Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр.Плевен, 19.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №549 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Д.Й.Г. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа гр.Плевен, ул
„Катя Попова“ №2, ет.3, оф.12, против Отказ на кмета на кметство с.Згалево,
общ.Пордим, обл.Плевенска да издаде удостоверение за наследници по заявление - искане
с вх.№КО-138/4.06.2021 год., обективиран в писмо изх.№КО-153/23.06.2021 год. на
Кметство, с.Згалево.
В жалбата се сочи, че постановеният отказ за издаване
на удостоверение за наследници е незаконосъобразен и необоснован и моли съда да го отмени. В нарушение на
изискванията на закона, при постановяване на оспорения отказ не е спазена
изискуемата форма на акта. Позовава се на разпоредбата на чл.145 ал.2 т.З от АПК, според която на
оспорване подлежат решенията по искания за издаване на документи от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, (какъвто е и
настоящия случай). От цитираната норма е видно, че е установена законова форма
на акта, в случаите на произнасяне от административен орган по искания за
издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения и тази форма е - решение. При постановяване на обжалваният
отказ от страна на Кметство с. Згалево изискването за установена форма на акта не
е спазено. Сочи още, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на
материалния закон, без да са налице законови основания за издаването му и без
да са изложени конкретни мотиви за това. Със заявление с вх. ЖСО-138 от
04.06.2021 г. Г. е поискал от
административния орган -Кметство с.Згалево, издаване на удостоверение за
наследници на лицето П.Д.Р. (негов чичо). Като причина за отказа за издаване на
поискания документ е посочено, че след извършена проверка в регистрите на
населението е установено, че липсват данни за това жалбоподателят да има
качеството на наследник на починалото лице П.Д.Р.. Затова не може да се направи
извод, че жалбоподателят попада в кръга от лицата, които имат право да искат
издаване на удостоверение за наследници. Така изложените причини (мотиви) за
отказа счита за общи, неконкретни, неотговарящи на действителните факти и неустановяващи
основание за отказ за издаване на искания документ.
Сочи, че в регистрите
за гражданско състояние, водени в Кметство с.Згалево, са налице необходимите
актове за гражданско състояние и данни в тях, за издаване на исканото
удостоверение за наследници. Твърди, че има качеството на наследник на починалото лице - П.Д.Р.,
б.ж. на с.Згалево, починал 22.09.1951 г., който е имал двама сина - Д.П.Д.,
починал на 18.02.1949 г. (т.е. преди баща си П. Д. Р.) и М.П.Д., починал на
15.02.1968 г. Синът Д.П.Д. е починал преди баща си П. Д. Р., семейно положение-
неженен и няма деца. Синът М.П.Д. при смъртта си също е неженен и няма деца. Предвид
горните факти и съгласно чл.8 и чл.10 от Закона за наследството, тъй като П.Д.Р.
не е оставил наследници от първи и втори ред, счита, че същият се наследява от
своите братя и сестри, респективно от техните низходящи. В случая, видно от
данните в регистрите за гражданско състояние П.Д.Р. се наследява от сестра си Ц.
Д. Г. (майка на жалбоподателя), респективно след нейната смърт от нейните низходящи
– Р. С. Г. (дъщеря) и от жалбоподателя - Д.Й.Г. (син). Сочи, че съгласно чл.34
ал.2 от ЗГР актовете за гражданско състояние имат доказателствена сила за
отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Въпреки горните
обстоятелства и данни, напълно немотивирано, необосновано и в нарушение на
закона, административният орган е отказал издаване на исканото удостоверение за
наследници за лицето П. Д. Р. Сочи още, че в предходни години на жалбоподателя
и на други наследници са били издавани от административния орган - Кметство
с.Згалево, удостоверения за наследници за лицето П.Д.Р., б.ж. на с.Згалево,
починал на 22.09.1951г.
В заключение моли съда да отмени изцяло обжалвания отказ
за издаване на удостоверение за наследници по искане с вх. №КО-138 от
04.06.2021 г., който отказ е обективиран в писмо изх. №КО-153/ 23.06.2021 г. на
Кмет на Кметство с.Згалево, като незаконосъобразен и необоснован. Претендира присъждане
на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява и не
се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът, в придружителното писмо, с което е
изпратил административната преписка в съда, е посочил, че в изисканите от
Кметство с.Батошево, общ.Севлиево данни
за наследниците на лицето М.П.Д., е представена информация, че липсват
данни за наследниците на същия. Затова и ответникът е постановил отказ да
издаде удостоверение за наследници на П.Д.Р. като негов баща. Твърди, че не
могат да се установят действителните данни от значение за случая поради липса
на съответните регистри в Кметство с.Згалево преди 1958 год. и поради липса на
всякакви регистри по гражданско състояние до 1929 год., тъй като архивът е
изгорен при пожар. Твърди още, че издадените и приложени по делото 2 броя
удостоверения за наследници са били издадени въз основа на молба-декларация,
подадена от самия молител Д.Й.Г..
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложената на л.17 от делото Молба
–декларация №138/4.06.2021 год., че жалбоподателят е поискал от кмета на
Кметство, с.Згалево издаването на удостоверение за наследници на П.Д.Р., роден
на *** год. в с.Згалево, починал на 22.09.1951 год., за което е съставен акт за
смърт №16, издаден от Кметство с.Згалево, като саморъчно е попълнил в самата
молба наследниците, които според него е оставило починалото лице.
Кметът на Кметство с.Згалево е изпратил писмо до
Кметство, с.Батошево, общ.Севлиево, обл.Габрово-л.18, с което, във връзка с
постъпило искане за издаване на удостоверение за наследници на Д. Р. В., роден
на 16.11.1866 год. и починал на 27.04.1956 год., б.ж. на с.Згалево,
обл.Плевенска,
е поискал издаването на удостоверение за наследници
на внука му М.П.Д.-роден на *** год. и починал на 15.02.1968 год., б.ж. на
с.Батошево от син П.Д.Р.-роден на *** год. и починал на 22.09.1951 год.
Постъпило е приложеното на л.20 от делото
удостоверение, в което е посочено, че в регистрите на с.Батошево няма данни за
лицето М.П.Д.. Приложено е копие от акт за смърт на М.П.Д.
По молбата –декларация е постановено и оспореното в
настоящото производство писмо №КО-153/23.06.2021 год. от кмета на Кметство,
с.Згалево, с което Г. е уведомен, че е извършена проверка от длъжностното лице
по гражданско състояние, съгласно чл. 11, ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от
24,04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата, удостоверения се издават на
лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните
наследници, като под наследници се има предвид живите наследници по закон. В
ал.2 на същата правна норма е предвидено, че удостоверения могат да се издават
и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни
законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с
нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. В резултат на извършената
проверка в регистрите на населението, с които разполага Кметство с.Згалево е
установено, че липсват данни за това, че жалбоподателят има качеството на
наследник на починалото лице, посочено в искането. По тази причина не може да
се направи извод ,че Г. попада в кръга на лицата по чл.5, ал.1 и ал.2 от
Наредбата, които имат право да искат издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението. Не е и трето лице, упълномощено от правоимащо лице.
Поради изложеното и на основание чл.5, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012
год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра, на молителя е
отказано издаването на удостоверение за наследници на лицето П.Д.Р., б.ж. на
с.Згалево, починал на 22.09.1951 год.
Следва да се отбележи, че по делото на л.5-л.7, са
приложени два броя удостоверения за наследници №№КО-734/18.12.2000 год. и и
КО-369/15.08.2006 год., в които жалбоподателят е вписан като наследник на П.Д.Р..
Приложено е и решение на РС-Плевен по гр.дело №2831/2000 год., с което е признато
за установено на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на ПК-Пордим, че
наследниците на П.Д.Р., б.ж. на с.Згалево, починал на 22.09.1951 год., имат
право да им бъде възстановена собствеността върху притежаваните от него земи:
нива в местност „Бяла вода“ от 84,2 дка, нива в местност „Тонова локва“ от 6
дка, пръстенище в местност „Гандолица“ от 0,4 дка, нива в местност „Под село“
от 1,1 дка, нива в местност „Одерец“ от 32,5 дка, нива в местност „Бяла вода“
от 18 дка, зеленчукова градина в местност „Лозята“ от 0,1 дка и лозе в местност
„При пиперите“ от 2 дка, всичките в землището на с.Згалево. Решението е влязло
в законна сила на 28.11.2001 год.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
В оспореното в настоящото производство писмо е
обективиран отказ за издаване на удостоверение за наследници, който по
съществото си съставлява отказ за извършване на административна услуга по
смисъла на § 8 от ПЗР на
АПК. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно
значение, представлява индивидуален административен акт съобразно чл. 21, ал. 3
от АПК, тъй като удостоверението за наследници е официален документ,
който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, а отказът за неговото издаване засяга правната сфера на заявителя,
поради което е налице и правен интерес от неговото обжалване. Няма данни кога
това писмо е доведено до знанието на жалбоподателя, но предвид, че между датата на издаване на писмото – 23.06.2021
год. и датата на подаване на жалбата против него в съда-5.07.2021 год., са
изминали по-малко от 14 дни, то на основание чл.149, ал.1 от АПК, жалбата се
явява подадена в законоустановения срок. Т. е. жалбата е подадена от надлежна страна в
срока за обжалване по чл. 149, ал.
1 от АПК, пред компетентния съд по смисъла на чл.133, ал.1 от АПК, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения
въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на
района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация. По аргумент на обратното основание, отказите за издаване на такива
удостоверения, се постановяват от същите лица. Не се спори, че лицето, за което
се иска издаване на удостоверение за наследници - П.Д.Р., е починало в
с.Згалево, общ.Пордим, обл.Плевенска на 22.09.1951 год., за което е съставен
Акт за смърт №16. Процесното оспорено писмо, обективиращо отказ за издаване на удостоверение за
наследници, е издадено от кмета на Кметство, с.Згалево, поради което е валиден
административен акт.
Актът е издаден в писмена форма и само формално съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 59, ал.2 реквизити.
При издаването му са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените,
обуславящи неговата отмяна.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г., в удостоверението за наследници длъжностното лице вписва всички
живи и починали наследници, определени съгласно Закона за
наследството.
В чл.5 до чл.12 от Закона за наследството е
регламентирано наследяването по закон. Правилата за това кои са наследниците,
които ще получат част от наследственото имущество и в какъв размер ще бъде това
наследство са определени в зависимост от семейноправната връзка с
наследодателя. Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а
в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на
родниннската връзка. Децата на починалия
наследяват по равни части, като за деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно
родителите или оня от тях, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи
от втора или по-горна степен, наследяват поравно най-близките от тях по степен.
Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора
или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите
- една трета. Еднокръвните и едноутробните
братя и сестри получават половината от
това, което получават родните братя и сестри. Когато починалият не е оставил
възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи,
наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват
по-далечния по степен. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Когато
съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни
низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди
навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай
получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и
с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството
в първия случай и половината - във втория. Ако няма други наследници по
предходната алинея, съпругът получава цялото наследство. Низходящите на
наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Починалите
преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци. Наследяването в
тези случаи става по коляно. Следователно, в удостоверението като наследници следва да се впишат всички живи и
починали наследници съобразно посочените правила в поредността, определена от
ЗН.
Съобразно чл. 11
от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
, за издаване на Удостоверение за наследници се подава искане по образец
съгласно приложение № 2, в което заявителят вписва известните му данни за
наследодателя и неговите наследници.
