№.............
град Шумен, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 263 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. Глава
Х от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК и чл.
197, ал. 2 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Н.Г.Х., ЕГН ********** *** против
Решение №98/17.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№ 998/20.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна.
В жалбата се изразява несъгласие с
постановеното решение, с което е потвърдено обжалваното постановление. Сочи се,
че ДЗЗД е с двама участника – Х.В.Д.и Н.Г.Х., като по отношение на двамата
съдружници в гражданското дружество е наложено обезпечение за всеки по 21 189,50 лв., съобразно
дяловото им участие в дружеството за предполагаем размер на публични задължения
в размер на 42 378,00 лв. Сочи се, че за двамата съдружници са издадени
отделни постановления и решения на директора на ТД на НАП гр.Варна, които са предмет на самостоятелно съдебно
оспорване.
Оспорващият сочи, че изложените в
процесното решение мотиви са несъстоятелни, а потвърденото постановление е бланкетно
и немотивирано. С действията си публичният изпълнител, налагайки
обезпечителната мярка „запор на банкова сметка“ ***ето изцяло. Сочи материална
незаконосъобразност-разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК, съгласно която обезпеченията
следва да съответстват на вземанията, като оспорващият заявява, че не е
получавал никакви съобщения от органа по приходите, установени
по реда на ал.5 от ДОПК. Сочи, че самото
постановление страда от порок липса на мотиви, като липсва точно и конкретно
посочване на задължението, което се обезпечава посредством мярката. На следващо
място навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
публичния изпълнител, а именно липса на
задължителни реквизити – дата и номер на издаване на постановлението, в
противовес с изискуемите реквизити по чл.196 от ДОПК. Навежда доводи за
нарушение на принципа на съразмерност, който е разписан в разпоредбата на чл.6
от АПК и е приложим в настоящото производство съобразно препращанията на
§2 от ДР на ДОПК, като излага
съображения в тази насока.
С оглед подробно изложените съображения
за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки, е отправено искане за отмяна на Решение
№98/17.04.2019г. на Директора на ТД на НАП гр.Варна, както и на Постановлението
на публичен изпълнител с изх.№998/20.03.2019 година.
В съдебно
заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. Д.,
ШАК, който поддържа жалбата.
Ответникът -
директорът на ТД на НАП - Варна, редовно призован се представлява от юриск. М.,
който оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
С Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03002719001394-039-001/13.03.2019
г. на органа по приходите е поискано да бъдат наложени мерки за предварително
обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03002719001394-020-001/08.03.2019
г. и срок за извършването й 11.06.2019 г.
Установено е, че
„Еврочойс-Х. и Д.„ ДЗЗД декларира доставка на билки от физически лица и
дружества, нерегистрирани по ЗДДС, които не са документално и реално
обосновани.
Посочено е, че очакваният
размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния
акт е за корпоративен данък – главница 42 378.00 лева и лихва 1.00 лев към
11.03.2019 г.
Въз основа на подаденото искане, Ж. В.
на длъжност публичен изпълнител при ТД
на НАП Варна, офис Шумен е издал Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание (ПНПОМ) чл.
121, ал. 1 от ДОПК
изх. № 998/20.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна,
с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ЦК Банка, BIC: ***.50 лв., на Н.Г.Х., в качеството му
на съдружник с 50 % участие в разпределението на капитала на „Еврочойс-Х. и Д.„ ДЗЗД.
Публичният изпълнител е възпроизвел
изцяло мотивите, съдържащи се в искането за налагането на предварителни
обезпечителни мерки.
ПНПОМ е обжалвано пред Директора на ТД
на НАП Варна. С Решение
№98/17.04.2019 г. директорът на ТД на НАП Варна е оставил
жалбата без уважение като неоснователна против постановлението за ПОМ № 998/20.03.2019 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП град Варна.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице което има правен интерес от
оспорването против акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение по жалба
против ПНПОМ №
998/20.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна.
От мотивите на
ПНПОМ се установява, че е издадено по мотивирано искане на орган по приходите в
ТД на НАП гр. Варна, в качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на
търговското дружество, възложена със заповед за възлагане на ревизия №Р-03002719001394-020-001/08.03.2019
г. и срок за извършването й 11.06.2019 г. за определяне на задължения по ЗКПО.
В искането е посочен предполагаемият размер на задълженията, които ще бъдат
допълнително установени с ревизионния акт а именно корпоративен данък –
главница 42 378.00 лева и лихва 1.00 лев към 11.03.2019 г.
От мотивите на
постановлението се установява също, че събирането на бъдещи публични задължения
ще бъде затруднено. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно
производство по отношение на съдружник с 50 % участие в разпределението на
капитала на „Еврочойс-Х. и Д.„ ДЗЗД.
Съгласно чл.
121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане
на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни т. е, в случая цитираната норма е спазена.
Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 чийто текст гласи, че предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно,
обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на
обезпечителната мярка, а именно че след проучване е установено, че дружеството
няма движимо и недвижимо имущество.
Установена е само
една банкова сметка, ***.
Процесната
обезпечителна мярка е наложена с цел препятстване дружеството да се разпореди с
наличните си активи – суми по банкови сметки. Липсват доказателства, а и не се
твърди да е поискано разрешение по чл. 229
от ДОПК за неотложни плащания.
Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще
се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1)
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3)
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.
121, ал. 1 ДОПК и чл.
195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и
обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на
тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени
от жалбоподателя.
На следващо
място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл.
195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се
предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и
следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително
основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са
спазени изискванията по чл.
121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице
мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че
без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на
публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата
на чл.
121, ал. 3 от ДОПК тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват
дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния изпълнител е да избере
най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната
обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в
по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното
изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6,
ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато
законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое
правомощие.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане
на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на
НАП-Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването
на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните
мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който
въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да
отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя
страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши
самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на
задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно
посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са
изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени
конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на
предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото
публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите
задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана
компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.
Настоящият
съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на
публичните вземания, който се подкрепя от факти и доказателства, които се
извличат от естеството, характера и продължителността на търговската дейност на
ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална
история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в
искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД
на НАП-Варна. В искането си до публичния изпълнител ревизиращият орган е
посочил, че дружеството не разполага с активи освен банкова сметка, ***еписка и
са приети като доказателства по делото.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че дружеството разполага с възможност по реда
на чл.229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни плащания, поради
което и доводът за парализиране дейността на дружеството се явява
несъстоятелен.
Всичко изложено
по-горе води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП -
Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки 998/20.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град
Варна, офис Шумен е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
При изхода от
оспорването следва да се удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като
за него те се установиха в размер от 300 лв. /петстотин лева/- юрисконсултско
възнаграждение, съгласно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното
и на основание чл.
197, ал. 2 и ал.
4 от ДОПК, във връзка с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Г.Х.,
ЕГН ********** *** против Решение №98/17.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП
град Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № 998/20.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП град Варна.
ОСЪЖДА Н.Г.Х.,
ЕГН ********** *** " да заплати на ТД на НАП гр. Варна направените
разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: