Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2*** по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД от Т.и. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, офис 1 за
осъждане на "А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** да му заплати сумата от 200 лв. представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от праводателя на ищеца по
договор за цесия от 29.01.2018г. - м.к.с.за
защита по изпълнително дело № 332/2017г. по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № ***, причинени
от незаконосъобразни действия на служители на ответника.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено
от "А.Б.Б.“ АД заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. № 5518/2014г. по описа на
ВРС, по което срещу м.к.с.била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. По молба на взискателя било образувано изпълнително дело №
880/2014г.
по описа на ЧСИ З.Д.. С влязло в
сила Определение № 4088/20.10.2014г., постановено по ч.т.д. № 1646/2014г. по
описа на ВОС заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист били
обезсилени. Определението на ВОС било предоставено на ЧСИ З.Д. и на основание
чл.433, ал.1 т.3 ГПК изпълнителното производство било прекратено. Въпреки
горното било образувано изпълнително дело № 2017***0400332 по описа за 2017г.
на ЧСИ Н.Д.. За защита на правата си, М.С.е ангажирала адвокат и заплатила
сумата 200 лева по Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2017г..
Депозирана била молба за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1 т.3 ГПК. Към настоящия момент изп. дело е прекратено.
Ищецът твърди да е налице деликт, тъй като въпреки липсата на изпълнително
основание били предприети действия по изпълнението, като взискателят не се
съобразил с нормата на чл.433, ал. 1, т.3 ГПК и продължил да изисква от ЧСИ
извършване на изпълнителни действия. С договор за цесия от 29.01.2018г. м.к.с.прехвърлила вземането си в
размер за 200 лева, произтичащо от непозволено увреждане. Ответникът бил
уведомен за цесията на 23.02.2018г.. Произтеклите за ищеца имуществени вреди в
размер на платеното адв. възнаграждение били свързани с неправомерните действия
на взискателя. Предвид горното се моли за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 200 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди,
вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 332/2017г. по описа
на ЧСИ Н.Д., рег. № ***. Моли се за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията. Оспорва ищецът да е носител на вземането.
Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на твърдяното
непозволено увреждане. М.С.била обезвъзмездена с
присъждане на разноски по ч.т.д. № 1646/2014г. по описа на ВОС. По искане на
взискателя не са предприемани действия по изп.д. № 332/2017г. по описа
на ЧСИ Н.Д., рег. № ***. Длъжникът
само бил уведомен за прехвърлянето на изп. дело. Навежда доводи за липсата на
основание за сключване на договора за правна помощ. В случая възнаграждението
било заплатено по прекратеното изп. дело по описа на ЧСИ З.Д.. Оспорва
действителното заплащане на адвокатското възнаграждение, а в условията на
евентуалност счита същото за прекомерно, като следва да се редуцира до 50 лева,
на основание чл.6, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г.
С определение № 8604 от 09.07.2020г. на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за
съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство е приет
предявения от "А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** срещу Т.и. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. ІІІ ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3136.38 лева, представляваща платени на
отпаднало основание разноски по силата на решение по въззивно търговско дело №
822/2015г. по описа на Апелативен съд - Варна.
Твърди се, че по силата на
споразумение, сключено на 13.07.2016 год. между „А.Б.Б."
АД и „Т.И." ЕООД, в полза на последното била заплатена парична сума в
размер на 35 346.70 лева, представляваща
общ размер от присъдени разноски по Решение № 66 от 17.03.2016 год. по въззивно
търговско дело № 822 от 2015
на Апелативен съд - град Варна. С Решение № 185 от 14.07.2016 год. по същото
търговско дело, присъдените разноски в полза на един от ответниците
В.Д.С.били редуцирани със сума в размер на 3 136.38 лева. Плащане по
чл.1, т.7 от споразумението в размер на 3 136.38 лева било извършено при отпаднало основание. При уважаване на насрещния иск,
заявява искане за прихващане със вземането на ищеца. Предвид изложеното счита,
че искът подлежи на отхвърляне.
Т.и. ЕООД не оспорва дължимостта на
сумата от 3 136.38 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д. № 5518/2014г. по
описа на ВРС в полза на "А.Б.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
срещу м.к.с.и В.Д.С.за дължими суми, произтичащи от Договор за ипотечен кредит
№ ***/21.08.2008г.
С влязло в сила определение № 4088/20.10.2014г. по ч.търг. дело № 1646 по описа за 2014г. на ВОС, разпореждането за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 5518/2014г. по
описа на ВРС, е отменено в частта, с която е допуснато незабавно
изпълнение на издадената в полза на „А.Б.Б.“ АД заповед за незабавно изпълнение №2995/29.04.2014г.
срещу м.к.с.и В.Д.С., като издаденият срещу тях изпълнителен лист е
обезсилен.
На 19.05.2014г. до м.к.с.е изпратена ПДИ по изпълнително
дело № 20148080400880 по описа на ЧСИ З.Д., рег. 808, образувано въз основа
на изпълнителния лист по ч.гр.д. 5518/2014г. на ВРС с взискател
„А.Б.Б.“ АД. В поканата е посочено, че към 02.06.2014г.
задължението възлиза на 413 694.52 лв.
На 18.11.2014г. по посоченото изпълнително дело, до
адв. К.Т., в качеството й на пълномощник на м.к.с.и В.Д.С.е изпратено съобщение, че на основание чл.433,
ал.1, т.3 ГПК с постановление на ЧСИ, изпълнителното производство е прекратено.
На 03.05.2017г. до ЧСИ З.Д.; м.к.с.и В.Д.С.е изпратено уведомление от ЧСИ Н.Д., рег. № ***, че изпълнително
дело № 880/2014г. по описа на ЧСИ З.Д. е получено от ЧСИ Н.Д. и е образувано на
03.05.2017г. под № 332/03.05.2017г..
Представен е договор за
правна помощ и консултантско съдействие, сключен на 10.07.2017г. между адв. Т.
и м.к.с.за осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело №2017***0400332
по описа за 2017г. на ЧСИ Н.Д.. Договореното и заплатено адв. възнаграждение е в
размер на 200 лева.
С уведомление от
29.01.2018г. м.к.с.уведомява „А.Б.Б.“ АД, че по силата на сключен договор за покупка и прехвърляне на вземане от
29.01.2018г., е прехвърлила на настоящия ищец вземането си срещу ответника за сумата
200 лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски по изпълнително дело №2017***0400332 по описа
за 2017г. на ЧСИ Н.Д.. Уведомлението е получено от „А.Б.Б.“ АД на 23.02.2018г..
С молба до ЧСИ
Н.Д. от 21.02.2018г., м.к.с.и В.Д.,
чрез адв. Т. са поискали прекратяване на изпълнително дело №2017***0400332 по описа за 2017г..
Изпълнителното производство е прекратено с
постановление от 16.08.2018г. на ЧСИ Н.Д.,
на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, по искане на взискателя, направено с молба
от 13.08.2018г..
Представено е удостоверение от ЧСИ Н.Д., от което е
видно, че изпълнително дело № 20148080400880 по
описа на ЧСИ З.Д., рег. 808 е прехвърлено при нея и преобразувано под №2017***0400332. Взискателят не е искал и съответно не са
извършвани изпълнителни действия, делото само е прехвърлено при нея, заедно с други изпълнителни
дела.
Представено е преводно нареждане от 13.07.2016г., от
което се установява, че „А.Б.Б.“ АД е превело на адв. П.Т. сумата 35 346.70 лева с посочено
основание - Споразумение от 13.07.2016г..
Представено е и споразумението, сключено между „А.Б.Б.“ АД и Т.и. ЕООД. Страните признават
сключените договори за покупка и прехвърляне на вземания
от 01.07.2016г. и 14.06.2016г. между цедентите Х.Д.ЕООД,
В.Д. ЕООД, м.к.с.и В.Д.С.и цесионера Т.и. ЕООД, като „А.Б.Б.“ АД се задължава да заплати на ищеца сумата
в общ размер на 35 346.70 лева, от които 3136.38 лева вземане за разноски
на В.Д.С.,
присъдени с Решение № 66 от 17.03.2016 год. по въззивно
търговско дело № 822 по
описа за 2015г. на Апелативен съд - град Варна.
Представени са
Решение № 66
от 17.03.2016
год. по въззивно търговско дело № 822 по описа за 2015г. на Апелативен съд - град Варна и Решение № 185 от 14.07.2016 год. по същото
търговско дело, като с последното присъдените разноски в полза на В.Д.С.са редуцирани
със сума в размер на 3 136.38 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящото производство ищецът черпи правата си от
сключен договор за цесия от 29.01.2018 г., по силата на който е придобил от цедента М.К.С., вземането му от „А.Б.Б.“ АД.
Прехвърлянето на вземане е договорът, с който
кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Безспорно е, че липсва
изискване за форма за действителност на цесията и доколкото тя е договор, се
изисква съгласие на цедента и цесионера за сключването. По отношение
изискването за доказване на сключения договор приложение намират разпоредбите
на ГПК. По правило цесията е каузален договор и при липса или недействителност
на основанието, тя е нищожна. Приемане на цесията от страна на длъжника не се
изисква, доколкото същият не е страна по договора. За да бъде консолидиран
състава на цедирането на вземането, то трябва да бъде съобщено на длъжника, без
съобщаването да влияе на действителността на договора между двамата кредитори –
цедент и цесионер. До момента на получаването на съобщението от длъжника негов
кредитор е цедентът. Преди съобщението длъжникът не може да отказва изпълнение
на стария кредитор под предлог, че вземането вече не му принадлежи.
По изложените съображения не може да бъде споделен
доводът на ответника, че липсват доказателства,че ищецът е носител на вземането /Решение по в.т.д. № 1309/2018
г. по описа на ВОС, ТО/.
Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
В конкретния случай, след като ищецът твърди, че е
кредитор на длъжника -ответник, по силата на сключен на 29.01.2018 г., договор
за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника, то в негова тежест е при
условията на главно и пълно доказване да установи тези свои твърдения.
Договорът за цесията като неформален договор, може да
бъде сключен и при съвпадане на насрещните волеизявления на страните по него –
цедент и цесионер. Такива доказателства са събирани. Наличието на адресирано до
длъжника уведомление е достатъчно да обоснове наличието на договор за
прехвърляне на вземане, тъй като то е отправено до длъжника от първоначалния
кредитор, като предявяването на настоящата искова молба от цесионера обективира съвпадащи си изявления на двете страни.
При това положение може да се обоснове извода, че
ищецът е носител на съществуващо вземане спрямо ответника, основано на твърдяния договор за цесия, сключен на 29.01.2018 г..
Предмет на
договор за цесия може да
бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо
както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне
могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по
силата на свободата на договаряне.
По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия
може да има
за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането,
произтичащо от правилата за непозволено увреждане е годен
предмет на договор за цесия.
Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал
съществуващо вземане към ответника.
Съдът
намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията
на ответника съобразно изискванията на чл.99, ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от
11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/.
Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В
случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено от стария кредитор.
Претендираното от ищеца обезщетение за вреди, намира
правното си основание в нормата на чл.49 ЗЗД. Според посочената разпоредба,
който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнение на тази работа. Анализът на текста сочи, че
отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни действия и произтича от вината на
натовареното с извършване на работата лице. Следва извод, че отговорността на
възложителя е гаранционно – обезпечителна и безвиновна
по своя характер – възложителят отговаря за действията или бездействията на
свои служители, на които е възложил работа. Основателността на претенцията
предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква
работа; 2.настъпили при или по повод изпълнението й; 3. причинна връзка между
действията на изпълнителя и настъпилите вреди. Законодателят е определил кръга
на вредите, които подлежат на обезщетяване, а именно: обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай се твърди, че отговорността на
ответното дружество произтича от факта, че като възложител на работа по смисъла
на чл.49 ЗЗД допуснал да бъдат предприети принудителни действия за събиране на
несъществуващо задължение.
