Р Е Ш Е
Н И Е №
115
град Шумен, 05.06.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1.Румяна Райкова
2.Йордан Димов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. ч. гр. д. №164 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.274 и сл., във вр. с чл.538, ал.1 и ал.2 от ГПК, във вр. с чл.130, ал.3 от СК.
Производството по делото е образувано по жалба на Е.Г.С., ЕГН-********** и Р. А. С., ЕГН-********** и двамата от с. Р.Д., общ. Ш., ул. „..., със съдебен адрес ***, адв. С.К., в качеството на представители и настойници на напълно запретения Г.Р.А., ЕГН-********** против Решение №459/15.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. №1359/2018 г. на ШРС. В жалбата се сочи, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при противоречие с материалния закон. Твърди, че от молбата е ясно за какво следва да бъде открита сметка на представлявания, а именно, за да може да постъпват по нея социални помощи и услуги. Намира, че няма как да бъдат изчерпателно изброени всички конкретни нужди, които могат да възникнат в ежедневието на представлявания. Сочи, че представляваният е слабоумен и приема постоянно лекарства, както и се налагат различни рехабилитационни процедури. Сочи се, че сумите, които получава или би получавал запретеният били недостатъчни за издръжката му, но тяхното ползване е в негов интерес, независимо, че първоинстанционният съд е приел, че това би застрашило интересите му. Намира, че откриването на банкова сметка ***и било в интерес на представлявания, тъй като ще бъдат спестени средства, които се заплащат обикновено като държавни такси. Намира, че първоинстанционният съд е тълкувал твърде стеснително закона, като неговото произнасяне накърнява интереса на представялвания. Позовава се на практика – цитирана в жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното първоинстанционно такова.
Въззивната
частна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок и се
явява допустима. Разгледана по
същество същата е частично основателна.
Доколкото производството не е спорно, а е охранително, израз на съдебна администрация, то следва да се приеме, че става въпрос за частно производство, разглеждано в закрито съдебно заседание – чл.538, ал.2 от ГПК.
В рамките на призводството се установява, че двамата молители Е.Г.С. и Р. А. С. са родители на Г.Р.А. – Удостоверение за раждане серия УС-0 №325021/29.10.1999 г., издадено възз основа на Акт за раждане №...г. на Община Ш.. Последният по силата на Решение №76/13.04.2018 г. постановено по гр. д. №342/2017 г. по описа на ШОС е бил поставен под пълно запрещение. По делото е представено и удостоверение с изх. №ГРС-17-011 от 15.05.2018 г. на Община Шумен, от който е видно, че Е.Г.С. и Р. А. С. като родители са определени за настойници на запретения Г.Р.А.. На същата дата – 15.05.2018 г. *** проведено събрание на настониците е взето решение за откриване на банкова сметка на Г.Р.А. в „Инвест банк” АД, да се получи дебит*** карта към тази банкова сметка ***.
Пред първоинстанционният съд в рамките на инициираното производство по реда на чл.130, ал.3 от СК е поискано да бъде дадено от съда разрешение за откриване на банкова сметка на Г.Р.А. в „Инвест банк” АД, да се получи дебитна карта към тази банкова сметка ***. В постановените от първоинстанционният съд мотиви е посочено, че няма нито причина, нито необходимост за разрешение от съд за откриване на банкова сметка ***. Посочено е, че това действие не представлява разпореждане с движими вещи чрез формална сделка по смисъла на посоченият текст. Първоинстанционният съд е посочил, че смисъла на разпоредбата изключва възможност да се даде разрешение за разпореждане, в бъдеще и за неопределени по размер, в случая суми, както би станало ако се издаде банкова карта и пин код във фактическо владение на настойниците.
Предвид изложеното по-горе от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи: Налице са данни, които обуславят интереса на молителите да открият банкова сметка ***. Действително молителите не ангажират доказателства за това какви суми ще бъдат превеждани по сметката, която искат да открият, въпреки, че в противоречие с установеното от първоинстанционният съд в молбата присъства твърдение за какво трябва тази банкова сметка. ***ктно – за да ползва запретеният различни социални услуги и помощи. Именно поР. наличието на подобно твърдение обаче въззивният съд счита, че е налице твърдение за какво ще трябва банковата сметка – а именно за социални плащания, каквато е например пенсията. Молителите са можели да представят по делото поне епикриза на лицето, която да установи неговото заболяване и степен на нетрудоспособност. Макар и това да не е сторено въззивният съд счита, че от мотивите на решението, с което лицето е поставено под запрещение, може да се установи, че същото страда от слабоумие и му е определена 90% нетрудоспособност, като именно това заболяване е причината за поставяне на лицето под запрещение. Предвид това и с оглед на установената нормативна уредба – чл.90а от КСО лицето би имало право поне на социална пенсия за инвалидност. То също така съобразно чл.67, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж има субективното право да получава пенсията си по банкова сметка.
***, че е доказана нуждата на представляваният да бъде открита банкова сметка *** от първоинстанционният съд. В останалата част, в която в обжалваният акт са изложени мотиви, че издаването на банкова карта и пин, предоставени във фактическата власт на настойниците ще лиши съдът от дадената му по закон възможност за преценка, при всеки конкретен случай, за какво ще се разходват сумите теглени от настойниците, се споделят напълно от въззивният съд. Нормата на чл.130, ал.3 от СК, гласи: „Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.” Използваната словесна формулировка дава основание да се счита, че законодателят е предвидил необходимост представляващите лице, което не разполага с пълна дееспособност, да следва при всеки отделен случай, в който се разпореждат с влог на представляваният, да искат разрешение от съда. Действително предоставянето във фактическата власт на банкова карта и пин код би представлявало избягването на тази задължителна, по смисъла на закона, преценка. Явно е, че законодателят е приел, че е налице висока степен на риск за имуществената сфера на едно недееспособно лице и очевидно в тази връзка е установен този рестриктивен режим. Подобен режим е залегнал и в други норми касаещи имуществената сфера на недееспособните – напр. чл.165, ал.3 от СК – „Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.” При прилагането на тези норми съдът не може да проявява творчество и в тази насока цитираната от жалбоподателите споР.чна практика по три отделни решения на три различни районни съда в страната не обвързва съда при произнасянето му.
Предвид горното искането за предоставяне на банкова карта и пин код е неоснователно.
С оглед изложеното следва да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение само в частта, с която е отхвърлена молбата на настойниците да бъде открита банкова сметка ***. Следва да бъде постановено откриване на такава. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлено искането за издаване на банкова карта и пин първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед на това въззивния съд преценява действията на първата инстанция като правилни и законосъобразни и като такива същите следва да бъдат потвърдени. Подадената частна жалба се явява неоснователна и недоказана.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №459/15.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. №1359/2018 г. на ШРС само в частта, с която е отхвърлена молбата на Е.Г.С., ЕГН-********** и Р. А. С., ЕГН-********** и д***амата от с. Р.Д., общ. Ш., ул. „..., със съдебен адрес ***, адв. С.К., в качеството им на настойници на Г.Р.А., ЕГН-**********, на името на последния да бъде открита банкова сметка в „Инвест банк” АД като неправилно, като вместо това постановява:
РАЗРЕШАВА
Е.Г.С., ЕГН-********** и Р. А. С., ЕГН-********** да открият банкова сметка ***
Г.Р.А., ЕГН-********** в „Инвест банк” АД
ПОТВЪРЖДАВА Решение №459/15.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. №1359/2018 г. на ШРС, в частта, в която е отхвърлено искането на Е.Г.С., ЕГН-********** и Р. А. С., ЕГН-********** да бъде издадена банкова карта на запретения Г.Р.А., ЕГН-********** по открита в „Инвест банк” АД банкова сметка, *** (персонален идентификационен номер).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 280, ал3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.