Р Е
Ш Е Н
И Е
№
10.05.2013 г.
гр. Айтос
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД граждански състав
На десети април две хиляди
и тринадесета година
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Р.М.
като разгледа докладваното от съдия Спасова гр.дело №1015 по описа за 2012 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от Х.А.Х., ЕГН **********,***, срещу Ф.Х.Х.,***
и Ш.А.Х., ЕГН **********, от с.Трънак, с която е предявен иск за делба с правно
основание чл.34 от ЗС. Ищецът твърди, че описаният в исковата молба е
съсобствен, като всеки от участниците в съсобствеността разполага с 1/3 ид.
част от имота. Имотът е бил собственост на А.Х. Я., починал на 15.04.2007 г. и А.А.
Я., починала на 05.11.2005 г., които са дядо и баба на ответника Ф.Х.Х. и
родители на ищеца Х.А.Х. и ответника Ш.А.Х.. През 1996 г. те прехвърлили имота
на внука си Ф.Х.Х. срещу задължение за издръжка и гледане, но впоследствие по
съдебен ред ищецът и ответникът последователно предявили претенции за разваляне
на договора до размера на припадащата им се идеална част, като исковете били
уважени до размера на 1/3 идеална част за всеки от двамата - по гр.д. №554/2010 г. на АРС за първия от
тях и по въззивно гр.д. №803/2008 г. на БОС за втория от тях. Тъй като не
успели да се поделят доброволно, то считат, че за него е налице правен интерес
от предявяване на иск за делба с правно основание по чл.34 от ЗС, като имотът
бъде допуснат до делба при квоти съобразно притежаваните от тях дялове.
В законоустановения срок от Ф.Х.Х.
е постъпил отговор, с който не оспорва наличието на съсобственост между лицата,
посочени в исковата молба. По въпроса за ползването на имота, съответно
плащането на суми срещу ползването, в съдебно заседание уточняват, че не желаят
произнасяне със съдебното решение, а ще предявят претенциите си евентуално във
втората фаза на делбата.
В законоустановения срок от Ш.А.Х.
също е постъпил отговор, който моли за включване към делбената маса на складово
помещение на основание чл.341, ал.2 от ГПК, което се намирало в процесния имот,
извън посочените жилищна сграда и гараж. Същото било долепено до източната част
на жилищната сграда, но не било част от гаража, а имало самостоятелен характер,
и било предмет на двете искови производства по разваляне на договора за
издръжка и гледане, тъй като представлявало подобрение върху дворното място, а
подобренията били включени в обхвата на прехвърлителната сделка по нотариалния
акт.
В съдебно заседание от страна на
ищеца чрез процесуалния му представител е уточнено по направеното искане за
включване на складовото помещение, че под посочените в исковата молба
подобрения се е имало предвид складовото помещение, посочено от ответника в
отговора, но е описанието е дадено по документите за собственост – нотариален
акт и съдебни решения. Ответникът чрез процесуалния си представител е посочил,
че се касае за самостоятелна постройка – складово помещение, долепено до
жилищната сграда, поради което съдът следвало изрично да се произнесе по него с
решението по допускане на делбата.
С оглед изясняване на въпроса
съдът е включил с изрично протоколно определение складовото помещение в
делбената маса.
Предявения иск е с правно
основание чл. 34 от ЗС и производството следва да се разгледа по реда на глава
Двадесет и девета от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от представените
удостоверения за наследници с изх. №000259/06.08.2012 г. на А.Х. Я., починал на
14.04.2007 г. и с изх. №340/12.10.2012 г. на А.А. Я., починала на 05.11.2005
г., че ищецът и ответника Ш.А.Х. са деца на съпрузите А. Я. и Айше Я..
С нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №37, том трети, дело
№1528/1996 г., наследодателите са прехвърлили на Ф.Х.Х., тогава непълнолетен и
поради действащ със съгласието на родителите си Х.Ф.Х. и Ф. А.Х., собствеността
върху следния свой недвижим имот – дворно място от 515 кв.м., находящо се в
с.Трънак, съставляващо самостоятелен УПИ IV-222 в кв.22 по плана на селото, ведно с построените в това дворно място
жилищна сграда, гараж и подобрения. Преди да сключат този договор наследодателите
са сключвали договор за издръжка и гледане с ответника Ш.А.Х. /Ш. К./, който е
бил развален по съдебен ред с решение №351 от 05.08.1996 г. по гр.д. №56/1996
г. Решението е представено по делото, като видно от същото, че в неговия
диспозитив недвижимият имот е описан като дворно място, ведно с построените в
него жилищна сграда, гараж и салма.
По делото е приложено гр.д.
№437/2007 г. на АРС, от което е видно, че по образуваното въззивно гр.д.
№803/2008 г. на БОС договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в цитирания нотариален акт, е развален до
размера на припадащата се 1/3 идеална част на наследника на прехвърлителите –
ответника Ш.А.Х.. Решението е влязло в сила на 16.07.2009 г., след като с
определение №785 от 16.07.2009 г. на ВКС по гр.д. №661/2009 г. същото не е
допуснато до касационно обжалване. В диспозитива на решението имотът е описан по
нотариален акт като УПИ IV-222 в кв.22 по плана на селото,
ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, гараж и подобрения.
По делото е приложено гр.д.
№554/2010 г. на АРС, по което с влязло в сила на 16.03.2011 г. решение №23 от
21.02.2011 г. договорът за издръжка и гледане, обективиран в цитирания
нотариален акт №37, том трети, дело №1528/1996 г., е развален до размера на
припадащата се 1/3 идеална част на наследника на прехвърлителите – ответника Х.А.Х..
Имотът е описан в диспозитива на решението като УПИ IV-222 в кв.22 по плана на селото, ведно с построените в това дворно място
жилищна сграда, гараж и подобрения /навес/.
В представената по делото скица
№579/19.10.2012 г. е видно, че дворното място съставлява урегулиран поземлен
имот, в който са отразени две масивни сгради – жилищна сграда и сграда на
допълващо застрояване. В представената данъчна оценка застрояването на имота е
описано чрез три сгради – жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени. Не се
спори между страните, че включеното складово помещение е описания в данъчната
оценка навес с оградни стени и в цитираните съдебни решения – подобрения /навес, салма/ и същият не съставлява част от
гаража. Че същият не е част от гаража е видно също така от представените
строителни документи – строително разрешение №163/1981 г. и строителен протокол
№43/1981 г. и копие от одобрения проект за строеж на гараж и складово помещение
от 21.09.1981 г.
За да се допусне извършване на
съдебна делба е необходимо да се установи, че върху имотите, предмет на делбата,
е налице съсобственост.
Установи се от събраните по
делото доказателства, че страните са съсобственици при квоти от по 1/3 идеална
част на дворното място и построените в дворното място – жилищна сграда, гараж и
складово помещение /навес/, поради което искът за делба се явява основателен.
По силата на съдебните решения, с които са уважени конститувните искове с
правно основание по чл.87, ал.3 от ЗЗД, договорът за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между наследодателите на
ищеца Х.А.Х. и ответника Ш.А.Х., обективиран в нотариален акт №37, том трети,
дело №1528/1996 г., развален до размера на припадащата им се идеална част – 1/3
идеална част. Решенията са влезли в сила и силата на пресъдено нещо следва да
се зачете между страните в настоящото производство. Останалата 1/3 идеална част
продължава да бъде собственост на ответника Ф.Х.Х., поради което всички
възраженията са неоснователни. В тази част договорът може да бъде развален
единствено по съдебен ред от правоимащото лице Ф. А.Х., която е третият
наследник на прехвърлителите и майка на приобретателя на имота. Такъв иск няма
данни да е бил предявяван, поради което следва да се приеме, че имотът, описан
в цитирания нотариален акт №37, том трети, дело №1528/1996 г. и съдебни решения
във връзка с него, е съсобствен между двамата наследници - ищеца Х.А.Х. и
ответника Ш.А.Х., упражнили правото си по чл.87, ал.3 от ЗЗД и приобретателя по
нотариалния акт – ответника Ф.Х. Х..
По отношение подобренията,
заявени с исковата молба и складовото помещение, включено в делбената маса по
искане, направено в отговора на ответника, след преценка на фактическите
твърдения на страните /в отговора на ответната страна и от ищцовата страна в
първото съдебно заседание/, представените доказателства за собственост – нотариален
акт №37, том трети, дело №1528/1996 г. и съдебни решения №23 от 21.02.2011 г. по
гр.д. №554/2010 г. на АРС и №V-59 от 19.12.2008 г. по гр.д.
№803/2008 г. на БОС, както и одобрените строителни книжа, съдът констатира, че
се касае до все до една и съща постройка с обслужващо предназначение, различна
от гаража, съставляваща по нотариален акт и съдебни решения „подобрения“, съставляващи
по одобрените строителни книжа – „складово помещение /навес/“, поради което в
диспозитива следва да бъде описана именно по този начин.
Квотите, въз основа на
представените съдебни решения и нотариален акт, е видно, че възлизат на 1/3
идеална част за всеки от съделителите.
С оглед горното, Айтоският
районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Х.А.Х., ЕГН **********,***, Ф.Х.Х.,***
и Ш.А.Х., ЕГН **********, от с.Трънак, на следните недвижим имот: дворно място,
съставляващо УПИ IV-222 в кв.22 по плана на с.Трънак,
област Бургас, при граници: УПИ V-220, 221 УПИ X-219, УПИ II-224, УПИ III, ведно с построените в дворното
място жилищна сграда, гараж и подобрения по документи за собственост,
съставляващи складово помещение по одобрени строителни книжа, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: Х.А.Х., ЕГН **********
– */3 идеална част, Ф.Х.Х., ЕГН ********** – */3 идеална част и Ш.А.Х., ЕГН **********
– */3 идеална част.
Решението може да се обжалва пред
БОС в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: