Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
18.11.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
27.10.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФНИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Дело |
номер |
188 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба от адв.И.Б. от АК-***, като
пълномощник и процесуален представител на М.Т., гражданин на ***, продължително
пребиваващ в Република България чужденец, с
адрес: ***, против
Решение №260144 от 21.06.2021 год., постановено по АНД №245/2021 год. по описа
на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М.Т.
против Заповед за задържане на лице с Рeг.№1947зз-34 от 12.02.2021
год., издадена от С.С.Р. – *** при РУ – Кърджали към
ОДМВР - Кърджали.
Касаторът счита в
жалбата, че решението е необосновано по
смисъла на чл.209, т.3 от АПК и че като такова е неправилно и постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага съображенията в тази
насока, като сочи най-напред, че със Заповед за задържане на лице с рeг.№1947зз-34 от 12.02.2021
год., издадена от *** при РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, е упражнено
задържане на М.Т., като принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР и че съгласно тази разпоредба, полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление и следователно, за да е
налице законова възможност за реализиране на посочената принудителна
административна мярка, е необходимо към момента на издаването на заповедта да
са налични достатъчно данни, които да правят предположението за извършено
престъпление, вероятно основателно и в този смисъл, към момента на постъпване
на данни за евентуално извършено престъпно деяние, за административния орган
възниква преценката, дали е необходимо или не налагане на принудителна
административна мярка респ., на административния орган е делегирано от
законодателя правото да наложи мярката при условията на оперативна
самостоятелност. Сочи също, че правната възможност, която е регламентирана в
чл.72 от ЗМВР, за административния орган е обусловена от предварително
извършена от този орган преценка за всеки отделен случай, а именно дали да
наложи принудителна административна мярка „Задържане за срок от 24 часа” или
не. Касаторът счита, че в настоящия случай такава
преценка изобщо не е била направена от органа по задържането и нещо повече - задържащият
полицай С.С.Р. не е бил запознат с материалите по ДП
№**/*** год. по описа на РУ - Кърджали, станала основание за мотивирането на
атакуваната заповед, като в жалбата се твърди, че същият не е извършвал
действия по разследването по посоченото досъдебно производство, не е възприел
непосредствено поведението на М.Т. към момента на извършване на евентуалното
деяние, което води до обоснования извод, че липсват каквито и да било основания
у задържащият полицай за извършване на
преценка по случая, обосноваваща от своя страна действията му по задържането на
М.Т. като законово обосновани, мотивирани и не на последно място, целесъобразни
и дори нещо повече - в атакуваната заповед липсвал законово изискуем реквизит,
а именно - в кой месец е съставена тази заповед или изобщо не ставала ясно,
кога е задържано лицето.
В жалбата се сочи също, че преценката на полицейския
орган относно налагане или не, на принудителна административна мярка „Задържане
за срок от 24 часа”, е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на
предоставената му от закона оперативна самостоятелност, като се твърди, че в
настоящият случай не се събрали каквито и да било доказателства, които да
формират извода, че полицай Р. е действал по вътрешно убеждение и че такова
убеждение би се формирало след запознаване със ситуацията и материалите по
делото, каквито данни липсват, т.е. полицаят не бил запознат със самото дело и
това обстоятелство, а именно - незнанието му за фактическите обстоятелства не
водят до извода, че осъществявайки своето правомощие по чл.72 от ЗМВР, същият е
изразил свободна воля. Сочи се, че във всеки случай, свободна е онази воля, до
която лицето е стигнало само, след проверка и анализ на факти и обстоятелства,
каквито към момента на задържането и самият задържащ не е знаел, като касаторът счита, че „свободната воля” на полицая Р. е
„формирана” по определено разпореждане/имайки предвид практиката на РУ –
Кърджали - устно такова/, а не по вътрешно убеждение,
самостоятелно и предвид събраните по преписката материали, сочещи на данни за
евентуално извършено престъпление от М.Т. Сочи се на следващо място, че съгласно
чл.4, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в
закона, а чл.6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на
административният акт и че цитираните норми определят рамките, в които
административният орган следва да упражнява предоставената му от закона
компетентност. Касаторът счита, че в настоящия случай,
административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на
съразмерността и е засегнал правата на М.Т., издавайки и прилагайки атакуваната
заповед, в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за
която тази заповед се издава. На следващо
място, но не и на такова по важност, според касатора,
било обстоятелството, че задържането по
ЗМВР по правната си същност не е наказание, а принудителна административна
мярка/ПАМ/, като се сочи, че според целта им, ПАМ се делят на превантивни,
възпиращи и отстраняващи нарушение или престъпление и че като се държи сметка
за тази класификация, задържането до 24 часа като ПАМ би било законосъобразно
до момента, когато тази цел е постигната, а не и след това. В жалбата се
твърди, че в настоящият случай не е установено от полицейския орган, наложил
ПАМ, дали целта, лицето да се съобрази със задължението си, е постигната и дали
задържането не е придобило характера на санкция - което би го определило като
незаконосъобразно. Сочи се, че при контрола за законосъобразност, основна
тежест при преценката трябва да има обстоятелството, че със задържането се
ограничава едно от основните права на човека по ЕКПЧ - правото на свобода и
сигурност по чл.5. Касаторът счита, че в настоящия
случай, съдебният контрол при основанието по чл.72, ал.1, т.1 - наличие на
данни за извършено престъпление, е първоинстанционният
съд да прецени основно, дали има данни за престъпление, извършено от М.Т. и
дали задържането е в съответствие с целта и че на практика се отваряла врата
към произвол. Излага се довод, че задържането по ЗМВР трябва да е изключение, а
не правило, а понастоящем, задържането до 24 часа при данни за извършено
престъпление било масова практика в България и че това се установявало от сайта
на Министерството на вътрешните работи, където ежедневно се сочело, колко лица
са задържани. Излага се и довод, че така всеки невинен може да бъде задържан
законно по „данни за извършено престъпление”, стига полицията да впише в
заповедта, че има такива данни и че без значение било дали данните са верни -
те можело и да са непроверени. В жалбата касаторът
заявява, че допълнителни съображения ще посочи в съдебно заседание пред
касационната инстанция в хода по същество. С
оглед на изложените съображения, с жалбата моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени Решение №260144 от 21.06.2021 год., постановено по
АНД №245/2021 год. по описа на Pайонен съд -Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата на М.Т. от *** против Заповед за задържане на лице
с peг.№1947зз-34/12.02.2021 год., издадена от С.С.Р. - *** при РУ - Кърджали, като незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли
също да му бъдат присъдени разноските и в двете производства.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът М.Т., гражданин
на ***, продължително пребиваващ в Република България чужденец, не се явява и
не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - адв.И.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е
депозирана молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените
в нея съображения. Отново моли да бъде отменено първоинстанционното
решение, като счита, че същото е неправилно - незаконосъобразно, необосновано,
постановено при непълнота и необективно разглеждане на доказателствата по
делото, както и при превратно тълкуване и прилагане на правните норми, като сочи,
че подробни съображения са изложени в самата касационна жалба. В молбата
заявява също така, че съображенията в тази насока били изложени и в пледоарията
пред първоинстанционния съд, поради което изцяло се
придържа към тях и моли настоящата инстанция да ги кредитира и като такива
изложени съображения, относно депозираната касационната жалба. Отново моли да
бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено Решение
№260144/21.06.2021 год., постановено по АНД №245/2021 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил жалбата на М.Т. от *** против Заповед за задържане на лице с peг. №1947зз-34/12.02.2021 год., издадена от С.С.Р. -*** при РУ - Кърджали. Моли също, с оглед изхода на
делото, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски в първоинстанционното производство.
Ответникът по
касация – С.С.Р. – *** при Районно управление - Кърджали, редовно призован, се явява лично, като заявява, че
оспорва подадената касационна жалба и счита същата за неоснователна. Моли
настоящата инстанция да постанови решение, с което да оставите в сила
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна, а
обжалваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Счита, че обжалваното
решение съдържа подробно изложени мотиви, въз основа на всички събрани
необходими доказателства, че обжалваната заповед за задържане е била
законосъобразно издадена от компетентно лице, в рамките на правомощията, както
и на разпоредбите на чл.72 и следващите от ЗМВР. Сочи, че първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви, за наличието на основание за издаване на такава
заповед спрямо касатора, като счита, че мотивите се
подкрепят от събраните доказателства по делото и в този смисъл, първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата,
е правилно и законосъобразно. Предлага същото да бъде оставено в сила като
такова.
Касационният
състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с посочените
в него касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано
лице, за което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт,
подлежащ касационен съдебен контрол.
Разгледана
по същество, касационната жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното решение се
обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при необоснованост.
С оспореното Решение №260144 от 21.06.2021 год., постановено по АНД №245/2021
год., Районен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на М.Т.,
гражданин на ***, продължително пребиваващ в Република България чужденец, с адрес: ***, подадена чрез адв.И.Б.
от АК-***, против Заповед за задържане на лице с рег.№1947зз-34 ОТ 12.02.2021
год., издадена от С.С.Р. - *** при РУ – Кърджали към
ОДМВР - Кърджали.
За да
постанови обжалваното в настоящото производство решение, Кърджалийският районен
съд от фактическа страна е приел, че на
12.02.2021 год. е издадена Заповед за задържане на лице с рег.№1947зз-34 от
12.02.2021 год., от С.С.Р. - *** при РУ - Кърджали, с
която е заповядано да бъде задържано за срок до 24 часа лицето М.Т. от ***, на
основание чл.721 ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с ДП №**/*** год. по описа на РУ
- Кърджали, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.12 от НК. В заповедта
са посочени и фактическите, и правните основания за издаването й, като същата е
издадена от компетентен орган. С писмо от 12.02.2021 год. началникът на РУ - Кърджали
уведомил Районна прокуратура - Кърджали за образуваното ДП №**/*** год., за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.12, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК - ***. На 12.02.2021 год. била изготвена Докладна записка
от *** при РУ – Кърджали - В. Б., която сочела като съпричастни към кражбата
три лица, по оперативна информация, между които е и касаторът в настоящото производство
- М.Т.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е направил правни изводи:
Съдът е приел на първо място, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от
обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че съобразно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Приел е най-напред, че оспореният акт
е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР, в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР, компетентност, както и че е спазена предвидената от закона форма,
съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, а именно - издадена е писмена заповед за
задържане, която е връчена на адресата. На следващо място е приел, че заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните,
индивидуализиращи задържаното лице - имена, гражданство, ЛНЧ и адресна
регистрация, датата и часа на задържането, както и че на същото са разяснени
правата му по чл.72 от ЗМВР, като е посочено, че му е била връчена декларация
по чл.74, ал.3 от ЗМВР, която лицето е отказало да подпише. Районният съд е отбелязъл също, че заповедта е издадена на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като е в нея посочено, че лицето се задържа във връзка с ДП
№**/*** год., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.12 от НК - кражба на
МПС.
Първоинстанционният съд е намерил, че към момента на издаване на
атакуваната заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.12 от НК, което е било основание за образуване на досъдебно
производство/ДП/, като е посочил, че това е така, тъй като нормата на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно - за които има данни, че
са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите
правни норми от закона. Съдът е посочил, че по правната си същност, задържането
под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие и че предпоставка за прилагането й е наличието на
данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние. Посочил е
също, че целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено разследване и че поради това, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано
такова. На следващо място, съдът е посочил, че за прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени
преди извършване на задържането, което в случая е налице със съобщението към
служител на РУ - Кърджали, подадено от С. Р. А., *** и че за това задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. Съдът се е обосновал, че за
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК и че е достатъчно
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Посочил е
освен това, че въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние
и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство и че за целите на
задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни,
които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление, не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
На следващо място, решаващият състав на районния съд е
посочил, че задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат и че тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да има
превантивен или преустановителен характер или казано
по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва
някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се
явява съобразно наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния
орган. Съдът е приел, че в случая от доказателствата по делото се установява
каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане, а именно превантивна - да се предотврати
възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се
укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно
преследване, още повече, че лицето е чужденец. Съдът е приел също, че в случая
са били налице данни за престъпление от общ характер, описано като кражба на
МПС, поради което е било оправдано и при наличието на материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната
принудителна административна мярка. Предвид изложеното, решаващият състав на
районния съд е приел, че атакуваната заповед е наложена, т.е. издадена съгласно
изискванията на закона и в съответствие с целта му, при доказана необходимостта
от задържането на лицето. При тези съображения районният съд е извел и
окончателния си извод, че оспорената заповед следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна, поради което и с атакуваното пред настоящото инстанция решение
по делото е отхвърли жалбата на М.Т. като неоснователна.
Според чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
След
извършена служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен
състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
против акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Следва най-напред да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него
административен акт е издаден от компетентен орган. Органът, издал оспорената
заповед – *** при РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, издал оспорената заповед,
е сред полицейските органи по чл.57 от ЗМВР и като такъв безспорно има
компетентност да издава заповеди от вида на процесната.
Актът, освен това, е издаден в законоустановената
писмена форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Настоящият
състав споделя изводите на районния съд, че оспорената пред него заповед за
задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и
съдържа посочените в ал.2 от същата разпоредба задължителни реквизити, както и
че при издаването й са били спазени всички правила, свързани с изпълнението на
законовите изисквания при полицейското задържане на лице, за срок от 24 часа.
Съдът в настоящия състав намира за несъстоятелно
оплакването в касационната жалба, че в атакуваната заповед липсвал законово
изискуем реквизит, а именно – че не било посочено в кой месец е съставена тази
заповед и че изобщо не ставало ясно, кога е задържано лицето. Действително, в
обстоятелствената част на заповедта, в началото е изписано „Днес, 12.00.2021 г. …”, т.е. на мястото, където с цифра следва да
се посочи месеца, е изписано „00”, което явно е техническа грешка, като обаче,
най-отгоре на заповедта, с потъмнен шрифт, ясно е
посочен регистрационния й номер и датата на издаване на същата, а именно: „Рег.№1947зз-34/12.02.2021 г.” или
пределно ясно е, че заповедта е издадена през втори месец на годината, т.е.
през месец февруари. Това е станало пределно ясно и на процесуалния представител
на жалбоподателя, който е изготвил, подписал и подал жалбата против заповедта
до Районен съд – Кърджали, а впоследствие и касационната жалба до
Административен съд – Кърджали, като и в двете жалби, също много ясно и
недвусмислено, е посочено, че се обжалва „Заповед
за задържане на лице с рег.№1947зз-34/12.02.2021 г.”. По отношение на
твърдението, че не ставало ясно, кога е задържано лицето, следва също да се
посочи, че освен датата на издаване, в оспорената заповед изрично е изписано,
че е издадена в 14:00 часа на същата дата, като на тази дата – 12.02.2021 год.,
видно от разписката за връчване, екземпляр от заповедта е връчен и на
задържаното лице. При това положение е пределно ясно, че лицето е задържано на
датата 12.02.2021 год., в 14:00 часа, като това става видно и от приложения по
преписката протокол за личен обиск на лице, извършен на 12.02.2021 год., в
14:00 часа, както и от приложената карта за медицинско освидетелстване на лице,
пребиваващо в помещение за задържане, в която изрично, като дата на задържане
на лицето е посочено: „12.02.2021 г.”, час – „14:00 ч.”.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, наред
с горното, че правилно е прието от районния съд, че в случая са били налице
материално-правните предпоставки за задържане на касатора
– данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.11, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Следва да се има предвид, че за
да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. Именно поради наличието на такива данни е било
образувано досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ – Кърджали към
ОДМВР - Кърджали, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.11, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. За да бъде законосъобразна
наложената принудителна административна мярка, към административната преписка
трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е
извършило престъпление и в конкретния случай правилно е прието, че такива данни
са налице. От фактическите обстоятелства по административната преписка е видно,
че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до
предполагаемо инкриминирано поведение на касатора. В
тази връзка следва да се добави, че от материалите по преписката, приети като
доказателство по делото, е видно, че това досъдебно производство №**/*** год.
год. по описа на РУ – Кърджали е било образувано/започнато/ на същата дата –
12.02.2021 год., но преди издаването на процесната
заповед, като същото е било започнато на основание чл.212, ал.2 от НПК, т.е.
със съставянето на протокола за първото действие по разследването, което
действие в случая е било разпит на пострадалия свидетел С. Р. Х. от *** и който
разпит, видно от отразеното в приложения по преписката протокол за разпит, е
започнал в 01 часа и 20 минути на 12.02.2021 год. и е приключил в 02 часа и 00
минути на същата дата. Това досъдебно производство е било образувано като бързо
производство по чл.356, ал.1 от НПК, като разпоредбата на чл.356, ал.3 от НПК
регламентира, че бързото производство се счита образувано със съставянето на
протокола за първото действие по разследването, за което разследващият орган
незабавно уведомява прокурора, а съгласно ал.4 на същия текст, лицето, за което
има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за
обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването
срещу него. Ясно е, предвид тази правна уредба, че бързото досъдебно
производство под №**/*** год. по описа на РУ - Кърджали е било започнато и се
счита за образувано със съставянето на посочения по-горе протокол за разпит на
пострадалия свидетел С. Р. Х., като на същата дата – 12.02021 год., с
приложеното по преписката писмо с Рег.№** от *** год. на началника на РУ -
Кърджали, за започването на това досъдебно производство е била уведомена и
Районна прокуратура – Кърджали. Следва да се отбележи освен това, че на същата
дата, преди издаването на процесната заповед за
задържане на лице, по това досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ –
Кърджали, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.12, във вр. с чл.194, ал.1 от НК – ***, с посочената марка и
регистрационен номер, собственост на С.
Р. Х. от ***, от *** при РУ – Кърджали, е била изготвена Докладна записка от
12.02.2021 год. до началника на РУ – Кърджали, също приложена по преписката, в
която е отразено, че според получената оперативна информация, съпричастни към
извършеното деяние са три лица, едно от които именно е касаторът
М.Т., роден на *** год. в ***, постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, с ЛНЧ **********, посочени са адресите, които
обитават тези лица, както и че ***, се намира на един от тези адреси в ***.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че
в случая, от събраните в хода на производството пред районния съд доказателства
се установява наличието на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
издаване на процесната заповед, както правилно е
приел и районния съд. Освен това това, от данните по
делото и представените доказателства, може да се направи обоснования извод, че
полицейският орган, издал процесната заповед, е
разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител, респ. съизвършител, на
престъплението, за което преди издаването на заповедта е било образувано
посоченото по-горе бързо досъдебно производство.
На следващо място следва да се посочи, че за прилагане
на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува
достоверна индиция за съпричастност на лицето към
извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния
кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на
задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в
престъплението. В случая, както бе обосновано и по-горе, са били налице данни,
обосноваващи преценката на полицейския орган, че е вероятно касаторът
М.Т. да е извършил престъпление, сам или в съучастие с други лица, т.е. да е
съпричастен към извършеното престъпление от общ характер, за което е било
необходимо да бъде задържан, което е необходимо и предвид осигуряване на
възможност да се предприемат спрямо него и съответните процесуално-следствени
действия.
Неоснователно е оплакването на касатора
за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
административния орган. Според чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразяването с
цитираната разпоредба в случаите на прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая „задържането
за срок от 24 часа” е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни
данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен
пред правилото за зачитане на личната свобода.
Настоящата съдебна инстанция споделя и извода на
районния съд, че заповедта за задържането на касатора
е издадена в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде
възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от
наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление, както и
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено разследване или да се извършан необходимите процесуално-следствени
действия. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът
М.Т. е бил освободен на 13.02.2021 год. в 12:10 часа, т.е. същият не е бил
задържан 24 часа, а всъщност 22 часа, като малко след освобождаването му,
същият е бил разпитан по образуваното досъдебно производство от *** при РУ –
Кърджали, видно от приложения по преписката протокол за разпит.
Отделно от горното съдът намира за нужно да отбележи,
че непривличането към наказателна отговорност в рамките на 24-те часа на
задържането, не рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед,
доколкото процесната ПАМ се прилага и с оглед да се
предотврати укриването на лицето, което в случая освен всичко останало, е и
чужд гражданин или да извърши друго престъпление. Постановеното задържане е
административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за
извършено каквото и да е престъпление е достатъчно основание за прилагането й
от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност.
Съдът намира, че не следва да обсъжда твърденията в
жалбата, че при издаването на заповеди за задържане на лица в РБългария „се отваряла врата към произвол” и че „понастоящем
задържането до 24 часа било масова практика”, което се установявало от сайта на
Министерство на вътрешните работи, където ежедневно се сочело, колко лица са
задържани. Тези доводи съдът намира за неотносими към
конкретния административноправен спор, същите са
пределно общи и неконкретизирани, а освен това явно отразяват представите и
разбиранията на процесуалния представител на касатора
и неговото негативно отношение към налагането на такъв вид принудителна
административни мярка, предвид което не следва да се обсъждат в настоящото
съдебно решение.
Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящата
инстанция намира, че касационната жалба се явява неоснователна и недоказана, а
атакуваното съдебно решение не страда от посочените в касационната жалба
пороци. Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай, принудителната
административна мярка е приложена спрямо касатора М.Т.
в съответствие с нормативните изисквания и с целта на закона и е отхвърлил
подадената срещу заповедта за задържане жалба. При така изложените съображения,
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно,
с решението по настоящото дело следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора съдът не следва да се
произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по касационната жалба, а и реално,
такива не са сторени от него.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с
чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260144 от 21.06.2021
год., постановено по АНД №245/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.