№ 2108
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110101449 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД от С. П. П. срещу „ВиК
Варна“ООД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 350
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по ИД №*** по описа на ЧСИ №*.
В исковата молба се излага, че със Заповед №399/**. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГППК по ч.гр.д. №808/**. по описа на ВРС
ищцата е била осъдена да заплати на „ВиК Варна“ООД сумата от 1283.90
лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с
абонатен №**, за която има издадени фактури за периода 21.01.2002г. до
20.08.2018г., за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Р.М.“ №17,ап.19, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда- 18.01.**. до
окончателното изплащане и сумата от 963.54 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 21.02.2002г. до 10.01.**., както и сумата от
64.95 лева разноски. Във връзка с подаденото от ищцата възражение срещу
заповедта било образувано гр.д. №5399/**. по описа на ВРС, по което с
Решение №856/**. било прието за установено, че ищцата дължи 620.86 лева
за главница; 72.47 лева за обезщетение за забава и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда- 18.01.**. до окончателното
изплащане и била осъдена да заплати разноски в размер на 225.43 лева. с
Решение №1114/**. по възз.гр.д. №1642/*г. по описа на ВОС било
потвърдено Решение №865/**. по гр.д. №5399/**. по описа на ВРС, като
1
ищцата била осъдена да заплати на „Вик Варна“ ООД разноски в размер на
150 лева.
Общо дължимата сума в размер на 1182.30 лева била преведена от
ищцата по банковата сметка на „ВиК Варна“ООД на 19.10.*г. като чрез
плащането задължението било погасена изцяло. Въпреки това ответникът се
снабдил с ИЛ от 11.01.2021г. и образувал срещу ищцата ИД №*** при ЧСИ
№*-Л.С., за което ищцата била уведомена със съобщение от 24.06.2021г. След
получаване на съобщението тя ангажирала адвокат, който да я представлява
по ИД. По ИД била входирана молба от ищцата чрез нейния процесуален
представител с доказателства за погасяване на задълженията по ИЛ и искане
за прекратяване на ИД и присъждане на разноски. С постановление ЧСИ
оставил молбата за присъждане на разноски без уважение и прекратил делото.
Твърди се, че заплатеният от ищцата адвокатски хонорар е в пряка
причинна връзка с факта на воденото срещу нея изпълнително дело. Сочи се,
че незаконосъобразното поведение на ответника, изразяващо се в образуване
на изпълнително дело за вече платеното му вземане е в причинно-следствена
връзка с ангажираната от ищцата адвокатска защита. Поведението на
ответника се явявало противоправно, тъй като нарушавало правния порядък и
било насочено към чужда имуществена сфера, чието засягане се иска при
липса на законови предпоставки и чрез него са й причинени вреди, които
следва да бъдат репарирани.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който се
оспорва размера на иска.
Не се оспорват твърденията на ищцата, че ИД е образувано след като тя
е направила пълно погасяване на задълженията си по гр.д. №5399/**. по описа
ВРС. Сочи се, че единственото действие, което е било предприето по ИД се
изразява в подаване на молба за прекратяване на ИД с приложено платежно
нареждане за заплатена в пълен размер на дължимата сума. Отправя се искане
адвокатския хонорар да бъде намален на 200 лева, съгласно чл.10, т.2 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Отправя се искане за отхвърляне на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С платежно нареждане от 19.10.*г. П.Х.П. е внесъл по сметка на ВиК
Варна ООД с посочено основание ВГД 1642/*г. съгласно решение 1114 С.П.
сумата от 1832.30 лева.
Съгласно издаден по ч.гр.д. №5399/**. по описа на ВРС изпълнителен
лист от 11.01.2021г. С. П. П. е осъдена да заплати на „ВиК Варна“ООД
2
сумата от 620.86 лева, представляваща сбор от неплатени главници за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен №** за периода
22.06.2010г. до 16.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
ул.Р.М. бл.17,ап.19 ; сумата от 72.47 лева, представляваща сбор от дължимо
обезщетение за забава върху главницата за периода 28.12.2016г. до 10.01.**.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда 18.01.**. до окончателното изплащане и разноски в
размер на 375.43 лева.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 24.06.2021г.,
съгласно който С. П. П. е заплатила на адв. И.З. сумата от 350 лева за
процесуално представителство и защита по ИД №473/2021г. по описа на ЧСИ
Л.С..
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните
правни изводи :
Предявен е иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, положителните факти, на
които се позовава, а именно: действия по образуване на изпълнително
производство, което в последствие е прекратено, и в резултат на което са
извършени описаните разходи, за оказани правна защита и съдействие. В
тежест на ответника е да установи възраженията си – правоунищожаващи,
правоизключващи и правопогасяващи.
По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ИД №*** по описа
на ЧСИ №* е било образувано от ответника след погасяване в цялост на
задълженията към него по гр.д. №5399/**. по описа на ВРС. Това се
установява и от представените писмени доказателства, съобразно които
изпълнителният лист е издаден след погасяване на вземането по него чрез
плащане.
Налице е и недобросъвестно поведение от страна взискателя, който е
образувал изпълнително дело за принудително събиране на вземане, което
вече не е съществувало, тъй като е било погасено чрез плащане, което стои в
причинно следствена връзка с действията на длъжника по ангажиране на
процесуално представителство в изпълнителното производство и е
реализирането на разноски в тази връзка.
Процесуалното представителство на длъжника от адвокат е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство,
с оглед пълното охраняване на интересите му. Не съществува възможност, в
3
рамките на изпълнителното дело, да бъдат присъдени в полза на длъжника,
респективно репарирани направените от него разходи за възнаграждение на
адвокат, поради което същите се явяват вреда, с която е намаляло
имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното
изпълнително производство. Размерът на вредите е установен с представения
по делото договор за правна защита и съдействие, който удостоверява
заплащането на сумата от 350 лв. за адвокатски хонорар.
С оглед горното настоящият състав намира, че са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД, а имено действия от
страна на ответника, пряка и непосредствена последица от които е
претърпяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение, чиито размер е 350 лв. Касае се за
настъпване на реална вреда, която подлежи на репариране в цялост, като
следващото се обезщетение може да бъде намалено само в хипотезата на
чл.51,ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
каквито възражения не са направени. Поради това въпросът относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение и намаляването на
адвокатския хонорар по искането на ответника в този смисъл, не следва да
бъде разглеждан.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
предявения иск, поради което и следва да бъде уважен на основание чл. 49
ЗЗД.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват направените
разноски за заплатена д.т. в размер на 51.41 лева и 400 лева за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВиК Варна“ООД,ЕИК : **със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано от Управителя В.В-
да заплати на С. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Р.М.“ №17,
ап.18 сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ИД №*** по описа на
ЧСИ №*, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВиК Варна“ООД,ЕИК : **със седалище и адрес на
4
управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано от Управителя В.В-
да заплати на С. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Р.М.“ №17,
ап.18 сумата от 451.41 /четиристотин петдесет и един лева и четиридесет
и една ст./ лева, представляваща стойността на извършените разноски по
делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5