Видно е, че по делото на л.5 и л.6 са приложени две
предходно издадени удостоверения за наследници на лицето П.Д.Р., като жалбоподателят е вписан и в
двете като наследник. Но видно от самите удостоверения, в тях е вписано, че тъй
като кметството не разполага с данни за наследниците на П.Д.Р., същите са
описани в издадените удостоверения за наследници въз основа на данните ,
подадени в молбата-декларация от Д.Й.Г..
Понастоящем действащата Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г., обаче, разпоредбата на чл.11, с оглед определяне на наследниците
по закон, вменява задължение на длъжностното лице, да направи пълна проверка в регистъра на населението, а
когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.
Разпоредбата на ал.3 предписва, че когато някой от починалите наследници е имал
последен постоянен адрес *** длъжностното лице, което трябва да издаде
удостоверението, не разполага с данни за неговите наследници, се изискват
служебно същите от съответната общинска администрация.
В конкретния случай
административният орган, постановил отказа, видно от изложените в
последния мотиви, е посочил, че за да постанови отказа, е извършил проверка в
регистрите на населението, с които разполага Кметството и е установил, че
липсват данни молителят Д.Й.Г. да е наследник на починалото лице. Изпратено е и
искане до Кметство с.Батошево, общ.Севлиево, обл.Габровска с искане за издаване
на удостоверение за наследници на лицето М.П.Д.-роден на *** год., починал на 15.02.1968 год., б.ж.
на с.Батошево-син на П.Д.Р., за наследниците на който е поискано удостоверение.
Като видно от писмото на л.20 от делото, в изпратения до кмета на с.Згалево
отговор е посочено, че в регистрите на с.Батошево няма данни за лицето. Това е
единствената проверка, която по данните от делото е извършил издаващият писмото
орган.
В придружителното писмо, с което административната
преписка е изпратена в съда е посочено, че в Кметство с.Згалево липсват семейни
регистри преди 1958 год. и регистри по гражданско състояние до 1929 год. вкл.
поради това, че архивът е унищожен при пожар. Като за лицето няма никаква
информация и в база данни.
Ето защо съдът намира, че при постановяване на
оспорения отказ кметът на кметство с.Згалево не е изпълнил вменените му с чл. 35
и чл. 36 от АПК
задължения, а именно да издаде акта, след като изясни всички факти и
обстоятелства от значение за казуса и обсъди обясненията и възраженията на
страните. Налице е задължение за административния орган да събере служебно
доказателства, преди да се произнесе по искането, а при необходимост и да
поиска от заявителя, по чиято молба е започнало административното производство,
да му окаже съдействие при събиране на доказателства. По данните, изложени от
самия жалбоподател в подадената от него жалба, наследодателят П.Д.Р., б.ж. на
с.Згалево, починал 22.09.1951 г., е имал двама сина - Д.П.Д., починал на
18.02.1949 г. (т.е. преди баща си П. Д. Р.) и М.П.Д., починал на 15.02.1968 г.
Това са наследници от първи ред съобразно чл.5 от ЗН. Отново по данни от самия
жалбоподател синът Д.П.Д. е починал преди баща си П. Д. Р., семейно положение-
неженен и няма деца. Синът М.П.Д. при смъртта си също е неженен и няма деца. Тези
данни обаче са останали непроверени от административния орган. При наличие на
данни относно датите на смъртта на двамата сина, органът е следвало да извърши
проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние и да установи както
датите и годините на смъртта на тези лица, така и семейното им положение-били
ли са женени, за кои лица и оставили ли са низходящи свои наследници, които да
наследят П.Р. по правилата на ЗН. След проверка, и при евентуална установеност,
че низходящите на П.Д.Р. са починали-единият от тях- преди, а другият-след баща
си П.Р., и не са оставили свои низходящи
наследници, е следвало да се извърши отново проверка в регистрите на актовете
за гражданско състояние дали наследодателят П.Р. е сключвал брак и с кое/кои
лица, както и към годината на неговата смърт-1951 год. бил ли е в граждански
брак и с кое лице. При установяване на факта с кое лице П.Р. е бил в граждански
брак към датата на смъртта си-22.09.1951 год. и при наличие към тази дата на
друг негов жив наследник от първи ред-синът му М.П.Д., респективно , ако се
установи , че починалия преди него негов син Д. П. е оставил /не е оставил свои
наследници, е следвало да се определят наследниците по закон съобразно ЗН. По
данни от писмото на л.18 от делото, към датата на смъртта на П.Р.-22.09.1951
год., жив е бил и неговият баща Д. Р. В.-починал пет години след сина си-на 27.04.1956 год.,
но отново по данните от делото, към датата на смъртта на дядото Д. Р. В. през
1956 год., наследодателят П.Д.Р. е оставил наследник от първи ред-жив син-М.П.Д.,
починал през 1968 год. Но и тези данни не са проверени и не са са подкрепени с
надлежни писмени доказателства от съответните регистри. След смъртта на
наследниците на П.Р.-неговата преживяла съпруга и син/синове и/или техни
низходящи, вкл. по право на заместване, отново на база регистрите на
населението и регистрите на актовете за гражданско състояние в община Пордим,
респективно в други общини по мястото на смъртта на някой от наследниците, е
следвало да се направи опит да се установят преживелите наследници съобразно
реда, установен в ЗН. Такава пълна, обстойна и задълбочена проверка, по
аргумент от чл. 4, ал. 2
и чл. 11 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., няма доказателства
административният орган да е извършил, преди да издаде оспореният отказ. Освен проверка в регистрите на населението и в
регистрите на актовете за гражданско състояние, органът има възможност да
изиска от молителя/заявителя, да представи, ако разполага с каквито и да е
официални свидетелстващи документи , удостоверяващи факти от значение за
издаването на удостоверението за наследници-актове за раждане, брак, смърт на
някой/някои от предполагаемите наследници, удостоверения за починали
наследници, издадени от същата или други общински администрации, документи,
удостоверяващи родствени връзки, издавани назад във времето, но съхранени и
каквито и да било други документи, свидетелстващи за факти от значение за
изясняване на фактите във връзка с издаване на удостоверението. В този смисъл
актът се явява и немотивиран, като обстоятелството, че в писмото е цитиран чл. 11, ал. 2
от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. не означава че
административният орган е изложил своите основания за постановения отказ. От
оспореното писмо не става ясно кои регистри са били проверени от длъжностното
лице и каква информация е установена въз основа на тях. Само формално и
бланкетно е посочено, че е извършена проверка в регистрите на населението, с
които разполага органът, но не е посочено кои са тези регистри, от кои
години, какви установявания са извършени
въз основа на тях. От мотивите в акта не става ясно защо такива няма, дали
защото не са съставяни, дали са изгубени или унищожени или са предадени в
Държавен архив. Липсата на регистър на населението не обуславя автоматично
отказ от издаване на исканото удостоверение. Разпоредбата на чл. 11, ал.2 от
Наредбата указва, че в такъв случай се проверяват актовете за гражданско
състояние. В случая от мотивите на оспорения акт не се установява, къде е
извършена проверката, дали е извършена само в регистъра за смърт. С тази
проверка не се изчерпва задължението на административния орган по чл. 11, ал.2
от Наредбата. Такава следва да бъде направена и по отношение на актовете за гражданско състояние на
сочените като негови наследници. Именно от техните актове за гражданско
състояние може да се установи дали е налице родствена връзка със сочения като
техен наследодател и каква е тази връзка. При преценката адм. орган следва да
вземе предвид, с оглед датите на раждане на посочените наследници, какви актове
и от кого са издавани, с оглед действалото тогава законодателство. За събиране
на доказателства с цел установяване на родствените връзки е следвало да се
укаже и на заявителя, ако разполага с такива, да ги представи.
Ето затова настоящият състав на съда намира, че в административното производство
е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението.
Административният орган не се е
съобразил с чл. 9,
чл. 35
и чл. 36 АПК,
като не е изяснил обстоятелствата от
значение за случая и не е обсъдил фактите, посочени от заявителя. Изрично с
нормата на чл. 11, ал. 2
от наредбата е вменено в задължение на длъжностното лице, за
определяне на наследниците по закон да прави пълна проверка в регистъра на
населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско
състояние. В случая няма доказателства да са извършени необходимите действия,
изразяващи се в проверка на Национална база данни "Население", регистрите
на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние, както и няма
доказателства да са направени необходимите справки от съответните населени
места при необходимост. Налага се извод, че не
са изпълнени дължимите действия за установяване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, които да мотивират невъзможност за издаване на искания
административен акт. Административният орган не е положил достатъчно усилия да
изпълни вменените му с нормативен акт задължения, като с това си бездействие е
нарушил императивни законови разпоредби - чл. 9, ал.2
от АПК. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал.1
от АПК да събере служебно всички необходими доказателства за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. На заявителя не
са давани никакви указания за необходимост от представяне на допълнителни
доказателства. Вместо да извърши действия, изразяващи се в проверка по водените
регистри и евентуално да изиска допълнителни доказателства за установяване на
родствените връзки между заявителя и лицето, за чиито наследници се иска
удостоверение, административният орган се е произнесъл по същество, с
единствения мотив, че кметството не
разполага с информация, че молителят е наследник. В резултат от неизвършването
на нормативно установени и безспорно необходими действия в административното
производство е издал немотивиран отказ. Това е довело и до постановяване на
незаконосъобразен административен акт, какъвто по своя характер е отказът за
издаване на искания документ. Същият следва да бъде отменен и преписката
върната на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне кметът на
Кметство с.Згалево следва да извърши пълна, задълбочена и всестранна проверка в
регистрите на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние, съхранявани
в община Пордим и кметство с.Згалево, както и при необходимост-при наличие на
данни да изиска доказателства от други
общини по мястото на смъртта на някой от наследниците с оглед установяване
на преживелите наследници съобразно
реда, установен в ЗН, както и да изиска
от молителя/заявителя, да представи, ако разполага с каквито и да е официални
свидетелстващи документи, удостоверяващи факти от значение за издаването на
удостоверението за наследници-актове за раждане, брак, смърт на някой/някои от
предполагаемите наследници, удостоверения за починали наследници, издадени от същата
или други общински администрации, документи, удостоверяващи родствени връзки,
издавани назад във времето, но съхранени и каквито и да било други документи,
свидетелстващи за факти от значение за изясняване на фактите и произнасянето по
молбата. След извършване на задълбочена проверка и в зависимост от установеното
при тази проверка, следва да се произнесе по молбата на заявителя за издаване
на удостоверение за наследници на П.Д.Р. с нов мотивиран административен акт.
С оглед на
изложените мотиви, постановеният от кмета на Кметство с.Згалево отказ за
издаване на удостоверение за наследници се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал.
2 от АПК административната преписка ще следва да му бъде върната, за
ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и с оглед направеното в жалбата
искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани с
квитанция на л.14 от делото разноски за държавна такса за оспорване.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Плевен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа гр.Плевен, ул „Катя Попова“ №2,
ет.3, оф.12, Отказ на кмета на кметство
с.Згалево, общ.Пордим, обл.Плевенска да издаде удостоверение за наследници по
заявление - искане с вх.№КО-138/4.06.2021 год., обективиран в писмо
изх.№КО-153/23.06.2021 год. на Кметство, с.Згалево.
ВРЪЩА преписката на кмета на Кметство с.Згалево,
общ.Пордим, обл.Плевенска, за ново произнасяне при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кметство с.Згалево, общ.Пордим, обл.Плевенска да
заплати на Д.Й.Г. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер
на 10 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/