Решение по дело №337/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			20.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.04.		2019

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		337		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                          

С.С.К. с постоянен адрес:***,,Георги Димитров“ № 2, с ЕГН ********** със съдебен адрес *** чрез адв. Ю.Д. обжалва Наказателно постановление № 17-0348-0001377/10.07.2017 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. и ,,Лишаване от право да управлява МПС” за 6 (шест) месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Излага доводи за незаконосъобразност и моли да бъде постановено решение, с което съдът да отмени или да измени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

    Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

    На 02.07.2017 год. И.П. на длъжност ,,инспектор“ група КПД ГПА в присъствието на свидетеля И.Д. съставил Акта за установяване на административно нарушение № 1377 за това, че на същата дата около 01:17 часа в гр. Дупница по ул. ,,Патриарх Евтимий“ в посока центъра С.С.К. управлявал товарен автомобил ,,Фолксваген Транспортер“ с рег. № Е3350КН като при горния вход за ж.к. Бистрица водачът не спрял на подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР и продължил движението си към центъра на гр. Дупница. Водачът бил застигнат при дом № 79 на ул. ,,Патриарх Евтимий“, където спрял и при направената проверка не представил на контролните органи свидетелство за регистрация на МПС част II. Сигналът за спиране бил ясен и своевременен, бил възприет от водача, защото първоначално намалил скоростта, а след това рязко я увеличил, като мястото бил добре осветено. Актът бил съставен за нарушаване разпоредбата на чл.102 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който бил връчен на нарушителя без възражения от негова страна. Такива не са направени от нарушителя и в законния срок, визиран в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказващият орган въз основа на съставения акт издал наказателно постановление, в което е променил правната квалификация на деянието извършено от К. по т. 1 и го квалифицирал като такова по чл. 103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от доказателствата, съдържащи се в приетата по делото административнонаказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели. Така събраните доказателства са без противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът изцяло ги кредитира.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановлението и в законния седем дневен срок от връчването му. Разгледана по същество се явява частично основателна поради следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице съгласно Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Относно нарушението по т. 1 от НП:

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които е накърнено правото на защита на жалбоподателя.

Налице е разминаване между направеното в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, и дадената от актосъставителя правна квалификация на деянието. Актът е съставен за това, че на процесната дата жалбоподателят, като водач на товарен автомобил ,,Фолксваген Транспортер“ с рег. № Е3350КН не спрял на подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР и продължил движението си към центъра на гр. Дупница.

        Описвайки горните обстоятелства, актосъставителят е подвел установеното нарушение под нормата на чл. 102 (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.) – с редакция към датата на нарушението: 

        На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство:

               1. на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или

техни аналози, или на неправоспособен водач;

               2. за движение по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна

мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци без закупен и залепен винетен стикер, валиден към момента на предоставянето.

         Очевидното несъответствие в АУАН между изложените обстоятелствата по извършване на нарушението и дадената правна квалификация представлява нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН. Същото следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като накърнява правото на защита на санкционираното лице, лишавайки го от правото му да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съответно осуетява възможността му за адекватна и своевременна защита. Въпреки допуснатия порок в АУАН, административнонаказващият орган, при издаването на наказателното постановление, променя квалификацията на деянието от  такова на чл.102 от ЗДвП в нарушение по чл.103 от ЗДвП, като възпроизвежда в наказателното постановление същите обстоятелства по извършване на нарушението от АУАН. Независимо, че охраняват едни и същи обществени отношения, нарушенията по чл.102 и по чл. 103 от ЗДвП са отделни и самостоятелни, и предполагат различни фактически обстоятелства. Позовавайки се на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, административнонаказващият  орган се е опитал да санира посоченото по-горе процесуално нарушение, допуснато при съставяне на АУАН, което в случая е недопустимо. Посочената разпоредба предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.

           В случая лицето, посочено като нарушител е било уведомено със съставения АУАН, че срещу него е образувано административнонаказателно производство за нарушение по чл. 102 от ЗДвП, което с издаване на НП „преминава“ в такова за друго нарушение - по чл.103 от ЗДвП, с което е било допуснато очевидно нарушение на правото му на защита. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. По изложените съображения, издаденото НП следва да бъде отменено в частта му по т. 1, като неправилно и незаконосъобразно.

Относно нарушението по т. 2 от НП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка на 02.07.2017 г. водачът не е представил на компетентните органи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

Поради това правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв. за водач, който не носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0348-0001377/10.07.2017 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, в частта в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.С.К. с постоянен адрес:***,,Георги Димитров“ № 2, с ЕГН ********** е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. и ,,Лишаване от право да управлява МПС” за 6 (шест) месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0348-0001377/10.07.2017 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница в частта, в която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на С.С.К. с постоянен адрес:***,,Георги Димитров“ № 2, с ЕГН ********** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: