Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.***
12.12.2011 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
***кият
окръжен съд
гражданско отделение
На
втори ноември 2011 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГА.НА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:С.Д.
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГА.НА ЖЕЧЕВА
въззивно
гражданско дело №786 по описа за 2010 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава Х****,чл.196 и сл.
от ГПК/отм./.Подадена е въззивна жалба от А.И.С. и Д.Т.А.,двамата от гр.Ст.З.,срещу
решение №28,т.І,стр.40/12.01.2010 г.,поправено с решение
№7,т.VІ,стр.8/12.05.2010 г.,по гр.д.№1838/2007 г. на ***кия районен съд,с което
са отхвърлени предявените от въззивниците искове за делба на съсобствен между
наследници на И. С. А.,б.ж. на гр.Ст.З.,и М.А. ***,недвижим имот в гр.***,ул.”П.Р.С.”
№** *,представляващ дворно място от 125 кв.м в идеални части от УПИ ****-****,кв.***
по ПУП на града,ведно с построените върху него жилищна сграда със застроена
площ от 71 кв.м,избено помещение от 23 кв.м,жилищна пристройка от 16 кв.м и
входно антре от 6 кв.м.Изложени са съображения за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,противоречието му на материалния закон и
необоснованост.Незаконосъобразен бил изводът на районния съд,че А.А. е
придобила правото на собственост върху делбения имот по давност и понастоящем
същият е нейна индивидуална собственост.Неправилни били съжденията на ДРС,че
нотариален акт №**/1995 г.,с който се е снабдил М.Д.М. за собственост върху
имота по давност и наследство,не подлежи на отмяна.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и за допускане делба на описания имот,както и за отмяна на цитирания
нотариален акт.
Въззиваемите не са депозирА. писмени възражения срещу
жалбата.В хода на въззивното производство въззиваемите Б.И.С.,Д.И.Х.,Ф.В.И. и В.В.И.
чрез назначения им на основание чл.50 ал.2 от ГПК/отм./ особен представител
адв.М.Ж. изразяват становище за основателност на жалбата и настояват за отмяна
на обжалваното решение.Въззиваемият М.Д.М. /И.Д. М./ чрез особения си представител
по чл.50 ал.2 от ГПК/отм./ адв.С.И. сочи,че жалбата е неоснователна,респ.първоинстанционното
решение-правилно,поради което настоява за оставянето му в сила.
Като постави на разглеждане подадената жалба,***кият
окръжен съд установи следното:При данни,че въззивниците са получили съобщение
за атакуваното първоинстанционно решение на 18.01.2010 г.,въззивна жалба вх.№2416/03.02.2010
г.,подадена по пощата на 01.02.2010 г. според клеймото върху плика на лист 7 от
делото на ДРС,е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.197 от ГПК/отм./ и като изхождаща от активно легитимирани лица с правен интерес от
атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение същата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК /отм./
за делба на съсобствен недвижим имот и е във фазата по допускането й.Предявени
са искове на основание чл.34 от ЗС във връзка с чл.69 и сл. от ЗН от А.И.С. ***
и Д.Т.А. *** срещу М.Д.М. ***,П.А. М. /М.И.М./ от гр.Б.,С.Д.М. ***,Б.И.С. от
гр.***,Д.И.С. ***,Д.И.Х. ***,Ф.В.И. ***,В.В.И. ***,А.И.А. ***,Ф.И.А. ***,К. С. Х.
*** и А.А.А. ***.С исковете се настоява за делба на съсобствен недвижим имот в
гр.***,ул.”П.Р.С.” №***,представляващ дворно място от 125 кв.м в идеални части
от УПИ ****-****,кв.*** по ПУП на града,респ. ПИ с идентификатор *****.***.****
по кадастралната карта на града,ведно с построените върху него жилищна сграда
със застроена площ от 71 кв.м,избено помещение от 23 кв.м,жилищна пристройка от
16 кв.м и входно антре от 6 кв.м.В хода на въззивното производство е уточнено
от ищците /съдебно заседание на 07.09.2011 г. пред ДОС/,че горните постройки
всъщност представляват една жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.* по
кадастралната карта на гр.***.Въззивният съд е конституирал на основание чл.172
ал.2 от ГПК /отм./ като съделители и ответници по исковете и лицата Ш.М.Ю.,С.Х.Ю.,Е.Д.Х.
/Е.Д. Д./ и Д.А. ***,в качеството им на съсобственици на УПИ ****-****,кв.***
по ПУП на града.Предмет на исковете за делба е дворно място от 125 кв.м в
идеални части от горния УПИ.Според разпоредбата на чл.283 от ГПК /отм./ когато
в наследството има имоти,притежавани от наследодателя в съсобственост с трети
лица,тези имоти се изключват от поделяемата маса,ако между наследниците и третите
лица не се извърши делба преди съставяне на разделителния протокол.Горното
означава,че такъв имот по правило се допуска до делба,но такава не се
извършва,ако до посочения по-горе момент не се извърши делба между наследниците
и третите лица.Участието на тези трети лица като страна в делбеното
производство е задължително,защото при изследване на правата на съсобствениците
може да се достигне до други изводи досежно легитимацията на страните и
дяловете на съделителите,а решението следва да има сила на пресъдено нещо
спрямо всички съсобственици.
Изложено е в исковата молба,че описаният имот е
останал в наследство от общите на страните /без А.А.А.,М.И.М. и новоконституираните от ДОС съделители/
наследодатели И. С. А.,б.ж.на гр.Ст.З.,починал на 15.07.2000 г.,и М.А.А. /М.А.А.
според удостоверението за идентичност на лице с различни имена на лист 17 от
делото на ДРС/,б.ж.на гр.***,починала на 23.12.2000 г.През 1995 г. още приживе на двамата наследодатели съделителят М.Д.М.
се бил снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния имот по давност
и наследство,въпреки че не е осъществявал непрекъснато и необезпокоявано
владение,а и наследодателите все още били живи.Този нотариален акт не го
легитимирал като действителен собственик на процесния имот.Отправено е искане
по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ за отмяна на горния нотариален акт №**,т.***с,нот.д.№****/1995
г. на нотариуса при ДРС и за допускане делба на имота между всички наследници
на И. С. А. и М.А.А..
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим
имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти №***,т.**,д.№****/1967
г. на Т. народен съдия,през 1967 г. И. С. А. и М.А.А. за закупили от лицето Д. Я.Ч.
дворно място от 125 кв.м в идеални части /1/4 ид.ч./ от цялото дворно място от
500 кв.м,находящо се в гр.Т. /сега ***/,ул.”П.Р.С.” №**,съставляващо парцел **
с пл.№**** в кв.*** по плана на града,ведно с построеното в североизточната
част на парцела паянтово жилище от една стая и натурно помещение.Горният
нотариален акт е съставен по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти,обн.Изв.,бр.90/11.11.1958
г.,отм.ДВ,бр.26/30.03.1973 г.По силата на извършената чрез народния съвет
продажба двамата купувачи са придобили в равни части /при липса на уговорка за
различни дялове от съсобствеността за всеки от тях/ собствеността върху
описания недвижим имот.Имотът-предмет на цитирания нотариален акт /парцел **,пл.№****,кв.***
по рег.план от 1962 г./ е идентичен на процесния УПИ съгласно неоспореното
заключение на вещото лице Й.Т. по допуснатата от ДОС съдебно-техническа
експертиза /листи 188 и сл. от делото на ДОС/,а също и съгласно удостоверение №**-0*-***/12.11.2007
г. на Община-гр.*** /лист 33 от делото на ДРС/.Видно от удостоверението за
наследници на лист 18 от делото на ДРС,М.А.А. /М.А.А./ и И. С. А. са съответно
майка и син.Към датата на продажбата-25.11.1967 г. М.А. е имала сключен
граждански брак с Д.М.А..Според удостоверение рег.№**-0*-***/10.06.2008
г.,издадено от Община-гр.*** /лист 93 от делото на ДРС/,в семейния регистър на
Общината от 1946 г. /т.9,стр.227/ М.А. /М.А./ е вписана към 1967 г. със семейно положение „омъжена” при съпруг Д.М.А.Според
удостоверението за наследници на лист 101 от делото на ДРС съпругът й Д. е
починал на 20.03.1982 г.Следователно по силата на продажбата от 1967 г. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от
имота-предмет на сделката е придобито от съпрузите М.А. /М.А./ и Д. А. при
режим на СИО /забел.към 1967 г. все още действа режим на имуществена разделност,но
със СК от 1968 г. е въведен режим на СИО,който се прилага и за
придобитите имущества по заварените бракове/.Купувачът И. С. А. е съпруг на
ищцата по делото Д.Т.А. /виж в тази насока удостоверение за наследници на лист
7 от делото на ДРС/,а бракът им датира отпреди повече от 40 години,както сочи
ищцата в съдебно заседание на 04.04.2011 г. пред ДОС.Въпреки че е била
задължена да представи удостоверение за сключен брак,горната ищца не е
депозирала такова.Общият син на Д. Т.А. и И. С.А.-ищецът А.И.С.-е роден през 1959 г.,което е индиция,че бракът между Д. и И. датира още
оттогава и е бил сключен към 1967 г.Последният факт не е спорен между страните.Следва да
се приеме,че към 1967 г. другият купувач И. С. А. също е имал сключен брак и
правото на собственост върху останалата 1/2 ид.ч. от продадения имот е
придобито от него и ищцата Д.Т.А. в режим на СИО.
Предмет на продажбата от 1967 г. е била и паянтова жилищна сграда от една стая и
натурно помещение,разположена в североизточната част на парцела.Към 1985 г. горната паянтова постройка вече не съществува,а в
имота има незаконно изградена масивна жилищна сграда от три стаи и коридор със
застроена площ от 71 кв.м и избено помещение от 23 кв.м.Горното е констатирано
с Акт за узаконяване №**/0*.0*.1985 г. /лист 3 от делото на ДРС/,с който е
узаконена жилищната сграда от три стаи и коридор със застроена площ от 71
кв.м,построена от И. С. А. и М.А.А..Узаконяването има обратно действие от
момента на построяването,т.е. сградата се счита законна от момента на
изграждането й.Правата на двамата наследодатели и техните съпрузи при режим на
СИО в съсобствеността върху тази сграда са били равни,доколкото противното не е
установено.От описанието на узаконената сграда по вид помещения и застроена
площ на същите следва извод,че тя е идентична на процесната сграда,чиято делба
се претендира /така жилищна сграда с площ от 71 кв.м е предмет на исковата
молба/,а неузаконеното избено помещение със застроена площ от 23 кв.м е
идентично на процесното такова със същата площ.Очевидно през годините строителството,извършено
от наследодателите,е продължило,като са изградени допълнително жилищна
пристройка от 16 кв.м и входно антре от 6 кв.м,констатирани на място при оглед
на имота от вещото лице Й.Т..За изграждане на входното антре е било издадено
разрешение за строеж №**/*0.0*.1984 г. на името на И. С. А..Всички помещения и
пристройки,описани в исковата молба,са заснети по кадастралната карта на
града,одобрена през 2005 г.,като една самостоятелна сграда с идентификатор *****.***.****.*.Не
е спорно по делото,че те са изградени от наследодателите М.А. и И. А. по време
на браковете им съответно с Д. А. и Д.А..Узаконяването на жилищната сграда с
площ от 71 кв.м с Акт №**/0*.0*.1985 г. обуславя с обратна сила законност на
сградата към момента на построяването й,т.е. я приравнява на законно изградена
сграда при издадени строителни книжа /разрешение за строеж и пр./ в полза на
съсобствениците М.А. и Д. А. от една страна и И. А. и Д.А. от друга страна при
равни части от съсобствеността.Изградената впоследствие без строителни книжа жилищна
пристройка от 16 кв.м и построеното още към 1985 г. избено помещение с площ от 23 кв.м,което не е
узаконено,нямат статут на самостоятелни реално обособени обекти на правото на
собственост.Те са свързани функционално с узаконената жилищна сграда и следват
нейния статут.Според разпоредбата на чл.98 от ЗС принадлежността следва
главната вещ,ако не е постановено или уговорено друго.В този смисъл следва да
се приеме,че прилежащите към основната жилищна сграда с площ от 71 кв.м избено
помещение от 23 кв.м и пристройка от 16 кв.м са станА. съсобствени между
съсобствениците на главната жилищна сграда-съпрузите М.А. и Д. А. от една
страна и И. А. и Д.А. от друга.Разрешението за строеж №**/*0.0*.1984 г. за
изграждане на входно антре до 6 кв.м е издадено в полза на И. А.,но не е доказано
спазване на изискванията на чл.56 ал.3 от ЗТСУ /отм./ при издаването му,така че
построеното от единия съсобственик да се счита за негова индивидуална собственост
при надлежно учредено от останА.те право на пристрояване в общия имот.От друга
страна антрето е второстепенна вещ без самостоятелно функциониране,поради което
то също следва статута на главната вещ,към която е присъединено,т.е. е станало собственост
на съсобствениците на жилищната сграда,към която е пристроено-на посочените
по-горе две двойки съпрузи.
През 1995 г. след смъртта на Д. М.А.,поч.1982 г.,и приживе на М.А.,И.
А. и Д.А. е съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по давност и наследство №**,т.***с,нот.д.№****/1995 г. на нотариуса при
ДРС,с който М.Д.М. е признат за собственик по давност и наследство на имота в
гр.***,ул.”П.Р.С.” №***,а именно на дворно място от 138 кв.м в ид.част от парцел
*,пл.№****,кв.** ведно с построените върху него къща от 71 кв.м и пристройка от
12 кв.м /идентичността на парцел *,пл.№****,кв.** по регулационния план на
града от 1987 г. с
процесния УПИ ****-****,кв.*** по сега действащия ПУП е безспорно установена по
делото със заключението по СТЕ на листи 188 и сл. от делото на ДОС/.Не е
спорно,че къщата от 71 кв.м и пристройката от 12 кв.м,описани в акта,са
идентични на процесните жилищна сграда от 71 кв.м и пристройка от 16 кв.м по
исковата молба.Признатият за собственик М.Д.М. е син на наследодателката М.А. и
съпруга й Д. М.А..
На 19.11.1996 г. М. Д.М. и съпругата му П.А. М. /М.И.М./
продават на А.А.А. описания в нотариален акт №**/1995 г. недвижим имот.Сделката
е обективирана в нотариален акт №***,т.****,д.№****/1996 г. на нотариуса при
ДРС /лист 59 от делото на ДРС/.Според отразеното в ЛРК на купувачката /лист 180
от делото на ДРС/ същата е със семейно положение „разведена” по силата на
съдебно решение №518/10.12.1991 г.Последното отбелязване сочи,че към датата на
сключване на горния договор за покупко-продажба приобретателката А. не е имала
сключен граждански брак,който факт изключва придобиване от нея на правото на
собственост в режим на СИО,т.е. е станала евентуално индивидуален собственик на
продадения имот.
За да придобие по давност правото на собственост върху
процесната жилищна сграда и върху описаната ид.част от дворното място,върху
което е построена,М.Д.М. е следвало да упражнява явно,непрекъснато,несмущавано
владение върху тях в продължение на 10 години,т.е.в рамките на посочения период
е следвало да упражнява фактическа власт върху целия имот с намерение да стане
негов собственик,като задължително това негово намерение е следвало да бъде
явно и недвусмислено манифестирано пред всички съсобственици на имота,да е
достигнало до тяхното знание и те да не са се противопоставили,респ.владелецът
да е отблъснал тяхното владение.Събраните по делото гласни доказателства не
удостоверяват такова владение на М.М. в продължение на 10-годишен период преди
снабдяването му с констативен нотариален акт №**/1995 г.
Свидетелката Н.И.С.,съседка
на имота,без родство със страните,заявява,че процесният имот е обитаван от М.А.
/М.А./,нейния съпруг и сина на М.-И..Свидетелката виждала М. и И. да строят в
имота.За малкия син на М.-М. /И./ тя е категорична,че „не е живял в имота”
или,ако е живял заедно с жена си,това е продължило около две години..След като
се оженил,той заминал за гр.Б..Свидетелят Е.Р.,без родство,депозира по-систематизирани
и ясни обяснения.Така той твърди,че в процесния имот живеели М. и синът й И..После
И. заминал да работи в друг град.Според свидетеля М.М. и съпругата му М. /П./
никога не са живяли в имота.Свидетелката Г.Х.,съседка на имота от 10-годишната
й възраст,т.е. от 1974 г.,без родство със страните,споделя,че първо в имота
живеели М. и съпругът й.След смъртта на баба М. /починала на 23.12.2000 г./ в
имота останА. двама от синовете й-единият,от които И. /М./.Последният продал
къщата на А..Горните показания са доста несъответни на действителното
фактическо положение,като се има предвид,че М. е продал имота на А. още през 1996 г.,не е ясно къде е живяла М. през периода от 1996 г. до смъртта си през 2000 г.,както и кога И. А. е заминал за гр.Ст.З..Очевидно
това се е случило преди 1996 г.,след като през 1996 г. М. е продал имота на А. и последната го е завладяла.От
горните противоречиви свидетелски показания се установява категорично един
факт,че М. Д.М. не е владял самостоятелно,непрекъснато,несмущавано имота в
продължение на 10 години до 1995 г.,когато се е снабдил с нотариален акт за собственост
по давност и наследство.До 1995 г. в имота са живели съсобствениците М.А. /М.А./ и съпругът
й Д. А. до смъртта му през 1982 г.,а също и И. А. със семейството си.Очевидно най-късно
през 1995-1996 г. М. и И. са напуснА. имота.Светлина върху неясната
обстановка хвърлят в известна степен обясненията на съделителката К. Х.,дадени
в съдебно заседание на 14.12.2009 г. пред ДРС /лист 271 от делото на ДРС/.Същата
споделя,че след смъртта на баща й Д. А. наследниците му се разбрА. къщата да
остане на И. /М./,който изплатил по 1000 лв на всеки.Същата обаче не твърди М.М.
да е живял в имота и да го е владял.Очевидно с оглед обясненията й той се е
снабдил с нотариален акт №**/1995 г. не
вследствие действително упражнявано от него владение върху процесния имот,а на
база някакви устни уговорки без правни последици между сънаследници на Д. А.,вкл.
със съсобствениците М.А.,И. и Д. А.и.След като не се доказа М.Д.М. да е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот преди 1995 г. в продължение на 10 години,отблъсквайки владението
на останА.те съсобственици с намерение да свой имота,то очевидно към 1995 г. той и съпругата му М. И.М. не са се легитимирА. като
собственици на процесния имот в режим на СИО по силата на изтекла по време на
брака им придобивна давност.При сключване на договора за покупко-продажба от 1996 г. М. Д.М. се е легитимирал като съсобственик на имота
единствено по силата на наследяване от своя баща Д.М.А.,поч.1982 г.,и е могъл
да прехвърли и е прехвърлил на купувачката А.А.А. само такава идеална част от
имота,съответстваща на квотата му от наследството на Д. М.А..Само в горната
част договорът за продажба в полза на А. е имал транслативно действие.В
останалата част той е непротивопоставим на действителните собственици към оня
момент-останА.те наследници на Д. А. и съсобствениците М.А. /М.А./,И. и Д. А.и.
Купувачката на процесния имот А.А.А. се е позовала и
на оригинерен способ за придобиване на собствеността върху него /виж
изявлението й в съдебно заседание на 23.04.2009 г. пред ДРС-лист 196/-по силата
на изтекла в нейна полза придобивна давност,считано от предаване на владението
на същата от продавачите М. /И./ и П. /М./ през 1996 г.Не е спорно по делото,че от ноември 1996 г.,когато е сключен договорът по нотариален акт №***,т.****,д.№****/1996
г. на нотариуса при ДРС,до настоящия момент именно А. е във владение на имота.Еднопосочни
са в тази насока и показанията на разпитаните по делото свидетели Н.С.,Е.Р.,Г.Х.
и А. А..От ноември 1996 г. до предявяване на исковете за делба на 31.08.2007 г.
за изминА. над 10 години /почти 11 год./.Приобретателката А.А.А. е
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС,тъй като е завладяла
имота на правно основание,годно да я направи собственик-договор за
покупко-продажба,сключен в законоустановената нотариална форма за
действителност,но без да знае при сключването му,че продавачите не са
собственици.В този смисъл тя е могла да придобие имота по давност след
непрекъснато владение в продължение на 5 години /чл.79 ал.2 от ЗС/.Същата е
декларирала имота като свой с данъчна декларация вх.№*****/0*.0*.1998 г. /листи
186 и сл. от делото на ДРС/,който факт е израз на вътрешното й субективно
отношение към него като към нейна собственост.За да се придобие имот по
давност,е необходимо упражняване на фактическа власт с намерение за своене,като
владението следва да е непрекъснато в рамките на законоустановения срок /в
случая петгодишен/ и да не е опорочено /напр.придобито чрез насилие или по
скрит начин-тайно от предишния владелец/,т.е. да е спокойно и явно.Под явно
владение се има предвид такова,което ясно разкрива намерението на владелеца да
държи вещта като своя.Фактическата власт следва да се упражнява така,че всеки
заинтересован да може да научи за нея.Без значение е,че отделни лица са могли
да научат,но не са се погрижили за това.В случая А.А. е получила владението от
двамата продавачи-съпрузите М. и П. М.,без да знае,че те не са собственици на
целия имот-предмет на продажбата от 1996 г.Спрямо тях тя е установила владението си
явно.Декларирала е имота в данъчна служба,заживяла е в него,за което са знаели
всички съседи,които са били наясно,че е в имота по силата на договор за
продажба-така сравни показанията на посочените по-горе свидетели /Н.С.-„..Малкият
син продаде имота на А.…А. повече от 10 години живее в имота.”;Е.Р.-Ние
знаем,че къщата е на И. и М..После,като влезе в имота А.,чух,че те вече са
купили къщата.”;Г.Х.-„Тя /А./ живее в този имот от 12-13 години.Тя си прави
ремонт,тъй като беше пропаднала къщата.Досега никой не е идвал да я
притеснява.”;А. А.-„С А. се познавам от 12-13 години,откакто тя дойде в
имота.Тя закупи къщата,даже си направи ремонт”/.Очевидно от 1996 г. до завеждане на настоящото дело са изминА. повече от
10 години,през които останА.те съсобственици на имота /освен М. Д.М./-И. Сим.А.,Д.
Т.А.,М. А.А. и останА.те наследници на Д. М.А.,а след смъртта през 2000 г. на И. А. и М.А. техните наследници,не са се
интересувА. от съдбата на процесния имот-кой живее в него,с какви намерения,поддържа
ли се къщата и пр.През горния продължителен период от време те са могли да се
заинтересуват и,ако бяха положили усИ. да го сторят,щяха да разберат за
извършената през 1996 г. продажба в полза на А.А..Последната съвсем спокойно
и открито е живяла в имота,ремонтирала го е.Тя е получила по съвсем явен начин
владението от лицата,представили се пред нея и нотариуса при изповядване на
сделката за собственици,поради което не е могла да знае,че има и други
съсобственици на имота,за да може да ги уведоми или да манифестира владението
си и спрямо тях.Тя е упражнявала владението си обаче по начин,така че всеки да
може да научи за него.Факт е,че трети лица като съседите на имота са узнА. за продажбата.Това,че
през целия 10-годишен период от 1996 г. нататък останА.те действителни съсобственици на имота
не са се погрижили да научат този факт и да му се противопоставят,не прави
владението на А. скрито,защото незнанието на горните се дължи на собственото им
пасивно поведение.Така съдът приема,че още през 2001 г. с изтичане на петгодишен срок на осъществяваното от А.
владение същата е придобила правото на собственост върху целия процесен имот по
давност и се легитимира като индивидуален собственик на дворно място от 125
кв.м в идеални части от УПИ ****-****,кв.*** по ПУП на града,респ. от ПИ с площ
от 437 кв.м /виж скицата на лист 65 от делото на ДОС/ и с идентификатор *****.***.****
по кадастралната карта на града,ведно с построените върху него жилищна сграда
със застроена площ от 71 кв.м,избено помещение от 23 кв.м,жилищна пристройка от
16 кв.м и входно антре от 6 кв.м,заснети като сграда с идентификатор *****.***.****.*
по кадастралната карта на гр.***.Следователно жилищната сграда не е съсобствена
между страните по спора,поради което и исковете за делбата й подлежат на
отхвърляне като неоснователни.Наследниците на М.А.А.,Д.М.А. и И. С. А.,респ.ищцата
Д. Т.А. и на самостоятелно основание,не участват и в съсобствеността върху
процесния УПИ ****-****,кв.*** по ПУП на града.Поради горното исковете за делбата
му са неоснователни и също подлежат на отхвърляне.Ищците са претендирА. делба
само на 125 кв.м в идеална част от горния УПИ.Ако исковете бяха основателни,до
делба следваше да се допусне целият имот,а не само горната ид.част,тъй като
делба на идеална част от вещ е недопустима предвид невъзможността да се
постигне основният ефект на същата-ликвидиране на съсобствеността.Описаният УПИ
е съсобствен понастоящем между А.А.А. и третите лица съпрузите Ш.М.Ю. и С.Х.Ю.
/по силата на договор за продажба по нотариален акт №***,т.**,д.№****/1975
г.-лист 72 от делото на ДОС/ и съпрузите Е.Д.Х. /Е.Д. Д./ и Д.А.Д. /по силата
на договор за продажба по нотариален акт №**,т.*,д.№***/1993 г.-лист 73 от
делото на ДОС/.Върху него са изградени осем сгради,всяка от които индивидуална собственост
на различни съсобственици на процесния УПИ.Така същият се явява обща част на
хоризонтална етажна собственост и като такава не подлежи на делба по смисъла на
чл.38 ал.3 от ЗС.По изложените съображения исковете за делба и на описаното дворно
място са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Неоснователността на исковете
предопределя неоснователност на обусловеното искане за отмяна на нотариален акт
№**/1995 г.,тъй като същият очевидно не засяга права на ищците върху делбения
имот,каквито те не притежават понастоящем.
Решението на районния съд е правилно по същество,но
следва да бъде отменено в частта на произнасянето по исковете за делба на
дворното място предвид необходимостта от постановяване на диспозитив за
отхвърляне на исковете за делба на същото и срещу новоконституираните от
въззивния съд съделители.В останалата част решението следва да бъде оставено в
сила,вкл. в частта,с която двамата ищци по делото са осъдени да заплатят по
сметка на ДРС държавна такса по чл.9 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 80
лв.
Ищците по делото и въззивници в настоящото
производство нямат право на разноски за въззивната инстанция,тъй като жалбата
им,респ.исковете им се отхвърлят като неоснователни.Въззиваемите не са
претендирА. разноски.
Водим от гореизложеното,***кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №28,т.І,стр.40/12.01.2010
г.,поправено с решение №7,т.VІ,стр.8/12.05.2010 г.,по гр.д.№1838/2007 г. на ***кия
районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от А.И.С. и Д.Т.А.,***,срещу
М.Д.М. ***,П.А. М. /М.И.М./ от гр.Б.,С.Д.М. ***,Б.И.С. от гр.***,Д.И.С. ***,Д.И.Х.
***,Ф.В.И. ***,В.В.И. ***,А.И.А. ***,Ф.И.А. ***,К. С. Х. *** и А.А.А. ***
искове за делба на съсобствен недвижим имот в гр.***,ул.”П.Р.С.” №***,представляващ
жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м,избено помещение от 23
кв.м,жилищна пристройка от 16 кв.м и входно антре от 6 кв.м,заснети като сграда
с идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта на гр.***,построена
върху поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната
карта,съставляващ УПИ ****-****,кв.*** по ПУП на града,както и в частта,с която
А.И.С. и Д.Т.А. са осъдени да заплатят по сметка на ДРС държавна такса в размер
на 80 лв.
ОТМЕНЯ решение №28,т.І,стр.40/12.01.2010 г.,поправено
с решение №7,т.VІ,стр.8/12.05.2010 г.,по гр.д.№1838/2007 г. на ***кия районен
съд в частта,с която са отхвърлени предявените от А.И.С. и Д.Т.А.,***,искове за
делба на съсобствен недвижим имот в гр.***,ул.”П.Р.С.” №**,представляващ дворно
място от 125 кв.м в идеална част от УПИ ****-****,кв.*** по ПУП на града,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от А.И.С. с ЕГН **********
и Д.Т.А. с ЕГН **********,двамата от гр.Ст. З.,кв.”Л.”,ул.”И.” №**,срещу М.Д.М.
***,П.А. М. /М.И.М./ с ЕГН ********** от гр.Б.,С.Д.М. ***,Б.И.С. с ЕГН **********
от гр.***,Д.И.С. ***,Д.И.Х. ***,Ф.В.И. ***,В.В.И. с ЕГН ********** ***,А.И.А. ***,Ф.И.А.
***,К. С. Х. ***,А.А.А. с ЕГН ********** ***,Ш.М.Ю. с ЕГН ********** ***,С.Х.Ю.
с ЕГН ********** ***,Е.Д.Х. /Е.Д. Д./ с ЕГН ********** и Д.А.Д. с ЕГН **********,***,за
делба на съсобствен недвижим имот в гр.***,ул.”П.Р.С.” №**,*** и ***,представляващ
дворно място от 437 кв.м,съставляващо ПИ с идентификатор *****.***.**** по
кадастралната карта на гр.***,респ. УПИ ****-****,кв.*** по ПУП на града.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1
от ГПК /нов/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.