолетната дъщеря на съпругата
си. Цялостната тази картина очертава една ниска степен на обществена
опасност на обвиняемия.
Моля настоящият състав да подходи индивидуално към случая и
въпреки че обвинението е повдигнато в условията на опасен рецидив, да вземе
предвид, че това е оборима презумпция и съдът трябва да направи един по-
задълбочен анализ на фактическата обстановка и на събраните до момента
доказателства.
С оглед на гореизложеното и на това, че няма опасност обвиняемият да
се укрие, за което беше съгласно и държавното обвинение, моля настоящият
състав да измени мярката за неотклонение, като от най-тежката, постановена
до момента, я измени в една по-лека такава – парична гаранция в размер по
преценка на съда.
Обвиняемият И. Й. М. /за лична защита/:
Подкрепям казаното от защитниците ми.
Моля, ако може, да ми бъде по-лека мярката.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии!
Моля да оставите частната жалба без уважение.
Считам, че първоинстанционният съд е взел единствено адекватната
мярка за неотклонение задържане под стража.
От доказателствата по делото следва, че е налице изискуемото от закона
обосновано предположение, че М. е извършил престъплението.
Също така е налице и реална опасност той да извърши друго
престъпление. М. е лице с трайно установени престъпни навици, реализирал
се е в сферата на наркотиците и сега голословно звучи защитната реч на
защитничката Д., че се бил поправил. Ако се беше поправил, нямаше да е тук
в днешното съдебно заседание, тъй като очевидно са събрани доказателства,
че той продължава с тази си дейност.
Доказателствата съвсем не са несериозни от типа „една баба каза пред
блока“. Същите са били анализирани подробно от съда. Те имат една житейска
и правна логика, водеща до един единствен извод, водещ до обоснованото
предположение, че И. М. е извършил престъплението, за което е привлечен,
при условията на опасен рецидив.
Поради изложеното моля да потвърдите определението на ПОС, като
правилно, обосновано и законосъобразно, респ. да оставите частната жалба
без уважение.
4
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият И. Й. М.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 09.17ч. в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че събраните
по делото гласни, писмени и веществени доказателствени материали,
изброени и обсъдени в обжалваното определение, обосновават
предположение за причастност на жалбоподателя към инкриминираното
наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 354а НК. Оспорването
на въпросното предположение не е основателно. ПАС се присъединява към
изложения от първата инстанция анализ на използваемата доказателствена
съвкупност. Правилно е видян детайлният синхрон между показанията на
клиента на жалбоподателя св. Б. и наблюдавалия месеци наред неговото и
нейното поведение полицейски служител св. Д. и правилно е дадена вяра на
свидетелите. Техните показания са уверени и конкретни, поради което, а и
поради споменатото съответствие помежду им звучат правдиво. В аспекта на
тази констатация фактът, че св. Б. редовно употребява амфетамин, не може да
се окачестви като маркер за недостоверност, още повече като се има предвид
липсата на данни за нарушение на психичните й функции при депозиране на
показанията й в следобедните часове на 13.03.25г. Заслужава да се посочи и
това, че нито тя, нито полицаят имат каквато и да е причина да набедят
жалбоподателя в престъпление и по-конкретно – обсъжданото твърдение на
св. Б. не изключва, нито смекчава наказателната й отговорност за придобИ.ето
на процесните наркотици. Фактът, че наркотичните вещества са намерени на
различни места в купето на колата на св. Б. не доказва, че са предмет на други
покупки (по съображение че нямала време да ги разхвърля по този начин,
шофирайки). Няма доказателствен източник, който да опровергае нейното
твърдение, че получила наркотика от жалбоподателя в различни опаковки,
една от които преди да потегли с автомобила поставила под ръчната спирачка,
друга – в чантата и в портмонето в чантата на задната седалка. А и полицаят
също видял, че поставя „нещо“ в купето. Обсъжданите гласни доказателствени
средства не могат да бъдат опровергани и с (евентуалното) установяване на
различно активно действащо вещество в трите части на инкриминирания
предмет – ПАС не разбира логиката в твърдението на адв. Б., че продаденото
количество не можело да е от различни партиди. Всичко изложено очевидно
води до некредитируемост на голословното координирано отричане на
сделката от страна на съпрузите М., които освен всичко друго са явно
заинтересовани от изхода на делото.
Налице е и обоснованата от ПлОС реална опасност обв. М. да извърши
5
престъпление, ако не се задържа под стража. Тази опасност следва от
презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 НК, приложима поради избраната
квалификация на инкриминираното деяние. Данните по делото не я
опровергават. Напротив, видно от обсъдените показания на свидетелите,
интерпретирани в аспекта на миналите осъждания на жалбоподателя за
престъпления по чл. 354а и по чл. 343б, ал. 3 НК, той е развил навик да посяга
на обществените отношения, свързани с наркотиците. За ПАС няма съмнение,
че е изградил богата клиентска мрежа, чието регулярно снабдяване с
наркотични вещества е превърнал в източник на сериозни доходи.
Трудовата и семейната му ангажираност и съдействащото му
процесуално поведение сочат, че понякога е склонен да има поведение,
съответно на изискванията на обществото, но нямат капацитет да
неутрализират разискваната опасност.
Поради сериозния интензитет на коментираната опасност не е
подходяща мярка за неотклонение „домашен арест“.
В заключение – обжалваната мярка за неотклонение е взета при
подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това, като са
съобразени всички значими обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК и следователно
точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 443/17.03.2025г. по ч.н.д. № 689/25г.
по описа на ОС-Пловдив, с което по отношение на обвиняемия И. Й. М. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 09:22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6