По делото не се събраха доказателства, че служител на
ответното дружество при изпълнение на възложената му работа /да представлява „А.Б.Б.“ АД по изпълнително дело №2017***0400332/
е допуснал принудителното изпълнение да бъде насочено срещу М.К.С., по отношение на която
изпълнителният лист е обезсилен. Взискателят отговаря на общо основание
за материалната незаконосъобразност на изпълнителните действия, каквато е
налице при продължаване на действията по изпълнителното дело.
По изпълнително дело №2017***0400332 по описа за 2017г. на ЧСИ Н.Д. не са
предприемани изпълнителни действия, вкл. не е изпращана и ПДИ до М.К.С.. Липсва отправено от представител на банката искане към ЧСИ да извършва
действия за събиране на вземанията.
При липсата на предпоставките, необходими за
ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД, съдът намира
претенцията за недоказана. Този иск подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК. Редът за негово определяне е чл.78, ал.8 ГПК, който
препраща към нормата на чл.37 от Закона за правната помощ, а тя на свой ред към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Приложимият нормативен акт в този
случай е Наредбата за заплащането на правната помощ, а не Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
исковата молба, касае се за материален интерес в размер на 200 лв.. Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела
/граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв..
По
предявения насрещен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ ЗЗД.
Касае се за иск
за неоснователно обогатяване в хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - т.е. тогава
когато основанието за полученото е отпаднало и получилият го е длъжен да
го върне. В случая страните
са били в облигационна връзка, възникнала на основание Споразумение от 13.07.2016г.
Според обвързващата съдебна практика – т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленума на ВС, при третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то
е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята,
при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие,
и в други подобни случаи.
Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо с оглед на
отпаднало основание е длъжен да го
върне. Фактическият състав на задължението за връщане на
даденото въз основа на отпаднало
основание включва следните елементи, които трябва да
са кумулативно проявени – разместване на имуществени блага от един
патримониум в друг; разместването на благата да е извършено
с оглед реализиране в бъдеще на определена
цел, която и двете страни – престиралият и получилият имущественото благо – искат да постигнат
и целта да се е осъществила, но в последствие основанието да е отпаднало с обратна сила, като освен
това е необходимо, причината да не
се реализира търсената от страните
цел, да не се корени в поведението
на страната дала имущественото благо.
Не е спорно по делото, че на 13.07.2016г. „А.Б.Б.“ АД е заплатило на Т.и.
ЕООД сумата 35
346.70 лева по Споразумение от 13.07.2016г., която включва и сумата 3136.38
лева, представляваща вземане за разноски на В.Д.С., присъдени с Решение № 66 от 17.03.2016 год. по въззивно търговско дело № 822 по описа за 2015г. на Апелативен съд - град Варна.
Установи се, че с Решение № 185 от 14.07.2016 год. по въззивно търговско дело № 822 по описа за 2015г. на Апелативен съд - град Варна
присъдените разноски в полза на В.Д.С.са редуцирани със сума в размер на 3 136.38 лева.
Т.и. ЕООД признава, че дължи на „А.Б.Б.“ АД сумата в
размер на 3 136.38 лева.
С постановеното
Решение № 185 от 14.07.2016 год.
по въззивно търговско дело № 822 по описа за 2015г. на Апелативен съд - град Варна е отпаднало основанието за престиране на сумата 3 136.38 лева.
Ответникът не е върнал на ищеца сумата от 3 136.38 лева и продължава да я дължи, което обуславя основателността на претенцията в пълен размер.
Разноските по насрещния иск следва да бъдат изцяло
възложени на ответника по него и възлизат на сумата в общ размер от 275.46
лева/125.46 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД от Т.и. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, офис 1 срещу
"А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 200 лв., представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатско възнаграждение, платени
от праводателя на ищеца по договор за цесия от 29.01.2018г. - м.к.с.за защита по изпълнително дело №
332/2017г. по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № ***, причинени от незаконосъобразни
действия на служители на ответника, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.и. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, офис 1 да заплати на „А.Б.Б.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Т.и. ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, офис 1 да заплати на "А.Б.Б.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3136.38 лева, представляваща платени на
отпаднало основание разноски по силата на решение по въззивно
търговско дело № 822/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна, на основание чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.и. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
офис 1 да заплати на "А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 275.46
лева представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: